Решение № 3882 от 29.11.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3882 гр. Варна, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия В. при участието на секретаря Елица Т. Трифонова като разгледа докладваното от Камелия В. Гражданско дело № 20233110107452 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано след постановяване на Решение №**/03.03.**. по възз.гр.д. №46/**. по описа на ВОС, с което е обезсилено Решение №**/10.10.2022г., по гр.д. №15029/2020г. по описа на ВРС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВРС за произнасяне по предявените ищците придобивни основания.

Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК от Б. И.

М., Г. М. И./починала в хода на процеса на 22.04.2021г., заместена от наследниците си Б. И. М. и И. М. Д./, И. М. Д. и М. Д. Д. срещу Д. А. П. и Х.

А. Х., като наследници на Ат. Х. Й., Г. Й. Й., и Д. Й. Д., като наследници на Йордан Д. Й., С. Т. Б., В. К. В., Т. К. В., Р. С. И., С. И. С., И. Д. И., С. Д. Б., Я.

П. Я., като наследници на И. Й. Х., за признаване за установено между страните по делото, че ИЩЦИТЕ СА собственици на недвижим имот, с идентификатор № **, целия с площ от 723 кв.м., находящ се в гр. Варна, местност „Траката", при съседи: **.

В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на процесния имот като собствеността е придобита по следния начин: С нотариален акт № **-**1 г., В. Х.а К. по замяна от ДЗС „Д. Кондов" е придобила правото на собственост на хавра с площ от 666 кв.м. в местността „Манастир тепе", Варненско землище, при граници: път ДЗС, ДЗС и Райна Х.а, срещу отстъпеното от нея лозе от 0,7 дка, находящо се в местност „Старо село".На 13.09.1994 г. с нотариален акт № **-**/1994 г., бабата на ищците В. Х.а К. прехвърлила на сина си, Д. М. К. 2/4 от имота срещу задължението на Д. Х.

1

К. да поеме, гледането и издръжката на В. Х.а К., до края на живота й. След нейната смърт била извършена съдебна делба от наследниците на В. Х.а К. и с Решение по гр. дело № **от 29.07.** г. било допуснато да бъде извършена съдебна делба на процесния имот хавра с площ от 666 кв.м. находяща се в м.

„Манастир тепе" в землището на гр. Варна, в зона за земеделско ползване. С протокол от 28.03.1996 г. в проведено открито съдебно заседание по гр. дело № ** г. по описа на ВРС, по което била постигната спогодба между съделителите, в дял и изключителна собственост на Г. М. И., Веселка И. Д. и Б. И. М., останал селскостопански имот, находящ се в м. „Манастир тепе", землище на кв. Виница, гр. Варна, целия с площ от 666 кв.м., при граници: път, ДЗС, ДЗС и Р. Х.а. За уравнение на дяловете Г. М. И., В. И. Д. и Б. И. М. заплатили на съделителите Д. М. К. и Н. Сл. К. общо сумата от 187 500 лева.

На 16.06.2014 г. починала В. И. Д., поради което ищците поискали да се снабдят със скица от СГКК гр. Варна. От посочения административен орган узнали, че притежавания от тях имот с идентификатор № **, целия с площ от 723 кв.м. по КК и КР на гр. Варна, попада в територия по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, по ПНИ на м. „Траката", поради което и поради липса на информация за документа им за собственост, процесният имот бил новообразуван и записан на бивши собственици. Като собственици на процесния имот с идентификатор ** целия с площ от 723 кв.м. по КК и КР на гр. Варна били вписани наследници на И. Й. Х., за 109 кв.м. ид.ч., наследниците на Ат. Х. Й. за 353 кв.м. ид.ч. и наследниците на Йо. Д. Й. за 260 кв.м. ид. ч.

Твърди се, че е налице пълна идентичност между притежавания от ищците недвижим имот по нотариален № 4**-** г., и имот с идентификатор ** целия с площ от 723 кв.м. по КК и КР на гр. Варна. Разликата в площта на имота по кадастралния план /площ от 723 кв.м./ и площта, посочена в нотариалния акт /от 666 кв.м./, ищците твърдят, че са придобили по давностно владение продължило повече от 50 г. Сочат, че от 1971 г. до настоящия момент, имотът бил с трайно установени граници, които не били местени в годините. За посочения период само и единствено ищците и техните праводатели са осъществявали фактическа власт върху имота.

Обосновават правото си на собственост за разликата до 723 кв.м. като придобита по давност.

Твърди се, че ответниците в качеството им на наследници на лицата, на които са възстановени ид. части от поземлен имот с идентификатор ** целия с площ от 723 кв.м. по КК и КР на гр. Варна не са придобили собственост върху същия, тъй като процесният имот не попада под разпоредбите на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърди се, че ищците са инициирали процедура по изменение на КК и КР по отношение на процесния имот, но било налице възражение и административният орган приел, че се касае за спор за материално право.

В условията не евентуалност се заявява придобИ.е на целия имот по давност въз основа на осъществявана фактическа власт върху същия в периода от 1971г. до настоящия момент.

2

В срока по чл.131 от ГПК са постъпили по делото отговори от Г. Й.

Й., Д. А. П., Я. П. Я. и С. Т. Б., в който се изразява становище за неоснователност на исковете.

Оспорват твърдението, че ищците са собственици на описания в исковата молба, поземлен имот като твърдят, че имотът е бил част от ДЗС" Д.

Кондов" и че последното е могло валидно да се разпореди със същия.

Предвид това, след като Веска Х.а Кескинова не е могла да придобие правото на собственост върху процесния недвижим имот то и нейните наследници не са могли да го придобият.

