Решение № 24 от 20.03.2025, Районен съд - Ген. Тошево

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Г.Т., 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Динко М. Динков при участието на секретаря Димитричка Й. И.а в присъствието на прокурора М. Ст. М. като разгледа докладваното от Динко М. Динков Гражданско дело № 20253220100018 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебното производство е по искова молба от Р. Б. К. ЕГН ********** от с. Р., общ. Г.Т., ул. „С.“ №5, чрез пълномощник адв. Кр. П. с адрес за призоваване гр.Г.Т., ул. „Т.М.“ №14, ет.1, срещу ПП.Р.Б., гр. С., бул. „В.“ №2.

Предявени са следните искания: ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода от 6.12.2020г до 12.01.2022г. за незаконно обвинение в извършването на престъпление, за което ищецът бил оправдан с влязла сила Присъда по НОХД №268/2020г. на РС Г.Т., ведно със законната лихва, считано от 12.01.2022г. до окончателното изплащане, както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за периода от 6.12.2020г до 12.01.2022г. за незаконно обвинение в извършването на престъпление, за което ищецът бил оправдан с влязла сила Присъда по НОХД №268/2020г. на РС Г.Т., ведно със законната лихва, ведно със законната лихва, считано от 12.01.2022г. до окончателното изплащане.

Претендират се сторените съдебни разноски.

В законовоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението 1 ответникът е приложил писмен отговор на исковата молба. Намира искът за допустим. Оспорва исковете като неоснователни по основание и размер.

Твърди, че липсва причинно-следствена връзка между поведението на ответника и настъпилите неимуществени вреди.

С исковата молба са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.2,ал.1, т.3 от ЗОДОВ във вр. с чл.49 във вр. чл.52 и чл.86 от ЗЗД. Исковете са допустими.

От приложените по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 6.12.2020г. ищецът бил задържан за срок от 24 часа по чл.72,ал.1 от ЗМВР.

На 10.12. с.г. бил привлечен като обвиняем по бързо досъдебно производство № 202/2020г. на РУ Г.Т. за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като му била наложена мярка за неотклонение „подписка“.

На основание посоченото обвинение Районна прокуратура внесла в РС Г.Т. обвинителен акт срещу ищеца за извършена престъпление по чл.343б,ал.1 от НК, като било образувано НОХД№268/2020г. по бързо досъдебно производство №202/20202г.

По наказателното дело ищецът бил оправдан по повдигнатото обвинение с Присъда№ 260005 от 21.06.2021г.

След протест на Районна прокуратура било образувано ВНОХД № 410/2021г. на ОС Д., като с Решение №1 от 12.01.2022г. първоинстанционната оправдателна присъда била потвърдена.

В показанията си свидетелите А. Р., С. А. и Б. Б., първата заварена дъщеря на ищеца, втората съжителстваща на семейни начала с ищеца, последният без родствена връзка с него, твърдят че след като срещу ищеца било образувано наказателно производство същият се страхувал да не влезе в затвора, тъй като бил осъждан, останал без работа, тъй като не бил търсен да бъде нает на работа, защото можел да влезе в затвора.

Като писмено доказателство за нанесени имуществени вреди по делото е приложено заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение за защита в наказателното производство в размер на сумата от 800 лв.

От така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Обезщетението за вреди в хипотезата на чл.2 от ЗОДОД е за 2 увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси.

Лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато обвинението е незаконно, осъществява хипотезата на чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ.

Съгласно т.5 от ТР №3/2005г. П.Р.Б. е пасивно легитимирана по исковете, предявени от граждани относно деликтите по чл.2 ЗОДОВ.

Приема се също така, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, като е приложима постановката на т.11 от ТР №3/2005г.- вземат се предвид всички обстоятелства, броят на деянията, за които е производството, тежестта на деянието, причинна връзка между незаконността на обвинението и причинените вреди-болки и страдания. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ изисква да се отчитат всички конкретни обстоятелства и когато конкретна вреда има конкретна причина и може да бъде сведена до пряка последица от процесуално действие или акт на правозащитните органи, то това предпоставя наличието на вреди от кръга на подлежащите на обезщетяване.

В настоящия случай образуваното наказателно производство срещу ищеца не е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, на досъдебното производство срещу него е била наложена най леката мярка за неотклонение, срещу ищеца не е била налагана мярка, ограничаваща пътуванията му извън страната. Наказателното производство е продължило малко повече от година, поради разглеждането на делото на две инстанции по протест на Районна прокуратура.

