Решение № 167 от 12.04.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Варна, 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20203100901161 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството образувано по предявен от „Вики 2005“ЕООД с ЕИК 103920873 със седалище и адрес на управление гр.Варна, ж.к.“Вл.Варненчик“ бл.11, вх,1, ет. 4, ап.10 срещу „Си-Транс“ЕООД с ЕИК 103916259 със седалище и адрес на гр.Варна, ж.к.“Вл.Варненчик“, бл.401, вх.3, ет. 7, ап.52, иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение сумата от 71131.58 лева, формирана както следва: 52 199.99 лева, представляваща сбор от неизплатени задължения по фактура №001952/26.05.2009г. на стойност 3141.67 лв., фактура №001980/ 30.05.2009г. на стойност 4044.12 лв., фактура №001983/05.06.2009г. на стойност 6810.77 лв., фактура №001988/17.06.2009г. на стойност 5110.02 лв., фактура №001994/26.06.2009г. на стойност 10524.20 лв., фактура №002019/ 30.06.2009г. на стойност 3279.20 лв., фактура №002021/04.07.2009г. на стойност 4510.81 лв., фактура №002024/10.07.2009г. на стойност 3950.82 лв., фактура №002025/17.07.2009г. на стойност 7957.28 лв. и фактура №002030/ 24.07.2009г. на стойност 2871.10 лв., ведно със законната лихва считано от 08.07.2011г. до окончателно изплащане на сумата;

11 194.69 лева, представляваща мораторна лихва, считано от датата на падежа на всяко вземане по гореописаните фактури до датата на завеждане на исковата молба - 07.07.2011г.; 7 736.90 лева, представляваща направените по арбитражното производство разноски, които са предмет на принудително изпълнение по изп. дело №20188950400479 по описа на ЧСИ Л.С., рег. № 895 на КЧСИ с район на действие ВОС, образувано въз основа на изпълнителен лист от 01.11.2011г. по т.д. №4083/2011г. по описа на СГС, издаден на 1 основание чл.406, вр. чл.404, ал.1, т. 1 от ГПК, вр. чл.51 ЗМТА, въз основа на Решение от 29.09.2011г. по в.а.д. №1/2011г. на Арбитражен съд – град Варна.

В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист в полза на ответника въз основа на влязло в сила арбитражно решение.

Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.д.

№20117150400610 по описа на ЧСИ М.П.. Впоследствие производството е продължено последователно от ЧСИ Н.Д. под №20158070401372 и от ЧСИ Л.С. под №20178950401950. С разпореждане на ЧСИ от 14.12.2017г., влязло в сила на 28.12.2017г., изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т. 8 от ГПК. С молба от 26.03.2018г. на взискателя е инициирано ново изпълнително производство, образувано при

ЧСИ

Л.С. под

№20188950400479. Единствените извършени същински изпълнителни действия по образуваните изпълнителни дела се свеждат до наложена възбрана вх.рег. №28284/ 02.12.2011г. и извършен на 15.02.2013г. опис на имот по искане на взискателя от 11.01.2013г. Последното изпълнително действие, прекъсващо давността на основание чл.116, б. „в” ЗЗД, е извършено на 15.02.2013г., след което е започнала да тече нова петгодишна давност, която към датата на образуване на новото изпълнително дело е изтекла, поради липса на предприети в този период изпълнителни действия. Счита, че молба №2252/10.04.2013г. не прекъсва давността, тъй като искането е направено под условие, което не се е осъществило, а именно откриване на имущество на длъжника. Поддържа, че правото на принудително изпълнение се е погасило по давност поради изтичане на повече от пет години от последно извършеното изпълнително действие.

