Решение № 177 от 26.11.2024, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 848/2024
- Вид
- Решение № 177
- Подписан
- 26.11.2024
- В сила
- 25.11.2024
- Състав
- Ралица Герасимова, Явор Влахов, Александър Иванов
Цитирани разпоредби
- чл.130, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.131, ал.2, т.4 · Наказателен кодекс
- чл.23 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.29, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.325 · Наказателен кодекс
- чл.325, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.325, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.66 · Наказателен кодекс
- чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.107, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.246, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.249, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.281 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.335, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.340, ал.2 пр.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.3, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.7, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 177 гр. Русе, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ралица Герасимова
Членове:
Александър Иванов
Явор Влахов при участието на секретаря Д. Ботева в присъствието на прокурора Д. Р. К. като разгледа докладваното от Явор Влахов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244500600848 по описа за 2024 година Производство е по гл. XXI от НПК.
С Присъда № 66/04.06.2024г., постановена по НОХД № 187/24г. на Районен съд – Русе, подсъдимата Д. В. В., от гр.Русе, ЕГН-**********, била призната за виновна в това, че на 05.08.2022г. в гр.Русе, причинила на П. Ж. П.
- с. п. в „****“ при ****** към ОД на МВР гр.Русе лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето, в резултат от охлузвания на лява подбедрица, като телесната повреда е причинена на полицейски орган при изпълнение на службата му по охрана на обществения ред, поради което и на основание чл.131 ал.2 т.4 вр.чл.130 ал.2 вр.чл.36 и чл.54 от НК й било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца.
Със същата присъда, Д. В. била призната за виновна в това, че на 05.08.2022г. в гр.Русе извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – отправила псувни и обидни изрази към п. с. П. Ж. П. и О. Б. Б., и двамата с. п. в „****“ 1 при ****** към ОД МВР-Русе, изпълняващи служебните си задължения по охрана на обществения ред и към п. с. С. С. И. и Ж. Й. Ж., и двамата ************ в Сектор „**********“ при ОД МВР-Русе, изпълняващи служебните си задължения по пътен контрол, с. п. в „****“ при ****** към ОД МВР-Русе и ритнала с крак п. с. П. Ж. П. - с. п. в „****“ при ****** към ОД МВР-Русе, изпълняващ задълженията си по охрана на обществения ред, в областта на левия му крак, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм, поради което и на основание чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК, вр. чл.36 и чл.54 от НК било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година. На основание чл.23 ал.1 от НК съдът групирал така наложените наказания, като определя едно общо измежду тях - потежкото, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година. На основание чл.66 ал.1 от НК отложил изпълнението на така определеното общо наказание за изпитателен срок от 3 години.
С обжалваната присъда, на основание чл.304 от НПК първостепенният съд оправдал частично подс.Д. В. по обвинението по чл.325 ал.2 вр. ал.1 от НК досежно това да се е опитала да ритне с крак п. с. О. Б. Б..
С тази присъда В. била осъдена да заплати направените по наказателното производство разноски.
Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от защитника на подсъдимата – адв.Д. С. от АК-Русе, с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда, за допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Иска се от въззивният съд да отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд гр.Русе, а в условията на евентуалност – да измени присъдата като оправдае подсъдимата В. по обвинението по чл.131, ал.2, т.4 вр.чл.130, ал.2 от НК, както и в частта, престъплението по чл.325 от НК, да е извършено в хипотезата на ал.2 – да се отличава по своето съдържание с изключителен цинизъм.
Към жалбата са постъпили и допълнителни съображение от защитника.
На първо място се отстоява, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато още във фазата на досъдебното производство, което не било отчетено от първоинстанционния съд, който необосновано и в противоречие с процесуалния закон не прекратил съдебното 2 производство и не върнал делото на прокурора. Сочи се, че това процесуално нарушение се изразява в провеждане на разследването по досъдебното производство от разследващ орган, за когото били налице основанията за самоотвод или отвод, при условията на чл.29, ал.2 от НК, тъй като разследващият орган и двама от свидетелите – п. с., единият от които имал качеството на пострадал, работели в едно и също полицейско управление.
Допълва се, че това процесуално нарушение е довело и до следващо такова, допуснато от първоинстанционния съд, който не подложил на дължимия анализ показанията на п. с. дадени в хода на съдебното следствие и частите им, приобщени по реда на чл.281 от НПК, нито посочил въз основа на кои от тях е приел установената от него фактическа обстановка. Сочи се, че в присъдата си първоинстанционния съд не е посочил конкретните думи и изрази, които подс.В. е употребила, за които е прието, че са псувни и обиди към п. с. и оформят съставомерността на деянието по чл.325 от НК. Твърди се, че по този начин е ограничено реализирането на адекватна защита. Излага се становище, че събрание по делото доказателства не установявали по безспорен начин, че подс.В. е причинила лека телесна повреда на пострадалия, както и че деянието на Д. В. по чл.325 от НК по своето съдържание се отличавало с изключителен цинизъм.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата на защитника на подсъдимите.
Твърди, че първоинстанционната присъда е законосъобразна, правилна и обоснована и следва да бъде потвърдена.
В съдебното заседание защитникът на подсъдимата отново излага твърдения, че са налице съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в това, че разследването по досъдебното производство е проведено от разследващ орган, за когото били налице основанията за самоотвод или отвод при условията на чл.29, ал.2 от НК, както и в това, че първоинстанционния съд не е направил дължимия анализ на събраните в съдебното производство доказателства. С оглед на това моли присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Русе. Отделно отстоява, че от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен извод за това, че подс.В. е причинила телесна повреда на пострадалия, поради което моли обжалваната присъда да 3 бъде изменена, като подсъдимата бъде оправдана по обвинението по чл.131, ал.2, т.4 вр.чл.130, ал.2 от НК, както и в частта, престъплението по чл.325 от НК, да е извършено в хипотезата на ал.2.
