Решение № 6055 от 09.10.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6055 гр. София, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20241100508265 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН във връзка с чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Д. Й. П., ответник в първоинстанционното и въззивник в настоящото производство, който обжалва първоинстанцонното решение изцяло. Излага оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, тъй като е постановен при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд не обсъдил доводите му за неоснователност на молбата, изложени в отговора му на същата и в представените писмени бележки, както и не обсъждал представените от него писмени доказателства. Излага доводи във връзка с нарушения, допуснати при процесуалното представителство на молителката, които представляват грубо нарушение на процесуалните правила и съответно опорочават съдебния акт. Твърди и грубо отношение от страна на съдията докладчик и нарушения при събиране на гласните доказателства, които не били отразени в съставения съдебен протокол, които също рефлектирали върху решението на съда. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал показанията на свидетелката Л. П., които освен, че се 1 разминавали с това, което тя заявила по образуваното досъдебно производство, били дадени под натиск и не кореспондирали с обективните факти, а освен това описвали житейски нелогична ситуация. Излага собствен анализ на доказателствената съвкупност, като моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт и да откаже издаването на заповед за защитата на молителката.

В хода на съдебното дирене, поддържа въззивната си жалба и пледира за уважаването й. Окончателното си становище излага в писмена защита, която представя в открито съдебно заседание, с която преповтаря доводите, развити в жалбата.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН, молителката в първоинстанционното производство – Ж. Д. П. /въззиваема страна в настоящото производство/, депозирала писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Излага подробни доводи в подкрепа на заявеното становище и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалвания съдебен акт.

В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си по делото оспорва въззивната жалба като неоснователна, пледира за оставянето й без уважение, като моли съда да остави в сила първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Не претендира разноски. Окончателното си становище излага в писмени бележки, с вх. № 129332 от 22.11.2024 г.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на въззивно обжалване допустим съдебен акт, като поради това следва да се разгледа по същество.

При произнасянето по спора въззивния съд, съобрази следното:

Първоинстанционният Софийски районен съд е бил сезиран с молба, подадена от Ж. Д. П., с искане за вземане на мерки за защитата й срещу баща си Д. Й. П..

Твърдяла, че последният осъществил акт на домашно насилие над нея на 31.07.2023 г., като в телефонен разговор й отправил обиди, наричайки я „лъжкиня“, „мизерница“, „измамница“ и „мърла“ и й се заканил, че „ще й стъжни живота“, а по-късно на същата дата, около 21.40 часа в дома на баба й, упражнил над нея физическо насилие, изразило се в удари с шамари по лицето и главата, както и във влаченото й за косата и блъскането на главата й няколко пъти в касата на една от вратите в жилището. В резултат на това тя получила травми и изпитала остра болка, болки в ушите и силно главоболие, като била повикана бърза помощ. Молела съда да издаде заповед за защитата й. Не претендирала разноски.

Към молбата за защита от домашно насилие била приложена Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, както и писмени доказателства.

Предвид наведените в молбата твърдения, на основание чл.18 от ЗЗДН, на 2

04.08.2023 г., Софийски районен съд издал заповед за незабавна защита, с която задължил ответника се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката.

Ответникът оспорвал молбата и наведените в нея твърдения, като отричал да е осъществявал актове на домашно насилие спрямо дъщеря си. Твърдял, че след приемането на дъщеря му в 31 СУЧЕМ „Иван Вазов“, за да не пътува ежедневно от Панчарево (където живеели) до посоченото училище в София, тя останала да живее при майка му, като в същото домакинство живеела и сестра му. Сочел, че именно майка му и сестра му инициирали производството по делото. За конкретната дата поддържал, че след като се прибрал от работа, съпругата му му съобщила, че дъщеря им работи като сервитьорка в заведение „Хепи“. След това той се обадил на майка си и на Ж. и ги предупредил, че идва при тях за да прибере Ж. в Панчарево, казал им да съберат вещите й. Излагал твърдения, че при пристигането му, Ж. била с леля си в кухнята на жилището, като се била подпряла на плъзгащата се врата, която водела към съседната стая и когато той тръгнал към нея, сестра му се спънала и бутнала Ж., която паднала и си наранила главата. Твърдял, че става въпрос за самонараняване, а не за акт на домашно насилие. Молел съда да остави молбата без уважение, като откаже да издаде заповед за защитата на Ж. Д. П..

За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд приел за установена следната фактическа обстановка :

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд приел за установена следната фактическа обстановка :

Страните по спора са в родствена връзка помежду си като баща и дъщеря, като това обстоятелство било отделено като безспорно между страните с определение от 15.11.2023 г., като отделно от това се установявал от удостоверение за раждането на молителката.

По делото била представена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, подписана от молителката, която съдържала необходимите реквизити, в това число описание на акта на домашно насилие от 31.07.2023 г. по време, място, начин на извършване, авторството на същия и последиците за пострадалата.

Актът на домашно насилие бил осъществен в присъствието на очевидци лицето на бабата и лелята на молителката. в

Видно от фиш за спешна медицинска помощ от 31.07.2023 г., съставен от екип на бърза помощ, отзовал се на подаден сигнал в 22.30 часа и пристигнал на място-гр.

