Решение № 214 от 25.11.2025, Районен съд - Троян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Троян, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Ив. Иванова като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело № 20214340101027 по описа за 2021 година

В Троянски районен съд е образувано горното дело по искова молба, предявена о т С. С. М., ЕГН ********** с адрес: ***9 и М. С. М., ЕГН ********** от *** за делба на следния недвижим имот: Сграда с идентификатор *** /седемдесет и три хиляди сто деветдесет и осем, точка, петстотин и едно, точка, четиристотин тридесет и осем, точка, едно/ в гр. Троян по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-11/20.04.2007 год. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ 66 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и Сграда с идентификатор *** /седемдесет и три хиляди сто деветдесет и осем, точка, петстотин и едно, точка, четиристотин тридесет и осем, точка, три/ в гр. Троян по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-11/20.04.2007 год. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ 22 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: Хангар, депо, гараж, при квоти: 1/6 идеална част за С. С. М. и 5/6 идеални части за М. С. М..

По делото е постановено Решение №117 от 30.06.2025г. по описа на РСТроян – втора фаза на съдебна делба.

Постъпила е молба вх.№ 4156 от 11.07.2025г. по ел.поща на ТРС от М. М., чрез пълномощника си адв.С. С. от ЛАК за допълване диспозитива на постановеното решение №117 от 30.06.2025г. по предявените претенции по сметки / по чл.346 ГПК/ и за произнасяне за обезщетение за пропуснати ползи 1 по реда на чл.344 ал.2 ГПК.

На 04.08.2025г. е постъпила по ел.поща на ТРС молба вх.№4875 /входирана на 05.08.2025г./ от адв.Ц. А., пълномощник на С. С. М. за допълване диспозитива на постановеното решение №117 от 30.06.2025г. по предявените претенции по сметки /по чл.346 ГПК/.

Настоящият съдебен състав счита направеното искане за допълване на Решение №117 от 30.06.2025година, постановено по гр.д.№1027/2021г. по описа на РС-Троян за основателно, тъй като не се е произнесъл по заявената претенция по реда на чл.344 ал.2 ГПК, а по отношение на претенциите по сметки / по чл.346 ГПК/ е изложил мотиви, но не е се е произнесъл с диспозитив.

При така изложеното и съгласно разпоредбата на чл.250 ал.3 от ГПК, съдът следва да допълни диспозитива на Решение №117 от 30.06.2025г. постановено по гр.д.№1027/2021г. по описа на РС-Троян, като на основание чл.346 от ГПК ще следва да бъде осъдена С. С. М., ЕГН ********** да заплати на М. С. М., ЕГН ********** сумата от 887.58 лева, представляваща 1/6 от уважения размер

/5325.50 лева/ на извършените подобрения, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.12.2021г. до окончателното плащане, като отхвърля за разликата над 887.58лева до 2368.33лева, представляваща 1/6 от претендирания размер от 14210.00 лева, като неоснователна. Ще следва М. С.

М., ЕГН ********** да бъде осъден да заплати на С. С. М., ЕГН ********** сумата 2992.40 лева, представляваща 5/6 от уважения размер /3590.90 лева/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.12.2021г. до окончателното плащане, като за разликата над 2992.40лева, представляваща 5/6 от претендирания размер от 52500.00 лева, отхвърля като неоснователна.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕТЕНЦИЯТА ПО ЧЛ.344 АЛ.2 ГПК:

Предявеното искане е привременна мярка, с правно основание чл. 344, ал.

2 ГПК и представлява претенция за периодични плащания, считано от влизане в сила на акт на съда, до приключване на делбеното производство.

Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК цели да охрани правата на съделителите, като осигури възможност всеки от тях да ползва реално имотите - предмет на делбата или да получава съответното обезщетение, ако е лишен от това ползване. Такова искане може да бъде направено през цялото развитие на делбеното производство, като в решението си по допускане на делбата или по-късно, съдът се произнася по него, ако са налице основания за това. Характерът на искането касае постановяване на привременна мярка в процеса, т.е. произнасянето на съда представлява съдебна администрация на граждански правоотношения. Съдебният акт, който се постановява, има характер на определение и не се ползва със сила на присъдено нещо, тъй като не се разрешава окончателно материално-правен спор между страните.

Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК гласи, че когато не всички съделители ползват съсобствените имоти, съобразно правата си, съдът постановява кои 2 съделители от кои имоти ще се ползват или какви суми едните ще заплащат на другите срещу ползването. Следователно, разпределението на ползването става при съобразяване правата /квотата/ на съделителите в съсобствеността.

От анализа на нормата е видно, че претенцията на неползващия съделител може да бъде, както за разпределение на ползването /реално ползване/, така и за заплащане на обезщетение, поради лишаване от ползването, като съдът е обвързан от искането.

В конкретния случай ответникът съделител М. С. М. е предявил срещу ищцата С. С. М. иск за заплащане на обезщетение в размер на 500.00 /петстотин/ лева месечно, платими до 5- то число на всеки месец, начиная от датата на подаване на молбата – 09.08.2023година, до окончателното извършване на делбата, за ползването на описаните площи в повече от припадащите й се съобразно притежаваната от нея 1/6 идеална част, както следва : 13.34 кв.м. от навеса, находящ се в имот с идентификатор № ***; 34.17 кв.м. от приземния етаж; 44 кв.м. от жилищната площ и 30 кв. м. от подпокривното пространство на ЖИЛИЩНА СГРАДА, находяща се в гр. Троян, Община Троян, Ловешка област с идентификатор № *** по КККР на гр.Троян, одобрени със заповед на изпълнителен директор на АГКК- София № РД-18-11/20.04.2007г., със застроена площ от 66 кв.м., брой етажи- 2, брой самостоятелни обекти в сградата- няма данни, с предназначение- жилищна еднофамилна сграда, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, която сграда е построена в поземлен имот, находящ се в ***, представляващ по КККР имот с идентификатор № ***, целият с площ от 482кв.м., трайно предназначение на територията -урбанизирана, начин на трайно ползване - комплексно застрояване при съседи : имоти с идентификатори № ***, № ***, № ***, № ***, № ***, №

*** ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.

По делото е реализирана СТЕ, по която вещото лице е изготвило основно и допълнително заключение. Настоящият състав счита, че основното заключение не следва да бъде съобразено от съда, тъй като се установи, че вещото лице не е определило каква част реално използва всеки от съделителите, а се е позовало на твърденията на ответника, обективирани в депозирана от неговия пълномощник молба вх.№2457 от 09.05.2024г. на РСТроян, в която са заявени претенциите по чл.344 ал.2 ГПК.

В проведеното на 13.06.2024г. открито с.з., при изслушване на основното заключение експерта потвърди, че не е установил квадратурата на всички застроени площи-навес и гараж в двора, които изключително се ползват от ответника и навес, който изключително се ползва от ищцата. На вещото лице е поставена допълнителна задача, в изпълнение на която е представено заключение, в което експерта, в присъствие на страните по делото е направил допълнителни замервания, като по време на огледа, страните са уточнили площите, които реално се ползват от тях. Експерта е констатирал, че общата 3 площ на сградата с общи части, гараж и двата навеса е 291.25кв.м, като полагащата се площ на ищцата в размер на 1/6 част се равнява на 48,54кв.метра. Вещото лице е установило, че от полусутерена ищцата ползва 4,25кв.м. от килера (югоизток), от 1-ви етаж - 27,03кв.м. стая (изток), от подпокривно пространство - 1,25м2 заета площ от цигли и от навеса 16,00 кв.м., т.е. реално използвана от ищцата площ според вещото лице е 48,53кв.м., което е с 0,01кв.м по-малко от полагащите и се, т.е. не дължи наем.

Съдът счита, че изготвеното допълнително заключение е обективно, компетентно и съответстващо на доказателствата по делото, поради което същото следва да бъде съобразено от съда.

