Решение № 3482 от 20.09.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3482 гр. София, 20.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20211110212824 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на /фирма/ с ЕИК –ХХХХХ със седалище и адрес на управление /адрес/ представлявано от управителя Д.Д., чрез адв.

Ал.В., срещу Наказателно постановление № 22 -007554 от 26.08.2021 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда” - София, с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл.413, ал.2 от КТ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 3 от Наредба № РД-07-2/2009 г. за условията и реда за провеждане на обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, във вр. с чл. 9, т.1 от Наредба №10 от 7 декември 2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари и чл. 6, т. 2 от Наредба №1 от 10 април 2006 г. за придобиване или признаване на правоспособност за работа с електрокари и мотокари в предприятията.

Жалбоподателят не е доволен

1 от издаденото наказателно постановление, поради което моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Същият оспорва фактическите констатации в акта и наказателното постановление, като твърди, че работникът Я.Ив.Д. притежава свидетелство за правоспособност за управление на електрокари и мотокари универсални високоповдигачи, която е придобил преди постъпването си на работа. В свидетелството за правоспособност няма посочен срок за валидност, а що се касае до задължението за периодично обучение по чл.6, т.2 от Наредба № 1 от 10 април 2006 г., то същото не е работодателя, а на самото лице. В случая работодателят /фирма/ е осигурил предвидените в закона здравословни и безопасни условия на труд на работника, като за целта на същия редовно са били извършвани обучения и инструктаж. Алтернативно жалбоподателят застъпва становището си за наличие на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, както и за приложение на чл.415в, ал.1 от КТ.

Въззиваемата стрА. – Директор на дирекция „Инспекция по труда”София, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа стрА. следното :

С акт за установяване на административно нарушение № 22- 007554 от 03.08.2021 г. на А. Н. Б. на длъжност инспектор при ДИТ- София при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство в периода от 08.07.2021 г. до 30.07.2021 г. на жалб. /фирма/ с ЕИК –ХХХХХ, представлявано от управителя Д.Д. и въз основа на изискани и представени документи в Дирекция „Инспекция по труда“ – София е констатирано следното: На 08.07.2021 г., при извършена проверка по работни места в обект на контрол - склад, находящ се в гр. София, район „Надежда“ /адрес/ е заварено лицето Я.Ив.Д. ЕГН – ********** да полага труд като „мотокарист“.

В собственоръчно попълнена декларация Я.Ив.Д. декларирал, че работи на 2 длъжност „мотокарист“ в /фирма/ от 2 години с работно време от 08:00 ч. до 17:00 ч., с месечно трудово възнаграждение 1200 лв.

На същата дата /08.07.2021 г./ в хода на проверката по работни места е изискано от контролните органи на ДИТ-София, от Я.Ив.Д. ЕГН – ********** да представи свидетелство за правоспособност за работа с кари.

Същият е представил свидетелство за правоспособност с рег. № 66604448123/25.03.2014 г. за придобита на 25.03.2014 г. правоспособност „Водач на електрокари и мотокари универсални високоповдигачи“.

С цел приключване на образуваното административно производство и във връзка с призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК в ДИТ-София на 17.07.2021 г. за лицето е представен трудов договор № 441/15.10.2020 г., сключен между проверяваното дружество и Я.Ив.Д. за длъжност „Водач мотокар“. При преглед на трудовото му досие е установено, че същият притежава свидетелство за правоспособност с рег. № 66604448-123/25.03.2014 г., т.е.

Я.Ив.Д. е придобил правоспособност „Водач на електрокари и мотокари универсални високоповдигачи“ на 25.03.2014 г. До приключване на проверката не е представено валидно свидетелство за правоспособност.

Предвид гореизложеното, извършилият проверката инспектор при ДИТ – София приел, че /фирма/ в качеството си на работодател е допуснал до работа Я.Ив.Д. на длъжност „Водач мотокар“ без да му е проведено непрекъснато професионално обучение за поддържане и актуализиране на придобита правоспособност, без да е обучен и без да е положил изпит по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, в нарушение на чл. 3 от Наредба № РД-07-2/2009 г. за условията и реда за провеждане на обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, във връзка с чл. 9, т. 1 от Наредба № 10 от 7 декември 2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари и чл.6, т. 2 от Наредба № 1 от 10 април 2006 г. за придобиване или признаване на правоспособност за работа с електрокари и мотокари в предприятията. Нарушението е извършено на 19.10.2020 г. в предприятието на работодателя и е констатирано на 30.07.2021 г. в ДИТ-София при преглед на изисканите и представени документи.

