Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 249 от 12.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Търговско дело 380/2022
Вид
Решение № 249
Подписан
12.06.2023
Състав
Грета Илиева Чакалова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. Пловдив, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Грета Ил. Чакалова при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова като разгледа докладваното от Грета Ил. Чакалова Търговско дело № 20225300900380 по описа за 2022 година

Предявени са искове от В. О. А., ЕГН **********, **** чрез процесуалния и представител адв.С. В., със съдебен адрес: **** против „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, София, бул.“Симеоновско шосе“ 67А с правна квалификация чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД във връзка с чл.497 КЗ.

Твърди се в исковата молба, че на 16.12.2020 г. В. А. е пострадала като пешеходец при ПТП, настъпило в гр.Пловдив, ул.“Копривщица“, причинено от Н. Г. при управление на лек автомобил „ТОЙОТА АУРИС“ ****. На ищцата са причинени счупване на горния край на тибията – голям пищял на дясната тибия/счупване на подбедрица и колянна става, което е наложило оперативно лечение с поставяне на заключваща проксимална плака за тибия и заключваща медиална проксимална плака за тибия. В резултат на ПТП ищцата е получила посттрамватично стресово разстройство, утежнено с хипохондрични и фобийни страхове, изразяващи се в депресия, нарушение на съня, апетита, главоболие, вегетативни смущения и тревожност и трайна, необратима нужда от чужда помощ при придвижване, започнала да се притеснява, че близките и трябва да се грижат за нея и разходите за лечението и са значителни.

Заплатени са разходи за заключваща проскимална плака – 1500 лв, заключваща медиална проксимална плака за тибия – 1400 лв, заключващи винтове – 150 лв, копие за образно изследване – 45 лв и медикаменти – 304.73 лв.

Към момента на настъпването на ПТП собственикът на лек автомобил „ТОЙОТА АУРИС“ **** е сключил с ответника договор по риска „Гражданска отговорност“, обективиран в Застрахователна полица 22120002286293/29.08.2020 г.

1

Иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати:

-сумата 40 000 лв, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в затруднение при обслужването, силни физически болки, главоболие, нарушение на съня и апетита, притеснения за това, че близките и трябва да я обгрижват и разходите и за лечението са значителни, ведно с обезщетение за забава от датата на предявяването на претенцията пред застрахователя за заплащане на обезщетение до окончателното изплащане;

-сумата 3399.73 лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, ведно с обезщетение за забава от датата на предявяването на претенцията пред застрахователя за заплащане на обезщетение до окончателното изплащане;

-разноските по делото.

В срока по чл.367 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, с който се дава следното становище:

-признава се обстоятелството, че пред застрахователя е предявена претенция за заплащане на обезщетение за вреди от настъпило ПТП на 16.12.2020 г.;

-оспорва се, че настъпилото ПТП е единствено по вина на водача на лек автомобил „ТОЙОТА АУРИС“ **** Н. Г.. Твърди се, че ищцата е нарушила чл.113, ал.1,т.1 и т.2 ЗДвП и чл.114, ал.1 ЗДвП;

-оспорва се наличието на причинна връзка между ПТП и настъпилите в патримониума на ищцата вреди, както и размерът на исковете.

Предвид доказателствата Съдът намира за установено:

Спазена е процедурата по чл.498, ал.3 КЗ във връзка с чл.496 КЗ във връзка с чл.380 КЗ, която предвижда специална допълнителна предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ – изтичането на тримесечен срок от сезирането на застрахователя по реда на чл.380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод заплащане на застрахователно обезщетение, като разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ изрично обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започнала процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалите при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" на виновния водач, каквато в случая е налице, а след изтичане на тримесечния срок в полза на ищеца, като увредено лице, е възникнало правото и на пряк иск срещу застрахователя на виновния водач /с Молба вх.№ 423/13.04.2022 г. ищцата е сезирала застрахователя да ѝ заплати обезщетение за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди; с Писмо от 28.06.2022 г.

Застрахователното дружество е уведомило ищцата чрез адв.В., че предлага заплащане на 2 застрахователно обезщетение за претърпените от А. неимуществени вреди в размер на 15 000 лв и застрахователно обезщетение за претърпените от А. имуществени вреди в размер на 3 339.73 лв/.

От представения по делото препис от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 16.12.2020 г. , издаден от ОДМВР Пловдив – С-р „Пътна полиция“ Пловдив, се установява по безспорен начин настъпването на застрахователно събитие – ПТП от 16.12.2020 г., като участници в ПТП са Н. В. Г. - като водач на лек автомобил „ТОЙОТА АУРИС“ **** и пешеходец В. О. А..

Констативният протокол за ПТП с пострадали лица от 16.12.2020 г. е съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, в установената форма и ред и съставлява официален документ и е доказателство за извършените от това длъжностно лице действия и направените въз основа на тях констатации. Същият не е оспорен от ответника и съставлява годно доказателство за удостоверените в него факти относно участниците в ПТП – Н. В. Г. - като водач на лек автомобил „ТОЙОТА АУРИС“ **** и пешеходец В. О. А..

