Решение № 2478 от 01.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2478 гр. Варна, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20243110104313 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „А. за к. на п. з.” АД /“А.“ АД“/, ЕИК * против Н. П. М., ЕГН ********** първоначално обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 10 от ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва:

1./ сумата от 3 346.68 лева /три хиляди триста четиридесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща главница по Договор за паричен заем № 4122306 от 20.04.2021 г., сключен между „И. А. М.“ АД, ЕИК * и Н. П. М., вземанията по който са прехвърлени в полза на „А. за к. на п. з.“ ООД, ЕИК * (правоприемник на което е „А. за к. на п. з.“ АД, ЕИК *), по силата на Приложение № 1 от 01.03.2023 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 30.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на заявлението в съда – 01.12.2023 г. до окончателното погасяване на задължението;

2./ сумата от 162.83 лева /сто шестдесет и два лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща възнаградителна (договорна) лихва за периода от 06.05.2021 г. до 21.04.2022 г.;

3./ сумата от 489.03 лева /четиристотин осемдесет и девет лева и три стотинки/, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 22.04.2022 г. до 24.11.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК с № 7412/04.12.2023 г. по ч. гр. д. № 15655 по описа за 2023 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.

Обстоятелства, от които произтича претендираното право:

В исковата молба се твърди, че по заявление на ищеца за процесните суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което е обусловило предявяването на настоящите установителни искове.

Ищецът поддържа, че на 20.04.2021 г. между „И. А. М.“ АД и ответника бил сключен 1 договор за паричен заем № 4122306, по силата на който дружеството се задължило да предостави на ответника паричен заем в размер от 3 611.00 лева. Твърди се, че сумата е предоставена на ответника, за да послужи за рефинансиране на текущ заем на ответника към кредитодателя по Договор за паричен заем № 3922656. Страните били направили в процесния договор изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като в лсучая процесният договор имал силата на разписка. След извършеното прихващане задължението на заемателя се погасило изцяло, а заемодателят му изплатил остатъка от заемната сума по договора от 20.04.2021 г. Поддържа се, че страните са договорили заемателят да заплаща в полза на заемодателя възнаграждение за ползуването на заетата главница в размер на договорената лихва, като общият размер на сумата по договора бил 3 802.48 лева, която била уговорена да бъде изплатена разсрочено на 26 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер от 146.29 лева. Сочи се, че страните са договорили и заплащане на обезщетение при забавеното погасяване на главното вземане за всеки ден просрочие, считано от падежа в размер на законната лихва за забава.

Твърди се, че ответникът е погасил по договора за заем от 20.04.2021 г. сума в общ размер на 604.00 лева. Към настоящия момент дължимата главница възлизала на 3 346.68 лева.

Сочи се, че ответникът е следвало да върне заетата сума на 21.04.2022 г. – последната падежна дата, като считано след тази дата изпаднал в забава.

С оглед на изложеното и липсата на последващи плащания се твърди, че ответникът дължи на кредитора стойността на главницата и договорната лихва в предявените размери и периоди. С оглед забавата дължи и законна лихва също в предявените размери и периоди.

Твърди се още в исковата молба, че с приложение № 1 от 01.03.2023 г. към рамковия договор за цесия от 30.01.2017 г. на праводателя на ищеца – „А.“ ООД, били прехвърлени всички вземания по процесния договор за заем, за което длъжникът бил уведомен и което легитимира ищеца. Наред с това ищецът сочи, че към сезиралата съда искова молба прилага уведомление за цесия, като поддържа, че с връчване на препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея ответникът се счита за надлежно уведомен за настъпилото във времето частно правоприемство.

По същество моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на сезиралата съда искова молба. В отговора е релевирано възражение за нищожност на договора, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 и предл. 2 от ЗЗД, като се поддържа, че същият противоречи на добрите нрави, евентуално е сключен при заобикаляне на закона. В условията на евентуалност, ако договорът е валиден, се оспорва изправността на кредитодателя по процесния договор за заем. Оспорва се изискуемостта на вземането за главница. Сочи се, че стореното извънсъдебно прихващане е незаконосъобразно, доколкото не е посочен какъв е бил този договор за паричен заем с № 3922656, който „рефинансира“ процесния договор от 20.04.2021 г., между кои страни е бил сключен, дали същият не е цедиран, бил ли е изискуем и на какво основание, кога е сключен, каква е сумата по него, респективно какво е било задължението и как е било формирано като главница по договора, с който се „рефинансира“, налице ли са били неравноправни клаузи по него и кое е по-малкото задължение от двете.

Твърди се, че пасивното вземане е погасено по давност, съответно липсвали предпоставките за прихващане. Излага се, че в случая не е налице извънсъдебно прихващане, а е поето ново задължение със съответните лихви и разноски и нов падеж.

По същество се моли съдът да отхвърли исковете като неоснователни.

В проведеното открито съдебно заседание, ищецът редовно призован, не се представлява. С молба от 28.05.2025 г. поддържа сезиралата съда искова молба.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява.

