Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 116 от 17.08.2020, Районен съд - Тетевен

Съд
Районен съд - Тетевен
Дело
Гражданско дело 96/2020
Вид
Решение № 116
Подписан
17.08.2020
В сила
16.09.2020
Състав
МАРИО ДИМИТРОВ СТОЯНОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Р

Е Ш Е

Н И Е

№

Град

Тетевен, 17.08.2020 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично заседание

На трети август,

През две хиляди и двадесета година,в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО

СТОЯНОВ

При секретаря: КАТЯ ХРИСТОВА,

Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 96 по описа на Районен съд-Тетевен за 2020 година,със страни:

Ищец: В.Г.Н. ***,

Ответник: И.М.Ц. ***,

И за да се произнесе,взе предвид следното:

Предявен е иск за определяне на родителски права по отношение на малолетно дете, квалифициран по чл.127,ал.2 от СК.

Ищцата твърди,че с ответника живели на съпружески начала някъде от от 2006 г. до лятото на 2014 г. През общото им съжителство се родиха двамата сина М И М. ЕГН ********** и Е И М.

,ЕГН **********.

И четиримата живели в мир , любов и взаимопомощ в дома на родителите на ответника , на адреса , посочен по- горе. Тъкмо М трябваше да почне училище в гр. Тетевен и ответникът промени отношението си към тях.

Започна да пие и да и нанася системно побои и то пред децата . Въобще забрави да помага в тяхното отглеждане и се държеше с тях сякаш не съществували. Затова през лятото на 2014 г. ,за да запази живота и здравето на себе си и децата отишли да живеят в къщата родителите и н с. Б. И , находище се на ул. „ ххх, където в момента е нейният постоянен адрес. Започнала да отглежда и двете деца е помощта на родителите и братята и сестрите и . За да ги издържам си намерила н сезонна работа в земеделието . В момента ищцата и децата ми живеят в с. Б.И. на адрес - ул. „ ххх. На същия адрес в момента притежава собствен етаж от къща , където отглежда децата си. От 2014 г. ответникът като баща на децата въобще не се е интересувал за тях , дори не се е обаждал по телефона да попита как са и имат ли нужда от нещо . Същият не е идвал да ги види и дори не искал и да ги чуе по телефона . Никога не се е обаждал да им честити настъпващите празници , започването на новата учебна година и дори да им честити рождените им дни . По никакъв повод не им е купувал за празниците подаръци , а за училищни пособия да не говорят. Никога от раздялата им от 2014 г. същият не е привеждал и един лев за тяхното отглеждане . Всичко това и коствало много усилия и денонощен труд през пролетта , лятото и есента , когато имало земеделска работа само и само да отгледа и възпита децата си . Не са богати , но засега се справят. Нещата обаче стават все по-трудни ,тъй като децата растат , а с това и техните нужди. В училище се изискват доста неща за тяхното образование, а и същите имат нужда от най- елементарните условия , за да живеят без да се срамуват от своите връстници.

Няколко пъти се опитала да говори с ответника да заплаща поне минимална издръжка , за да и помогне при отглеждането на двете момчета , но нямала никакъв успех. Напоследък започнала да имам и някои административни проблеми , особено със социалните , тъй като не притежавам родителските нрава върху децата!

Моли да бъде постановено решение,с което се разпоредите малолетните деца - М И М. ,ЕГН ********** И Е И М., ЕГ11 ********** да живеят при ищцата- съдебен адрес ***,да и се предоставят упражняването на родителските права и задължения върху родените от съвместното им съжителстване с ответника малолетни М И М. ,ЕГН ********** и Е И М., ЕГН **********, с всички произтичащи от това последици,да бъде осъден ответника да заплаща ежемесечна издръжка на малолетния М И М. в размер на 152 лв. и Е И М., ЕГН ********** в размер на 152 лв. или общо 304 лева двете деца , начиная от завеждането на исковата молба до настъпване на промяна на обстоятелствата за нейното заплащане.Тъй като досега ответникът не е заплащал каквато и да е издръжка на малолетните си деца, то ищцата като тяхна майка и законна представителка , моля да бъде осъден ответника да заплати на малолетния М И М. за минало време издръжка за 12 месеца , преди датата на завеждането на настоящата искова молба , в размер на 140 лв. месечно или общо 1680 лв. и за малолетния - Е И М., ЕГН ********** за минало време издръжка за 12 месеца , преди датата на завеждането на настоящата искова молба , в размер на 140 лв. месечно или общо 1680 лв. или общо и за двете деца издръжка в общ размер на 3 360 лв.

