Решение № 73 от 08.04.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. ХАСКОВО, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ , в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

Членове:

БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА

КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20255600600056 по описа за 2025 година

Производството е по гл. ХХI от НПК.

С Присъда № 72 от 05.12.2024 г., постановена по н.ч.х.д.№ 433/2024 година, РС Хасково е признал подсъдимия З. Ю. Х. за невинен в това, че на 05.05.2024г., в с. Д.Г., обл. Х., причинил на Х. Х. С. страдание, без разстройство на здравето - охлузвания по дясната половина на шията, представляващи лека телесна повреда, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.

Със същата присъда предявеният от Х. Х. С. против З. Ю. Х. граждански иск по чл. 45 от ЗЗД за сумата в размер на 1 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени в резултат на престъплението, като неоснователен е бил отхвърлен.

В тежест на Х. Х. С. са били възложени разноските, направени от подсъдимия за адвокатско възнаграждение.

Недоволен от съдебния акт е останал частният тъжител, който чрез повереника си го обжалва в законовия срок, с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост, доколкото РС кредитирал единствено показанията на свидетелите, посочени от подсъдимия.

1

В съдебно заседание повереникът поддържа жалбата и пледира присъдата да бъде отменена, вместо което въззивната инстанция да постанови нова, с която подсъдимият бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което му е предявено обвинение, както и да бъде уважен предявения граждански иск.

Защитникът на ответника по въззивната жалба и подсъдим първоинстанционното производство настоява присъдата да бъде потвърдена. в

Такова е становището и на подс. З. Х..

Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и изцяло на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, след преценка на събраните в производството пред РС и тези на въззивното следствие доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Против подсъдимия З. Х. е предявено обвинение за това, че на 05.05.2024г., в с. Д.Г., обл. Х. причинил на Х. Х. С. от същото населено място страдание, без разстройство на здравето, а именно: охлузвания по дясната половина на шията, представляващи лека телесна повреда - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК. Ангажираните от страните и допуснати до разпит в качеството на свидетели лица установяват, че на 05.05.2024г. подсъдимият и сина му - св. Е. Ю. се прибирали към село Д.Г. и видели Х. С. с права лопата да копае дупка в имот, обработван от З. Х. и съпругата му. Подсъдимият направил забележка на С. да не копае в имота, но последният продължил. Х. взел лопатата от ръцете на тъжителя, хвърлил я настрани при което С. започнал да го обижда. При възникналата свада Х. бутнал с ръка в областта на гърдите С., който залитнал. Спорът бил преустановен и участниците в конфликта се разотишли.

Съдебно-медицинска експертиза установява, че на Х. Х. С. са причинени охлузвания по дясната половина на шията, причинило страдание, без разстройство на здравето, а уврежданията са били причинени от твърди и тъпи предмети, вкл. от драскане с нокти, по времето, начина и при обстоятелствата, описани от прегледания.

Първостепенният съд е приел за установени фактите, след задълбочен анализ на целия събран по делото доказателствен материал, като описаната в мотивите към съдебния акт фактическа обстановка се споделя и от въззивната инстанция. Районният съд е разгледал внимателно т.н. фактическо обвинение, като обосновано е приел, че тезата на тъжителя е недоказана в обема и в степента, в която го изисква НПК. Прав е РС, който е посочил, че при неангажиране на доказателства за установяване авторството на престъплението по чл. 130, ал. 2 НК няма как присъствалият на място св. Е.Б.Е. да забележи телесното увреждане на тъжителя. Нещо повече. Единственият присъствал на мястото на инцидента свидетел-очевидец Е. (без сина на подсъдимия) не излага в своите показания действия на Х. като хващане и стискане за гушата, и нанасяне на няколко юмручни удара от подсъдимия в гърдите и главата на пострадалия от деянието частен тъжител. Липсват данни Е. да е затаил истина поради осъществено от подсъдимия въздействие. Видно от разпита му на съдебното следствие пред първоинстанционния съд св. Е. добросъвестно и след като му е 2 била разяснена наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 от НК е разказал личните си, непосредствени възприятия за събитието от 05.05.2024г. и конкретните действия на тъжителя и подсъдимия; а след това е дал отговори на зададените му от страните, включително от повереника на тъжителя въпроси. Именно липсата на противоречия между показанията на свидетелите Ю. и Е. и обясненията на подсъдимия Х. са дали основание на съда да приеме последните като надежден източник на информация относно конфликта.

Обосновано районният съд е изключил от доказателствената маса показанията на св. М. С., защото той не е присъствал на инцидента, а е възпроизвел споделени му от тъжителя обстоятелства. В резюме законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че подс. Х. не е осъществил състава на престъплението за които му е било предявено обвинение по частен път. За да достигне до този правен извод, решаващият съд внимателно е анализирал цялостния доказателствен материал събран по делото. Отчел е факта, че липсват категорични и безспорни доказателства, обосноваващи несъмнения извод, че подсъдимият на инкриминираните дата и място е извършил престъплението, за което е бил предаден на съд по обвинение, предявено с частната тъжба. Произнасянето на първоинстанционния съд е изцяло съобразено с разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК, предвиждаща признаване на подсъдимия за виновен в извършване на престъпление единствено, когато предявеното обвинение е доказано по несъмнен начин. Ангажираните от частното обвинение доказателства, събрани на съдебното следствие пред първата инстанция не установяват еднозначно и по несъмнен начин, че на инкриминираните дата и населено място подсъдимият е извършил твърдяното престъпление. Последното има за последица и отхвърляне на приетия за съвместно разглеждане граждански иск.

Предвид всичко изложено, въззивния съд прие, че жалбата се явява неоснователна и няма как да бъде споделено искането за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде осъден. Проверяваната присъда като обоснована и законосъобразна от материално и процесуално правен аспект следва да бъде потвърдена.

С оглед изхода на делото и правилното разрешаване на въпросите по предявеното обвинение, не се налага промяна в произнасянето на първата инстанция по въпроса за разноските по делото, които в съответствие с разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК, законосъобразно са присъдени в тежест на частния тъжител в какъвто смисъл направеното от защитника във въззивното производство искане за присъждането им е безпредметно.

Мотивиран така и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Хасковският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 72 от 05.12.2024г. на РС Хасково, постановена по н.ч.х.д.№ 433/2024г.

3

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4