Въз основа на акта било издадено

3 процесното наказателно постановление № 22-007554 от 26.08.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – София, с което на основание чл.416, ал.5 във вр. чл.413, ал. 2 от КТ на жалбоподателя /фирма/ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 3 от Наредба № РД-07-2/2009 г. за условията и реда за провеждане на обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, във вр. с чл. 9, т.1 от Наредба №10 от 7 декември 2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари и чл. 6, т. 2 от Наредба №1 от 10 април 2006 г. за придобиване или признаване на правоспособност за работа с електрокари и мотокари в предприятията.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля А. Н. Б., както и от приложените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така очертА.та фактическа обстановка съдът приема от правна стрА. следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, спрямо което е наложена имуществена санкция с издаденото наказателно постановление – т.е. от субект с надлежна процесуална легитимация.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и които да обосновават отмяната на последното само на това основание.

АУАН е съставен от оправомощено лице, предвид нормата на чл.416, ал.1 от КТ. Така посоченият АУАН отговаря на императивните изисквания относно съдържанието на същия, заложени в чл.42 от ЗАНН.

Актосъставителят е спазил срока по чл.34, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН. АУАН е бил предявен за запознаване със съдържанието му. Налице е припокриване на установените фактически обстоятелства между АУАН и НП, с оглед първият да е годна основа за издаване на втория акт.

Обжалваното НП е издадено от компетентен по смисъла на чл.47, ал.1 от ЗАНН орган, оправомощен съобразно чл.416, ал.5 от КТ във вр. със 4

Заповед № З-0058/11.02.2014 г. на Изпълнителния директор на ИА ГИТ, надлежно приложена по делото. Съдът след служебна проверка не установи липса на някой от задължителни реквизити по чл.57 от ЗАНН в атакуваното НП. Както беше посочено и по-горе, изрично и в НП, и в АУАН е описА. приетата от съда фактическа обстановка, обстоятелствата по извършване на проверката, а също са отразени и доказателствата, удостоверяващи извършеното нарушение. Освен това цялата административнонаказателна преписка е изпратена до съда, който в хода на съдебното следствие провери достоверността на изложеното в АУАН и НП.

По същество на извършеното нарушение, съдът констатира следното:

Имуществената санкция на жалбоподателя е наложена за това, че в качеството си на работодател е допуснал до работа Я.Ив.Д. на длъжност „водач мотокар“ без да му е проведено непрекъснато професионално обучение за поддържане и актуализиране на придобита правоспособност, без да е обучен и без да е положил изпит по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, в нарушение на чл. 3 от Наредба № РД-07-2/2009 г. за условията и реда за провеждане на обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, във връзка с чл. 9, т. 1 от Наредба № 10 от 7 декември 2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари и чл.6, т. 2 от Наредба № 1 от 10 април 2006 г. за придобиване или признаване на правоспособност за работа с електрокари и мотокари в предприятията.

Според чл. 3 от Наредба № РД-07-2/2009 г. за условията и реда за провеждане на обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят не допуска до работа работник и служител, който не притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

В чл. 9, т. 1 от Наредба № 10 от 7 декември 2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари за управление на кари е предвидено, че се допускат само 5 правоспособни лица, които са придобили правоспособност за работа с кари и притежават свидетелство за работа с кари. Съгласно чл. 6, т. 2 от Наредба № 1 от 10 април 2006 г. за придобиване или признаване на правоспособност за работа с електрокари и мотокари в предприятията професионалното обучение за придобиване на правоспособност за работа с електрокари и мотокари в предприятията се изразява в непрекъснато професионално обучение - за поддържане и актуализиране на придобитата правоспособност на всеки 5 години. Субект на посочените задължения е работодателят по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, какъвто в случая безспорно е жалбоподателят.

Категорично, предвид инкорпорираните в процеса писмени и гласни доказателства, към датата на проверката – 08.07.2021 г., лицето Я.Ив.Д. ЕГН – ********** е било заварено да работи като „водач мотокар“ в горепосочения обект, стопанисван от жалбоподателя. Видно от представеното свидетелство за правоспособност с рег. № 66604448-123/25.03.2014 г. Д. е придобил правоспособност „водач на електрокари и мотокари универсални високоповдигачи“ на 25.03.2014 г., което е преди постъпването му на работа при дружеството –жалбоподател. Това обстоятелство се установява от приложения по делото трудов договор № 441/15.10.2020 г., по силата на който Д. е бил назначен на длъжност „водач мотокар, категория/шифър по НКП:83442004 в /фирма/ като е бил длъжен да постъпи на работа на 19.10.2020 г. В тази връзка жалбоподателят /фирма/ в качеството си на работодател не е следвало да допуска до работа Я.Ив.Д. без преди това да му е проведено непрекъснато професионално обучение за поддържане и актуализиране на придобита от него правоспособност, без да е обучен и без да е положил изпит по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, в нарушение на горепосочените разпоредби.

Жалбоподателят в случая е санкциониран обективно (вина не следва да бъде доказвА., тъй като нарушителят е ЕООД, чиято отговорност е безвиновна). Правилно е ангажирА. отговорността му по чл.413, ал.2 от

КТ. Касае се за отговорност, реализирА. на осн. чл.83, ал.1 от ЗАНН, във връзка с неизпълнение задължения към държавата при осъществяване дейността на юридическите лица и ЕТ, в който случай въпросът за вината е ирелевантен.