Решение № 435 от 24.04.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 639/2024
- Вид
- Решение № 435
- Подписан
- 24.04.2024
- В сила
- 24.04.2024
- Състав
- Константин Димитров Иванов, мл.с. Станислав Мирославов Ангелов, Николай Свиленов Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 435 гр. Варна, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Николай Св. Стоянов мл.с. Станислав М. А. при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. А. Въззивно гражданско дело № 20243100500639 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба входящ № **************** г. по описа на РСВарна, подадена от С. Т. А., чрез процесуалния му представител адв. Н. И. от АК-В., срещу решение № *************** г., постановено по гр. д. № ********** г. по описа на РС-В., 35-ти състав, с което съдът е осъдил С. Т. А. да заплати на С. С. З. сумата в размер на 942 лева, представляваща обезщетение за причинени на С. С. З. имуществени вреди, изразяващи се в паричната пазарна стойност на собственото му куче - Л., порода „Н.Ш.“, родено на ********* г., женско, бяло на цвят, чиято смърт е причинена от разкъсване от кучета, собственост на С. Т. А., на ********** г., около 08:00 ч. сутринта; както и сумата в размер на 2500 лева, представляваща обезщетение за претърпени от С. С. З. неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни болки, страдание, стрес, безпокойство, безсъние, чувство на безсилие и яд, настъпили вследствие на смъртта на собственото му куче - Л., порода „Н.Ш.“, родено на ********* г., женско, бяло на цвят, чиято смърт е причинена от разкъсване от кучетата, собственост на С. А., на ********** г, около 08:00 ч. сутринта, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.10.2022 г. до окончателното им изплащане, на основание чл. 50 от ЗЗД; както и е осъдил С. Т. А. да заплати на С. С. З. сумата в размер на 850 лева, представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски пред РС-Варна.
Въззивникът – С. Т. А. счита обжалваното първоинстанционно решение за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Счита, че е налице съпричиняване на вредите, предвид, че кучето Л. е проникнало в собствения му недвижим имот, където тогава обичайно са пребивавали неговите кучета – К. и Б., порода „С.О.“. На следващо място счита, че С. С. З. не е претърпял така претендираните от него имуществени и неимуществени вреди, предвид че кучето Л. се е отглеждало от родителите му в къщата им в село З., а той живее в град В. и ги посещава периодично и след инцидента не е проявил заинтересованост, 1 като не е извършил погребален ритуал и не е потърсил кучето си. Счита, че по вина на бащата на С. З. кучето Л. е проникнало в имота му, тъй като същият не е довършил работите по запълване на оградата между двата съседни имота. Счита, че не следва да носи отговорност за проникването на кучето Л. в неговия имот, поради бездействието на лицата под чийто надзор то се е намирало. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал показанията на свидетелката З.а, в частта им относно обстоятелството, че е видяла кучето Л. захапано за главата от кучетата К. и Б., които го издърпали, тъй като оградата между двата съседни имота е висока 175 см. и е плътна и няма видимост. Счита показанията й за противоречиви и неотговарящи на истината.
Моли съда да отмени първоинстанционното решение, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. В условията на евентуалност, моли размерът на определеното обезщетение за неимуществени вреди да бъде намален, поради съпричиняване на вредоносния резултат.
В срока по чл. 263 от ГПК насрещната страна – С. С. З., чрез процесуалния си представител адв. И. В. от АК-Варна, е подала отговор на въззивната жалба, с който моли съда да остави без уважение въззивната жалба, тъй като същата е неоснователна и да потвърди обжалваното първоинстанционно решение, като валидно, законосъобразно и правилно.
В открито съдебно заседание С. Т. А., чрез процесуалния си представител адв. Н. И. поддържа подадената въззивна жалба. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание С. С. З., чрез процесуалния си представител адв. И. В., оспорва въззивната жалба. Претендират се разноски.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред РС-В. е образувано по предявени от С. С. З. срещу С. Т. А. обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 50 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 942 лева /след допуснато увеличение на размера на иска на основание чл.214 от ГПК/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пазарната парична стойност на собственото куче на ищеца - Л., порода „Н.Ш.“, родено на ********* г, женско, бяло на цвят, чиято смърт е причинена от разкъсване от кучета, собственост на ответника, на ********** г., около 08:00 ч. сутринта; както и сумата в размер на 2500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни болки, страдание, стрес, безпокойство, безсъние, чувство на безсилие и яд, произтичащи от смъртта на собственото му куче Л., порода „Н.Ш.“, родено на ********* г., женско, бяло на цвят, чиято смърт е причинена от разкъсване от кучетата на ответника на ********** г., около 08:00 ч. сутринта, ведно със законната лихва върху горните суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумите. Претендират се и сторените в производството по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че С. С. З. е бил собственик на домашен любимец - куче Л., порода „Н.Ш.“, родено на ********* г., женско, бяло на цвят, отглеждано в къща в с. З., ул. „Р.К.“ № 7. В съседната къща С. Т. А. отглеждал две големи кучета, порода „А.“. С. С. З. заявява, че на ********** год., сутринта, майката му – Л. З.а била пуснала кучето Л. да се разходи из двора на къщата. Малко след това чула жално скимтене и излязла да разбере какво се случва. Излизайки видяла, че кучето Л. е било захапано за главата от кучетата на съседите, които го дърпали силно под оградата. Л. З.а била хванала кучето Л. за краката, опитвайки се да го издърпа обратно, но то било изтръгнато със сила от двете големи кучета на съседите и било издърпано от тях в съседския двор.
