Решение № 1678 от 11.02.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1678 гр. Русе, 30.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. И. при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. И. Гражданско дело №

20214520105972 по описа за 2021 година

Ищцата И. П. И., действаща лично и със съгласието на своя баща и законен представител П.

И. И., твърди, че около 18.00 часа на 21.10.2019г., като пешеходец, пресичала пътното платно на бул.”Даме Груев” в гр.Русе от дясно на ляво, срещу № 2. Когато преминала средата на платното, била блъсната от лек автомобил „Форд” с рег.№ ********, управляван от Н. А. И.. В резултат на удара с предната част на автомобила, тялото на ищцата паднало върху предния капак и с главата си, тя счупила предното обзорно стъкло, след което се претърколила и паднала на земята. Изпитала силна болка в главата от удара, както и по двете ръце, гърба и десния крак, които наранила при падането си на земята. В първия момент не можела да се изправи, изпаднала в шок, не можела да говори заради уплахата, че може да има сериозни травматични увреждания. На място бил повикан екип на ЦСМП.

Медицинската сестра от екипа телефонирала на родителите на ищцата, които заедно с нейната баба пристигнали на място, още преди тя да бъде транспортирана до „УМБАЛ Канев” АД. Там И. И. била прегледана и й била оказана първа помощ. След извършване на съответните рентгенови изследвания, било установено, че за щастие няма клинични и рентгенови данни за фрактури по костите и крайниците, но причинените охлузвания и натъртвания на тялото налагали поставянето на студени компреси и приемане на обезболяващи медикаменти. След като била освободена за домашно лечение, родителите й я откарали вкъщи. На следващия ден ищцата била насочена за преглед и от неврохирург. На 22.10.2019г. И. И. била освидетелствана от съдебен лекар, който установил, че в резултат на виновно причиненото от Н. А. И. ПТП, същата получила: кръвонасядане, охлузване и оток на главата, охлузвания и кръвонасядания на гърба, охлузвания на дясна мишница, дясна предмишница, ляв лакет и дясно коляно. В продължение на месец след произшествието, И.

1

И. изпитвала болки, с постепенно затихващ интензитет, в областта на охлузванията и кръвонасяданията по тялото си. Най-голямо неудобство й причинявало ежедневното главоболие, световъртеж и болките в областта на коляното, които изпитвала при всяка сядане и ставане. Към момента на настъпване на произшествието, ищцата била на 14годишна възраст, ученичка в осми клас на Професионална гимназия по облекло „Недка Иван Лазарова” – гр.Русе. Освен физическите болки, които понесла, тя изпитала и силна уплаха и стрес, в резултат на произшествието. Страхувала се да пресича, което й създавало допълнителни неудобства в ежедневното й придвижване от кв.”Дружба” до училището й в Центъра на града. По подадени от ищцата обективно съединени искове за обезщетение на претърпени имуществени и неимуществени вреди и лихва за забава върху тях, в РРС било образувано гр.дело № 348/2020г. срещу Н. А. И., което приключило с влязло в сила решение, с което последният бил осъден да й заплати сумата от 1 500.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на виновно причиненото от него ПТП на 21.10.2019г. в гр.Русе, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта – 21.10.2019г. до окончателното й изплащане; сумата от 30.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди – такса за извършване на съдебномедицинско освидетелстване, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта – 21.10.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 42.50 лева разноски по делото /след извършено прихващане на дължимите от ищцата на деликвента разноски/. До настоящия момент деликвентът не е заплатил на И. И. сумите, за които е бил осъден с влязлото в сила решение по посоченото гражданско дело. За лек автомобил „Форд” с рег.№ ********, при управлението на който, на 21.10.2019г. Н. А. И. виновно причинил пътно-транспортното произшествие в гр.Русе, към момента на настъпването му, имало валидно сключен в гр.Русе и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с ответника „ЗК Лев Инс” АД. На основание този застрахователен договор, в производството по посоченото гражданско дело № 348/2020г. по описа на РРС, ответното застрахователно дружество било привлечено и встъпило в процеса, в качеството на трето лице помагач на страната на ответника, поради което и съгласно разпоредбата на чл.223, ал.1 от ГПК, постановеното и влязло в сила решение по това дело има установително действие в отношенията между него и ищцата. На 22.06.2021г. И. И. изпратила на ответника писмена покана, получена от него на следващия ден – 23.06.2021г. да й заплати обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди от застрахования по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на лек автомобил „Форд” с рег.№ ********, при настъпилото пътнотранспорно произшествие на 21.10.2019г. в гр.Русе, в размер на присъдените й с влязлото в сила решение по гр.дело № 348/2020г. по описа на РРС суми, ведно със законната лихва върху същите и присъдените разноски. В поканата била посочена банкова сметка, по която ответникът можел да извърши плащането – банковата сметка на бащата и законен представител на ищцата П. И. И.. Нито в указания срок, нито оттогава и до настоящия момент, ответникът не е заплатил посочените парични суми. Съгласно нормата на чл.477, ал.1 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” 2 на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство. Съгласно нормата на чл.493, ал.1, т.2, 4 и 5 от КЗ застрахователят по задължителна застраховка

„Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число и други участници в движението по пътищата, вреди причинени на чуждо имущество, вследствие на използването на МПС по време на движение, съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования и лихвите по чл.429, ал.2, т.2 от КЗ. Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Твърди и че съгласно Тълкувателно решение № 2/2010г., постановено по тълк.дело № 2/2010г. по описа на ОСТК на ВКС: „... По действащото ни право законодателят не е въвел процесуална пречка, ограничаваща увреденото трето лице при успешно приключило производство по чл.45 от ЗЗД да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” и той ще е допустим, предвид различния му предмет, правно основание и различен ответник нямащ, по аргумент от чл.121, ал.1 от ЗЗД, качеството на солидарен длъжник, както е постановено и в ППВС № 7/77г. ... Правният интерес на ищеца в този случай ще е обусловен както от липсата на реално извършено от деликвента плащане на деликтното обезщетение към датата на предявяване на пряката искова претенция срещу застрахователя, така и от общото процесуално правило, че при всеки осъдителен иск той се презюмира само въз основа на твърдяното в исковата молба неудоволетворено притезание срещу конкретен ответник. Затова, доколкото вредата се смята за обезщетена не когато е установена с влязло в сила решение, то всяко едно от тези права следва да се счита за погасено само след окончателно удоволетворяване на увреденото лице, което настъпва с реалното плащане пълния размер на тази вреда, съответно плащане до размера на застрахователната сума, ограничаваща договорната отговорност на застрахователя в хипотезата на предявен пряк иск, но не и с уважаването на който и да е от двата иска – по чл.45 от ЗЗД или по чл.407 от ТЗ /отм./, с аналог чл.226, ал.1 от КЗ”. Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното застрахователно дружество да й заплати сумата от 1 500.00 лева, представляваща застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на лек автомобил „Форд” с рег.№ ******** за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на виновно причинено от Н. А. И., с ЕГН: **********, пътно-транспортно произшествие на 21.10.2019г. в гр.Русе, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.06.2020г. – датата на привличане като трето лице помагач на страната на ответника по гр.дело № 348/2020г. по описа на РРС до окончателното й изплащане; сумата от 30.00 лева, представляваща застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на лек автомобил „Форд” с рег.№ ******** за претърпените от нея имуществени вреди – заплатена такса за съдебномедицинско освидетелстване, в резултат на виновно причинено от 3

Н. А. И., с ЕГН: **********, пътно-транспортно произшествие на 21.10.2019г. в гр.Русе, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.06.2020г. – датата на привличане като трето лице помагач на страната на ответника по гр.дело № 348/2020г. по описа на РРС до окончателното й изплащане и сумата от 42.50 лева, представляваща разноски, присъдени в полза на пострадалата И. П. И., с ЕГН: **********, действаща лично и със съгласието на своя баща и законен представител П. И. И., с ЕГН: **********, по гр.дело № 348/2020г. по описа на РРС, водено срещу застрахования Н. А. И., с ЕГН: **********, за установяване на гражданската му отговорност, след извършено прихващане на дължимите от пострадалата на деликвента разноски в същия процес и след като „ЗК Лев Инс” АД, ЕИК 121130788 е било привлечено в процеса, в качеството на трето лице помагач на страната на ответника.

Претендира и направените по настоящото дело разноски.

Съдът, като взе предвид изложените от ищцата в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.432, ал.1 от КЗ.

Ответникът „ЗК Лев Инс” АД оспорва изцяло предявените искове. Оспорва, че причина за настъпването на процесното ПТП е виновното поведение на водача Н. И., който е управлявал застрахованото при ответното застрахователно дружество МПС. Твърди, че ударът е бил непредотвратим за водача, с оглед внезапната поява на пешеходката на платното за движение. Водачът И. не е имал техническа възможност да предотврати удара, дори и да е бил осъществил спирането на автомобила с максимална спирачна ефективност за конкретния пътен участък. Основната причина за настъпване на инцидента е внезапното навлизане в пътното платно на пешеходката, когато автомобилът на И. е бил в непосредствена близост, т.е. в опасната му зона. Пешеходката е следвало да не навлиза и да не пресича пътното платно. Следвало е и да се огледа качествено и след като се увери, че няма автомобили, да пресече на пешеходната пътека, която е била в близост. Твърди и че ударът не е станал да пешеходната пътека, тъй като И. е пресичала пътното платно за движение на място, където не е разрешено. Пешеходката не е пресичала на пешеходната пътека, а е била длъжна, с оглед намиращата се в близост такава. Ищцата не е пресичала и пътното платно по най-краткия възможен начин, като с това е увеличила престоя си на пътното платно и е станала първопричина за настъпване на инцидента. Поради тези съображения прави възражение за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от страна на ищцата, като твърди, че същата като пешеходец е нарушила разпоредбите на чл.108, ал.1, чл.113, ал.1, т.1 и т.2 и чл.114, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП. Оспорва и че на ищцата са били причинени от процесното ПТП твърдяните телесни увреждания, размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, както и че ищцата е претърпяла имуществени вреди. Оспорва и че дължи претендираните лихви от ищцата, тъй като не е бил надлежно поканен да заплати претендираните обезщетения.