Решение № 2727 от 05.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2727 гр. София, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванина Ив. Пъстракова

Членове:

Димитър К. Демирев

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20251100502444 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника Столична община срещу разпореждане от 13.02.2025 г. по изпълнително дело № 20259240400360 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924, с което е извършен отказ да бъдат намалени приетите в изпълнителното производство разноски, представляващи адвокатски хонорар в полза на взискателя по изпълнителното дело до размер на 200 лв., както и определения по изпълнителното дело размер на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят поддържа, че претендираното от взискателя по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение било завишено, доколкото не било съобразено с фактическата и правна сложност на делото, а също и не бил отчетен фактът, че от страна на процесуалния представител на взискателите не били извършени действия с цел удовлетворяване на процесното вземане освен подаването на молба за образуване на изпълнителното дело. Сочи, че предвид направеното на основание чл. 78, ал. 5 ГПК възражение, адвокатското възнаграждение следва да се начисли в минимален размер съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащо в размер на 200 лв. Сочи, че подал възражение срещу размера на адвокатското възнаграждение, искайки неговото намаление на 200 лв., но с обжалваното разпореждане съдебният изпълнител отказал. Жалбоподателят намира за неприложима разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1, доколкото взискателят единствено е подал молба за образуване на изпълнително дело. Поддържа и че нямало доказателства за реално заплащане на 1 адвокатското възнаграждение. Претендира разноски за настоящото производство.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение по жалбата от страна на взискателя „Амодория“ ООД.

В мотивите си във връзка с обжалваното действие ЧСИ Г.К. сочи, че задължението по изпълнителното дело не е погасено от длъжника Столична община преди образуването на изпълнителното дело освен подаването на молба за образуване на изпълнително дело, а процесуалният представител на взискателите е депозирал становища във връзка с депозираните частна жалба и възражение. По изложените съображения счита определения адвокатски хонорар от 300 лв. за законосъобразен и отговарящ на действителната фактическа и правна сложност на делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Изпълнително дело 20259240400360 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 в регистъра на КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано въз основа на молба вх. № 19222/28.01.2025 г., подадена от „Амодория“ ООД чрез адв. Д. срещу Столична община за принудително събиране на присъдената в полза на взискателите сума в размер на общо 1000 лв., представляващи съдебни разноски, съгласно 2 бр. изпълнителен лист №378/17.01.2025 г. и изпълнителен лист №379/17.01.2025 г. На съдебния изпълнител по силата на разпоредбата на чл. 18 ЗЧСИ е възложено да извърши всички необходими изпълнителни действия.

Представен е изпълнителен лист №378/17.01.2025 г. и №379/17.01.2025 г., издадени от СРС, 11 състав, видно от които длъжникът е осъден да заплати на взискателя общо 1000 лв. разноски по нахд №13258/2023 г.

Към молбата за образуване на изпълнителното дело са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, сключен между взискателя „Амодория“ ООД и адв.

Д. с предмет процесуално представителство по изпълнително дело, като е договорено възнаграждение в размер на 300 лв., за което е посочено, че е заплатено в брой.

По делото е изготвена, изпратена и получена на 30.01.2025 г. от длъжника покана за доброволно изпълнение, с която на длъжника се дава двуседмичен срок да изпълни доброволно задължението си.

По делото е постъпило възражение от длъжника, с което, позовавайки се на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК и на конкретиката по изпълнителното дело, длъжникът е поискал намаляване на размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лв.

От взискателя чрез адв. Д. е постъпило възражение, с което се моли адвокатското възнаграждение да не бъде намалявано.

2

С обжалваното в настоящото производство разпореждане от 13.02.2025 г. на ЧСИ К., възражението на длъжника по изпълнителното дело срещу разноските е било оставено без уважение.

Въз основа на горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК /двуседмичен, съгласно действащата към момента на постановяване на подлежащия на обжалване акт на съдебния изпълнител/ от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по арг. чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Разгледана по същество жалбата срещу постановлението на съдебния изпълнител в частта, с която е отказано намаляването на разноските за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение до посочения от длъжника размер, е основателна.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част I „Общи правила“. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК.

Според последната, разноските от изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК.

В разглеждания случай по делото няма данни, че процесното изпълняемо право е било погасено от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за отпадане отговорността му за направените разноски от взискателя, в това число и за процесуално представителство, защита и съдействие.

Във връзка с наведено от жалбоподателя възражение, че липсват доказателства за реално заплащане на адвокатското възнаграждение, следва да се посочи, че представеният по делото договор за правна защита и съдействие има характер на разписка за вписаната в същия сума в размер на 300 лв., съгласно т. 1 на ТР №6/06.11.2013 г. по т. д. №6/2012 г.

ОСГТК на ВКС.

По отношение на релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК досежно претендираното от взискателя като разноски адвокатско възнаграждение настоящият състав на съда намира следното:

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

3

Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителния процес – Определение № 403/01.112.2004 г. по ч. гр. д. № 1762/2008 г. на ВКС, V ГО. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в (§) 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

По процесното изпълнително дело първоначално претендираните разноски за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева, като с обжалваното разпореждане е отказано да бъде намалено. С депозиране на частната жалба срещу отказа на съдебния изпълнител да намали разноските, длъжникът по изпълнителното дело цели намаляването им до сумата от 200 лв., като счита, че само тази сума е дължима по посочените във въззивната жалба съображения.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство освен първоначалната молба, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалните представители на взискателите не са извършили други действия, насочени към удовлетворяване на процесното вземане, като в молбата за образуване на изпълнителното дело е извършено общо възлагане по силата на чл. 18 ЗЧСИ в полза на съдебния изпълнител е да извърши всички необходими изпълнителни действия.

С оглед изложеното и съобразявайки проведеното в т. 1 и т. 2 на чл. 10 НМРАВ разграничение относно различния обем извършени действия по изпълнителното дело от страна на процесуалния представител на взискателя, респ. необходимостта от извършване на тези действия, насочени към реализиране на вземането, вземайки предвид етапа, на който производството по делото се намира и процесуалното развитие на същото, съдът намира, че дължимо в случая е възнаграждението по т. 1 на чл. 10 от Наредбата в размер на 200 лева за подаване на молба за образуване на изпълнително дело.

По изложените съображения и съдът намира, че са налице предпоставките за намаляване на определеното от съдебния изпълнител адвокатско възнаграждение.

Доколкото в обжалвания акт липсва произнасяне по въпроса за намаляване на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, респ. липсва предмет на инстанционен контрол от страна на настоящия съдебен състав, то жалбата в тази част следва да се остави без разглеждане.

4

По разноските за настоящото производство:

Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя съдебно деловодни разноски в настоящото производство е основателно за сумата от 37.5 лв.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 13.02.2025 г., по изпълнително дело 20259240400360 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924, с което е отказал да намали определеното в полза на взискателя Амодория“ ООД адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лв., и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал.5 ГПК, дължимото от Столична община, ЕИК 000696327, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по изпълнително дело 20259240400360 по описа на ЧСИ Г.К., от 300 лв. на 200 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ РАГЛЕЖДАНЕ жалбата в останалата й част.

ОСЪЖДА „Амодория“ ООД ЕИК 204417676 да заплати на Столична община, БУЛСТАТ 000696327 сумата от 37.5 лв. разноски в настоящото производство на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

Решението в частта, в която е оставена без разглеждане частната жалба, подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението пред САС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5