Представлява се от адв. А. К., чрез която поддържа писмения отговор и пледира предявените искове да бъда отхвърлени.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото 2 производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 15655 по описа за 2023 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на исковата молба, която е връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Видно от представения Договор за паричен заем № 4122306 от 20.04.2021 г., сключен между „и. А. М.“ АД и ответника, заемодателят предава в собственост на заемателя сумата в размер от 3 611.00 лева. Уговорено е връщането на заетата сума да бъде разсрочено във времето за срок от 52 седмици, съгласно погасителен план, неразделна част от договора, като договорените погасителни вноски са 26 бр. в размер на по 146.29 лева. Констатира се още, че страните са уговорили кредитополучателят да заплаща на кредитодателя възнаграждение за ползването на заетата сума в размер на уговорената възнаградителна лихва във фиксиран годишен размер от 10%. Към датата на подписване на договора ГПР възлиза на 10.53 %. Общата сума за връщане възлиза на 3 803.62 лева.

В чл. 3 от договора е уговорено, че с отпуснатата сума да се погаси изцяло старото задължение на ответника към заемодателя „И. А. М.“ АД в размер на 3 611.00 лева, като се направи прихващане между двете суми. След извършеното прихващане заемодателят предава на заемополучателя остатъчната заемна сума в размер на 0.00 лева, като договорът има силата на разписка.

Видно е от ангажирания погасителен план, че падежът на последната погасителна вноска е на 21.04.2022 г.

По делото е ангажиран и рефинансирания договор за паричен заем № 3922656 от 11.09.2020 г., сключен между „И. А. М.“ АД и ответницата. От същия е видно, че заетата сума е 3 000.00 лева; фиксирания ГЛФ възлзиа на 35.00%; ГПР – 40.69%; общата сума за връщане е 3 442.00 лева; срокът на заема е 40 седмици; броят на вноските е 20, като всяка вноска е в размер на 172.10 лева; в чл. 4 от договора заемателят поема задължението да обезпечи кредита с поръчители – 2 физически лица, банкова гаранция, одобрен от заемодателя поръчител; в чл. 3 е договорено със заетата сума да се рефинансира текущ заем на отвтеницата, произтичащ от договор за паричен заем № 3765763 в размер на 806,72 лева, като страните се уговорили да се извърши прихващане с тази сума, а разликата да бъде изплатена на ответницата, а самият договор има силата на разписка.

По делото е ангажиран и догвора за паричен заем № 3765763 от 11.02.2020 г., сключен между „И. А. М.“ АД и ответницата. От същия е видно, че заетата сума е 2 000.00 лева; фиксирания ГЛФ възлзиа на 35.00%; ГПР – 40.53%; общата сума за връщане е 2 250.97 лева; срокът на заема е 34 седмици; броят на вноските е 17, като всяка вноска е в размер на 132.41 лева; в чл. 4 от договора заемателят поема задължението да обезпечи кредита с поръчители – 2 физически лица, банкова гаранция, одобрен от заемодателя поръчител; в чл.

3 е договорено сумата да бъде предадена на ответницата в брой, като договорът има силата на разписка за предадената, съответнои получена заемна сума.

По делото е изслушана и ССчЕ, от която се констатира, че последното плащане по процесния заем е от 01.03.2023 г. в размер на 251.03 лева, с която са погасени част от начислените към датата на плащане лихви за просрочеие. Главницата по процесния договор за заем от 20.04.2021 г. е усвоена чрез рефинансиране на старо задължение, произтичащо от договор за заем от 11.09.2020 г., като заетата сума в размер на 3 611.00 лева е послужила за погасяване на главница в размер на 2 039.92 лева; лихва в размер на 194.38 лева и възнаграждение за поръчителство по договор за поръчителство, сключен с „Ф. Б.“ ЕООД в размер на 1 376.70 лева. Задълженията по процесния договор за заем от 20.04.2021 г. са, както следва – 3 346.68 лева главница, 162.83 лева договорна лихва и 507.70 лева мораторна лихва.

Приет е Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2017 г., сключен между „И. А. М.“ АД като цедент и „А.“ ООД като цесионер, както и Приложение № 1 от 01.03.2023 г. към процесния рамков договор за цедиране на задължения, в който са описани конкретните прехвърлени вземания, като на л. 18 фигурира ответницата Н. П. М..

3

От представеното потвърждение се констатира, че цедентът-кредитодател е потвърдил извършеното частно правоприемство. Представено е и пълномощно /л. 23/, от което се установява, че цедентът е овластил цесионера-ищец да доведе до знанието на ответника за новия титуляр на вземананията.

По делото са ангажирани и уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, адресирано до Н. П.

М..

О т експертното заключение по назначената ССчЕ се констатира, че усвоената от ответника по кредита сума възлиза ба 15 608.53 лева. Сумата, която ответникът е заплатил до момента по кредита е в общ размер от 5 758.53 лева. Размерът на задълженията на ответника към датата на договора за цесия – 04.12.2015 г. за главница по процесния кредит възлиза на 9 850.00 лева и представлява разлика между усвоената главница и погасената сума. В периода от датата на цесията до подаване на заявление пред РС-Варна при ищецацесионер не са постъпвали плащания пот ответника. Общият размер на обезщетението за забава в размер на законната лихва, начислено върху непогасената главница от 9 850.00 лева в периода от 11.10.2020 г. до 11.10.2023 г., вкл., възлиза на 3 157.03 лева.