Ответникът, по реда на чл. 367 ГПК, оспорва иска като недопустим и неоснователен. Счита за недопустимо да се отрича съществуването на процесуални права. По същество прави граматическо тълкуване на т. 10 от ТР № 2/2013г. на ВКС по тълк.д. № 2/2013г., за да обоснове тезата си, че давността се прекъсва в две алтернативни хипотези – поискано или предприето изпълнително действие. Счита, че молбата за прилагане на изпълнителен способ е израз на активно поведение и представлява предприемане на изпълнително действие по почин на кредитора. Тази молба прекъсва давността и в случаите, когато е кумулативно съединена с искане за проучване на имуществото на длъжника, какъвто е случаят с молба №2252/10.04.2013г. Твърди, че след извършения на 15.02.2013г. опис страните са сключили извънсъдебно споразумение от 27.02.2013г., съдържащо признание на длъжника, в изпълнение на което ответникът е извършил доброволно плащане на 27.03.2013г. в размер на 1500 лева. По тази причина ответникът не е депозирал молби за извършване на изпълнителни действия в периода след 15.02.2013. до 10.04.2014г., когато е поискал налагане на запор и възбрана. Искане за извършване на изпълнително действие взискателят е направил и с молба от 30.12.2014г. Тъй като това е последно поисканото от взискателя изпълнително действие, от този момент е започнала да тече нова давност, която е следвало да изтече на 30.12.2019г.

2

Новото изпълнително дело №20188950400479 е образувано на 26.03.2018г., като с наложената по него възбрана давността е прекъсната преди да е изтекла. В условията на евентуалност счита давността прекъсната на 27.02.2013г. със сключване на споразумението, съдържащо изричното признание на дълга и уговорка за разсрочването му на вноски с краен срок 27.07.2017г. От този момент задължението е станало изискуемо и е започнал да тече новият давностен срок, който е прекъснат преди да е изтекъл с наложените възбрани, поискани от взискателя на 26.03.2018г. Поддържа на следващо място, че дори горното да не бъде споделено, съгласно ПП 3/1980 г. на Пленума на ВС давността се счита прекъсната до 26.06.2015г., когато същото е отменено с ТР 2/2013г. на ВКС.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е депозирана допълнителна искова молба от ищеца, в която излага становище, че предмет на иска по чл.439 от ГПК е съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение, а не на самото вземане. Счита, че давността се прекъсва единствено с извършването на успешни изпълнителни способи, а не само с искането на взискателя за извършването на такива. Признава факта, че споразумението от 27.02.2013 г. е прекъснало давността, но оспорва истинността на представения от ответника екземпляр на документа, като твърди материална подправка, изразяваща се в подмяна на първа страница.

Твърди, че е използвана оригинална втора страница на истинското споразумение, което е разпечатано на две отделни страници, в момент различен и следващ датата на полагането на подписите, като на празна страница е разпечатан текст с различно съдържание от този, за който страните са изразили воля да се съгласят при подписването. За подправката свидетелства това, че първата и втората страници са разпечатани с различен шрифт, с различно отстояние от краищата на хартиения лист, разпрашеността и качеството на тонера са коренно различни. Макар че подписите, положени на втората страница, са автентични, волята на страните не е била да се съгласят с клаузите отразени във фалшификата. Поддържа, че по т.д. № 1340/2018г. на ВОС ответникът е представил същото писмено доказателство, но с различен текст, според който в т.6 е предвидена предсрочна изискуемост на вземанията в резултат от неплащане. Твърди, че предсрочната изискуемост е настъпила на 27.03.2013г. с нарушаване на задължението за заплащане на сумата от 2000 лв. От този момент е започнала да тече нова давност, която е изтекла на 27.03.2018г., преди да е предприето каквото и да било изпълнително действие срещу длъжника, годно да я прекъсне.

