Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 329 от 09.12.2022, Районен съд - Дупница

Съд
Районен съд - Дупница
Дело
Административно наказателно дело 972/2022
Вид
Решение № 329
Подписан
09.12.2022
В сила
13.04.2023
Състав
Страхил Николов Гошев

Цитирани разпоредби

  • чл. 18 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • член 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 123в, т. 2 · Закон за опазване на околната среда
  • чл. 14, ал. 4 · Закон за опазване на околната среда
  • чл. 164, ал. 1 · Закон за опазване на околната среда
  • чл. 23-25 · Наказателен кодекс
  • чл. 23-25 · Наказателен кодекс
  • чл. 23-25 · Наказателен кодекс
  • чл. 26 · Наказателен кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 329 гр. Дупница, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20221510200972 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 139/10.08.2022 г., издадено от Началник отдел „ККФОС“, към дирекция „КПД“ упълномощен да изпълнява правомощията на Директор на РИОСВ-София съгласно Заповед № РД-67/22.06.2021 г., на Директора на РИОСВ-София, с което на „ТЕЦ-Бобов дол“ АД, с ЕИК 109513731 и адрес на управление с.

Големо село, обл. Кюстендил, представлявано от изпълнителния директор инж. Любомир Спасов, на основание чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) е наложено административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 190 000 лв. (сто и деветдесет хиляди лева), за нарушение по чл. 123в, т. 2 от ЗООС.

Жалбоподателят атакува наказателното постановление като незаконосъобразно.

Поддържа, че са допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон при съставяне на АУАН и обжалваното НП. Отрича се да е извършено нарушението. Моли за пълна отмяна на обжалваното НП, а алтернативно за редуциране размера на наложената имуществена санкция.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на дружествотожалбоподател поддържа жалбата. Излага допълнителни доводи за неспазване от АНО на задълженията му по ЗАНН. Поддържа исканията си направени с жалбата.

Въззиваемата страна се представлява в съдебно заседание от редовно упълномощен процесуален представител, който изразява становище за законосъобразност на НП и доказаност на нарушението, като моли за неговото цялостно потвърждаване.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено 1 от фактическа страна следното:

За експлоатацията на инсталации и съоръжения от ТЕЦ ,,Бобов дол" АД на дружеството е издадено комплексно разрешително /КР/ № 45-Н4/2019 г., ведно с приложение №1 от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда и водите, в което са поставени условия, които дружеството следва да изпълнява. Конкретно е възложено на дружеството да изпълнява и следните такива:

Условие 9.3.4, в което е установено: „ Притежателят на настоящото комплексно разрешително да предприема всички необходими мерки за ограничаване на емисиите на прахообразни вещества, в съответствие с изискванията на чл. 70 на Наредба № 1 от 27.06.2005г. за норми за допустими емисии на вредни вещества /замърсители/, изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии.“, както и Условие 9.4.1., в което е установено: „ Притежателят на настоящото комплексно разрешително да извършва всички дейности на площадката по начин, недопускащ разпространението на миризми извън границите на производствената площадка.“ На 17.02.2022 г. по постъпили 2 броя сигнали в РИОСВ била извършена проверка на място от служители на РИОСВ – свидетелите Г. и В., които извършили оглед на различни места, вкл. на площадката на дружеството-жалбоподател, като установили, че се наблюдава изпускане на емисии от прахообразни вещества от площадката, които вятъра носи към населеното място – с. Големо село, общ. Бобов дол. В района се усещала миризма на сяра и падали бели капки варно мляко върху различни повърхности. В близост до открития въглищен склад на дружеството били установени емисии от прахообразни вещества формирани от работещо комплексно роторно съоръжение и багери, с които въглищата се доставяли /транспортирали/ до енергийните котли, като по време на проверката в експлоатация били ЕК № 1 и ЕК №3. Не било установено да са взети мерки чрез ветроупорни прегради, намаляване на скоростта на товарене на въглища и други.

Всички направени констатации били отразени в Констативен протокол ККФОС –СГ7/17.02.20212 г. В протокола била отправена покана до дружеството-жалбоподател за съставяне на АУАН на 09.03.2022 г.

На посочената дата представител на дружеството не се явил, поради което и АУАН № 50/2022 г. е съставен от актосъставителя С. Г. в присъствието на свидетеля Г. В., като е подписан от същите. Актът е редовно връчен по-късно и подписан на 17.05.2022 г. от пълномощник на "ТЕЦ-Бобов дол" ЕАД, чрез Община Бобов дол.

Въз основа на съставения АУАН, е издадено и обжалваното НП № 139/10.08.2022 г., издадено от Началник отдел „ККФОС“, към дирекция „КПД“ упълномощен да изпълнява правомощията на Директор на РИОСВ-София съгласно Заповед № РД-67/22.06.2021 г., на Директора на РИОСВ-София, с което на „ТЕЦ-Бобов дол“ АД, с ЕИК 109513731 и адрес на управление с. Големо село, обл. Кюстендил, представлявано от изпълнителния директор инж. Любомир Спасов, на основание чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) е наложено административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 2

190 000 лв. (сто и деветдесет хиляди лева), за нарушение по чл. 123в, т. 2 от ЗООС.

