Решение № 569 от 05.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 569 гр. София, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Михаела Касабова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20231100504703 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 09.01.2023 год., постановено по гр.дело №53965/2020 год. по описа на СРС, ГО, 52 с-в, „Ю.С.И.“ ЕООД е осъдено да заплати на „А.И.“ ЕООД по искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 51 ТЗ и с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 6 243.01 лв., представляваща посредническо възнаграждение по ексклузивен договор за посредничество при продажба на недвижим имот от 08.05.2018 год. и сумата от 9 082.87 лв., представляваща неустойка за забава за изплащане на посредническото възнаграждение за периода от 07.01.2020 год. до 23.10.2020 год., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.11.2020 год. до окончателното им изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 2 026.06 лв.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „Ю.С.И.“ ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че действително между страните бил сключен договор за посредничество при продажба на недвижими имоти на 08.05.2018 год., който обаче впоследствие бил прекратен по взаимно съгласие. С писмопокана от 19.06.2018 год. ищецът поискал да му бъде заплатено възнаграждение в размер на 9 319.89 евро с ДДС, което му било заплатено от ищеца. Ответникът обаче никога не бил уведомяван за изготвения протокол за оглед за покупка на имот от 09.05.2018 год., подписан от Р.С. и Х.М.С.. Последният не бил представян като потенциален купувач. Това било 1 потвърдено и от самия Х.С., който бил разпитан като свидетел по делото. Липсвали и доказателства за представителната власт на Р.С. да подписва протоколи за оглед.

Неоснователен бил искът за неустойка за забава, като неправилно първоинстанционният съд бил основал изводите си на разпечатка от електронна поща, като приел, че кореспонденцията на Б.Щ. следва да се счита за покана за плащане. Освен това в договора имало посочени адреси за кореспонденция и лица за контакт. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – отхвърлени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата „А.И.“ ООД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа, че по делото било безспорно, че между страните бил подписан ексклузивен договор, по силата на който ищецът се задължил да посредничи на ответното дружество при продажбата на недвижими имоти, находящи се в гр.София, подробно описани в приложението към договора. В изпълнение на поетите с договора задължения, служител на ищеца бил организирал оглед с трето лице – свидетеля Х.С., като бил съставен и протокол. От представения нотариален акт било видно, че трето лице било закупило предложени му от служителя на ищеца имоти в сградата на ответното дружество за сумата от 106 400 евро. Съгласно чл. 12.1 вр. с чл. 15 от договора за ответното дружество било възникнало задължение за заплащане на посредническо възнаграждение в размер на 6 243.01 лв. /равняващи се на 3 192 евро/, изискуемо от деня на подписването на нотариален акт – 26.11.2018 год. На 07.01.2020 год. ответникът бил поканен чрез електронно съобщение да заплати доброволно дължимото съгласно прекратения договор за посредническо възнаграждение в размер на 3 192 евро /с ДДС/, но същият отказал. В този случай, съгласно чл. 13 от договора ответникът дължал и неустойка за забава за периода от 07.01.2020 год. до 23.10.2020 год. в размер на 0.5% от дължимата сума, за всеки ден забава, а именно: 291 дни х 15.96 евро или 4 644,36 евро /равняващи се на 9082.87 лв./. При така установената фактическа обстановка изводите на първоинстанционния съд за основателност на предявените искове били правилни. Възражението на ответника, че протокола за оглед бил подписан от лице без представителна власт, било ирелевантно за делото, доколкото, дори и това твърдение да било вярно, то с факта на представяне на протокола с исковата молба ищецът бил потвърдил и приел извършените от представителя – разпитаната по делото свидетелка, действия, като свои, независимо дали към датата на подписване на протокола тя била служител на дружеството или не. Истинността на протокола – неговата автентичност, както и съдържанието му, били потвърдени от разпитаните по делото свидетели, които били и негови съставители. В този смисъл обосновано СРС бил приел, че ответникът и купувача Х.С. били свързани от ищеца, както и че Х.С. бил на оглед на апартаменти в процесната сграда на посочената в протокола дата. Обстоятелството, че свидетелят Х.С. на по-късен етап бил влязъл в контакт с ответника и бил сключил с него договор за покупко-продажба, без участието на ищеца, не означавало, че агенцията – изпълнител не била свързала страните по смисъла на чл. 15 от процесния договор. Неоснователно било възражението на ответника, че не дължи възнаграждение, тъй като договора бил прекратен по взаимно съгласие. Видно било от текста на т. 15 от договора, че страните били постигнали съгласие, 2 че отказът на възложителя от гарантираното с подписаният договор обслужване, осигурено от ищеца за имота и/или прекратяване независимо от основанията за това, не е повод за намаляване или неплащане на уговореното възнаграждение. Уговорено било също така, че ответното дружество дължи възнаграждението по договора и в случай, че след прекратяване на договора, продаде имот, предмет на същия, на купувач представен му от ищеца и/или на свързани с него лица по смисъла на параграф 1 от ДР на ТЗ. За доказателство, че страните са свързани със съдействието и чрез посредничеството на довереното ми дружество, страните били определили, че ще бъде подписан протокол/регистър/поръчка/договор, с описание на имота подписан от насрещната страна /купувач/. На следващо място сочи, че адв. С. К. С., на чиято електронна поща било изпратено съобщението бил търговски пълномощник на ответното дружество – чл. 26, ал. 1 ТЗ. Дори и да се приемело, че ответното дружество не било поканено по съответния ред да заплати дължимото възнаграждение, то това било ирелевантно за спора, тъй като денят за изпълнение на задължението за плащане на уговореното възнаграждение бил определен – най-късно датата, на която бил сключен окончателен договор, поради което и съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, длъжникът изпадал в забава след изтичането му, т.е. в частност след 26.11.2018 год. Установено било от показанията на свидетелката С., че ответното дружество било уведомено за потенциалния клиент Х.С. още на датата, на която бил извършен огледа на имотите и бил подписан протокол. Освен това ответникът дължал и обезщетение за забава върху вземането за неустойка за периода от завеждането на исковата молба до окончателното плащане на сумата, както и законна лихва върху самото възнаграждение. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба и насрещната въззива жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 вр. с чл.