В депозирания в срока по чл.373, ал.1 от ГПК отговор на допълнителна искова молба ответникът твърди, че успешното прилагане на способа не е от значение за прекъсването на давността, тъй като е в зависимост от наличието или липсата на имущество на длъжника, а не от активността на кредитора, като черпи аргументи от т.5 на ТР 3/2015г. относно значението на изпращането на запорно съобщение. Твърди, че между страните към 27.02.2013г. са подписани две споразумения с един и същи предмет. За 3 действителната воля на страните следва да се направи преценка не само от текста на представените споразумения, но и от тяхното поведение преди, по време и след сключването им. Поддържа, че действителната воля на страните е била да изпълняват задълженията си, обективирани в представеното от него споразумение, което се потвърждава от действията на страните по неговото изпълнение. Изискуемостта на задължението следва да се преценява съгласно съдържащите се в него уговорки. Дори да се приеме, че давностният срок е започнал да тече през м.април 2013г., същият е прекъснат на 26.03.2018г. с посочване на изпълнителен способ и налагане на възбрана. Излага, че плащания по споразумението ищецът е извършил на 27.03.3013 и 18.10.2013г., с които давността е била прекъсната и е започнала да тече нова считано от м.11.2013г.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и се установява от доказателствата по делото, че по т.д.№ 4083/2011 г., на СГС, в полза на „Си-Транс“ЕООД е издаден изпълнителен лист срещу „Вики 2005“ЕООД въз основа на Решение от 29.09.2011г., по в.а.д. 1/2011г. на Арбитражен съд – гр.Варна, за сумата от 52 199.99 лева, представляваща сбор от неизплатени задължения по 10 бр. фактури, издадени в периода 26.05.2009г. - 24.07.2009г., ведно със законната лихва считано от 08.07.2011г. до окончателно изплащане на сумата; 11 194.69 лева, мораторна лихва, считано от падежа на всяко вземане до - 07.07.2011г.;

7 736.90 лева, разноски арбитражното производство.

Не е предмет на спор между страните и че за събиране на вземането са образувани последователно изп.д. №20117150400610 по описа на ЧСИ М.П., изп.д. №20158070401372 по описа на ЧСИ Н.Д., изп.д. №20178950401950 по описа на ЧСИ Л.С. и изп.д. №20188950400479 по описа на ЧСИ Л.С., преписките от които са изискани и приложени към настоящото производство.

С молба вх. № 6732/17.11.2011 г. взискателят „Си-Транс" ЕООД, ЕИК 103916259 е инициирал образуването на изп.д. № 20117150400610 по описа на ЧСИ М.П., per. №715 и район на действие ВОС, като е поискал насочване на изпълнението върху пет имота собственост на длъжника „Вики 2005“ЕООД.

С молби №10126 и №10127 от 30.11.2011 г. ЧСИ е поискал вписване на възбрани върху три недвижими имота на „Вики 2005“ЕООД. Възбраните са вписани в Службата по вписвания на 02.12.2011г.

С молба от 11.01.2013 г. взискателят е поискал налагане на възбрана на два имота на длъжника „Вики 2005" ЕООД в с.Солник.

С Разпореждане на ЧСИ от 18.01.2019г. е насрочен опис на недвижимите имоти, за което длъжникът е уведомен на 28.01.2013г.

На 15.02.2013 г. е извършен опис на недвижимо имущество, собственост на „Вики 2005“ЕООД, представляващо стопанска сграда в с. Солник, за което 4 е съставен протокол от същата дата. Изготвена е експертна оценка на назначеното от ЧСИ вещо лице Б.М..

С молба от 27.03.2013г. взискателят е направил искане до ЧСИ за спиране на изпълнителното производство на основание чл.432, т. 2 от ГПК.

С молба от 10.04.2014 г. взискателят

„Си-Транс" ЕООД е поискал проучване на пълното имуществено състояние на длъжниците, като при наличие на недвижими имоти по тяхна партида - да бъде вписана възбрана върху тях.

След прехвърляне на изпълнителното производство на ЧСИ Н.Д. под номер №20158070401372 изпълнителни действия не са извършвани.

По молба на взискателя от 04.12.2017г. изпълнителното производство е продължено под №20178950401950 от ЧСИ Л.С., който с Разпореждане от 14.12.2017г. го е прекратил на основание чл.433, ал.1, т. 8 от ГПК.

По молба на взискателя от 26.03.2018г. изпълнителният лист му е върнат в оригинал, за което е съставен протокол от същата дата.

С молба от 26.03.2018г. до ЧСИ Л.С. ищецът е поискал образуване на ново изпълнително дело срещу солидарните длъжници и е претендирал проучване на имуществото, налагане на обезпечителни мерки, извършването на опис и продажба на имущество.