Решение № 12925 от 30.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12925 гр. София, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110150881 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „Дженерали Застраховане“ АД срещу „Застрахователно Акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове по: 1/чл.

411, изр. 2 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата от 207,35 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на МПС” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 22.09.2023 г. на кръстовището на ул. „Патриарх Евтимий“ и ул. „Капитан Райчо Николов“ в гр. Варна с включени разноски за определянето му, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до погасяването, както и 2/ по чл. 86 ЗЗД за сумата от 51,20 лева, представляваща лихва за забава в плащането за периода от 30.12.2023 г. до 04.11.2025 г.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него автомобил марка „Фолксваген Поло“, с рег. № ... Поддържа, че вредите са на стойност 399,59 лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение, като е начислена и сумата от 15 лева ликвидационни разноски за обработка на щетата. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента – водач на лек автомобил марка „Опел Вектра“, с рег. № ...., поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение.

Твърди, че след получена от ответника регресна покана, последният е възстановил част от дължимата сума, като е останал непогасен остатък от 207,35 лева, поради което претендира същия. Моли съдът да уважи предявените искове, като присъди и законна лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба до погасяването.

Претендира разноски.

В срочно постъпил отговор ответникът признава факта на валидността на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на застрахования 1 при него лек автомобил към момента на ПТП, като не оспорва и факта, че преди подаване на исковата молба е извършил частично погасяване във връзка с получената регресна покана. Оспорва настъпването на ПТП с посочения механизъм. Оспорва да е настъпило ПТП, за което вина да носи водач, чиято гражданска отговорност да е застрахована при него. Оспорва да е налице причинно-следствена връзка с всички причинени щети на увредения автомобил с процесното ПТП. Счита, че по отношение на водача на застрахования при него лек автомобил не е налице влязъл в сила съдебен акт за установяване на неговата вина, който акт да бъде зачетен от съда на осн. чл. 300 ГПК. нито един от елементите на деликта по чл. 45 ЗЗД. Намира, че водачът на лек автомобил марка „Фолксваген Поло“, с рег. № В1365ВТ има вина за процесното ПТП, тъй като е нарушил разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1, 2 и 7 ЗДвП. Освен това сочи, че водачът на застрахования при ищеца автомобил е паркирал същия на забранен пътен участък, с което е предпоставил възникването на инцидента. Оспорва доказателствената стойност на представения протокол за ПТП, както и на подаденото от увреденото лице заявление до ищеца за изплащане на обезщетение. В случай че съдът не възприеме, че изключителна вина за процесното ПТП има водачът на застрахования при ищеца автомобил, то прави възражение за съпричиняване, като счита, че вината на последния за причинените вреди следва да е поне 60 %. Оспорва претендираното обезщетение и по размер, както и иска за присъждане на лихва за забава. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се установят следните факти: че е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване на дълга.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 19.12.2025 г., приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 26.02.2026 г. без възражения от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени фактите, че към твърдяната дата на ПТП лек автомобил „Опел Вектра“, с рег. № ...е застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, както и че преди подаването на исковата молба ответникът е получил регресна покана, в резултат на което е заплатил на ищцовото дружество сумата от 207,24 лева.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

2

От приетата по делото полица № ...от 21.02.2023 г. за автомобилна застраховка „Каско на МПС“ се установява, че процесният автомобил марка „Фолксваген Поло“, с рег. № ....е застрахован при ищцовото дружество по застраховка „Каско на МПС“ със застрахователно покритие клауза „Пълно Каско“, като срокът на застрахователно покритие е от 00:00 часа на 27.02.2023 г. до 23:29 часа на 26.02.2024 г. Установява се освен това, че причинената щета на процесния автомобил от пътнотранспортно произшествие представлява покрит риск по застраховката съгласно Раздел II, т. 14 от Общите условия.

Спорни между страните са въпросите, свързани с механизма на ПТП, вината на водачите, както и размера на вредата.

Механизмът на ПТП се установява от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпита на водачите на два от автомобилите, участвали в ПТП.

Според показанията и на двамата водачи – свидетелите П. А., водач на лек автомобил марка „Опел Вектра“, с рег. № ..., застрахован при ответника, и Н. Й. – водач на лек автомобил марка „Мерцедес МЛ“, се установява, че процесното ПТП се е реализирало в гр. Варна, като лек автомобил „Опел Вектра“, с рег. № ....се движил по ул. „Патриарх Евтимий“, с посока бул. Владислав Варненчик, и на кръстовището, образувано с ул. „Капитан Райчо Николов“, водачът навлязал в кръстовището, без да се съобрази с наличието на пътен знак „Стоп“, вследствие на което реализирал ПТП с движещия се по ул. „Капитан Райчо Николов“ лек автомобил „Мерцедес МЛ320“.