Не се спори, че собственикът на лек автомобил „ТОЙОТА АУРИС“ **** е сключил с ответника договор по риска „Гражданска отговорност“ От заключението на СТЕ с в.л. М., което Съдът кредитира като компетентно изготвено, се установява, че:

-ударът е настъпил на платното за движение, върху велосипедна алея;

-скоростта на лек автомобил „ТОЙОТА АУРИС“ **** непосредствено преди ПТП е около 21 км/ч, а в момента на удара е 13 км/ч.

-от техническа гледна точка най-вероятният механизъм на настъпване на ПТП е следният: водачът на лек автомобил „ТОЙОТА АУРИС“ **** Н. Г. е управлявала автомобила по платното за движение на изход от паркинг към бул.“Копривщица“ в посока запад – изток. По това време пешеходецът А. се е намирала на обособената велосипедна алея, като се е движела от север на юг. Когато лек автомобил „ТОЙОТА АУРИС“ **** е бил на около 8.5 метро, водачът му е реагирал, като е задействал спирачната система, но въпреки това е настъпил удар в предната част на автомобила и в дясната страна на пешеходеца А..

-причините за настъпване на ПТП са следните:1.водачът на лек автомобил „ТОЙОТА АУРИС“ **** не е реагирал своевременно със спиране на намиращата се на обособената велосипедна алея пешеходка А., която се е движела отляво надясно на автомобила и 2.движението на пешеходката пред автомобила, без да се съобрази с неговото приближаване.

От заключението на СМЕ, което Съдът възприема като компетентно и неоспорено от страните, се установява, че:

- на 16.12.2020 г. В. А. е получила вътреставно счупване на близкия край на дясната голямопищялна кост, което е причинило трайно затруднение на движението на десния крак, като увреждането е в резултат на действието на твърд тъп предмет;

3

-лечението на травмата е оперативно, фрагментите се наместват и фиксират с метални елементи и срокът за имобилизация е 3-4 месеца, а възстановяването до степен на годност за физически труд е за 7-8 месеца;

-дори оперативното наместване и фиксиране не е възможно да възстанови ставната повърхност в състоянието преди фрактурата, което създава предпоставки за износване на хрущяла и за болезнени и ограничени движения, отслабване на мускулатурата;

-в резултат на получената травма пострадалата е изпитвала болки;

-направените от пострадалата разходи, за които се представят фактури, са във връзка с проведеното лечение;

-в ЛКК на пострадалата са описани заболявания, които са хронични и са съществували преди настъпването на ПТП на 16.12.2020 г., като се посочва, че е на постоянна терапия;

-след увреждането е проведено лечение, което е правилно;

-увреждането е настъпило върху артрозни промени в дясната колянна става, което означава, че не е възможно възстановяване на движението не само на десния долен крайник, но и изцяло;

-целостта на костните структури е възстановена, но функцията на десния долен крайник не е възстановена.

От показанията на св.А., които Съдът кредитира като непосредствени, като отчита възможната му заинтересованост от изхода на делото предвид близката му родствена връзка с ищеца – неин ***, се установява, че свидетелят непосредствено след удара е посетил мястото но произшествието и е видял пострадалата контактна, но леко замаяна, с оплаквания за болки в областта на коляното. Проведено е оперативно лечение за една седмица. Ежедневно е посещавал пострадалата в болничното заведение, защото ищцата не е могла да се обслужва и движи. След като е приключило болничното лечение, пострадалата е била настанена в жилището на *** – св.А., тъй като два месеца след оперативното лечение е забранено да движи крака си и да стъпва на него. По време на възстановителния период ищцата не е могла да се движи и обслужва и поради това св.А. изцяло се е грижил за нея. За период от половин година не е успявала да се движи и обслужва, оплаквала се е от болки в коляното и таза. Придвижвала се е с инвалидна количка. До съдебното заседание, в което се събират гласните доказателства, се оплаква от болки в коляното и кракът и в долната част се подува, движи се с чужда помощ. След оперативното лечение ищцата не е провела рехабилитация, раздвижването е осъществено в домашни условия. Оздравителният процес е протекъл трудно предвид възрастта на пострадалата.

Разпоредбата на чл.432 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по риска "Гражданска отговорност". За да възникне субективното право по чл.432 КЗ, е необходимо наличието на валидно сключен договор по риска „Гражданска отговорност" за МПС към 4 датата на настъпване на ПТП и наличието на деликт с кумулативно изискуемите елементи от неговия фактически състав - деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя, като последната се предполага до доказване на противното /чл.45, ал.2 ЗЗД/.

На първо място, за да прецени дали са налице предпоставките на чл.432 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя, е необходимо да се установи противоправно поведение от страна водача на лек автомобил „ТОЙОТА АУРИС“ **** като елемент от фактическия състав на нормата на чл.45, ал.1 ЗЗД, като вината се предполага до доказване на противното – чл.45, ал.2 ЗЗД.

Предвид доказателствата Съдът приема, че на 26.05.2021 г. през време на действието на застрахователния договор, сключен между собственика на лек автомобил „ТОЙОТА АУРИС“ **** и „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД е настъпило ПТП, виновно причинено от водач на МПС, гражданската отговорност на който е покрита от ответника. За да настъпи ПТП на 16.12.2020 г., водачът на лек автомобил „ТОЙОТА АУРИС“ **** е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.1,т.1 ЗДвП, според която всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди, нарушил е разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП, според която водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както е нарушил и разпоредбата на чл.37, ал.3 ЗДвП, според която водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път.