Решение № 5530 от 27.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5530 гр. С., 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. Д. С. М. при участието на секретаря П. Н. Н. като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело № 20231110155257 по описа за 2023 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.

Ищецът Л. Д. Д. твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Моята кола – застрахователен пакет Макс“ с включена застраховка „Каско“, сключен с ответника ЗАД „А. Б.“ АД, е настъпило застрахователно събитие – ПТП от 29.01.2023 г. към 14:15 ч. на пътя между с. Б. и с. П.. Събитието настъпило по вина на водача на л.а. „Мерцедес“, модел Е320, с рег. № СО **** СК, който при десен завой реализирал сблъсък с намиращия се в насрещната лента собствен на ищцата лек автомобил „Киа“, модел „Спортидж“, рег. № СВ **** ТН, застрахован при ответника. Ищцата твърди, че на 21.02.2023 г. завела щета № 0306/23/727/500305 от 21.02.2023 г., но получила откази за изплащане на обезщетение от 24.02.2023 г., както и последващи откази от 08.03.2023 г. и 09.05.2023 г. на основание т.2.4.1 от Наръчни на ползите по застраховка „Моята кола“ – а именно – поради изтекъл срок за уведомяване за събитието, който бил 5 работни дни.

Поддържа, че отказът на застрахователя е неоснователен по аргумент от чл. 403, ал. 4 КЗ, като оспорва неуведомяването в посочения срок да е с цел да се попречи на застрахователя да установи обстоятелства, при които е настъпило събитието, или неизпълнението да е направило невъзможно установяването им от застрахователя.

Поради изложеното иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 8045,81 лв. (след допуснато в открито съдебно заседание от 27.02.2024 г. изменение на иска при първоначално предявен иск за сумата от 1000 лв., предявен като частичен от иск в общ размер от 7690 лв.), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на настъпило на 29.01.2023 г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва от 24.02.2023 г. – датата на постановяване на отказ. Претендира разноски.

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Позовава се на неизпълнение на задължение на застрахования по т.2.4.1 от приложимите общи условия да уведоми 1 застрахователя в уговорения срок и да отправи писмена претенция пред застрахователя, в което твърди да е възпрепятствал застрахователя да установи причинно-следствената връзка между събитието и вредите, както и размерът им.

Оспорва и размера на иска, като счита същият за завишен спрямо средните пазарни цени. Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На основание чл. 153 ГПК като неоспорени от ответника и ненуждаещи се от доказване по делото с доклада по делото са отделени следните обстоятелства наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане „Каско“ с предмет – процесния автомобил; извънсъдебно предявяване от ищцата на претенция, по която е образувана щета № 0306/23/727/500305 от 21.02.2023 г., въз основа на която са постановени откази за изплащане на обезщетение от 24.02.2023 г., както и последващи откази от 08.03.2023 г. и 09.05.2023 г.

Застрахователното правоотношение не само не се оспорва, но и се установява и от представената по делото застрахователна полица № BG/01/12200095**** за застраховка „Моята кола“ – застрахователен пакет „Макс“. Според представената полица застрахователен пакет „Макс“ включва и застраховка „Каско“ – която от своя страна включва застрахователни покрития природни бедствия, пожар, експлозия, имплозия, удар с жИ.тно, кражба и грабеж на МПС, стъкла, злоумишлени действия на трети лица, вк вандализъм, ПТП и паркинг.

Не се спори още, че застрахователното правоотношение е сключено при общи условия (неприложени по делото), както и че процесното събитие представлява покрит застрахователен риск. Оспорва се правомерността на отказа на застрахователя да плати обезщетение, основан на клауза на т. 2.4.1, съгласно която застрахавният следвало да представи писмена претенция пред застрахователя и да представи застрахованото МПС за оглед в посочения срок. Именно на соченото основание се оповават последователните откази на застрахователя да плати обезщетение.

От неоспореното от страните заключение на САТЕ се установява, че на 29.01.2023 г. около 14:15 ч., лек автомобил „Мерцедес Е 320“ с рег. № СО **** СК, се движи по Републикански път III-801, с посока от с. Бузякоци към с. П., където при десен завой на пътя водачът губи контрол върху управлението на МПС, навлиза частично със задната част в лентата за насрещно движение и реализира ПТП с движещия се срещу него лек автомобил „Киа Спортидж“ с рег. № СВ **** ТН. В опит да избегне челен сблъсък водачът на лек автомобил „Киа Спортидж“ с рег. № СВ **** ТН се отклонява вдясно, при което навлиза в банкета. Всички увреждания по лек автомобил „Киа Спортидж“ с рег. № СВ **** ТН се намират в пряка причинноследствена връзка с настъпилото на 29.01.2023 г. произшествие. Според експерта стойността необходима за възстановяване на уврежданията по лек автомобил „Киа Спортидж“ с рег. № СВ **** ТН, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТН, е 8045,81 лв.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

За основателността на иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ следва да се 2 установи от ищеца по делото кумулативното наличие на следните предпоставки: настъпването в срока на застрахователното покритие по процесния договор за имуществено застраховане на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, и в причинна връзка с което са причинени вреди на процесния автомобил, както и действителният размер на вредите, настъпили в причинна връзка с него.