Моля да бъде определен режимът на личните контакти на ответника с малолетните децата свободен и по споразумение между двамата родители , както и съобразно и практиката на PC- Тетевен.

Позовава се на писмени и гласни доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.В хода на устните състезания същият заявява,че „иска да и даде правата и да се подписва,та да може да вземе каквото трябва“.

От дирекция „Социално подпомагане“- Тетевен е депозирано становище,в което се предлага да бъде постановено съдено решение,с оглед защита правата и интересите на децата на страните,съгласно чл.3,т.3 от Закона за закрила на детето.

От представените от ищцата писмени доказателства,обясненията на ответника И.М.Ц., и показанията на свидетелите Г Н И,Й К Х.,Х М А,Ц М Д,И М Б,Е М Ц,съдът приема за установена следната фактическа обстановка по делото.

Страните по делото са живели на фактически съпружески начала в жилище на родители на ответника в град Тетевен,Лов.обл.,като през този период са родени децата им М И М.,роден на *** година и Е И М.,роден на *** година.

От лятото на 2014 година страните са разделени,като ищцата и двете деца се установили да живеят първоначално в жилище на бащата на ищцата-свидетелят Г Н И в село Б И,Лов.обл.,а впоследствие в друго жилище,представляващо жилищен етаж/според показанията на ангажираните от ищцата гласни доказателства и данните от социалния доклад/,намиращо се в село Български Извор,Лов.обл.,на улица „Георги Бенковски“ №29,като в приложен по делото нотариален акт №85/2018г по описа на нотариус с рег.№305 на НК,се установява,че ищцата,заедно с посочено в акта лице от мъжки пол са надарени с поземлен имот на цитирания административен адрес,ведно с жилищна и стопанска сграда.

От раздялата на страните майката е тази,която изключително полага непосредствените грижи за отглеждане и възпитание на двете деца,подпомагана от своите родители.Ответникът-бащата на децата,се обажда епизодично на децата,по телефон.

В социалния доклад са изложени данни,че децата посещават редовно училището,в което са записани и учат-основно училище „ххх“-с.Б.Извор,Лов.обл.,появяват се в добър външен вид в училище,добре облечени,добра хигиена.Двете деца имат изградена емоционална връзка само със своята майка,тя присъства активно в живота им,тя е на разположение на децата си в спешни случаи,тя осигурява поводи на децата си за щастливо преживяване с тях,като двете деца описват ,че баща им ги търси само по телефона и епизодично имат лични контакти,но не им предоставя потребните им средства за тяхната издръжка.Отразено е в доклада,че в дома на майката на децата са осигурени добри условия за живеене и отглеждане на децата.

При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.127,ал.1, изр.първо от СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Съгласно чл.127,ал.2 от СК, ако родителите не постигнат споразумение по ал.1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл.59,142,143 и 144 от СК.

Правната теория и съдебната практика определят производството по чл.127,ал.2 от СК като „спорна съдебна администрация“. - Т.е. осъществяване на съдебна намеса в гражданско-правните отношения, в резултат на която, постановеното съдебно решение замества липсващото споразумение между родителите по чл.127,ал.1 от СК. Съдебната намеса е регламентирана в обществен интерес с цел охрана интересите на децата, поради което съдът не е ограничен от искането на страната, инициирала производството, а е оправомощен от закона да уреди отношенията между спорещите страни служебно и по целесъобразност. Постановените съдебни актове нямат сила на пресъдено нещо и определените с тях мерки могат да бъдат променяни при изменение на обстоятелствата.

Като прецени поотделно и в съвкупност изложените в исковата молба факти и данните, изложени в социалния доклад на ДСП-Тетевен,както и показанията на свидетелите на страните, съдът приема,че родителите на децата М И М. и Е ИМ. се разделили през лятото на 2014 година,като оттогава децата и майката живеят в село Б И,Лов.обл. и основните грижи за отглеждане на децата се полагат именно от майката.

