Определение № 3293 от 25.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3293 гр. Пловдив, 25.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300503070 по описа за 2024 година Производство по реда на чл.274 във вр. с 248 от ГПК .

Постъпила е частна жалба от „Сити кеш“ ООД против Определение № 11567/20.09.2024г., пост. по гр.д.№ 18411/23, ПРС, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на Решение № 3116/10.07.2024г. по същото дело в частта за разноските.

Поддържа, че съдът не е съобразил с твърдението, че ищецът е предявил две искови молба само и единствено с цел да възложи на ответника разноски в по-голям размер. Позовава се на съдебна практика. Посочва, че в последствие същият ищец е предявил още три иска, по които са образувани нови три дела. Прави оплакване и че съдът не е обсъдил възражението относно липсата на материална затрудненост на страната, респ. с липсата на предпоставки за приложение на нормата на чл.38 от ЗА. Поддържа, че актуалната практика на ВКС поддържа тезата, че съдът следва да предотвратява злоупотребата с права, като отхвърля исканията за разноски.

Счита и че договорът за правна защита и съдействие е непълен, липсва посочване на предмет на защитата, като същият договор е представян и по други дела. По отношение на самия размер на присъдения хонорар сочи, че той е по-висок от материалния интерес, не отговаря на действителната правна и фактическа сложност на делото, както и че съдът не следва да се съобразява с нормативни минимуми с оглед разясненията на СЕС по д.№С438/22. Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови изменение на решението в частта за разноските, като остави искането за присъждане на такива без уважение, евентуално ако съдът прецени, че следва да се присъдят разноски, то същите да бъдат съобразени с фактическата и правна сложност на делото , както и практиката на СЕС. .

По делото е постъпил писмен отговор от ответната страна адв. Р. Р., като пълномощник на А. Д., в който частната жалба се оспорва. Оспорва тезата за 1 наличие на злоупотреба с права, като сочи, че в множество съдебни решения, постановени преди сключването на процесния договор клаузите в договорите за кредит на дружеството са обявени за недействителни, но то не ги е променило и е продължило да предоставя кредити с договори, съдържащи неравноправни клаузи за потребителите. Моли за потвърждаване на обжалваното определение.

Съдът като прегледа постановеното определение, както и обсъди възраженията и доводите на страната, изложени в подадената молба, констатира следното :

Производството по делото е образувано по искова молба на А. Д. против Сити кеш ООД с четири обективно съединени иска за признаване за установено, че Договор за кредит № 516258/17.04.2021г. е недействителен, евентуално че конкретни клаузи в договора са недействителни, както и за връщане на недължимо пратено по недействителния договор в размер на 1153,04, евентуално – недължимо платено по неравноправна клауза-50лв.. С Решение № 3116/10.07.2024г. исковете са уважени, като е признато за установено, че процесния договор е недействителен, като ответникът е осъден да заплати сумата от 1153,04лв., платени по недействителния договор.

Присъдени са и разноски по чл.38 от ЗА в размер на 642лв. за оказаната безплатна правна защита, като е уважено възражението на ответника за прекомерност и е определено едно общо възнаграждение за двата иска.

Ответникът Сити кеш ООД е поискал изменение на решението в частта за разноските, като е претендирал, че такива не следва да бъдат присъждани по съображения идентични, с изложените в жалбата.

С обжалваното определение съдът е оставил молбата без уважение, като е приел, че са налице предпоставките за определяне на възнаграждение на процесуалния представител на ищеца по чл. 38 от ЗА, като по делото не се доказват възраженията на ответника.

Настоящата инстанция намира така обжалваното определение за правилно.

На първо място съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че съдът задължително изследва наличието на условията по чл.38 от ЗА за сключване на договор за безплатна правна помощ и съдействие. Това е така, т.к. съдът не може да се намесва в правоотношенията между страната и процесуалния й представител. От друга страна за насрещната страна е без правно значение дали ще дължи разноски на самата страна или на този процесуален представител, като единствено в случай на прекомерност тя може да възразява за необосновано висок размер.

Неоснователно се явява оплакването за злоупотреба с права чрез образуване на множество идентични дела, доколкото се касае за различни правоотношения. Самият жалбоподател е представил исковите молби, по които е са образувани останалите сочени производства, като от тях се установява, че се касае за искове за недействителност на различни договори.

Всъщност, недопустимо би било съединяването на искове произтичащи от различни договорни правоотношения.

2

Действително предметът на делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Производството е протекло в едно съдебно заседание, като се касае за тривиален правен спор - потребителски права, по който не са извършвани някакви особени процесуални действия или изискващ голям по обем труд и проучване. Действително след решение на СЕС от 25.01.-2024г. по д.№С438/22 се приема от практиката на съдилищата, че съдът не е обвързан с минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Н1/2004МРАВ, като при определянето им следва да се ръководи от конкретните факти по делото – правната и фактическа сложност на същото, обема и сложността на оказаната защита. Това са винаги обективни факти и са конкретни за всяко отделно дело. В настоящия случай се касае се касае за два обективно съединени иска – установителен и осъдителен, макар и произтичащи от едно правоотношение. Първостепенният съд е приел, че следва да определи възнаграждение като за един иск с цена на иска 3420лв..

Така, като преценява обема на реално извършената адвокатска защита и сложността на делото, а именно че се касае за един сравнително несложен спор, решаването на който е приключил бърдо, че е налице трайна практика на съдилищата по тези спорове, поради което те съставляват рутинна дейност, то намира, че определеният размер на възнаграждението от 642лв. е около минимумите, присъждани от съдилищата.

Постановеното определение от първоинстанционния съд се явява правилно и законосъобразно, а подадената жалба като неоснователна следва да бъде оставен без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРДЖАВА Определение № 11567 /20.09.2024г., пост. по гр.д.№ 18411/23, ПРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3