Решение № 913 от 07.07.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 913 гр. София, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20251000501222 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 849/12.02.2025 г., постановено по гр. д. № 6003/2024 г. по описа на СГС, I ГО, 14 състав, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД е осъден да заплати на Д. Й. К., на основание чл.2б ЗОДОВ, сумата от 2 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода 08.04.2021 г. – 06.12.2023 г., възникнали във връзка с гр. д. № 45336/2018 г. по описа на СРС, 28 състав, ведно със законната лихва от 06.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, като искът е отхвърлен до пълния претендиран размер от 50 000 лв., като неоснователен. ответникът е осъден да заплати на ищцата, на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. с чл.10, ал.3 ЗОДОВ, сумата от 10 лв. – разноски. Ищцата е осъдена за заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. с чл.10, ал.3 ГПК, сумата от 95 лв. – разноски.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ответника СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано, а в частта на присъдената законна лихва – недопустимо. Поддържа, че искането за присъждане на законна лихва е заявено само относно претендираното обезщетение за имуществени вреди, като в проведеното на 27.01.2025 г. открито съдебно заседание ищцата е заявила отказ от обезщетението за имуществени вреди. Счита, че недопустимо решаващият съд е присъдил законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, без да я заявено искане в тази насока. В случай, че съдът приеме, че предявеният иск е основателен, то решаващият съд не е изложил съображения как е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди, в нарушение на чл.52 ЗЗД и формираната съдебна 1 практика по приложението му. Поддържа, че от събраните по делото свидетелски показания се установява, че в хода на производството по гр. д. № 45336/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 28 състав, ищцата е изпитала редица негативни емоции, които обаче не са свързани с продължителността на съдебното производство, а с житейски преживявания, свързани с грижи за болни и възрастни роднини, последвала смърт на роднини, финансови проблеми.

В мотивите към обжалваното решение не са изложени съображения как съдът е отграничил различните негативни емоции, които ищцата е преживяла от тези, които са пряка и непосредствена последица от продължителността на посоченото съдебно производство, какъв е техният интензитет. Дори съдът да е приел, че по делото не е оборена презумпцията, че участието в едно съдебно производство неминуемо носи със себе си негативни преживявания за страните по него, то при положение на чл.52 ЗЗД съдът е следвало да изложи мотиви как е достигнал до определената от него сума като справедлива по смисъла на закона. Такива мотиви обаче не са изложени. Моли съда да обезсили обжалваното решение в частта, с която върху присъденото обезщетение е присъдена законна лихва, да отмени решението в частта , с която е уважен предявения иск за сумата от 2 500 лв., а в условията на евентуалност – да намали размера на определеното обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищцата Д. Й. К..

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СГС е сезиран с иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД.

Ищцата твърди, че като наследник на С. М. Г. е съсобственик на идеални части от нива с площ 2 500 кв. м., находяща се в землището на гр. София, м.

„***“, съставляваща имот пл. № 381, отразен в кадастрален лист№ 572 по кадастралния план на гр. София от 1939 – 1940 г. Имотът бил възстановен на части, като 798 кв. м. от общата площ била възстановена с решение № 1588 от 01.08.1995 г. на ПК – гр. София, , кв. „***“, а останалата част от 1 703 кв. м. била възстановена 28.06.1995 г. с решение на СРС, ГК, 40 състав, постановено по гр. д. № 12139/1995 г. Предприели действия за нанасяне на границите на имота в КККР а СО-Район „Лозенец“, във връзка с която е постановена заповед № РД-09.329 за извършване на исканото изменение. В законоустановения 14-дневен срок срещу постановената заповед е депозирано възражение от Р. С. П., поради което процедурата по нанасяне на имота била спряна до разрешаване на спора с материално право. С оглед на това за нея възникнал правен интерес от депозиране на искова молба, въз основа на която било образувано гр. д. № 45336/2018 г. по описа на СРС, 28 граждански състав. След изчерпване на всички процесуални действия делото било обявено за решаване на 08.03.2021 г. До завеждане на делото на 06.12.2023 г. не било постановено съдебно решение. Счита, че липсва произнасяне по спора в разумен срок, в нарушение на чл.6, § 1 от ЕКЗПЧОС. В резултат от това е претърпяла имуществени и неимуществени вреди. След обявяване на делото за решаване две от ищците са починали – Г. В. – сестра на ищцата, както и Ц.

Б. – сестра на ищцата В. В. и леля на останалите две ищци. Твърди, че се грижила за Г. и Ц. до тяхната смърт. Полагала тежки грижи за тях, имала и големи разходи, като липсвала възможност тези разходи да бъдат поети 2 спокойно, което причинило на ищцата неимуществени вреди. В резултат от бавното правосъдие изпитвала и продължавала да изпитва цялата палитра от негативни чувства, които съпътстват усилията й да възбуди ефикасно наказателно преследване срещу извършващите самоуправство. Двукратно била разпитвана в IV РУ на МВР. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 30 000 лв., от която: 10 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди и 20 000 лв. – обезщетение а неимуществени вреди, както и сторените по делото разноски.

