Определение № 481 от 02.04.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 481 гр. Плевен, 02.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.А

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500302 по описа за 2026 година ПРОИЗВОДСТВО почл. 278 вр. чл. 248 ГПК.

С Определение рег. № 1154/ 09. 03. 2026 г. по гр. д. № 4743/ 2025 г. по описа на Плевенския районен съд е оставено без уважение искането на "СТИК-КРЕДИТ“ АД с ЕИК*********** за изменение на Решение № 217/ 18.

02. 2026 г. по гр. д. № 4743/ 2025 г. по описа на РС- Плевен в частта за разноските като неоснователно.

Срещу определението на районния съд е постъпила частна жалба от „СТИК – КРЕДИТ“ АД с ЕИК***********, в която се твърди, че производството по делото по гр. д. № 4743/ 2025 г. по описа на РС- Плевен е заведено при условията на злоупотреба с право, като между същите страни са образувани 20 граждански дела по описа на РС- Плевен. Частният жалбоподател е цитирал съдебни актове на СГС, ОС- Смолян, СРС в които е прието, че множеството образувани дела с идентичност на страните са свързани не със защита интересите на ищеца, а за генериране на деловодни разноски , налице е злоупотреба с право, като е нарушен принципа на добросъвестност по чл. 3 ГПК, поради което не е присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА.

Ответникът М. В. И. с ЕГН********** е изразил становище чрез процесуалния си представител адв. М. М., че частната жалба е неоснователна и обжалваното определение следва да бъде потвърдено. В отговора са 1 цитирани съдебни актове на ОС- Пловдив, ОС- Пазарджик, ОС - Бургас, ОССтара Загора, ОС - Плевен, ОС – Хасково и ОС- Кърджали затова, че при висящи множество съдебни производства с идентичност на страните не е налице злоупотреба с право, тъй като са налице различни договорни отношения, сключвани са договори в различни периоди, които са атакувани по съдебен ред.

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

ЧАСТНАТА ЖАЛБА е подадена в срока по чл. 275 , ал. 1 ГПК, от лице, което има правен интерес да обжалва и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.

ЧАСТНАТА ЖАЛБА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От представените доказателства се установява, че с Решение № 27/ 18.

02.2025 г. по гр. д. № 4743/ 2025 г. па описа на РС- Плевен предявените искове с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.6, ал.3 вр. чл. 14, ал.2 ЗПК, вр. чл. 146, ал.1 и чл. 143, ал.1 ЗЗП за установяване нищожността на Договор за паричен заем от разстояние№ ********/14. 09. 2024 г. и с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за сумите от 110 лв. недължима и платена неустойка и от 43 лв. недължимо платена лихва са уважени изцяло като основателни. С решението „СТИК – КРЕДИТ“ АД е осъдено да заплати на ищеца М. В. И. на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 170 лв. държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 245, 42 евро с ДДС.

В производството пред районен съд е постъпила молба по чл. 248 ГПК от „СТИК – КРЕДИТ“ ОД с искане за изменение на решението в частта за разноските досежно адвокатското възнаграждение, като са изложени доводи за злоупотреба с право от ищеца и относно неговото недобросъвестно поведение при сключване на договорите за кредит.

С обжалваното определение молбата по чл. 248 ГПК на „СТИК – КРЕДИТ“ ОД е оставена без уважение, като в мотивите на определението е посочено,че присъденото адвокатско възнаграждение е в минимален размер.

Посочено е, че не е налице злоупотреба с право от ищеца, тъй като законът дава възможност същият да получи защита на правата и интересите си предявявайки процесните искове, а предпоставките на чл. 213 ГПК съдът е приел, че не са налице и се е произнесъл по този въпрос. Посочено е, че 2 размерът на адвокатското възнаграждение от 480 лв. (245, 42 евро с ДДС) се явява адекватен на положения труд от процесуалния представител на ищеца, налице е достатъчна процесуална активност от същия, макар да не се е явил лично в откритото съдебно заседание.

Въззивният съд изцяло възприема изложените мотиви от първоинстанционния съд в обжалваното определение, като счита, че следва същото да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът не възприема изложените доводи и в молбата по чл. 248 ГПК и в частната жалба относно злоупотреба с право от ищеца при предявяване на искове по 16 граждански дела между същите страни, но по различни договори за кредит. Процесуално право е на всеки гражданин да се защитава по законов път срещу недействителни клаузи от договори или от недействителни договори и съответно да претендира връщане на платени суми на кредиторите без правно основание за това. В случая са предявени искове срещу недействителни договори, които са предлагани от кредитора „СТИК – КРЕДИТ“ АД в противоречие със законовите изисквания на ЗПК.

Независимо, че е налице идентичност на страните, налице са различни облигационни отношения по различните договори за потребителски кредит, поради което дали са налице условията по чл. 213 ГПК за съединяване на делата в едно зависи от становището на съда, който разглежда делата. В тази връзка възниква въпросът по какви причини кредиторът е сключвал този немалък брой договори с ищеца, след като е установил, че същият в определен период от време сключва договори с този кредитор. Освен това кредиторът е следвало да прецени спазени ли са изискванията на ЗПК при сключване на договорите, за де се избегне установяването на недействителност на договора или на клауза в него, което да води до връщане на парични суми на длъжника.

Завеждането на множество дела не може да се определя като злоупотреба с право, тъй като целта на предявяване на исковете е установяване нищожността на договорите и съответно връщане на неоснователно получените суми и като допълнителна последица от този изход по делата се присъждат разноски в полза на ищеца. Такова разбиране на понятието „злоупотреба с право“ би означавало да се ограничи индиректно правото на иск на гражданите, което е недопустимо, противоречи на закона и ограничава основно гражданско право.

3

По отношение на размера районният съд е присъдил възнаграждението около минимума, като е съобразил и разпоредбата на чл. 2, ал.5 НВАР № 1/ 09.

07. 2004 г. за определяне на адвокатско възнаграждение за всеки иск поотделно, като е съобразява и вида и размера на иска, независимо от формата на съединяване. Съдът е съобразил и практиката на СЕС с Решение от 25. 01.

2024 г. по дело С- 438/ 22 по преюдициално запитване на СРС.

По изложените съображения и на основание чл. 248 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Определение рег. № 1154/ 09. 03. 2026 г. по гр. д. № 4743/ 2025 г. по описа на Плевенския районен съд, с което е оставено без уважение искането на "СТИККРЕДИТ“ АД с ЕИК*********** за изменение на Решение № 217/ 18. 02.

2026 г. по гр. д. № 4743/ 2025 г. по описа на РС- Плевен в частта за разноските като неоснователно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4