След настъпване на съприкосновението лек автомобил „Опел Вектра“, с рег. № ....се изместил надясно и ударил паркирания лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № ..., застрахован при ищеца.

Показанията на свидетелите кореспондират помежду си и със събраните по делото доказателства, поради което съдът ги кредитира като достоверни.

Механизмът на ПТП се потвърждава и от приетите по делото протокол за ПТП с начертана схема на увреждането, взети предвид от вещото лице по приетата САТЕ, която установява причинната връзка между този механизъм и настъпилите вреди на автомобила.

Видно от приетото по делото Наказателно постановление № ..-..., на свидетеля П.

А., водач на лек автомобил марка „Опел Вектра“, с рег. № ..., застрахован при ответника, е наложена глоба в размер на 200 лева за виновно нарушение на разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП във връзка с процесното ПТП, а именно – не пропускане на ППС, движещо се на път с предимство на кръстовище.

Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от страните, описаните от ищеца щети на застрахования при него автомобил съответстват на механизма на ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. Според заключението на САТЕ стойността, необходима за възстановяване на щетите, причинени на процесното МПС, изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП е в размер на сумата от 1050,78 лева или 537,26 евро.

Отразено е, че стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил към датата на ПТП на база цени на алтернативни доставчици и сервизи е в размер на 443,09 евро, а съгласно Методиката по Наредба № 24 – в размер на 195,24 евро.

Съдът кредитира експертното заключение като пълно, обективно и компетентно изготвено.

Спорен между страните е въпросът за вината на водачите за реализиране на ПТП, както и за наличието на съпричиняване от страна на водача на увредения лек автомобил.

3

При възприетия по-горе механизъм на ПТП, съдът намира, че вина за настъпване на събитието има водачът на лек автомобил марка „Опел Вектра“, с рег. № ...., застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”. Водачът, който е навлязал в кръстовището, без да се съобрази с наличието на пътен знак Б2 – „Спри!

Пропусни движещите се по пътя с предимство“. Така водачът е нарушил разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, а именно, съгласно която на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.

По направеното от ответника възражение за намаляване на отговорността му поради съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил: Според общия правен принцип виновният причинител на вреди е длъжен да ги поправи. Той дължи обезщетение само за вредите, които са в пряка причинна връзка със собственото му поведение. Когато и поведението на водача на увредения автомобил е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, е налице съпричиняване. Съпричиняването е обективен факт, който се определя единствено от наличието на такава причинно-следствена връзка, а не и от наличието на вина в действието или бездействието на пострадалия. За да е налице съпричиняване, обективно е необходимо за настъпването на вредите да са допринесли най-малко две лица - деликвентът и увреденият, като тяхното поведение е част от общия верижен процес на увреждането. В този смисъл е задължителната за съдилищата практика – напр. Решение № 444 от 31.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 453/2012 г., IV г. о., ГК, произнесено по реда на чл. 290 ГПК.

В случая съдът намира, че по делото ответникът не доказа да е налице съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил на получените по него увреждания. Ответникът твърди, че водачът на лек автомобил марка „Фолксваген Поло“, с рег. № В1365ВТ има вина за процесното ПТП, тъй като е нарушил разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1, 2 и 7 ЗДвП. Освен това сочи, че водачът на застрахования при ищеца автомобил е паркирал същия на забранен пътен участък, с което е предпоставил възникването на инцидента. Твърденията за нарушения на посочените забрани обаче не се установиха по делото да са налице от водача на застрахования при ищеца автомобил, поради което направеното възражение за съпричиняване е неоснователно.

По силата на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. Когато е настъпила частична увреда, се дължи възстановителната стойност, тоест това е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.

Настоящият състав приема, че обезщетението, което следва да бъде присъдено на ищеца, трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, без прилагане на обезценка. Съдът намира, че дължимото обезщетение при застрахователно събитие следва да се равнява на размер, необходим за възстановяване на причинените щети, определен по средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие, доколкото застрахователят не дължи да покрие избора на марка части, алтернативни доставчици, както и самия майстор, извършващ същия. Ако се приеме противното, то би се стигнало до преодоляване на 4 забраната за неоснователно обогатяване при застраховането.