Подсъдимата Д. В. се явява лично, заявява че поддържа жалбата на защитника си и моли да бъде уважена.
Русенският окръжен съд, като взе предвид депозираната от защитника на подсъдимата жалба, съобрази доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл.313 и чл.314 НПК правилността на първоинстанционния съдебен акт, прие за установено следното:
Депозираната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, а обжалваната присъда е правилна, законосъобразна и обоснована. Що се касае до наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, въззивният състав намира следното:
Настоящата въззивна проверка на присъда, постановена от Районен съдРусе по същото наказателно производство, се явява втора по ред.
Производството по делото, развило се първо по ред приключило с Присъда № 36/20.03.2023г. по НОХД № 2178/2022г. на Районен съд Русе, с която подсъдимата Д. В. била призната за виновна в извършването на престъпления по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК и по чл.131, ал.2, т.4, вр. с чл.130, ал.2 от НК. След като определил наказание за всяко от тези престъпления, на основание чл.23, ал.1 от НК съдът наложил най-тежкото от тях, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изпълнение, на осн. чл.66 от НК отложил за изпитателен срок от 3 години.
Присъдата била обжалвана от защитника на подс.В. – адв.Д. С. от АКРусе и с Решение №180/14.11.2023г. по ВНОХД № 575/2023г. на Окръжен съдРусе била отменена за допуснати съществени процесуални нарушения и делото било за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия на съдебното заседание. Първият въззивен състав се мотивирал, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.335, ал.2 вр. с чл.348, ал.3, т.2, пр.1 вр. с ал.1, т.2 от НПК – 4 липса на мотиви и по отношение на двете инкриминирани деяния, както и такова по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК, тъй като обвинителният акт не отговарял на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК досежно престъплението по чл.325, ал.2 вр. с ал.1 от НК, тъй като в обстоятелствената част на обвинителния акт били налице съществени неяснота и непълнота. Изрично посочил, че първоинстанционния съд следва да обърне внимание на възражението за нарушение на принципа за безпристрастност при разследването в хода на досъдебното производство, тъй като разследващият орган и двама от пострадалите полицаи били служители от едно и също полицейско управление, а в случая, действително можело да възникне съмнение за предубеденост поради служебните им връзки и контакти, създаващи предпоставки за евентуална солидарност помежду им.
Във второто по ред първоинстанционно производство, с протоколно определение, постановено по реда на чл.249, ал.1 от НПК, първоинстанционния съд прекратил съдебното производството и върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, касаещи съдържанието на обвинителния акт.
След повторното внасяне на обвинителният акт и образуване на трето по ред първоинстанционно производство, същото приключило с постановяване на обжалваната, в настоящото въззивно производство, присъда.
Установява се при преглед на материалите по делото, че нито първоинстанционния съд /при произнасянията си с определение по чл.248, ал.5 от НПК/ нито прокурора, след връщане на делото за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, е възприел становището на предходния въззивен състав и възражението на защитника на подсъдимата, че по отношение на разследващият орган е било налице основание за отвод или самоотвод.
По мнение на настоящият въззивен състав, при тази фактическа и правна рамка се налага извода, че в хода на досъдебното производство е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, резултат от значително засягане на принципа за безпристрастност при разследването, тъй като разследващият орган и двама от пострадалите полицаи били служители на едно и също полицейско управление. Не може да се отрече, че само по себе 5 си това обстоятелство не е достатъчен и категоричен белег за предубеденост на разследващият орган, тъй като според националната наказателна практика и тази на ЕСПЧ, личната безпристрастност трябва да се предполага до доказване на противното. Няма спор, че във всички случаи, за да се поиска отвод на съдия, прокурор или разследващ орган, трябва да съществува основателно съмнение в неговата безпристрастност. За да са основателни тези съмнения, трябва да се установят, т.е. да се докажат факти, които от обективна, а не от субективна гледна точка да водят до извода, че са нарушени гаранциите за безпристрастност. Според въззивният съд, в конкретната ситуация обаче са налични обективни данни, внасящи съществено съмнение, че разследващия орган е бил безпристрастен и обективен при водене на разследването, което очевидно е убягнало от вниманието на наблюдаващият прокурор. Тези данни се извеждат от съдържанието на протоколите за разпит на свидетелите П. П. и О. Б. – п. с. от ******-Русе и С. И. и Ж. Ж. – ************ в Сектор „**********“-Русе и четиримата с качеството на пострадали по делото, чиито показания са отразени от разследващия полицай във вид на „копи-пейст“, по двойки, според длъжностите им.
Такъв недопустим способ за провеждане разпит на свидетели, при това очевидци на престъпленията и пострадали от тях, презумира неправилно осъществяване на процесуалната функция на разследващия, в разрез със законовите изисквания, а от там и за възникване на обосновано съмнение у подсъдимата и защитника й за евентуално нарушение на чл.107, ал.3 от НПК, изразяващо се в едностранчиво събиране на доказателства, само в полза на обвинението и игнориране на възможните оневиняващи такива. Още повече, предвид наличната по делото информация, че по сигнал на подс.В. срещу двамата п. с. от ******-Русе – свидетелите П. П. и О. Б. били извършвани проверки от Дирекция „********“ при МВР и от Районна прокуратура-Русе.