Определение № 1123 от 25.07.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1123 гр. ***, 24.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20244400500547 по описа за 2024 година Производството е образувано по постъпила частна жалба от Х. П. М., ЕГН ********** чрез пълномощника Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ: *********, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, б ул.

„**********“ № ***, ет. ***, оф. ***, представлявано от Д. М. против Определение № 2234/06.06.2024 г., постановено по гр. дело № 1161/2024 г. по описа на Плевенски районен съд, с което е оставено без уважение искането за изменение на постановеното решение в частта за разноските. В частната жалба се прави искане за намаляване на присъдения в полза на ответника хонорар за заповедното производство, както и да бъде прието, че такъв не се дължи по обезпечаването на иска, след като е допуснато в рамките на предявен иск. Наведените в жалбата доводи са свързани с твърдения за липса на фактическа и правна сложност, като според жалбоподателя съгласно сега действащата Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определеният хонорар в размер на 300,00 лв. се явява несправедлив в настоящия случай. Твърди се, също така, че разноски по обезпечението при предявен иск не се дължат, тъй като това производство е в рамките на вече висящ процес. Жалбоподателят моли съда, да отмени определението на ПлРС в обжалваната му части и да уважи молбата за изменение в частта за разноските.

С Разпореждане № 6609/11.06.2024 г., постановено по гр. дело № 1161/2024 г. по описа на ПлРС препис от частната жалба на с правно основание чл.248 ал.1 от ГПК е изпратен на ответника „******“ ООД – гр. София, ЕИК ********* за подаване на писмен отговор.

В срока по чл.248 ал.2 от ГПК е постъпил писмен отговор от „******“ ООД – гр. София, в който се изразява становище, че Определение № 2234/06.06.2024 г., с което е оставена без уважение подадената молба от Х. П.

1

М. за изменение на Решение № 393/03.04.2024 г., постановено по гр. дело № 1161/2024 г. по описа на ПлРС в частта за разноските е правилно, законосъобразно и подробно мотивирано. Ответникът по жалбата се позовава на т.5 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход, като посочва, че процесуалният закон урежда единствено случаите, при които разноските са заплатени, а съдът следва да определи отговорността на страните за поемането им и счита, че правилно, с оглед изхода на делото, съдът е присъдил разноските и е определил размера им.

Ответникът твърди, че няма основание за намаляване на адвокатското възнаграждение по реда на чл.78 ал.5 от ГПК, тъй като за попълването на одобрения от Министъра на правосъдието образец на заявление по чл.410 от ГПК има редица изисквания, които следва да бъдат съблюдавани, за да се уважи искането и да се издаде заповед и изпълнителен лист и именно затова е предвидено възнаграждение за този вид услуга в чл.7 ал.7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в която за защита в производства за обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване на изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал.2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. Счита за необосновано твърдението на длъжника, че обезпечителното производство е в рамките на висящ процес и поради тази причина не се дължат разноски, като твърди, че по образуваното изпълнително дело са заплатени разходи, за да се наложи запор върху банковите сметки на длъжника, хонорар не е поискан за издаване на обезпечителна заповед и именно тя е част от висящия процес. Според ответника, заплащането на сумата от длъжника в срока на възражението или евентуално, постигането на споразумение за разсрочено връщане, би довело до липса на правен интерес от завеждане на установителен иск и от обезпечително производство, което би съкратило значително разходите, присъдени в тежест на длъжника от недобросъвестното му поведение, довело до съдебно дирене на дължимо плащане.

Ответникът моли Окръжния съд, да остави без уважение частната жалба за отмяна на Определение № 2234/06.06.2024 г., с което е оставена без уважение подадената молба от Х. П. М. за изменение на Решение № 393/03.04.2024 г., постановено по гр. дело № 1161/2024 г. по описа на ПлРС в частта за разноските

Съдът, след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:

2

Пред Плевенски районен съд е подадена искова молба от „******“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „***“, бул. „***“ № *** против Х. П. М., ЕГН **********, от гр. ***, ул. „***“ №***, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, с която е предявен иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземане, произтичащо от издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6622/2023 г. по описа на ПлРС, с цена на иска 868,88 лв.

С Решение № 393/03.04.2024 г., постановено по гр. дело № 1161/2024 г. по описа на ПлРС, съдът се е произнесъл по предявения иск, като със същото решение е осъдил Х. П. М. да заплати на „******“ ЕООД – СОФИЯ разноски в исковото производство в размер на 426,20 лв., в заповедното производство в размер на 425,00 лв. и в обезпечителното производство в размер на 483,00 лв.

