Решение № 261 от 06.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Бургас, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА

Административно наказателно дело № 20252120203977 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, представлявано от управителя *, против Наказателно постановление № 853533-F850337/08.10.2025г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“- Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД “Фискален контрол“ към НАП, с което за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл. 118, ал.1 от ЗДДС, на основание чл.185, ал. 1 от ЗДДС, на дружеството – жалбоподател е наложена „имуществена санкция” в размер на 1500 лева (766,94 евро).

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се излагат подробни аргументи в насока неговата незаконосъобразност.

В открито съдебно заседание дружеството – жалбоподател се представлява от пълномощник – адв. * от АК - Бургас, който поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, ведно с присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган се представлява от гл. юрк. *, който моли оспореното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок /предвид връчването на процесното наказателно постановление на жалбоподателя на 14.10.2025г., видно от 1 разписката към същото и депозирането на жалбата на 27.10.2025г., видно от входящия номер на същата/, от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна, като след съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 17.09.2025г. в 15:40 часа от служители на НАП, сред които свидетелката А. С. С. – главен инспектор по приходите в ЦУ на НАП, била извършена проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – закусвалня „*", находящ се в гр. Бургас, *, стопанисван от дружеството жалбоподател „*" ЕООД с ЕИК *.

Преди легитимацията на органите по приходите била извършена контролна покупка на 2 броя салата, 1 пърленка и 2 броя миш-маш, на обща стойност 51,60 лева, заплатени в брой от свидетелката А. С. в 14:53 часа. За извършената продажба не била издадена фискална касова бележка от монтираното и работещо в обекта фискално устройство, модел „DAISY Perfect М 01" с индивидуален номер на фискалното устройство (ИН на ФУ) DY563346 и индивидуален номер на фискалната памет (ИН на ФП) 36742319, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки. Плащането за сметка на „*" ЕООД било прието от * с ЕГН ********** – продавач в обекта. След легитимацията на органите по приходите, от фискалното устройство, което било с коректни показания за час, бил отпечатан Дневен финансов X отчет с № 011249/17.09.2025г. и КЛЕН /контролна лента на електронен носител/ за 17.09.2025г., видно от които извършената контролна покупка от органите по приходите в 14:53 часа не е била регистрирана като продажба през фискалното устройство.

Проверката била документирана със съставен на основание чл.110, ал.4, вр. чл. 50, ал.1 от ДОПК Протокол за извършена проверка /ПИП/ № 0139200/17.09.2025г., в който подробно са отразени установените факти и обстоятелства.

При така установеното, свидетелката А. С. С. – главен инспектор по приходите в ЦУ на НАП приела, че „*" ЕООД с ЕИК *, е нарушило чл. 25, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, а именно, че не е изпълнило задължението си да отразява всяка извършена продажба чрез монтираното и въведено в експлоатация фискално устройство в търговския обект, поради което и съставила процесния АУАН сер. AN № F850337/25.09.2025г.

Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, е счел фактическите констатации в същия за безспорно установени и издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, на дружеството – жалбоподател е наложена 2

„имуществена санкция” в размер на 1500 лева (766,94 евро).

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приобщените по делото материали по административнонаказателната преписка, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които като еднопосочни и безпротиворечиви съдът кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложената имуществена санкция, предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (Началника на отдел „Оперативни дейности” - Бургас, Дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” на НАП), видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № З-ЦУ-30-875/23.06.2025г. на изпълнителния директор на НАП, като АУАН също съставен от оправомощено за това лице (главен инспектор по приходите в ЦУ на НАП), отново съгласно цитираната заповед.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в законоустановения шестмесечен срок. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано в предвидените от закона рамки.

По същество следва да се има предвид следното:

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за осъществено нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл. 118, ал.1 от ЗДДС.

Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

Прилагането на тази разпоредба, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки, са регламентирани с подзаконов нормативен акт, а именно Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват 3 продажби чрез електронен магазин /Наредбата/.

Разпоредбата на чл. 25, ал.1, т.1 от Наредбата предвижда, че независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал.1 за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1. Съгласно чл. 25, ал. 6 от Наредбата, фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.

В настоящия случай се установява, че жалбоподателят не е регистрирал и отчел извършената от него продажба в търговския обект на общ стойност 51,60 лева чрез издаване на фискална касова бележка от фискалното устройство или касова бележка от ИАСУТД.

В този смисъл действително е налице извършено от него нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл. 118, ал.1 от ЗДДС.

Настоящата съдебна инстанция констатира обаче, че на 03.07.2025г. е постановено решение на СЕС по дело С-733/2023г., според което 1). чл. 325 от Договора за функционирането на Европейския съюз, чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда, че на данъчно задължено лице се налага имуществена санкция, когато не е издало касови бележки за извършени продажби, при положение, че за това нарушение вече е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговския обект“, в който е извършено нарушение и забрана достъпа до него, 2). чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 49, § 3 от Хартата на основните права трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда като административно наказание налагането на значителна по размер имуществена санкция без сезираният с оспорването на тази мярка съд да има процесуална възможност да наложи санкция в размер по-нисък от предвидения в тази правна уредба или друг вид по-леко наказание.

Цитираното решение на СЕС, съобразно отправените преюдициални въпроси, дава отговори в две насоки. Първата е свързана с едновременното налагане на административно наказание и принудителна административна мярка за едно и също нарушение, като приема, че такова едновременно налагане е недопустимо, тъй като за едно и също неизпълнение на данъчно задължение след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчно задълженото лице се налага както имуществена санкция (по реда на ЗАНН), така и мярка „запечатване на търговски обект“ (по реда на АПК), които подлежат на обжалване пред различни съдилища и по този начин правната уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от 4 кумулирането на посочените мерки и не позволява да се гарантира, че тежестта на наложените санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение (решение от 04.05.2023г. по дело С-97/2021г.).

Същевременно СЕС е изложил мотиви и относно втория въпрос, свързан с пропорционалността на наложената санкция, като е посочил, че според този принцип предвидените в националното законодателство санкционни мерки не трябва да надхвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от законодателството цели. Строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказаните с тях нарушения, като се гарантира реално възпиращ ефект, но същевременно не се надхвърля необходимото за постигане на целта на закона (решение от 19.10.2023г. по дело С-651/2021г.). Съдът е обсъдил конкретните факти по разглеждания от него случай, а именно, че наложената имуществена санкция е 500 лв., която е почти 200 пъти по-висока от размера на дължимото ДДС, чието плащане е избегнато вследствие на конкретното нарушение. Отчетено е и обстоятелството, че според чл.27, ал. 5 от ЗАНН съдът няма възможност да наложи по-леко наказание от предвиденото минимално в санкционна норма, а именно 500 лв. в разглеждания от СЕС случай.