Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2949 от 19.02.2020, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 2302/2020
Вид
Определение № 2949
Подписан
19.02.2020
Състав
НИКОЛАЙ СВИЛЕНОВ СТОЯНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.105 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.116 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.119 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.119, ал.3 и ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.119, ал.3 и ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.122 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 2, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 500 · Кодекс за застраховането
  • чл.500, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 500, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ .......... гр. Варна,

19.02.2020г.

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в закрито заседание в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

НИКОЛАЙ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2302 по описа на ВРС за 2020г., 9-ти състав, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.122 ГПК.

Делото е образувано първоначално пред РС – София с предмет регресни искове по чл.274, ал.1, т.1 КЗ (отм.) на „З.д.Е.“ АД срещу П.С. и П.С. за разделното им осъждане за парични суми, съставляващи платеното от ищеца, като застраховател по ГО, в полза на пострадалото лице от ПТП, причинено от виновния водач и съконтрагент по ГО на ищеца – С. С., починал през 2014г. и наследодател на ответниците, управлявал при ПТП-то автомобила си в пияно състояние и избягал след това от произшествието.

Въпреки че по исковете са налице нередовности, изразяващи се в неяснота дали се обещтетяват имуществени или / и неимуществени вреди от инцидента, за което (че са и двата вида вреди) има индикации от материалите, съответно колко и какви по предмет са отделните искове и достатъчна ли е държавната такса по тях, с разпореждане от 22.07.2019г. съставът на СРС е изпратил исковта молба за отговор на ответниците.

На

30.08.2019г. е постъпил (в срок, считано от връчване) писмен отговор от единия от ответниците – П.С. – с отвод за местна неподсъдност на делото, на осн. чл.105 ГПК.

Видно от материалите по делото на СРС обаче съобщение по чл.131 ГПК с исковата молба с приложения изобщо не е редовно върчено на втория ответник – П.С.. Изпратено е само едно единствено съобщение (л.39-40) от делото на СРС, което се изчерпва с отбелязване „не открит никой на три дати, непознат, връщам“. Уведомление не е лепено изобщо. Издирване на месторабота също не е правено изобщо. Издирване на адреси на стопанска дейност също няма. Липсват очевидно и действия по особен представител. Тоест за това съобщение до този ответник не е извършено нищо по чл.47 ГПК.

Въпреки изложеното съставът на

СРС директно се е позовал на направено само от един от ответниците възражение за местна неподсъдност и е изпратил делото на ВРС на осн. чл.105 ГПК.

При тези данни съставът на ВРС намира, че не е местно компетентен да се произнесе по исковете, по следните съображения:

Първо: Съгласно чл.116 ГПК иск срещу ответници от различни съдебни райони или за имот, който се намира в различни съдебни райони, се предявява по избор на ищеца в съда на един от тези райони.

Разпоредбата обаче не води до служебна преценка на тази местна подсъдност от сезирания съд, защото подобна възможност е изключение от общото правило на чл.119, ал.3 и ал.4 ГПК. Затова и в хипотеза на искове срещу двама или повече ответници, за да се уважи отвод за местна неподсъдност по чл.105 ГПК, е нужно да е направено възражението за това от всички въпросни ответници (и разбира се да е основателно). Само дотук изпращането на делото на ВРС е ненадлежно, защото възражение няма изобщо от втория ответник по делото.

Второ:

Възражение за местна недподсъдност няма от втория ответник, тъй като за него срокът за това изобщо не е започнал да тече. Просто защото той не е изобщо редовно конституиран по делото. Както се посочи, видно от материалите по делото на СРС, исковата молба с приложенията изобщо не е редовно върчена на втория ответник – П.С.. Изпратено е само едно единствено съобщение (л.39-40) от делото на СРС, което се изчерпва с отбелязване „не открит никой на три дати, непознат, връщам“. Уведомление не е лепено изобщо. Издирване на месторабота също не е правено изобщо. Издирване на адреси на стопанска дейност също няма. Липсват очевидно и действия по особен представител. Тоест за това съобщение до този ответник не е извършено нищо по чл.47 ГПК. Затова и изпращането на делото на ВРС, освен горното, е и преждевременно, защото няма и дори не е започнал да тече срока на втория ответник за подобно възражение.

