Решение № 19529 от 30.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19529 гр. София, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110107696 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес ) Производството е образувано по искова молба с вх. № 44139/12.02.2024 г., уточнена с молба с вх. № 83101/13.03.2024 г., о т А. А. А., с ЕГН:

********** от гр. С----, със съдебен адрес: гр. Со----адв адв.А. М. срещу „-“ ЕООД, ЕИК -----, гр. С----, представлявано от Ти--- с която е предявен отрицателен установителен иск правна квалификация чл.439 ГПК вр. чл.117, ал.2 ЗЗД, с който се иска да се признае за установено признаете за установено, че А. А. А., с ЕГН: ********** не дължи на „-“ ЕООД, ЕИК ----сумата от 526.58 лв. представляваща неизплатена главница по договор 200707100195 за издаване и обслужване на международна кредитна карта при промоционална програма „Cash bdck", сключен на 21.08.2007 год. ведно със законната лихва за периода от 02.02.2012 год. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 914.89 лв. за периода от 19.09.2008 год. до 01.02.2012 год. и 28.83 лв. държавна такса.

В исковата молба са изложени твърдения, че с определение постановено по ч.гр.д. 4902/12 год., СРС, 30-ти с-в, ищецът е осъден да заплати на „-" АД с правоприемник на „-" АД, сумата от 526,58 лв. представляваща неизплатена главница по договор 200707100195 за издаване и обслужване на международна кредитна карта при промоционална програма „Cash bdck", сключен на 21.08.2007 год. ведно със законната лихва за периода от 02.02.2012 год. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 914,89 лв. за периода от 19.09.2008 год. до 01.02.2012 год. и 28,83 лв. държавна такса.

1

Твърди, че въз основа на влязлото в сила Определение е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително на 19.04.2012 год. под № 3634/12 год. по описа на ЧСИ М-, на основание изп. лист от 23.03.2012 год.

Твърди се, че с Договор за цесия кредитора „-"АД на 30.06.2016 год. е продала дълга на ответника в настоящето производство – „-" ЕООД , без да яуведоми. Сочи, че не е получила уведомление за извършената цесия, не са йпредставени доказателства. Твърди, че на 20.07.2016 год. ЧСИ М- е конституирал като взискател по изпълнително дело „-" ЕООД, без да уведоми ищеца.

Излага доводи, че още преди цесията от 30.06.2016 год. вземането на „-" АД е погасено по давност, тъй като за периода от образуване на изпълнителното дело на 19.04.2012 год. до 30.06.2014 год. продажба на дълга, кредиторът не е предприел никакви действия, и съгласно разпоредбата на чл.433 ал. 1 т.8 ГПК вземането се погасява по силата на закона.

Твърди, че при внимателен прочит и анализ на изпълнително дело № 3634/12 год. по описа на ЧСИ М-, взискателят „-" АД не е поискала извършването на изпълнителни действия в продължение на две години - от датата на образуване на изпълнителното производство-19.04.2012 год. Ето защо, счита, че изпълнителното производство е прекратено на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК. Всякакви действия след 03.05.2014 год. по отношение на кредитора са незаконосъобразни, тъй като прекратяването на изпълнителното производство е настъпило по силата на закона.

За прецизност сочи следното: На 23.12.2014 год. е погасила главницата в размер на 529 лв. чрез плащане по сметката на „-“ ЕАД. Във вносната бележка изрично е записано „погасяване на главница". След погасяване на главницата на 23.12.2014 год. счита, че вземането на лихви съгласно разпоредбите на ЗЗД е погасено по давност - до 19.04.2015 год.

Твърди, че „-" АД е изпратила съобщение до ЧСИ М- за вдигане на запора и ЧСИ е изпратил съобщение с изх.№ 16066/10.03.2015 год. за вдигане на запора. Счита, че вземането на „-" АД е погасено по давност към твърдяната цесия на ответника. Счита, че „-" АД е цедирала едно несъществуващо вземане.

Съгласно трайната практика на съда в хипотезата за прекратяване на изпълнителното производство началото на давностният срок за погасяване на вземането е от последното осъществено изпълнително действие, а не от Твърди, че последното действие предприето от ответника е датата на образуване на изпълнителното дело. Към днешна дата са изминали повече от единадесет години, поради което твърди, че вземането е погасено по давност.

