Решение № 1542 от 17.08.2020, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

РЕШЕНИЕ

№ 1542 гр. Пловдив,17.08. 2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на тридесети юли през две хиляди и двадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА

МИХАЙЛОВА при секретаря Р.П., като разгледа докладваното от СЪДИЯ МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 203 описа за 2020 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 186 ал. 4 от Закона за данък добавената стойност

/ЗДДС/.

Образувано е по жалба на Н.С.Т., ЕГН **********, действаща в качеството си на ЕТ “Л.74-Н.С.“, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление ****против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК. - 925-0026900/12.12.2019г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК -1/02.01.2020г. на Директор на Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“, с която е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект – хранителен магазин, находящ се в *********, стопанисван от ЕТ “Л.74-Н.С.“, ЕИК ********и забрана достъп до него за срок от 7 (седем) дни“, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС.

Твърденията в жалбата са, че процесната заповед е незаконосъобразна, необоснована, немотивирана и противоречаща на материалния и процесуалния закон. Моли се съда да се отмени заповедта за налагане на ПАМ като незаконосъобразна. Претендира се и присъждане на сторените разноски по производството.

Ответната страна – Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юрисконсулт М.М.счита жалбата за неоснователна. Претендира се присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

Административен съд – Пловдив, дванадесети състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, на жалбата, събраните доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

Жалбата е подадена от легитимирано лице – адресат на административния акт, за който същия е неблагоприятен, в рамките на законоустановения 14 - дневен срок пред компетентния съд, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна, следното:

На 06.12.2019. в 09:50 била извършена проверка на обект хранителен магазан, находящ се в гр.Куклен, общ.Куклен, обл.Пловдив,ул.“Александър Стамболийски“ № 81, стопанисван от ЕТ “Л.74-Н.С.“, ЕИК *****, при която е констатирано, че едноличния търговец, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електранен магазин, е допуснал нарушение на същата. Търговецът не е издал фискална бележка с необходимите реквизити съгласно изискванията ан цитираната наредба, с което е нарушен чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Извършена е контролна покупка на 2 бр. минерална вода с единична цена 0,75 лв. и два бр. вафли „Симона“ с единична цена 0,35 лв., цялата покупка на обща стойност 2,20 лв., платени в брой от Т.В.Й.– проверяващ преди легитимацията, като е издадена ФКБ № 002488/06.12.2019г., в който не се съдържат необходимите реквизити съгласно Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.Плащането е прието от Ѝ. Л. Т. В случая касовата бележка не съдържа количество и стойност по видове закупени стоки или услуги.

На 06.12.2019г. за резултатите от извършената проверка в търговския обект бил съставен Протокол за извършена проверка/ПИП/ серия АА № 0026900/06.12.2019г. Описаните в ПИП серия АА № 0026900/06.12.2019г. факти и обстоятелства са изцяло възприети от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП и възпроизведени в издадената от него Заповед № ФК. - 925-0026900/12.12.2019г., с която е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект – хранителен магазин, находящ се в гр.Куклен, общ.Куклен, ************, стопанисван от ЕТ “Л.74-Н.С.“, ЕИК ***** и забрана достъп до него за срок от 7 (седем) дни“, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС.

Изложени са съображения относно продължителността на срока на действие на мярката, като е посочено, че при конкретното му определяне от административния орган са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото,предлаганите стоки в търговския обект- хранителен магазин с разнообразни стоки на ниски цени, местоположението му – гр.Куклен, в който няма голяма конкуренция на търговци, като е установено, че издаваните от ФУ фискални бележки не съдържат необходимите реквизити, като следва да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения.

В този контекст е описано, че с констатираното нарушение се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършените от лицата продажби, тяхната регистрация,както и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти.

Изложени са мотиви, че наличието на законоустановените реквизити на фискалния бон, е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, като неизпълнението на задължението показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, както и организация в търговския обект, която няма за цел спазване на данъчното законодателство.

Формиран е извод, че целта на ПАМ е да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще осигурят бюджетните приходи, както и надлежното законово деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти, а и за извършване на промяна в организацията на дейността в конкретния обект е необходим определен срок.

В мотивите на заповедта е отразено още, че при определяне на срока на ПАМ е съобразен принципа за съразмерност, както и че срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. Целта му е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване на реда за съхраняване и отчетността на относимите към ФУ документи, съдържащите се в издаваните ФКБ нормативно установени реквизити и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният недопускане на вреда за фиска.

Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК. - 925-0026900/12.12.2019г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, е обжалвана от Н.С.Т., ЕГН **********, действащ в качеството му на ЕТ “Л.74-Н.С.“, ЕИК *****пред непосредствено по - горестоящия административен орган Директор на Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“, който с Решение № ГДФК -1/02.01.2020г. е отхвърлил жалбата като неоснователна.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, законосъобразността на заповедта за налагане на ПАМ следва да бъде преценена на всички основания по чл.146 от АПК. Заповедта е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл.186 ал.3 от ЗДДС и правомощията предоставени му със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 година на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите (лист 6 от делото).

Не се констатират допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Съгласно чл.186 ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма следва изводът, че заповедта издадена по този ред, в качеството й на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания по чл.59 от АПК.

Съгласно чл.59 ал.2 т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта.

В случая са налице и материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ.

Неспазване реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба, е предвидена в нормата на чл.186 ал.1, т.1 б.”а” от ЗДДС предпоставка за налагане на принудителната административна мярка по чл.186 от ЗДДС. Тя се прилага след установяване на конкретно осъществено нарушение на подробно изброени в нормативния текст на чл.186 от ЗДДС материални правила за поведение.

Преценката за съответствие на принудителната мярка с целта на закона, следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на чл.186 ал.1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл.186 ал.1, т.1 б.”а” от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя. Следва да се съобрази, че във всички случаи изводът, че съществува такава възможност трябва да е мотивиран и фактически обоснован от конкретни обективни обстоятелства, от които може да се изведе обоснована констатация, че нарушителят може да извърши следващо, друго административно нарушение.

В тази насока, разпоредбата на чл.59 ал.2 т.4 от АПК, каза се налага, в административния акт да се съдържат фактическите и правните основания за издаването му. Съответно, според изискването на чл.186 ал.3 от ЗДДС, мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице.

Нормата на чл. 186 ал.1 т.1 б.”а” от ЗДДС е императивна и предвижда, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до тридесет дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба (фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от

ИАСУТД), издаден по установения ред за доставка/продажба.

Съгласно чл.118 ал.4, т.1 от ЗДДС

Министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В изпълнение на законовата разпоредба на чл.118 ал.4, т.1 на от закона е издадена НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /наричана Наредбата/, издадена от министъра на финансите. Съгласно чл. 26, ал.1, т.7 от Наредбата фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително следните реквизити:наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги.

От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – „запечатване на обект и забрана за достъп до него“. Органът съобразява продължителността на срока на мярката, с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т.е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл.186, ал. 1 израз „до 30 дни“.