С молба вх. рег. № 12086/30.04.2024 г., депозирана от Х. П. М. чрез пълномощника си – адв. Д. М. от САК за изменение на постановеното от Плевенски районен съд Решение № 393/03.04.2024 г., по гр. дело № 1161/2024 г. по описа на същия съд в частта за разноските е направено искане за намаляване на присъдения в полза на ответника хонорар за заповедното производство, както и да бъде прието, че такъв не се дължи по обезпечаването на иска.

С Определение № 2234/06.06.2024 г., постановено по гр. дело № 1161/2024 г. по описа на ПлРС е оставена без уважение подадената молба от Х. П. М. чрез пълномощника си – адв. Д. М. от САК за изменение на постановеното от Плевенски районен съд Решение № 393/03.04.2024 г., по гр. дело № 1161/2024 г. по описа на същия съд в частта за разноските.

Разпоредбата на чл.78 от ГПК предвижда възможност заплатените от страната разноски, за които има надлежни доказателства за заплащането им, да бъдат възмездени при съобразяване на отговорността на страните за поемането им, с оглед изхода на делото. В чл.80 от ГПК е въведено изискване, съгласно което, за да бъдат присъдени разноски, страната следва да представи списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, като в противен случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта за разноските.

В настоящия случай, в първоинстанционното производство „******“ ЕООД – СОФИЯ в качеството му на ищец е представил списък по реда на чл.78 от ГПК, в който са отразени направените разноски в заповедното производство, в обезпечителното производство и в исковото производство. Същевременно, са представени и доказателства, установяващи заплащането на тези разноски.

Досежно възражението в частната жалба за недължимост на разноски в обезпечителното производство, с аргумент, че такива не се дължат, тъй като това производство е в рамките на вече висящ процес, настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно. В случая, е неприложима разпоредбата на чл.80 от ГПК, с оглед възприето становище в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г., постановено по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според което обезпечителният процес има охранителна функция и неговата цел е да осигури по време на висящността на спора 3 сигурността за това, че неоснователно отричаното материално право ще бъде осъществено чрез създаване на пречка то да се реализира неправомерно преди постановяване на окончателното решение. Прието е, че въпреки , че е самостоятелна форма на защита, производството по обезпечаване на иска се намира във функционална зависимост с исковия процес и обезпечаването на иска продължава, докато се разглежда делото до влизане в сила на решението, поради което съдбата му зависи изцяло от висящия исков процес. Съгласно приетото в т.5 от цитираното Тълкувателно решение, направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайния му извод.

С оглед изложеното, правилно първоинстанционният съд е включил в размера на дължимите от ответника Х. П. М. и тези, направени от ищеца „******“ ЕООД – СОФИЯ в обезпечителното производство в размер на 483,00 лв., от които държавна такса за издаване на обезпечителната заповед в размер на 5,00 лв., разноски за изпълнителното производство в размер на 78,00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв.

Възражението в частната жалба досежно размера на адвокатското възнаграждение в заповедното производство в размер на 400,00 лв.

/неправилно посочено в частната жалба в размер на 300,00 лв./ с изложените от жалбоподателя доводи за липса на фактическа и правна сложност, според настоящия въззивен състав също е неоснователно.

В настоящия случай размерът на адвокатското възнаграждение в заповедното производство се определя съгласно чл.7 ал.7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в който текст се посочва, че за защита в производства за обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване на изпълнителен лист по чл.405 ал.3 и ал.4 от ГПК и в производства по издаване на заповед за изпълнение, възнаграждението се определя по правилата на ал.2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. Видно е, че за тези производства, с оглед техния характер, законодателят е предвидил намаляване наполовина на стойността на претендираната сума от тази, присъждана за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен материален интерес по ал.2 на чл.7 от Наредбата. При съобразяване на посочената разпоредба следва, че половината от претендираната сума в размер на 868,88 лв. е 434,44 лв., която сума попада в хипотезата на чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е в размер на 400,00 лв. Тази сума е приел за дължима като разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство и първоинстанционния съд в постановеното решение.

С оглед изложеното, Окръжният съд намира, че постановеното от Плевенски районен съд по реда на чл.248 от ГПК Определение № 2234/06.06.2024 г., постановено по гр. дело № 1161/2024 г. по описа на същия съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2234/06.06.2024 г., постановено по гр. дело № 1161/2024 г. по описа на Плевенски районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5