От приложените по делото доказателства се установяват елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.2,ал.1, т.3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Р. България, поради което исковете са доказани по основание.

Предвид изложеното съдът приема за установено, че образуваното срещу ищеца досъдебно производство е причинило на ищеца неимуществени вреди.

Конкретните неимуществени вреди-негативни изживявания се установяват от приложените по делото гласни доказателства. Като последица от образуваното срещу него наказателно производство ищецът е изпитвал емоционално напрежение, страх, че може да влезе в затвора, негативни емоции,

3 тревожност, отчаяние, обърканост и изолация от неговата обществена среда.

Предвид установените по делото факти и разпоредбите на чл.52 от ЗЗД съдът намира, че справедливо парично обезщетение на ищеца за причинените негативни изживявания от образуваното срещу него наказателно производство следва да се определи в размер на сумата от 2 000 лв. За определяне размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди съдът съобразява както социално-икономическата обстановка и стандарта на живот в страната през периода на процесното увреждане, така и обстоятелствата че наказателното производство срещу него е водено за престъпление, което не е тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, на досъдебното производство срещу него е наложена най-леката мярка за неотклонение, срещу ищеца не е била налагана мярка, ограничаваща пътуванията му извън страната.

С оглед на това искът с правно основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Р. България за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 2 000 лв. В останалата част до пълния предявен размер за сумата от 5 000 лв. искът подлежи на отхвърляне.

С исковата молба е предявен иск за имуществени вреди в размер на сумата от 800.00лв. Исковата сума по този иск се установява от приложените по делото писмени доказателства за заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в за защита в наказателното производство в размер на сумата от 800 лв., поради което този иск е доказан по размер и основателен.

Следва да се отбележи, че според свидетелските показания, ищецът бил останал без работа след образуването на досъдебното производство. Това обстоятелство няма никаква пряка причинно-следствена връзка с образуваното наказателно производство, тъй като същият е основно образование и без никаква квалификация- в тази насока са данните за личността му по наказателното производство. Освен това тези претендирани вреди представляват пропуснати ползи, имащи характер на имуществено увреждане, съотносимо в паричен еквивалент, за който паричен еквивалент по делото не се ангажирани никакви доказателства.

Ищецът претендира сторените разноски по делото в общ размер на сумата от 810 лв., направени както следва: сумата от 10.00 лв. държавна такса, и сумата 4 от 800лв. за адвокатско възнаграждение.

С оглед изхода на спора присъждането на сторените от ищеца разноски следва да бъде определено съобразно уважената част на иска в размер на сумата от 275.86 лв.

Предвид всичко изложено съдът :

РЕШИ:

Осъжда П.Р.Б., гр. С., бул. „В.“ №2 да заплати на Р. Б. К. ЕГН ********** сумата от 2 000 лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода от 6.12.2020г. до 12.01.2022г. за незаконно обвинение в извършването на престъпление, за което ищецът бил оправдан с влязла сила Присъда по НОХД №268/2020г. на РС Г.Т., ведно със законната лихва, считано от 12.01.2022г. до окончателното изплащане.

Осъжда ПП.Р.Б., гр. С., бул. „В.“ №2 да заплати на ищеца Р. Б. К. ЕГН ********** сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за периода от 6.12.2020г до 12.01.2022 за незаконно обвинение в извършването на престъпление, за което ищецът бил оправдан с влязла сила Присъда по НОХД №268/2020г. на РС Г.Т., ведно със законната лихва, ведно със законната лихва, считано от 12.01.2022г. до окончателното изплащане.

Отхвърля предявения иск по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ от Р. Б. К. ЕГН ********** срещу Прокуратурата на Р. България в частта на разликата над уважения размер за сумата от 2 000 лв. до претендирания размер за сумата от 5 000 лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода от 6.12.2020г. до 12.01.2022г. за незаконно обвинение в извършването на престъпление, за което ищецът бил оправдан с влязла сила Присъда по НОХД №268/2020г. на РС Г.Т..

Осъжда Прокуратурата на Р. България да заплати на Р. Б. К. ЕГН ********** сумата от 275.86 лв. сторени по делото разноски, съобразно уважената част на 5 иска.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен срок от съобщаването.

Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________ 6