В случая и от показанията на разпитаните по делото свидетели Х. В. К., М. С. М. и Р. Е. А., не се установява ищцата С. М. да ползва в повече от притежаваната от нея 1/6 идеална част от навеса, находящ се имот с идентификатор № ***, от приземния етаж и от подпокривното пространство на ЖИЛИЩНА СГРАДА, находяща се в гр. Троян, Община Троян, Ловешка област с идентификатор № *** по КККР на гр.Троян, одобрени със заповед на изпълнителен директор на АГКК- София № РД-18-11/20.04.2007г., със застроена площ от 66 кв.м., брой етажи- 2, брой самостоятелни обекти в сградата- няма данни, с предназначение - жилищна еднофамилна сграда, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, която сграда е построена в поземлен имот, находящ се в ***, представляващ по КККР имот с идентификатор № ***, целият с площ от 482кв.м., трайно предназначение на територията -урбанизирана, начин на трайно ползване - комплексно застрояване при съседи: имоти с идентификатори № ***, № ***, № ***, №

***, № ***, № ***.

Свидетелката К. заявява, че знае имота от 6-7 години, че до преди да започнат делата, страните не са имали възражения един към друг.

Свидетелката М. М. /майка на страните/ сочи, че тя и съпругът и са разпределили на двете си деца по един етаж от процесния имот, а в приземния етаж „…в единия край е нейната спалня, а на М. стаичката е в другия край.

Той не може да влиза в нейната стая, в банята и тоалетната, защото С. ги е заключила. Тя не може да влиза, защото всеки си ключи, всяка една врата по отделно си ключат….“. Излага, че „…Таванът не е разпределен поравно. Тя си има там скрин с дрехи, те пък имат друго. Има цигли стоварени от преди много години на тавана, уж да се прави покрив…“, като уточнява, че не са имали проблеми, тя /ищцата/ да ползва таванския етаж. Излага, че навесите в двора са правени от нея и съпругът и, че С. си го заградила и заключила, „…а пък неговото е свободно и тя има достъп…“. Сочи, че между гаража и оградата и двамата имат помещения, “… не съм ги мерила точно. Отделно от тези навеси, има гараж, който сега се ползва от М. и жена му за колата. Никога не е имало спор между тях по този въпрос…“.

От показанията на свид. А. се установява, че знае процесния имот „…Два 4 етажа са, плюс мазанско помещение, което също е ремонтирано…. От приземния етаж И. ползваше банята с тоалетната и спалнята вдясно от стълбището. Вуйчо му предполагам, че е ползвал стаята вляво, защото никога там не сме влизали.“. Твърди, че от лятото на 2023г. ищцата, заедно със синът си живее в с.Орешак, а той е очевидец, че помещенията в приземния етаж на процесния имот са отключени.

Анализът на свидетелските показания води до единствения извод, че не се установи ищцата да ползва такава част, надхвърляща дела й, като едновременно с това ответникът да е лишен от възможността да го ползва, съобразно правата му в съсобствеността.

В подкрепа на този извод е и изготвеното от в.л. Н. заключение по допуснатата повторна експертиза, в която вещото лице е констатирало, че ищцата не ползва в повече от полагащата и се 1/6 ид.ч от сградата с общи части, гараж и два навеса. В този смисъл и съгласно константната практика и предвид указанията по Тълкувателно решение № 7/2.11.2012 г., по тълк. д. № 7/2012г., ОСГК на ВКС, че размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващия общата вещ съсобственик надхвърля своята квота или дял в съсобствеността, настоящият състав намира претенцията по реда на чл.344 ал.2 ГПК за неоснователна.

За пълнота на изложеното настоящият състав следва да отбележи, че дори и да беше доказано, че ищцата ползва такава част, която надхвърля дела и, това не означава по презумпция и не лишава ответника от задължението му да докаже, че същата го възпрепятства да ползва общата вещ, съобразно правата му в съсобствеността. Такова доказване в случая не е проведено от страна на ответника – съделител. В тази връзка следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че считано от 23.06.2022г., ответникът М. М. е отстранен от съвместно обитаваното с ищцата жилище /процесното/, съгласно Решение №123 , постановено по гр.д.№354/2022г. в производството по Защита от домашно насилие, за срок от 18-осемнадесет месеца, но това обстоятелство не може да бъде предпоставка и да се приеме, че ищцата възпрепятства ответникът да използва съсобствения имот съобразно правата си, нито че в този период имота се е ползвал лично от нея. Съгласно разяснението, дадено с цитираното Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК, „лично ползване“ по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, което обстоятелство не е налице в настоящият казус.