Определение № 7060 от 26.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7060 гр. София, 26.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно частно гражданско дело № 20261100502888 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 577 вр. чл. 274 и следв. ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. А. Б. срещу Определение № 196/26.02.2026 г., постановено от Съдия по вписванията при Служба по вписванията гр.София, с което е постановен отказ по заявление с вх. № 14122/26.02.2026г. от М.Б.П., адв. от САК за отбелязване на влязло в сила на 15.01.2023 г. съдебно решение по гр.д. №15629/2021 г. по описа на СРС, съдебно решение (поправка) от 06.05.2023 г. на СРС, по гр. дело № 15629/2021 г. и решение № 20143101 от 04.08.2025 г. на СРС по гр. дело № 15629/2021, влязло в сила на 21.01.2026 г. по искова молба. Жалбоподателят излага, че отказът на съдията по вписванията е неправилен, тъй като при вписана искова молба по силата на чл.

114 ЗС и чл. 14 ПВ всички постановени по делото съдебни решения подлежат на отбелязване с цел осигуряване на противопоставимост спрямо трети лица, поради което не е допустимо да се откаже отбелязването им. Излага се, че решението по допускане на съдебна делба представлява акт по съществото на спора, с който се определят съделителите, квотите им и делбеният имот, поради което безспорно подлежи на отбелязване, както и решението за поправка на очевидна фактическа грешка. Подчертава се, че дори да се приеме, че част от представените актове не подлежат на вписване, това не обосновава отказ за заявлението в цялост, а съдията по вписванията следва да извърши отбелязване поне за актовете, които отговарят на законовите изисквания. Твърди се, че в случая са представени надлежни заверени преписи на влезли в сила съдебни решения и е заплатена дължимата държавна такса, поради което са налице всички предпоставки за отбелязване, а отказът води до неоснователно ограничаване на правото на заявителя и обезсмисля правното действие на вписаната искова молба.

Предвид изложеното моли съда да отмени отказа на съдията по вписванията и да разпореди вписване на решение № 20143101 от 04.08.2025 г. на СРС по гр. дело № 15629/2021 г.

С атакуваното определение съдията по вписванията при Служба по вписванията гр.

София е отказал вписване на представеното съдебно решение с мотив за отказа, че представения пред него съдебен акт не е сред предвидените за отбелязване съгласно ПВ.

Софийски градски съд, след като се запозна с жалбата и с материалите по делото, 1 намира, че частната жалба е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна:

От представените по делото доказателства се установява, че пред Служба по вписванията – гр. София е депозирано заявление с вх. № 14122/26.02.2026 г. от М.Б.П. – адвокат от САК, с което се иска отбелязване по вписана искова молба на влезли в сила съдебни актове, постановени по гр.д. № 15629/2021 г. по описа на СРС, а именно: решение № 20065663/04.11.2022 г., влязло в сила на 15.01.2023 г., решение за поправка на очевидна фактическа грешка от 06.05.2023 г., както и решение № 20143101/04.08.2025 г., влязло в сила на 21.01.2026 г. Към заявлението са приложени по два броя заверени преписи от съдебните решения, както и доказателство за платена държавна такса.

От съдържанието на решение № 20065663/04.11.2022 г. се установява, че производството е образувано по иск с правно основание чл. 34 ЗС за съдебна делба на недвижим имот – апартамент № 56, находящ се в гр. София, ж.к. „Дианабад“, като не се спори между страните относно наличието на съсобственост. Съдът е приел за установено, че имотът е придобит през 1976 г. в режим на съпружеска имуществена общност от Д.П.И. и С.Б.И., като впоследствие, вследствие на настъпили наследствени правоприемства и разпоредителни сделки, съсобствеността е претърпяла промени в дяловете. В резултат на извършен анализ на наследствените трансформации съдът е приел, че към релевантния момент съсобственици на имота са В.Г.И., Д.Б.И., С. А. Б. и Б.А.Б.-Ю. при определени квоти, като е допуснал извършване на съдебна делба между тях чрез изнасяне на публична продан на процесния делбен имот.

