Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2393 от 26.06.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 14034/2024
Вид
Решение № 2393
Подписан
26.06.2025
В сила
23.07.2025
Състав
Насуф Исмал

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.16 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 29 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 2393 гр. Варна, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20243110114034 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от П. А. А., ЕГН ********** срещу „В. К.“ АД, ЕИК *, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД да заплати на ищцата сумата в размер на 179.94 лева /сто седемдесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща недължимо начислена и заплатена такса за допълнителна услуга „експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем“, предвидена в чл. 1, ал. З от Договор за паричен заем * - 16.02.2024 г.

Ищцата твърди в исковата молба чрез адв. П. Н., че на 16.02.2024 г. е сключила с ответника договор за паричен заем * - 16.02.2024 г. Излага, че по силата на договора ответното дружество й предоставило кредит в размер на 850,00 лв., която се задължава да върне в срок до 16.05.2024 г. на 3 равни месечни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент от 40,32 % и годишен процент на разходите 49,48 %.

Сочи, че в процесния договор е предвидено заплащане на такса за допълнителна услуга - „експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем“ в размер на 179,94 лв., която е дължима през периода на кредита, като се разделя на равни части и се включва във всяка една погасителна вноска от погасителния план. Излага се, че посочената такса за допълнителна услуга е противоречаща на добрите нрави, доколкото е в разрез с принципа за справедливост и добросъвестност и води до нееквивалентност на насрещните престации по договора.

Поддържа се, че съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК - кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита и съгласно чл. 10а, ал.4 от ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Така посочената в договора допълнителна услуга, представляваща експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем, по естеството е свързана с усвояване и управление на кредита, което е в противоречие и с императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Изразява още и становище за нищожност на предвидената в чл. 4, ал. 2 от процесния договор клауза за неустойка при непредоставяне на обезпечение, тъй като същата 1 противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, и води до заобикаляне на Закона за потребителския кредит. Сочи, че клаузата за предоставяне на обезпечение след сключване на договора, цели да заобиколи нормата на чл.16 от ЗПК, според която преди сключване на договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, а в настоящия случай на длъжника се вменява задължение да осигури гаранция, която да обезпечи кредита, след като той вече е отпуснат. Твърди се още, че заемателят не може да избегне плащането на неустойка, тъй като реално не може да изпълни условията и вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора във всички случаи.

Поради изложеното в исковата молба, счита че, предвид неравноправния характер на клаузите, предвиждащи заплащане на такса „експресно разглеждане“ и неустойка, както и невключването им при изчисляването на размера на ГПР, ищцата дължи връщане само на главницата по договора за кредит, като заплатените над главницата суми подлежат на възстановяване.

По изложените съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор. Не се оспорва, че на 16.02.2024 г. между страните е сключен Договор за паричен заем *-16.02.2024 г.

Излага становище за неоснователност на предявените искове от П. А.. По отношение на твърденията за нищожност на клаузата за предоставена услуга за експресно разглеждане на документи, се поддържа, че потребителят е имал възможност свободно да избере дали да се възползва от услугата за експресно разглеждане на заявката или да изчака 10 дни. Твърди, че в случая е приложим принципът за свободата на договаряне между страните, прогласен в чл. 9 от ЗЗД. Сочи, че заплащането на таксата за експресно разглеждане е свързано с осъществяването на насрещна престация от страна на кредитора, както и че потребителят доброволно се е възползвал от услугата. Оспорва твърденията на ищеца, че таксата за експресно разглеждане на документи цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото експресното разглеждане на документи не е действие по усвояване или управление на кредита.

Поради непредоставяне на допълнително обезпечение, договорено в чл.4 от договора, на заемателя е начислена неустойка в общ размер на 119.97 лв., която е разпределена на равни части върху всяка вноска, а общото задължение по кредита е в размер на 1 207.65 лв.

Ответникът твърди, че е претърпял вреди, които нямаше да търпи, ако заемополучателят добросъвестно беше изпълнил поетото договорно задължение и беше предоставил такава гаранция. Според ответника преценка за основателността й следва да бъде направена чрез комплексно изследване не само на съдържанието на договорната клауза, но и при отчитане на други фактори, като свободата на договаряне, равнопоставеността между страните, функциите на неустойката и възможността на неизправния длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението. Смята, че дори да се приеме за прекомерна, това не я прави a priori нищожна, а следва да се намали размерът й. Твърди, че ищцата е имала правото да не встъпва в договорно правоотношение, а решението при какви условия ще бъдат отпускани кредити е автономно. Оспорването на условията, след като вече е изразено съгласие с тях, се възприема като индикация за недобросъвестност и злоупотреба с право. Отбелязва, че всеки заемател по договор за потребителски кредит разполага с гарантираната от чл. 29 от ЗПК възможност да се откаже от договора в 14-дневен срок и да дължи само връщане на главницата по договора. Тъй като ищцата не е направила това, тя е избрала да ползва кредита и да изплати начислената й неустойка.

По отношение на иска по чл. 86 от ЗЗД ответникът твърди, че след като осъдителният иск е неоснователен, то неоснователен се явява и този по чл. 86 от ЗЗД.

По същество се моли съдът да върне исковата молба и да прекрати производството, а ако прецени, че исковата молба е редовна, да отхвърли предявените срещу ответника искове, и да му присъди направените в производството разноски в пълен размер.

В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. С молба от 02.06.2025 г. поддържа исковата молба.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява. С 2 молба от 30.05.2025 г. поддържа писмения отговор.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

За успешното провеждане на предявения иск ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване, че е престирал процесната сума в полза на ответника в претендирания размер.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже, че е получил търсената сума на валидно и годно правно основание, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е върнал на ищеца претендираната сума.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът е обявил за безспорно по делото обстоятелството, че между ищцата и ответника е сключен договор за паричен заем * 16.02.2024 г.

На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства досежно твърдението си че е престирал в полза на ответника търсената сума, представляваща такса „експресно разглеждане“.

В изпълнение на указанията на съда ищецът с молба с вх. № 48509/02.06.2025 г. е посочил, че е погасил изцяло дължимата сума по процесния договор за паричен заем * от 16.02.2024 г. чрез рефинансиране. Поддържа, че на 30.04.2024 г. е сключил с ответника договор за паричен заем *, с който страните се съгласили да се рефинансира текущият (процесният) заем на ищец, като с новия заем се погасил изцяло задължението на ищеца по процесния Договор за паричен заем от 16.02.2024 г.

Тези твърдения на ищеца обаче остават голословни, доколкото не са подкрепени от доказателствата по делото. Не е ангажиран нито посоченият договор за заем от 30.04.2024 г., с който се сочи, че е рефинансиран процесният договр за паричен заем от 16.02.2024 г., нито е изслушана ССчЕ, която да обследва историята на заемните правоотношения между страните по делото.

Крайният извод на съда е за неоснователност на предявения иск, тъй като остава недоказан единият от елементите от фактическия състав на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, а именно престирането в полза на ответника без правно основание на претендираната сума.

Ответното дружество не претендира съдебно-деловдни разноски по делото, поради което съдът не следва да се произнася по отговорността на ищеца по чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, предявения от П. А. А., ЕГН ********** срещу „В. К.“ АД, ЕИК *, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 179.94 лева /сто седемдесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща недължимо начислена и заплатена такса за допълнителна услуга „експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем“, предвидена в чл. 1, ал. З от Договор за паричен заем * - 16.02.2024 г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС-Варна в двуседмичен срок от съобщението.

Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3

4