При установяване на тези обстоятелства от ищеца, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга или твърдението си за наличие на основание за отказ за изплащане на обезщетение - а именно да установи при условията на пълно и главно доказване, че неизпълнението от субективна страна е извършено с определена цел – да попречи на застрахователя да установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието, или при липса на такъв субективен елемент, неизпълнението обективно да е направило невъзможно установяването им от застрахователя.

При така разпределената доказателствена тежест съдът намира, че искът е основателен. Съображенията за това са следните:

Спорното обстоятелство по делото касае правомерността на отказа на застрахователя да плати обезщетение, основан на неизпълнение на задължение на застрахованото лице да уведоми в уговорения срок застрахователя за настъпване на събитието.

Обемът на застрахователната отговорност при имуществена застраховка „Каско“ се определя от закона – чл. 343, ал. 1 КЗ, и от съдържанието на конкретния застрахователен договор, а при наличие на предпоставките по чл. 348, ал. 1 КЗ и от Общите условия на застрахователя на предлагания вид застраховка. Страните по договора са свободни да уговарят, както основанията за носене на отговорност на застрахователя в случай на увреждане на застрахованото имущество, така и основанията за освобождаване от застрахователна отговорност, като по отношение на освобождаването от застрахователна отговорност са ограничени от императивните разпоредби на закона.

Характерна особеност на основанията за освобождаване от отговорност и за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение по КЗ е, че те се определят със закон. Според Решение № 175 от 13.01.2014 г. по т. д. № 1060/2012 г. на ВКС, І т. о., КЗ /отм./ не предвижда изрично задължение на застрахователя да изчерпи основанията си за отказ, нито поставя като условие за предявяването им в исковото производство, да са предявени предходно и достигнали до знанието на застрахования. Посочената съдебна практика е относима и към новия КЗ /в сила от 01.01.2016 г./.

Разпоредбите, уреждащи основанията за намаляване или отказ от плащане на застрахователно обезщетение в Кодекса за застраховането, в сила от 01.01.2016 г., са тези на чл. 363 и чл. 364 КЗ - касаещи случаите на неточно обявяване на обстоятелства при сключване на застрахователния договор; чл. 395 КЗ-свързана с неизпълнение задълженията на застрахования за предотвратяване и ограничаване на вредите; чл. 403, ал. 4 КЗ, касаеща отказа за заплащане на застрахователно обезщетение при умишлено неизпълнение на задължението за съобщаване.

Съгласно разпоредбата на чл. 403, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахованият е длъжен в срок от 7 работни дни от узнаването за настъпило застрахователно събитие да уведоми застрахователя, освен ако в договора не е предвиден друг подходящ срок.

Разпоредбата на чл. 403, ал. 4 КЗ гласи, че застрахователят има право да откаже 3 плащане на обезщетение, ако нито застрахованият или застраховащият, нито третото лице по ал. 3 са изпълнили задълженията си в сроковете по ал. 1 и 2 с цел да се попречи на застрахователя да установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието, или неизпълнението е направило невъзможно установяването им от застрахователя. Съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят може да откаже изплащане на обезщетение само при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което да е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователия договор и е довело до възникване на застрахователното събитие.

Действително, както твърди ищецът, отказът от изплащане на застрахователно обезщетение е обусловен от наличието на причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение по застрахователния договор и настъпването на застрахователното събитие съгласно аналогичните разпоредби на чл. 211, т. 2 КЗ (отм.) и чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ. По въпроса е формирана трайна и непротИ.речива практика на касационната инстанция. В нея е възприето разрешението, че за да бъде отказано изплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя, е необходимо застрахованият да не е изпълнил свое задължение по застрахователния договор, което е предвидено в закон или в самия договор и е значително от гледна точка на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие да е последица от неизпълнението на това задължение, т. е. да съществува причинно - следствена връзка между неизпълнение и застрахователното събитие. Понятието „значително“ включва такова по вид и характер задължение, което въздейства пряко върху размера на риска, върху обхвата и размера на вредите или възпрепятства доказването им, т. е. без чието изпълнение биха се създали съществени пречки за застрахователя да осъществява дейността си. Прието е също, че ако конкретното неизпълнено договорно задължение на застрахования, дори и укоримо, не се е отразило неблагоприятно върху проявлението на риска или върху възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите, респ. на техния обем, до степен, която не позволява застрахователят да го носи, то липсва основание да се приеме, че за последния е възникнало правото на отказ да плати застрахователната сума или обезщетение. За да се аргументира правото на отказ, не е достатъчно да се констатира простото неизпълнение от страна на застрахования на конкретното договорно задължение, а следва да се докаже (от застрахователя), че съществува причинна връзка между договорното неизпълнение и настъпването на застрахователното събитие, че неизпълнението е увеличило риска от имущественото увреждане или е препятствало доказването на вредите, респ. на обстоятелствата, при които е настъпило събитието (Решение № 49/29.07.2013 г. по т. д.

№ 840/2012 г. на ВКС, І т. о., Решение № 105/11.07.2017 г. по т. д. № 1325/2016 г. на ВКС, І т. о., Решение № 86/18.07.2014 г. по т. д. № 2230/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 2/20.05.2013 г. по т. д. № 1031/2011 г. на ВКС, І т. о., Решение № 140/01.08.2018 г. по т. д. № 2278/2017 г. на ВКС, І т. о., Решение № 32/11.08.2014 г. по т. д. № 1262/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 124/04.08.2015 г. по т. д. № 4