Решение № 74 от 16.02.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Варна, 16.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П. Ат. Атанасов при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от П. Ат. Атанасов Търговско дело № 20213100900626 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба предявена от Т. В. Г., с ЕГН **********, с адрес: ******, действащ чрез адв.П. Т., с адрес: гр.Варна, бул.”Вл.Варненчик” №16Б, ет.1, ап.3 , против ”Юробанк България” АД, с ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Околовръстен път” №260, представлявано заедно от Д.Б.Ш. и М.И.В., действащи чрез адв.К. К., с адрес за призоваване: гр.Варна, бул.”Мария Луиза” №46, ет.3, с която e предявен иск с правно основание чл.439 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1, пр.3 от ГПК за установяване на недължимостта на сумите, за които по ч.гр.д.№5856/2013г. по описа на РС Варна, са издадени Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист от 07.05.2013г., а имено: 0.02лв.-главница, 0.01лв.-законна лихва за периода 05.03.2015г.-17.08.2021г. и 61878.08лв.-неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и т.н./, както и 5122.04лв.-такси по тарифата към ЗЧСИ, които суми са предмет на изп.дело №20217180400061 на ЧСИ с рег.№718 с район на действие-ОC Варна, поради погасяване на вземането по давност.

В исковата молба се излага, че на 03.08.2021г. ищецът е уведомен с ПДИ за образувано изп.дело №20217180400061 на ЧСИ с рег.№718 с район на действие-ОC Варна, въз основа на Изпълнителен лист от 07.05.2013г. издадени по ч.гр.д.№5856/2013г. по описа на РС Варна. Твърди се, че с лед получаване на съобщението, с Молба с вх.№13054/12.08.21г., ответникът е подал възражение за погасяване на вземанията по давност на основание чл.110 от ЗЗД и чл.111, б.“в“ от ЗЗД относно претендираните мораторни лихви. Сочи се, че в отговор с Уведомление с изх.№18293/17.07.2021г., ЧСИ оставил без уважение искането за погасяване по давност. Поддържа се, че в случая след издаването на изпълнителен лист и на 1 заповед за изпълнение на 25.04.2013г. /записано в ПДИ с дата 07.03.2013г./, по отношения на вземанията предмет на изпълнителните титули, е изтекла предвидената в закона-чл.110, чл.111, чл.117, ал.2 и чл.119 от ЗЗД, погасителна давност. Сочи се, че тъй като давността не се прилага служебно, а е факт, настъпил след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, за ищецът се е породил правен интерес да предяви иск по чл.439 от ГПК. Поддържа се, че по отношение на процесните вземания е изтекла предвидената в закона давност, защото подаването на молба за издаване на изпълнителен лист, не може да се разглежда като предприемане па действия по принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б.”в” от ЗЗД, респективно не прекъсва давността за вземанията, предмет на молбата. Твърди се, че с издаването на процесния изпълнителния лист на 07.05.2013г., е започнала да тече нова погасителна давност за включените в него вземания. Сочи се, че в настоящия случай изпълнителният лист, е издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание, съответно не е налице вземане, установено със съдебно решение, тъй като разпореждането за издаване на изпълнителен лист не е резултат на спорно исково производство и не се ползва със сила на пресъдено нещо. Ето защо нормата на чл.117, ал.2 от ЗЗД е неприложима и новата давност за вземането по изпълнителния лист, е с продължителността на първоначалната давност за съответния вид вземане, а именно-5 години. В заключение се поддържа, че процесното вземане, за което през 2021г. е образуваното изпълнително дело, е погасено, поради изтичане на 5-годишна давност предвидена в чл.110 от ЗЗД, който факт е настъпил след издаване на изпълнителния лист за вземането.

