Решение № 2538 от 06.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2538 гр. София, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П. Н. ТОПАЛОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА като разгледа докладваното от П. Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20261110201055 по описа за 2026 година Съдът е сезиран с жалба от С. И. К., ЕГН ********** чрез адв.С.-САК против наказателно постановление №25-4332-028124/05.11.2025 г. на началник група в СДВР, Отдел Пътна полиция-СДВР, с което са наложени на К. глоба от 20 лв. основание чл. 185 ЗДвП за нарушение на чл. 20 ал. 1 ЗДвП, глоба от 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДвП за нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 3 ЗДвП.

В жалбата се излагат оплаквания, че наказателното постановление е незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с обективната действителност. Описаната в него фактическа обстановка не отговаря на действителните събития. Липса на обективен състав на нарушение по чл. 123 ал. 1 т. 3 ЗДвП. Разпоредбата на чл.

123 ал. 1 т. 3 ЗДвП изисква кумулативно наличие на всички елементи от състава, включително напускане на местопроизшествието от санкционираното лице. При липсата на този елемент административнонаказателната отговорност е изключена, като съставът изисква водачът да напусне местопроизшествието, без да уведоми органите за контрол. В случая жалбоподателят не е напускал мястото на ПТП, а именно другият участник го е напуснал, а административнонаказващият орган е възприел едностранно и недоказано твърдение, без да установи кой водач реално е напуснал местопроизшествието.

В с.з. жалбата се поддържа от адв. С. -САК, която предлага на съда да отмени наказателното постановление. Представя подробни писмени бележки.

Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител в с.з.

1

Постъпили са писмени бележки от юрисконсулт МИХАЙЛОВА /л.69 от делото/ с подробни доводи за неоснователност на жалбата. Предлага на съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира юриконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на поисканото от жалбоподателя.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и логическо единство, във връзка с оплакванията в жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На дата 14.10.2025 г. свидетелят А. С. С. заемащ длъжността мл. автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил на жалбоподателя АУАН №АД702692/14.10.2025 г. въз основа на докладна записка за това, че на 12.11.2024 г. около 22:30 часа, в гр.София, по Път без име в кв. „Драгалевци”, към хижа „,,***''”, като водач на л.а. БМВ ,,***'' Купе, с рег.№СА ,,***'' ,,***'' – собственост на Д. И.К., поради това, че не контролира МПС-во, допуска ПТП в л.а.",,***'' ,,***''" с рег.№СВ ,,***'' ,,***'', като причинява имуществени щети, след което не остава на местопроизшествието и не уведомява органите на МВР.

АУАН бил връчен при отказ на жалбоподателя, удостоверен с подписа и трите имена на един свидетел - И. В. Й..

Видно от докладна записка /л.18 от делото/, на 12.11.2024 г. в 02.30 часа полицейски служители от АП-91 при ОПП-СДВР посетили района, намиращ се на 5,8 км. от хижа „,,***''” в гр.София. На място бил установен установил на място свидетелят М. С. К.. Той е заявил, че водач на л.а. БМВ ,,***'' с рег.№СА ,,***'' ,,***'', който при опит да го изпревари и реализира ПТП, но напуска мястото без да уведоми органите на МВР.

Видно от попълнена декларация на дата 12.11.2024 г. /л.11 от делото/ свидетелят М. С. К. посочил, че неговият автообил е бил „в покой”, с авариен сигнал и къси светлини по Път без име в кв. „Драгалевци”, към хижа „,,***''”, като „изчаквал да се отпуши тапата /задръстването/, а обстановката била натоварена и имало автомобили, когато автомобилът на жалбоподателя го 2 удря.

Изготвен бил Протокол за ПТП №2024-1022-17161-1 от дата 12.11.2024 г. с посочени щети по предна лява врата на автомобила на К.. Била изготвена и схема на ПТП.