С последващо решение от 06.05.2023 г. съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в първоначалното решение, като е установил, че една от съделителките – В.Г.И., е починала в хода на производството, поради което нейният дял следва да бъде наследен от Д.Б.И., в резултат на което делът на последната е увеличен от 3/36 на 6/36 идеални части.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ВКС по тълк. дело № 7/2012 г., ОСГТК, проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ, относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание. Не се проверяват материално-правните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закона - вписването /като родово понятие, включващо вписване в тесен смисъл, отбелязване и заличаване/ е едностранно охранително производство, в чиито рамки не е допустимо да се разрешават правни спорове. Съответно съдът, пред който е обжалван отказ на съдията по вписванията, разполага със същите правомощия – проверява редовността на представения за вписване акт от външна страна и не може да разглежда спор за материални права. При обхвата на тази проверка следва да бъде съобразена цитираната практика, която ограничава съдията по вписвания до констатации само относно формалните изисквания по редовност на искането от външна страна, а при изрично установената от закона проверка, само до спазването на предвидените с нормата условия.

С оглед установената фактическа обстановка съдът намира, че заявените за отбелязване съдебни актове, с които допуснатият до делба недвижим имот се изнася на публична продан, не подлежат на вписване, респективно на отбелязване, тъй като не попадат в кръга на актовете по чл. 14, вр. чл. 4з от Правилника за вписванията. При вписванията намира приложение принципът на изчерпателност (numerus clausus), присъщ на вещното право, съгласно който подлежат на вписване единствено актовете, изрично предвидени в закона. В този смисъл разпоредбата на чл. 4 ПВп изчерпателно изброява актовете, които подлежат на вписване – тези, с които се прехвърля правото на собственост 2 или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, като това изискване е възприето и в ЗКИР. На вписване подлежат и влезлите в сила съдебни решения, които заместват такива актове или установяват съществуването на подлежащи на вписване права, както и изрично посочените в чл. 27 от Наредба № 2/2005 г. актове, сред които е постановлението за възлагане на имот след публична продан.

Действително, по силата на чл. 112, б. „а“ и „з“ ЗС и чл. 114 ЗС подлежат на вписване исковите молби по спорове за собственост, включително за делба, както и съдебните решения по тях, но това се отнася единствено до решенията, с които се признава или установява право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, каквато е и константната практика на ВКС. За разлика от тях, решението, с което имотът се изнася на публична продан във втората фаза на делбата, няма установителен или прехвърлителен характер по отношение на вещни права, тъй като не определя носителя на правото на собственост, нито го прехвърля или изменя, а представлява процесуален акт по осребряване на съсобствената вещ. Самото вещно действие настъпва едва с постановлението за възлагане, което изрично е предвидено като подлежащо на вписване.

Ето защо, макар да е постановено в рамките на делбено производство, по което исковата молба подлежи на вписване, решението за изнасяне на имота на публична продан не попада сред актовете, подлежащи на вписване или отбелязване, тъй като с него не се признава или учредява вещно право върху недвижим имот. По тези съображения правилно съдията по вписванията е приел, че този вид съдебен акт не подлежи на отбелязване.

По изказаните съображения съдът приема, че обжалвания отказ на съдията по вписванията се явява законосъобразен, поради което частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 37202/18.03.2026 г. по описа на СГС от С. А. Б. с ЕГН ********** срещу Определение № 196/26.02.2026 г., постановено от Съдия по вписванията при Служба по вписванията гр.София, с което е постановен отказ по заявление с вх. № 14122/26.02.2026г. от М.Б.П., адв. от САК за отбелязване на влязло в сила на 15.01.2023 г. съдебно решение по гр.д. №15629/2021 г. по описа на СРС, съдебно решение (поправка) от 06.05.2023 г. на СРС, по гр. дело № 15629/2021 г. и решение № 20143101 от 04.08.2025 г. на СРС по гр. дело № 15629/2021, влязло в сила на 21.01.2026 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3