51 ТЗ и с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Безспорно е по делото, че на 08.05.2018 го между „Ю.С.И.“ ЕООД, от една страна, наречено „възложител“ и „А.И.“ ЕООД ,от друга страна, наречено „изпълнител“, бил сключен ексклузивен договор за посредничество при продажба на недвижим имот за срок от 6 месеца, считано от подписването, по силата на който ищецът приел да проучи пазарното 3 търсене, да рекламира и да търси да продаде срещу възнаграждение всички собствени на ответника недвижими имоти, находящи се в гр.София, ул.“****, описани в приложение, което е неразделна част от договора, срещу задължението на ответника да заплати възнаграждение в размер на 2.5 % /без ДДС/ от договорената продажна цена за всеки един продаден имот /чл. 12/. Възнаграждението се дължало и ставало изискуемо при подписване на предварителен договор за покупко-продажба на имот, предмет на договора, а ако такъв не бил сключен – при подписване на окончателен договор във формата на нотариален акт.

Възнаграждението се дължало независимо от това дали изпълнителят бил представил купувача или не /чл. 12.1/. Страните постигнали съгласие, че при забава в плащането на възнаграждението, възложителят дължи на изпълнителя неустойка в размер на 0.5 % от дължимата сума за всеки ден забава, ведно със законната лихва /чл. 13/. В раздел V от договора са уговорени основанията за прекратяване на договора – с подписването на нотариален акт за продажба, по взаимно съгласие на страните, изразено в писмена форма и с изтичането на уговорения срок, след уведомление на едната страна до другата страна, като съгласно чл. 15, отказът на възложителя от гарантираното с договора обслужване, осигурено от изпълнителя за имота и/или прекратяване на договора, независимо от основанията за това, не е повод за намаляване или неплащане на възнаграждението. Възложителят дължал на изпълнителя възнаграждение и в случай, че след прекратяване на договора, продаде имота, предмет на договора, на купувач, представен му от изпълнителя и/или на свързани с него лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ. Доказателство, че страните са свързани със съдействието и посредничеството на изпълнителя би протокол/регистър/поръчка/договор, с описание на имота, подписан от насрещната страна /купувач/.

Установено е въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства – протокол от 09.05.2018 год. и събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Р.В. С. и Х.М.С., които следва да бъдат кредитирани като ясни, последователни, убедителни, взаимно подкрепящи се и неопровергани от останалите данни по делото, че на 09.05.2018 год. свидетелката С. /служител на ищеца – брокер/ представила за оглед на свидетеля С. всички свободни апартаменти в сгради А, Б, В, Г в комплекс „Слатина парк“, находящ се в гр.София, ул.“****. На 10.05.2018 год. свидетелят С. поискал от ищеца документи за сключване на предварителен договор за покупко-продажба на апартамент Г2 на цена от 83 000 евро, но свидетелката С. го уведомила, че цената на имота е по-висока. След като получила от свидетеля С. запитване за евентуална отстъпка от продажната цена, свидетелката С. уведомила ответника, но до сключване на договор не се стигнало.

Установено е също така, че след подписване на протокола за оглед на свидетеля С. била предоставена информация за инвеститора /собственика/ на имота.

На 26.06.2018 год. между страните било сключено споразумение, по силата на което било постигнато съгласие за прекратяване по взаимно съгласие на договора за посредничество, считано от получаване на възнаграждение в размер на 9 319.89 евро, дължимо в срок до 29.06.2018 год. Не се спори, че посочената сума била заплатена на ищеца преди изтичане на уговорения срок.

4

На 26.11.2018 год. ответното дружество е продало на Х.М.С. два самостоятелни обекта, находящи се в процесната сграда, за сумата от 106 400 евро /виж нотариален акт №72, т.ІV, рег.№7268, дело №552/2018 год. на нотариус Ю.К., с рег.№646 на НК/.