На дата 14.10.2025 г. жалбоподателят също попълнил декларация, като в същата категорично отрекъл умишлено да не е останал на местопроизшествието, респ. да не е уведомил органите на МВР. Твърдял, че със свидетелят М. С. К. и други момчета заедно са били тръгнали до хижа „,,***''”, като заради заледената настилка действително е станало ПТП, но двамата с К. не са спорили и са се съгласили да оправят нещата помежду си, без намесата на полиция.

На база на така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление.

По делото са разпитани свидетелите А. С. С. /актосъставител/, А. В. П.

/изготвил докладната записка/, И. В. Й. /свидетел на отказа на жалбоподателя да подпише акта/, М. С. К., Д.И.П., Н.Н.Т.. Назначена е СТЕ на записа от дирекция 112.

Съдът приобщи и следните писмени доказателства – проект за организация, Протокол за ПТП №2024-1022-17161-1/12.11.2024 г., схема на ПТП, справка картон на водача, заповеди за компетентност.

Съдът изрично посочва, че полицейските служители А. С. С.

/актосъставител/ и А. В. П. /изготвил докладната записка, не са очевидци на станалото на процесната дата 11.11.2024 г.

Очевидци на случилото са Д.И.П. и Н.Н.Т., от чиито показания се установява фактическа обстановка различна от изложената в АУАН, респ. НП, а именно:

На 11.11.2024 г. /а не 12.11.2024 г., както е посочено в АУАН и НП/, около 22.30 часа два автомобила са се намирали в гр.София, на Път без име в кв. „Драгалевци”, в посока към хижа „,,***''”. Единият - л.а. БМВ ,,***'' Купе, с рег.№СА ,,***'' ,,***'' – с водач К., при когото се е возел свидетелят Н.Н.Т. и друг автомобил - л.а. БМВ ,,***'' с рег.№СА ,,***'' ,,***'', управляван от свидетеля М. С. К., при когото се е возел свидетелят Д.И.П..

Напълно възможно е в автомобилите да е имало и други младежи, но това е без значение, тъй като релевантно за делото е единствено кои са били водачите на автомобилите.

Съдът приема, че всички свидетели и жалбоподателят се познавали помежду си и пътуването им до хижа „,,***''” било планувано от тях.

В един момент автобилът управляван от свидетеля М. С. К. с пътник свидетеля Д.И. на пасажерското място спрял, като завъртайки се застанал на двете ленти за движение. Жалбоподателят управлявайки л.а. БМВ ,,***'' Купе с рег.№СА ,,***'' ,,***'', ударил в предна лява врата автомобила на К..

3

Свидетелите-очевидци Д.И.П. и Н.Н.Т. са категорични, че жалбоподателят и свидетелят М. К. са се разбрали помежду си да не се обаждат в полицията и да попълнят впоследствие двустранен протокол.

Именно поради това, първи местопроизшествието напуснал именно М..

Жалбоподателят К. си тръгнал от мястото на ПТП след К..

След половин час, в 22.00 часа свидетелят К. се обадил на спешен тел.112 и съобщил за ПТП. Същият съобщил на оператора, че в момента на разговора се намира на бул. „Монтевидео” в кв.”Овча ,,***''л”. Тук е мястото да се отбележи, че видно от заключението на СТЕ /л.98 от делото/, свидетелят К. заявява погрешна фамилия – „Ч.”, като повърждава същата на оператора веднъж, а втори път позволява на оператора да се обърне към него с „г-н Ч.”, без да го поправи.

Въпреки тези свои действия и обстоятелството, че К. не остава на мястото на ПТП, полицейски служители от ОПП-СДВР отиват четири часа и половина по-късно от действителния час и ден на станалото ПТП, а именно на 12.11.2024 г. в 02.30 часа в района на 5,8 км. от хижа „,,***''” в гр.София, където жалбоподателят ги чакал.