С молба – уточнение от 09.04.2024 г., депозирана пред РСКостинброд, преди изпращане на делото на СГС, ищцата е уточнила размера на имуществените и неимуществените вреди, като е заявила претенция за заплащане на законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

Във връзка с указания на СГС ищцата е депозирала по делото уточнителна молба, съгласно която не претендира обезщетение за недвижим имот, а претендира обезщетение за имуществени и немиуществени вреди на основание чл.2б ЗОДОВ. Фактическото основание, поради което се дължи обезщетение за бавно правосъдие е разрешаването на правен спор по гр. д. № 45336/2018 г. по описа на СРС, ГО, 28 състав, който не съставлява фактическа или правна стойност, а в продължение на близо 3 години липсва постановено съдебно решение. Счита, че това съставлява случай на бавно правосъдие.

Претендираното обезщетение в размер на 30 000 лв. съставлява санкция за държавата за това, че не е осигурила справедлив съдебен процес, в който нарушените граждански права да бъдат защитени със съдебен акт, постановено от компетентен съд в разумен срок. Обезщетението за имуществени вреди е за пропуснати ползи от невъзможността да отдава под наем описания в исковата молба имот.

На 11.07.2024 г. ищцата е депозирала уточнителна молба, съгласно която претенцията е свързана с бавно правосъдие. Описано е съдържанието на правния спор по горепосоченото гражданско дело. Началният момент, от който претендира обезщетение за имуществени вреди, е 08.04.2021 г., като обезщетението е до постановяване на съдебното решение. Претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 30 000 лв.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Съгласно приложимата съдебна практика преценката дали съдебното производство е надвишило разумния срок се извършва с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на производството.

С оглед на това разумността на срока на дадено производство зависи от обстоятелствата по самото производство и няма предварително определено конкретно измерение. Съгласно формираната практика на ЕСПЧ от значение е общата продължителност на производството, като отделните процесуалния действия на съда не се вземат предвид.

Преценява се дали по делото е работено постоянно, ритмично, без особени прекъсвания или забавяния. Производството по делото е образувано на 04.04.2017 г. пред СРС, 191 състав,, на 13.10.2017 г. делото е изпратено по подсъдност на СГС, където след депозирано уточнение на исковата молба делото отново е върнато на СРС, когато е образувано гр. д. № 45336/2018 г. на СРС, 28 състав. Делото е оставено без движение поради нередовност на исковата молба. След нейното поправяне с разпореждане от 19.10.2018 г. е 3 изпратен препис от исковата молба до ответниците. С определение от 25.02.2019 г. производството по делото е прекратено спрямо ответника З. А.

М. поради заявен отказ от ищците. С разпореждане от 25.07.2019 г. е определен срок за вписване на исковата молба. С определение от 31.10.2019 г. е изготвен проектодоклад по делото, което е насрочено за 16.12.2019 г.

Първото открито съдебно заседание е било отложено за 18.03.2020 г. за събиране на поискани от ищците и допуснати доказателства. Заседанието не е проведено поради въведените извънредни епидемични мерки в страната, като е пренасрочено за 01.07.2020 г., когато е изслушана допуснатата съдебнотехническа експертиза. Делото е било отложено на 28.09.2020 г. за събиране на допуснати от съда доказателства, когато е била приета допълнителна съдебно-техническа експертиза. Делото е било отложено за 25.11.2020 г. Поради настъпила смърт на ответника на негово място са конституирани наследниците му. Поради заявен отказ от наследство от единия от наследниците производството по делото е продължило само спрямо другия наследник. Делото е било отложено за 27.01.2021 г, когато е прекратено производството по делото спрямо отказалия се от наследство наследник на починалия в хода на производството ответник, както и е предоставена възможност на другия наследник за организира защитата си. Поради повишаване в длъжност на съдията – докладчик по делото на 07.03.2023 г., на 16.10.2024 г. новият председател на съдебния състав е постанови решение от 16.01.2024 г. Към момента производството по делото е изпратено на СГС за произнасяне по депозирана въззивна жалба срещу постановеното съдебно решение. Счита, че СРС, 28 състав е положил всички необходими и достатъчни усилия за гарантиране законосъобразното образуване и провеждане на делото, като е проследил надлежната процесуална легитимация на страните, събрал е относимите и допустими доказателства по делото и се е произнесъл по съществото на спора. Част от производството по делото е през време на обявеното от НС на Република България извънредно положение, поради което отлагането на делото е по обективна причина. В хода на производството са настъпили промени както в ответниците, така и в ищците. В рамките на проведеното производство СРС, 28 състав, е предприел всички необходими и достатъчни действия по обезпечаване законосъобразно провеждане на делото, като са събрани всички допустими и относими доказателства с цел правилно решаване на повдигнатия пред него правен спор. Дори да е налице неспазване на част от инструктивните срокове за произнасяне от съдебния орган, пред който е повдигнат правния спор, то същото не се е отразило и не е довело до надвишаване на разумния срок и общата продължителност на делото. Счита, че ищцата не е доказала настъпването на сочените от нея неимуществени вреди, както и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между тях и продължителността на производството по делото. Изложени са и съображения за неоснователност на претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди. Счита, че претендираното от ищцата обезщетение е завишено по размер. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.