Следва да се отбележи, че дори и след извършената цесия по твърдения на „-" АД на -" ЕООД на 30.06.2016 год. вземането е погасено по давност, тъй като не са предприети изпълнителни действия от страна на ответника. Счита, че претендираната лихва в размер на 914,89 лв. е недопустима, съгласно разпоредбите на нашето законодателство.

2

Излага подробни правни доводи за перемпцията и погасяването по давност и кога се прекъсва давността.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Изцяло оспорва исковата молба. Счита, че не е изтекъл петгодишният давностен срок за погасяване на задължението. Излага подробни факти и обстоятелства, според които счита, че с конкретни действията, давността е прекъсвана многократно.

Признава, че процесната сума е присъдена по ч.гр.д. № 4902/2012 г. по описа на СРС. Признава, че е образувано изп. дело. № 3634/2012 г. по описа на ЧСИ М-, с рег. № 838 при КЧСИ, като това вземане е прехвърлено на новия кредитор – ответникът, съгласно договор за цесия. Излага подробни правни съображения за прекъсване и спиране на давността. Твърди, че за същата сума е предявен предишен иск по чл.439, който е отхвърлен, съгласно Решение № 375772 по гр.д. № 58092/2017 г. по описа на СРС. Било образувано ново дело по чл.439 ГПК, като искът е отхвърлен с Решение № 20014595 от 18.02.2022 г. на СРС по гр. д. № 60990/2019 г., което е потвърдено от СГС. Моли съда да отхвърли исковата претенция. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК.

Не се противопоставя да бъдат изискани цитираните дела.

Противопоставя се на искането за допускате на експертиза. Възразява и срещу направената вносна бележка, тъй като същата не касае процесното вземане.

Ищецът, редовно призован за открито съдебно заседание (о.с.з.), се представлява от адвокат. Поддържа исковата претенция. Моли да се уважи иска. Претендира разноски. Представя списък. В допълнителни бележки прави възражение, че ищецът не е уведомен за цесията, счита, че давонстта е прекъсната на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Цитира ТР за перемпцията и давността.

Ответникът, редовно призован за о.с.з., не се явява и не се представлява.

С допълнителна молба уточнява, че поддържа ОИМ. Моли да се отхвърли иска.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното:

По валидността и допустимостта на производството

Допустимостта на предявения от ищеца отрицателен установителен иск се обосновава от доказаните по делото твърдения на ищеца за наличие на правен интерес у него от предявяването им и за надлежна процесуална легитимация на страните по тях. Правният интерес от предявяване на установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото.

Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Когато ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла 3 погасителна давност, той следва да посочи конкретните обстоятелства, които обуславят правния му интерес от предявяване на установителния иск. В този смисъл ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият състав приема, че е налице правен интерес, доколкото у ответника е налице изпълнителен лист – титул и образувано изпълнително основание. Освен това ищецът се позовават на факти, които са станали, след издаване на изпълнителното основание.

С оглед изложеното, съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото първоинстанционно произнасяне, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес.

Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумите ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл.

116 ЗЗД.

Основни принципи, които следва да се отчетат при решаване на този води дела са:

1. Влезлият в сила съдебен акт – определение, решение или заповед за изпълнение, обуславя петгодишна давност, която започва да тече от влизане в сила на акта, на основание чл.117, ал.2 ЗЗД.

2. Съгласно чл.116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.

3. Съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ/независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на 4 взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

4. Налагането на запор или възбрана в изпълнително производство, съгласно т.1 ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК съставлява насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект на длъжника. То прекъсва давността, тъй като с него започва да се осъществява принудата в изпълнителния процес –длъжникът започва да търпи ограничение в правната си сфера – неговите актове на разпореждане стават непротивопоставими на първоначалния и присъединените кредитори.

5. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

Искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

6. От всяко прекъсване на давността започва да тече нова давност, която е петгодишна, при влязъл в сила съдебен акт, на основание 117, ал.1 ЗЗД.