С оглед посочените по-горе доказателства и доказателствени средства съдът не кредитира показанията на свидетеля М. С. К. в частта им, в която заявява, че след станалото ПТП, той предложил на жалбоподателя да не викат полиция, а да попълнят двустранен протокол, тъй като неговият автомобил имал застраховка, но жалбоподателят му казал, че няма вина, че е спрял по средата на пътя и си тръгнал. Показанията на К. в тази им част се оборват категорично, както от тези на свидетелите-очевидци Д.И.П. и Н.Н.Т., така и от заключението на изготевената СТЕ от вещото лице Н. К..

Въз основа на всичко изложено дотук, съдът прие за категорично доказана описаната по-горе фактическа обстановка.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити. Налице е обаче допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.42 ал.1 т.3 пр.1 ЗАНН и по чл. 57 ал.1 т.5 пр.2 ЗАНН – погрешно посочена дата на извършване на нарушението, вместо 11.11.2024 г. – 12.22.2024 г.

Друго процесуално нарушение е това по чл.34 ал.1 ЗАНН – „Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на 4 нарушителя”. Видно от данните по делото, още на дата 12.11.2024 г. свидетелят К. е посочил рег. номер, марка и модел на автомобила на жалбоподателя, но АУАН срещу К.е съставен едва на 14.10.2025 г., т.е., 11 месеца след като на органите на МВР е било известно кой е напусналия водач.

Съдът приема въз основа на гореизложеното, че при административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които накърняват правото му на защита до степен, даваща основание на съда да отмени оспореното НП само на това основание, без да разглежда спора по същество.

Налице са и допуснати нарушения на материалния закон, като съдът намира, че и двете описани в АУАН и НП нарушения са недоказани от обективна страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 123 ал. 1 т. 3 ЗДвП законодателят изисква кумулативно наличие на всички елементи от състава, включително напускане на местопроизшествието от санкционираното лице. При липсата на този елемент административнонаказателната отговорност е изключена. Съставът изисква „водачът да напусне местопроизшествието, без да уведоми органите за контрол”.

В конретния случай дори да се приеме, че жалбоподателят е напускал мястото на ПТП, то това е сторил и другият участник в ПТП – свидетелят М.

К.. К. освен, че не е изчакал идването на органите на МВР, след като половин час след ПТП се е обадил на тел.112, е разбрал от оператора, че не е трябвало да напуска местопроизшествието. Поради това, той отново се е върнал на място, полицейските служители от ОПП-СДВР от своя страна също се отзовали там, но на другия ден и съответно четири часа и половина по-късно.

Съдът е категоричен, че свидетелят К. не може да черпи права като изряден водач при станало ПТП от собственото си неправомерно поведение.

Въз основа на гореизложеното, съдът приема, че жалбоподателят К. не е изпълнил от обективна страна състава на нарушението по чл. 123 ал. 1 т. 3 ЗДвП, поради което обсъждане на субективната страна не се налага.

По отношение на другото вменено на жалбоподателя нарушение – по чл.20 ал.1 ЗДвП – че не контролира автомобила, който управлява и допуска ПТП в л.а.",,***'' ,,***''" с рег.№,,***'', съдът намира следното:

В хода на производството пред административния орган и в съдебното производство по никакъв начин не се изясни с необходимата категоричност на чие неправомерно поведение се дължи станалото ПТП. На това на жалбоподателя, който е ударил предна лява врата на автомобила на свидетеля К., или на това на К. – който без обяснима причина е спрял напряко на пътя, водещ към хижа „,,***''” в тъмната част на денонощието. Контролните и 5 наказващият органи са приели, че виновен за ПТП е именно К. изцяло на база данни от другия участник в ПТП –свидетеля К., което е недопустимо.

Съдът намира, че и това нарушение /по т.2 от НП/ остана недоказано, с посочена некоректна дата, поради което и в тази част наказателното постановление е незаконосъобразно – постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон.

При този изход на делото основателна е претенцията на процесуалния представител жалбоподателя за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение на основание чл.63д ал.1 ЗАНН.