Трето: Образуването на делото пред СРС през 2017г., а определението за изпращане на делото на ВРС е от 28.10.2019г., което поставя под съмнение дали за делото следва да се прилагат измененията на ГПК от м.12.2019г. Но ако бъде прието, че новите процесуални права уреждат и заварените дела, то измененията в чл.113 ГПК вр. чл. 119, ал.3 ГПК не променят ситуацията. Това е така, защото предявеният регресен иск по чл.274, ал.1, т.1 КЗ (отм.), респ. чл.500, ал.1 КЗ нов, не е потребителски, по следните причини:

Чрез предявения осъдителен иск ищецът ангажира регресната отговорност на ответника, която е предвидена в специалната разпоредба на чл.

500, ал. 1, т. 1 от КЗ. Ищецът упражнява предоставеното му по закон право на регрес срещу ответника в качеството на водач, който виновно и противоправно е причинил вреди при управление на МПС в пияно състояние. Разпоредбата на чл.

500, ал. 1, т. 1 от КЗ урежда правопораждащия фактически състав за възникване на регресно правоотношение между застраховател и виновния водач. В случая, регресното вземане се търси не въз основа на качеството на водача на МПС на "застраховано" лице, респ. ползвател на застрахователна услуга по смисъла на чл.

2, ал. 2 от КЗ въз основа на сключения застрахователен договор по посочената застрахователна полица, а по силата на специално уредената в закона регресна отговорност. Наличието на договор между застрахователя и водача, макар да е елемент от фактическия състав на отговорността, не е предмет на иска, а преюдициално правоотношение. В случая съдът намира, че няма основание да се признае на ответника качество "потребител" по смисъл на пар.

13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 113 ГПК, съответно не е налице предявен иск срещу потребител. /в редакцията на разпоредбата от ДВ, бр. 65/2018 г. / Отговорността на ответника не е породена от клаузите на застрахователния договор, а пряко произтича от специалния фактически състав на закона – чл. 500 КЗ. В този смисъл, макар законът да му признава качество "застрахован" във връзка с реализиране на деликтната му отговорност спрямо увредения, респ. функционално обусловената от нея отговорност на застрахователя на ГО, ответникът няма качеството потребител както и ползувател на застрахователна услуга тъй като не черпи права и не отговаря спрямо застрахователя по договора. Отговорността му се обуславя от други предпоставки и на закона. Поради това и същия не попада в обхвата на пар.

13, т. 1 от ДР на ЗЗП и пар. 1 от

ДР на КЗ – отм. От горното следва, че съдът не може служебно /по свой почин/ да упражни преценка за наличие или не на местна подсъдност по арг. от чл.

119, ал. 3 вр. чл. 113 ГПК. В заключение - регресната отговорност по КЗ и КЗ (отм.) на виновния водач, не ангажира качеството му на потребител по смисъла на §

13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което местната подсъдност се урежда по общото правило на чл.

105 от ГПК, а не по специалната норма на чл. 113 от ГПК (така и Определение от 03.01.2020г. по в.ч.т.д. №2121/2019г. на ВОС и други).

По тези групи съображения настоящият състав счита, че компетентен да продължи разглеждането на настоящото дело (поне към момента) е съдът, който го е изпратил на ВРС, поради което ВРС следва да повдигне спор по чл.122 ГПК.

Воден от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОВДИГА спор за подсъдност пред Окръжен съд - Варна, между Районен съд – Варна и

Районен съд – София, за разглеждане на ИМ с входящ при СРС №2028587/13.11.2017г., с предмет: регресни искове по чл.274, ал.1, т.1 КЗ (отм.) на „З.д.Е.“ АД срещу П.С. и П.С. за разделното им осъждане за парични суми, съставляващи платеното от ищеца, като застраховател по ГО, в полза на пострадалото лице от ПТП, причинено от виновния водач и съконтрагент по ГО на ищеца – С. П. С., починал през 2014г. и наследодател на ответниците, управлявал при ПТП-то автомобила в пияно състояние и избягал след произшествието, на осн. чл.122 ГПК вр. чл.119 ГПК.

Делото да се изпрати на

Окръжен съд - Варна за произнасяне.

Определението не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ:……………