София, ул. „********, вход единствен, ет. 2, ап. 3, в 22.45 часа, молителката била прегледана. Отразено е, че тя не е губила съзнание, била ударена по главата с юмрук и имала подутина в окосмената част на главата и в 23.15 часа тя била откарана в „Пирогов“. Видно от лист за преглед (лист 128 от делото) при прегледа й била 3 констатирана повърхностна травма в окосмената част на главата, като пациентката била насочена към съдебен лекар.

От справка от Дирекция „Национална система 112“ от 05.12.2023 г. (лист 148 от делото), се установява, че на 31.07.2023 г. са постъпили обаждания към телефон 112 от телефон *** в 21.17 часа и в 21.40 часа, от лице, представило като Ж. П., от телефон 0216111 в 21.27 часа от лице, представило се с фамилното име В., като дежурен при националната линия за деца в риск, както и в 11.06 часа от дежурен 05 РУ-СДВР към дежурен 112.

По делото били представени и приети като писмени доказателства заверени преписи от материалите по ДП № 1377/01.08.2023 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр.

№ 28095/2023 по описа на СРП, образувано по сигнал на Ж. П.. В хода на това производство П. била конституирана като пострадало лице. Съгласно приложената по същата преписка докладна записка, изготвена от полицейските служители, отзовали на сигнала на молителката на 31.07.2023 г., те били посрещнати на адреса от В. П., присъствал социален работник и пристигнал екип на бърза помощ, който констатирал хематом в областта на челото на молителката и тя била откарана в „Пирогов“, а ответникът бил задържан. Впоследствие, от съдебно медицинска експертиза по писмени данни, изготвена по преписката, се установило, че молителката е получила следните наранявания – окръглен оток с кръвонасядане и подкожен хематом в дясната челно-слепоочна област на главата; кръгловато кръвонасяне по предно-външната повърхност на лявата предмишница в средната трета; кръвонасядане по предната повърхност на дясната подбедрица в средната й трета, като същите наранявания можели да се получат по времето и начина, съобщен от пострадалото лице.

По делото бил представен социален доклад от ДСП Оборище, в който били изложени подробни данни относно семейната ситуация на семейство П.и, като било отразено, че след приемане на молителката в 31-во училище, т. е. за период от около пет години преди датата на образуване на настоящото производство, тя заживяла в дома на баба си на адрес в гр. София, ул. „********, ет. 3, където живеела и леля й по бащина линия. Според доклада молителката била отлична ученичка, спазвала дисциплината в класа и била инициатор на извънкласни занимания, не закъснявала, поддържала чист и спретнат външен вид, разполагала с джобни пари. Едва през 2023 г., когато училищните власти установили липса на комуникация между родителите и детето, Ж. споделила, че живее с баба си и леля си и не иска да се връща при родителите си, тъй като те я подлагали на психически тормоз. Според събраните при проучването данни от бабата и лелята на непълнолетната молителка, отношенията в семейството били добри до месец февруари 2023 г., когато се влошили поради вътрешно семейни проблеми. Пред социалните служби родителите изразили решението си да приберат непълнолетната, дори и против волята й. Родителите и 4 детето били насочени към ползването на социални услуги към Фондация „Асоциация Анимус“, където Ж. посещавала индивидуални консултации със специалист психолог, а родителите й работели с друг специалист.

По делото постъпил и втори социален доклад от същата социална служба, в който, ползвайки данните от представената на детето социална услуга, се изразявало изричното становище за наличието на достатъчни данни по отношение на молителката да е извършен акт на физическо насилие от страна на баща й. Това становище било обусловено от „Индивидуална оценка на потребностите на Ж. П.“, изготвена от Фондация „Асоциация Анимус“. Според същата, в началото комуникацията с молителката била трудна, но след изграждането на доверителна връзка с психолога и с напредване на срещите, детето започнало спокойно и свободно да споделя симптоматика, характерна за травматично преживяно събитие, свързана с проява на тревожност, страх и кошмари, свързани с инцидента. В доклада се сочело също, че дистанцията по отношение на родителите била характерна за юношеството, като желанията и нагласите в тази възраст били динамични, поради което било възможно отношенията й с родителите да се възстановят.

Останалите писмени доказателства, представени от страните, първоинстанционният съд не обсъждал като неотносими към предмета на доказване по делото, доколкото касаели характеристични данни за ответника и движенията на средства по сметки.

По делото били събрани гласни доказателства с разпита на свидетелите Л. М.

П., майка на ответника и баба на молителката, и Ц.Л. П., майка на молителката и съпруга на ответника, чиито показания първоинстанционният съд ценил по реда на чл.

172 от ГПК и кредитирал в обсъдената част.

С показанията си свиделката П. установила, че на процесната дата синът й се обадил много ядосан, поради това, че дъщеря му била започнала работа без негово знание и разрешение, като й заявил, че на другия ден съпругата му ще дойде да я прибере. П. разбрала, че на същата дата ответника се обадил и на внучката й и когато тя отказала да се прибере при тях в Панчарево, я нарекъл лъжкиня и манипулаторка.