С. З. твърди, че майка му извикала за помощ съседите, които били на 5-6 метра от случващото се, но те не реагирали по никакъв начин и оставили собствените си кучета да разкъсат кучето Л.. С. З. е подал сигнал на тел. 112, като на място е пристигнал екип на 04 2
РУ - В.. Била е образувана е прокурорска преписка ************* г, по която прокурор при РП-В. е постановил отказ за образуване на досъдебно производство.
С. З. твърди, че в следствие на случилото се, цялото му семейство е в силен стрес, чувстват се застрашени от кучетата на С. А.. С. З. твърди, че е отглеждал кучето Л. повече от 9 години. То било негов компаньон и член на семейството. В следствие на смъртта му се чувства много разстроен и стресиран.
Ответникът С. Т. А. в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Счита, че твърдените за претърпени имуществени и неимуществени вреди не са действително претърпени от С. З., защото той живее в град В.. Неговите родители живеят в село З., като той ги посещава веднъж седмично за няколко часа. Кучето Л. се е отглеждало именно от родителите му, като С. З. го е използвал за разплод, след което е продавал малките кученца. Възразява срещу наведените в исковата молба фактически твърдения относно инцидента, характера и степента на претърпените вреди. Счита размера на претендираните обезщетения, за прекомерно завишен. В условията на евентуалност твърди, че е налице съпричиняване и безстопанственост с оглед обстоятелството, че родителите на С. З. не са се грижили с грижата на добър стопанин за кучето Л., предвид, че то се отглеждало от тях, в имота им в с.
З.. Твърди, че кучето Л. е навлязло в неговия имот, докато неговите две кучета са били пуснати в двора му на разходка. Моли предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени.
В открито съдебно заседание пред първата инстанция С. С. З., чрез процесуалния си представител адв. И. В. поддържа исковете, претендира за тяхното уважаване. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание пред първата инстанция С. Т. А., чрез процесуалния си представител адв. Н. И., оспорва така предявените искове, моли същите да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Съдът приема за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че С. Т. А. е собственик и се грижи за две кучета, порода „С.О.“ /А./, които живеят в дворното място към имота му в село З..
От приетата по делото здравна книжка, става видно, че като собственик на кучето Л., родено на ********* г., женски пол, порода Н.Ш., бяло на цвят е вписан С. З.. В здравната книжка са отразени вписвания относно началните ваксинации, годишните ваксинации и вътрешното обезпаразитяване на кучето Л. от раждането му до 25.04.2022г.
От представена разписка от 19.01.2020г., се установява, че С. З. е получил обезщетение в размер на 968,40 лв. за лечение на домашното му куче Л. по повод на настъпил инцидент с двете кучета на С. А., като в разписката са положени подписите на С.
З. и на С. А..
От приобщените по делото ксерокопия на част от паспорт № ************* и от паспорт № *************, се установява, че С. А. е собственик на куче Б., порода „С.О.“, родено на ********** г., мъжко, бяло на цвят, както и на куче К., порода „С.О.“, родено на 07.02.2016 г., женски пол, бяло на цвят.
Към материалите по делото е приложена прокурорска преписка № ********** г. по описа на Варненска районна прокуратура, образувана по повод постъпили материали по преписка вх. № ************** г. по описа на 04 РУ – МВР-В.. В хода на проверката е установено, че около 08:00 часа на ********** г. в 04 РУ- МВР-В. е бил получен сигнал за разкъсано куче в с. З., ул. „Р.К.“ № 7. Сигналът е бил посетен от служители на МВР. В сведението, което Л. З.а е дала пред органите на МВР, същата заявява, че се грижи за малко куче, което е на сина й. Тя е решила да го пусне да се разходи в двора на дома си и малко 3 след това е чула кучето да скимти. Когато отишла до кучето, видяла че главата му е под бетонната ограда, която дели нейния имот с този на съседите и кучетата на съседите, порода „А.“, продължават да го дърпат. Опитала се да хване за краката и да дръпне кучето, за да си го прибере, но не е успяла, тъй като кучетата на съседите го издърпали към тях в двора на съседите и го разкъсали. В сведение, дадено пред органите на МВР С. А. заявява, че около 07:30 часа на ********** г. е пуснал двете си кучета, порода „А.“ да се разхождат в двора на дома му. Малко след това чул скимтене и ръмжене. Отишъл до оградата на съседите и видял как тяхното куче било в неговия двор и било разкъсано от неговите кучета.
От постановление от 12.08.2022 г. на прокурор при Районна прокуратура – В. по преписка № ********** г., става видно, че в хода на проверката по преписката не са установени данни за извършено престъпление от общ характер, с оглед на което и на основание чл. 213, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е постановен отказ за образуване на досъдебно производство и проверката по преписката е прекратена.
От писмо изх. № ОП-908(1)21.03.2023 г. от Община А. до С. З., става видно, че в деловодството на Община А. е входирана Жалба с вх. № ОП-4273 от 14.11.2022 г. от Местна гражданска инициатива на живущите в с. З. срещу С. Т. А., живущ на ул. „Х.П." № 2, с. З., община А., област В., който отглежда две кучета порода „А.", които са агресивни и свободно пуснати извън двора на стопанина им. Във връзка с жалбата е извършена проверка от служители на Община А. и за установените нарушения са били съставени АУАН и са издадени Наказателни постановления № 37 и № 38 от 30.11.2022 г., които са влезли в сила, като наложената глоба е заплатена от С. Т. А.;