Горната фактическа обстановка се установи по безспорен и несъмнен начин въз основа на събраните и приложените по делото гласни и писмени доказателства, вкл. служебно изисканите от съда такива. Налице е еднопосочност на събрания доказателствен материал анализиран поотделно и в съвкупност. Показанията на разпитаните свидетели Г. и В. са последователни, достатъчно подробни, логични и изцяло непротиворечиви. Липсват индикации за някаква тяхна заинтересованост или предубеденост спрямо дружествотожалбоподател. Казаното от тези свидетели намира пълна подкрепа и в информацията съдържаща се в прочетените по реда на чл. 283 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН множество протоколи, писма и др. писмени доказателства, които съдът приема за достоверни.

Анализът на така установените факти и обстоятелства, налага следните правни изводи:

Съобразно гореизложеното, съдът намира, че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от надлежна страна, а по същество е основателна по следните съображения:

АУАН е съставен от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия със заповед № РД-16 от 07.02.2020 г. на директора на РИОСВ - София, а НП е издадено от заместник на директора на РИОСВ - София, съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от ЗООС и приложената Заповед № РД-67/22.06.2021 г., на Директора на РИОСВ-София и доказателствата за отсъствие на титуляра.

Относно задължителните реквизити на АУАН и НП съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, следва да се отбележи, че същите са налични, спазена е формата и реда за съставяне на АУАН и НП

Налице е допуснато нарушение на чл. 18 от ЗАНН, която разпоредба гласи: „ Когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.“

В случая от събраните доказателства и с оглед съдържанието на описанието на нарушението, според текста на АУАН и НП, и най-вече поради ясно описаното последователно неспазване от обективна страна на две отделни и изцяло различни по обхват и съставомерни елементи самостоятелни условия от издаденото комплексно разрешително /КР/ № 45-Н4/2019 г., съответно:

Условие 9.3.4, което гласи : „ Притежателят на настоящото комплексно разрешително да предприема всички необходими мерки за ограничаване на емисиите на прахообразни вещества, в съответствие с изискванията на чл. 70 на Наредба № 1 от 27.06.2005г. за норми за допустими емисии на вредни вещества /замърсители/, изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии.“, и условие 9.4.1., което гласи: „ Притежателят на настоящото комплексно разрешително да извършва всички дейности на площадката по начин, недопускащ 3 разпространението на миризми извън границите на производствената площадка.“ се установява, че са налице две самостоятелни и отделни административни нарушения, за които следва да се наложат и отделни санкции.

В тази насока следва да се посочи, че административнонаказателното производство уредено в ЗАНН не познава институтите на съвкупността от нарушения или пък този на продължаваното нарушение, които са усредени съответно с чл. 23-25 НК и чл. 26 от НК, поради което и е императивно уредено в ЗАНН, че за всяко отделно нарушение следва да се налага отделно наказание, като на основание чл. 18 от ЗАНН наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от нарушенията, дори и когато са извършени с едно продължавано деяние или с отделни такива, както е в настоящия случай. В този смисъл виж и Решение № 12615 от 15.12.2006 г. на ВАС по адм. д. № 7563/2006 г., докладчик съдията Румяна Папазова. Такова е виждането и на задължителната тълкувателна практика, която недвусмислено сочи, че при реализиране на административнонаказателната отговорност не се прилагат разпоредбите на чл. 23-26 НК. Виж Тълкувателно решение № 77 от 29.XI.1984 г. по н. д. № 68 / 84 г., ОСНК.

Изложеното по-горе означава, че са налице две отделни административни нарушения, за които незаконосъобразно е била наложена от АНО една обща имуществена санкция в размер на 190 000 лева. Неприлагането на чл. 18 от ЗАНН, обуславя невъзможност за съда реално и обективни да прецени за кое от нарушенията е наложено наказанието, респ. да извърши контрол по реда на ЗАНН. Това е нарушение от категорията на абсолютните и винаги представлява самостоятелно основание за отмяна на НП. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция по приложение на чл. 18 от ЗАНН отразена конкретно в Решение № 231 от 30.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 230 / 2020 г. на Административен съд – Кюстендил, както и в Решение № 234 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 264 / 2021 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 173 от 12.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 152 / 2021 г. на Административен съд – Кюстендил.

Извън гореизложеното без съмнение са били накърнени грубо и съществено обществените отношения по опазване на околната страна и здравето на гражданите от безспорно установеното бездействие на служителите на дружеството-жалбоподател по предотвратяване разпространението на емисии и миризми при дейността на дружеството извън неговата площадка. Не са били взети необходимите и възможни мерки. Не се налага да се обсъжда деянието от субективна страна, доколкото нарушителят е юридическо лице.

Водим от всичко изложено по-горе, съдът приема, че следва да отмени изцяло обжалваното НП на посоченото основание, съставляващо абсолютно нарушение на чл. 18 от ЗАНН.

Така мотивиран и на основание член 63 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 139/10.08.2022 г., издадено от Началник отдел „ККФОС“, към дирекция „КПД“ упълномощен да изпълнява правомощията на Директор на РИОСВ-София съгласно Заповед № РД-67/22.06.2021 г., на Директора на РИОСВ-София, с което на „ТЕЦ-Бобов дол“ АД, с ЕИК 109513731 и адрес на управление с.

Големо село, обл. Кюстендил, представлявано от изпълнителния директор инж. Любомир Спасов, на основание чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) е наложено административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 190 000 лв. (сто и деветдесет хиляди лева), за нарушение по чл. 123в, т. 2 от ЗООС, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд гр. Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

5