С постъпилия от ответникът отговор на исковата молба, се поддържа становище за неоснователност на претенцията, като се сочи, че изп.дело №20217180400061 на ЧСИ с рег.№718, с район на действие-ОС Варна, има за предмет задължения, представляващи: главница в размер на 0.02лв., съставляваща задължение по Договор за инвестиционен кредит №212/04.03.2008г., ведно с Анекси към него, както следва: А1-212/2009 от 20.02.2009г., А2-212/2009 от 05.08.2009г., А3З-212/2010 от 20.05.2010г., А4-212/2011 от 24.02.2011г., А5-212/2011 от 31.03.2011г., А6-212/2011 от 20.04.2011г., А7-212/2008 от 31.05.2011г., А8-212/2011 от 27.06.2011г., А9-212/2011 от 30.06.2011г., А10-212/2011 от 06.10.2011г., А11-212/2009 от 30.01.2012г., А12-212/2012 от 24.02.2012г., А13- 212/2012 от 27.03.2012г., А14-212/2012 от 27.04.2012г., А15-212/2012 от 31.05.2012г., А16-212/2011 от 28.06.2012г., А17-212/2012 от 27.07.2012г., А18-212/2012 от 24.08.2012г., А19-212/2012 от 26.09.2012г., Анекс А20-212/2012 от 26.10.2012г., А21-212/2012 от 28.11.2012г., А22212/2012 от 20.12.2012г., А23-212/2013 от 20.02.2013г.; законна лихва в размер на 0.01лв.-за периода от 05.03.2015г. до 17.08.2021г. и 61878.08лв.-неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и т.н./, както и начислените по гореописаното изпълнително дело такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 5122.04лв. Сочи се, че между ищеца и ответника е възникнало облигационно отношение, породено от горецитираните договор за кредит и анекси към него, със страни: кредитор-“Юробанк България“ АД като правоприемник на “Банка Пиреос България“ АД и солидарни длъжници-”Манаус-Комерс” ООД /в несъстоятелност/, с ЕИК 103257517, като кредитополучател и поръчители Т. В. Г., с ЕГН 2

********** и П. М.Б., с ЕГН **********. Твърди се, че п оради неизпълнение от страна на длъжника, кредиторът се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.№5856/2013г. по описа на РС Варна. Сочи се, че въз основа на издадения изпълнителен титул първоначално е образувано изп.дело №381/2013г. по описа на ЧСИ с рег.№718 в границите, на което са постъпили суми в общ размер от 201883.74лв., като с разпределение, извършено от ЧСИ с рег.№712 по изп.дело №453/2011г., е погасена част от вземането по първото дело.

Сочи се, че впоследствие изп.дело №381/2013г. по описа на ЧСИ с рег.№718 е изпратено по молба на взискателя за продължаване на изпълнителните действия и преобразувано под №1805/2015г. по описа на ЧСИ с рег.№805, което след това е било прекратено поради настъпила перемпция. Сочи се, че впоследствие въз основа на процесният изпълнителен титул, срещу длъжника Т. В. Г., е образувано изп.дело №61/2021г. по описа на ЧСИ с рег.

№718. Оспорват се твърденията на ищеца, че е настъпила погасителна давност, по отношение на процесните задължения, като се поддържа, че с подаването на 23.04.2013г. на заявление в съда, въз основа на което е бил издаден процесният изпълнителен лист, давността е прекъсната. Твърди се, че д о произнасянето на съда, давността е била спряна на основание чл.115, ал.1, б.”ж” от ЗЗД, а след постановяването на 25.04.2013г. на разпореждане за уважаване на заявлението за издаване на изпълнителен лист, е започнала да тече нова погасителна давност. Поддържа се, че с предприемане действие по принудително изпълнение, а именно подаване на молба за образуване на изп.дело №20137180400381г. давността е отново е прекъсната. Сочи се, че съгласно чл.116, б.“б“ от ЗЗД, давността се прекъсва с предявяването на иск или възражение, а според б.“в“ на същия текст и с предприемане на действия за принудително изпълнение. Поддържа се, че такива действия, са били предприети в първоначално образуваното изп.д.№20137180400381 и в преобразуваното на 10.12.2015г. изп.д.№20158050401805. Поддържа се още, че взискателят е бил активен, предприемайки редовно изпълнителни действия и по-конкретно извършване на публична продан на недвижими имоти, находящи се в гр.Балчик, с обявени на 09.05.2016г. наддавателни предложения. След извършването на публичната продан, на 21.02.2017г. е извършен въвод във владение. На 17.02.2021г., т.е. преди изтичането на пет години от датата на извършването на публичната продан и осъщественият въвод във владение, е образувано изп.дело №20217180400061, като още с молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е посочил изпълнителен способ-запор на банкови сметки на ищеца, който е осъществен на 23.04.2021г. Сочи се, че според TP №2/2013 от 26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК, молбата за образуване на изпълнително дело с посочен способ и извършването на изпълнително действие, представляват действия, прекъсващи давността.