Съдебният състав, в сложната и деликатна дейност, се съобразява преди всичко с нуждите на децата и техните интереси, поради което не е обвързан от исканията и становищата на родителите за начина, по който да се произнесе. Интересите на родителите в тази връзка се преценяват единствено в контекста на благосъстоянието на детето,респ. в случая децата. Висшият

(най-добър) интерес на детето е в основата на всяка хипотеза, в която законодателят допуска упражняването на родителските права да бъде предоставено на единия от двамата родители, отчитайки, че е практически невъзможно да се проведе докрай изискването на чл. 123, ал. 1 СК родителските права и задължения да се упражняват от двамата родители заедно и поотделно.

Висшият интерес на всяко дете е дефиниран в §

1, т.5 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДт, чрез „преценка на желанията и чувствата на детето, физически, психически и емоционални потребности на детето, възрастта, пола и миналото и други характеристики на детето, опасността или вредата, която му е причинена или има вероятност да му бъде причинена, способността на родителите да се грижат за детето и последиците, които ще настъпят за него при промяна на обстоятелствата и други имащи отношение към детето”.

В това производство съдът не „наказва” единия родител, нито най- общо оценява по-добрия в условия на конкуренция или кой от двамата родители „обича повече” детето.Родителят, на когото не е поверено детето, не изгубва нито своето родителско качество, нито титулярството на родителските права и задължения. Той не е лишен от родителски права, нито е освободен от задълженията си на родител.

В конкретния случай и както вече се изложи от съда,от момента на фактическата раздяла между страните преките и непосредствени грижи за децата са полагани изключително от майката.Безспорно положените след раздялата на страните грижи от страна на ищцата са били в изключителен интерес на децата,каквито данни са изложени и в социалния доклад,както и се съдържат в показанията на ангажираните от ищцата свидетели.

Като прецени всички обстоятелства, които в конкретния случай са от значение за постановяване на решението, а именно пола и възрастта на децата, конкретното им развитие,техните физически и емоционални нужди,преките и непосредствени грижи, полагани изключително от майката за отглеждането и възпитанието на децата, както преди, така и след фактическата раздяла между родителите, съдът намира, че упражняването на родителските права по отношение на децата М И М. и Е И М. следва да бъде предоставено на майката В.Г.Н..Такова именно е желанието и на навършилото пълнолетие дете,изслушано в съдебно заседание,проведено на20.07.2020г,което заявява,че желае да живее в село Б И,Лов.обл. заедно със своята майка и неговият брат Ерик,каквото всъщност според детето Марко е желанието и на неговият брат.

Що се касае до въпроса за местоживеенето на децата:

Установено е от данните по делото,че децата живеят заедно с майката в дарено на последната и друго лице жилище в село Б И,Лов.обл.,ул.“ххх,като в жилището има необходимите битови условия и капацитет за отглеждане на детето, поради което следва да се определи местоживеенето на детето при майката,на посочения адрес в село Б И,Лов.обл.

По отношение режима на лични контакти между бащата и детето:

Както се приема в трайната съдебна практика/ППВС №1/1974г и в редица решения на ВКС/при предоставяне упражняването на родителските права и определяне режима на лични отношения между детето и родителя,на когото то не е предоставено,съдебната намеса се предприема въз основа на обществения интерес,като се изхожда от съображения за целесъобразност,с оглед интересите на детето и на родителите.Основната цел е да се организират родителските функции по начин,който най-пълно отговаря на интересите на детето.Негова естествена потребност е да общува и с двамата родители.Чрез режима на лични отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители.По тази причина,по принцип мерките за лични отношения трябва да предоставят най-широка възможност за общуване между родителя и детето,при положение,че не се налага ограничаване или лишаване от родителски права.При конкретното определяне на мерките трябва да се изхожда от особеностите на всеки отделен случай.В закона не са определени мерките относно личните отношения между родителя,на когото не е предоставено упражняването на родителските права и децата.Основен критерий за всяка от тях е най-добрия интерес на децата.Тъй като мерките във всички случаи се отнасят за бъдещ период,ограничен отнапред само до навършване на пълнолетие на детето,те може да бъдат определени и по конкретни периоди,съобразени с опитните правила,с възрастта и със свързаните с нея обективни изменения в психоемоционалните способности и потребности на децата.При неефективност на определените мерки законът дава възможност на всеки родители да иска изменението им или определянето на нови.