Ето защо се оспорва твърдението на ищеца за изтекла давност, като се поддържа, че с предприетите изпълнителни действия, е започнала да тече нова петгодишна давност, считано от 2021г. На следващо място се оспорва твърдението на ищеца, че на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД е настъпила давността за част от претендираните суми за мораторни лихви. Поддържа се, че с оглед чл.76, ал.2 от ЗЗД при недостатъчно изпълнение на парично задължение, първо се погасяват разноските, след това лихвите и най-после главницата. В 3 този смисъл се поддържа, че дългът, който все още не е погасен от длъжника, има характер на главница, а не на лихви, независимо от приетото изпълнение по изп.дело №20137180400381, преобразувано в изп.дело №20158050401805. Оспорва се доводът на ищеца, че в разглежданият казус е неприложима нормата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, като сочи, че на 19.12.2013г. лично на длъжника, са връчени Покана за доброволно изпълнение по изп.дело №381/2013г. на ЧСИ с рег.№718, ведно със заповед за изпълнение. Поддържа се, че срещу въпросната заповед за изпълнение от длъжника не е подадено възражение по чл.414 от ГПК, съответно тя е влязла в сила и се е получил ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо. Поддържа се още, че доколкото длъжникът не може да релевира възражения срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл.424 и чл.439 от ГПК, поради настъпила преклузия, то се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането по аргумент от чл.371 от ГПК. В този смисъл приложение намира разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД и срокът на новата давност е всякога пет години.

Твърди се, че н еподаването на възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл.116, б.“а“ от ЗЗД, защото целта на заповедно производство, е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора. Сочи се, че ищецът е имал възможността да оспори дълга в срока за възражение, срещу издадената заповед за изпълнение, което той не е сторил и неговото бездействие е довело до влизането на заповедта за изпълнение в сила. В допълнение се поддържа, че искът чл.439 от ГПК може да бъде предявен само въз основа на факти настъпили след приключване съдебното дирене, в производството, по което е издадено съдебно изпълнителното основание, т.е. че искът може да бъде предявен в случаите на съдебно изпълнително основание- съдебно решение, постановено в спорно съдебно производство, но не и въз основа на изпълнителен титул, издаден в заповедното производство, какъвто е настоящият случай. В заключение се моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник, поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска, ведно с присъждане на деловодни разноски. С писмени бележки се доразвиват доводи за основателност на претнцията.

Ответникът, чрез пълномощник, оспорва иска, поддържа отговора си и моли за отхвърляне на претенцията, както и за присъждане на разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От книжата по изп.дело №381/2013г. по описа на ЧСИ с рег.№718, преписка от което е приложена към настоящото дело, се установява, че по заявление на “Банка Пиреос България“ АД, чиито универсален правоприемник се явява ”Юробанк България” АД, е образувано ч.гр.д.№5856/2013г. по описа на РС Варна, където против ищеца и други двама 4 солидарни длъжници е издадена Заповед от 25.04.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, постановено е незабавното изпълнение, съответно е издаден Изпълнителен лист от 25.04.2013г. за сумата от 235791.39 евро-част от главница по Договор за инвестиционен кредит №212/04.03.2008г., ведно с 23 броя Анекси към него, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 23.04.2013г., като въпросните изп.титули са предмет на изпълнителното производство.