Оспорват идентичността на процесния имот с имота, притежаван от ищците, съгласно писмените доказателства. Сочат, че в представените писмени доказателства, на които се позовават ищците, описаният имот е без номер, и се намира в м-ст „Манастир тепе", като границите на имота са без промяна: път, ДЗС, ДЗС и Райна Х.а. Имотът предмет на исковата молба никога не се бил намирал в посочената местност, а в местност Баалар Бою, като двете местности, макар и да били в кв. Виница, били на значително разстояние една от друга.

Считат, че имотът описан в исковата молба е различен от имота описан в представените: Нотариален акт за собственост по замяна №**-**г. на Варненски нотариус; Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №**-**г; Решение по гр. д 377/ **.на ВРС, Протокол от съдебна делба от 28.03.1996г. по гр. д. 377/**. на ВРС; Протокол от съдебна делба от 28.03.**г. по гр. д. № 377/1**г. на ВРС.

Оспорват идентичността между процесния имот с идентификатор № **, целия с площ от 723 кв.м., находящ се в гр. Варна, местност „Траката", при съседи: ** със следните имоти: имота по Нотариален акт за собственост по замяна №4**-** г. на Варненски нотариус, имота описан в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №**-**-г., имота описан в Решение по гр. д № 377/ **.на ВРС, описан в решението, като Хавра с площ от 666 кв. м находящ се в местност „Манастир Тепе", при граници ДЗС, ДЗС и Р.Х.а, имота описан в Протокол от съдебна делба от 28.03.1996г. по гр. д. № 377/**. на ВРС, поставен в дял на Ищците в настоящото производство, а именно: селскостопански имот, находящ се в местност „Манастир тепе", в землището на кв. Виница, гр. Варна, целия с площ от 666 кв.м при граници: път, ДЗС, ДЗС и Р.Х.а, възстановения имот на наследодателите на ответниците. Оспорват, че имотът описан в исковата молба, както и в посочените по-горе актове е бил част от ДЗС. „Д.Кондов", както и че ДЗС „Д.Кондов" е могло да се разпореди валидно с недвижимия имоти, както и че последният изобщо граничи с ДЗС „ Д.Кондов". Оспорват, че описаният в Нотариален акт за собственост по замяна №**-**г. на Варненски нотариус, Протокол съществува, както и че такъв е изготвен, а ако съществува, оспорват, че имотът описан в Протокола е идентичен с имота посочен в исковата молба. Оспорват и твърдението, че имота не попада под разпоредбите на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и не е следвало да бъде възстановяван.

3

Оспорват, че: ищците владеят имота, като част от правото им на собственост или са владели процесния имот; както и че притежават имота повече от 50 години, че имотът е деклариран, както за него се плаща данък за недвижим имоти и такса смет, както и че от 12.02.**г. имотът е ограден и единствено ищците имат достъп до него, както и че упражняват правото си на собственост в пълен обем и само те и техните праводатели владеят имота и се грижат за него. Оспорват, че имотът, деклариран с декларация № 69223387/ 16.09.**г. е идентичен с имота, описан в исковата молба.Оспорват, че ищците са придобили правото на собственост, на друго правно основание, извън приложените писмени доказателства, обективиращи придобИ.ето на имота на основание придобивна давност и разпоредителна сделка и наследяване.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от Г. Й. Й., в който е изразено становище за неоснователност на исковете.

Твърди се, че Г. Й. Й., заедно със своя брат и ответник в настоящото производство Д. Й. Д. са собственици на 260 кв.м ид. части от следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор **, целия с площ 723 кв.м, находящ се с.о Траката, като същият имот бил придобит на основание наследяване от техния баща Йо.Д. Й.. Сочи се, че по силата на решение на Поземлена комисия гр.Варна № 448/**. на осн.чл.18ж, ал.1, 18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ, на Йо. Д. Й. бил възстановен имот в съществуващи стари реални граници, а именно: Лозе от 1, 648 декара, находящо се в терен по параграф 4, в местността „Баалар Бою" представляващ имот № **, по кадастралния план от **., при граници от северозапад пл. номер **, югозапад **, югоизток **, в североизток пл. №**. Имотът се състои от две части: I част с площ 0,692 дка, представляваща част от пл. №** при граници североизток - пл. № **, северозапад № **, югоизток: частите от имотите с пл. №**-** част с площ от 0,956 дка, представляваща разликата над 0.600 дка, незаплатени от ползвателите, както следва: от пл. № ** -0,477дка; от пл. №**- 0,284дка, от пл. №**- 0,195дка., който .имот е заявен с пореден № ** от заявлението.

Решението е постановено на 20.10.1997г., т.е преди въвеждането на двуфазност в реситуционната процедура, която е въведена със ЗИД на ЗСПЗЗ, публикуван в ДВ бр. 68/ **. Издадените до този момент решения на Поземлена комисия имали силата на констативен нотариален акт за собственост. Имотът бил надлежно индивидуализиран в решението. В същото Решение № 448/ **-**. на Поземлена комисия Варна, на заявителя Йо.

Д. Й. било отказано възстановяването на част от заявения имот под № ** от преписката, а именно: Лозе от 0.803 дка, пета категория, имот №**, като е посочено, че правото на собственост не се възстановява поради: „0,569 дка се владеят с нотариален акт по замяна на ТПС комисия, представляващи имоти пл. № **-**0, а останалите 0, 234 дка са ползвани права по параграф 4а". В скица изх. №**изготвена към преписката е отразен графично, целия имот заявен за възстановяване, който попада от части в имоти с пл. номер: ****, като в графичната част по отношение на **-** е записано, че същите са по замяна. Предвид, това, твърди, че ако имота описан в Нотариален акт за 4 собственост по замяна №**-**г. на Варненски нотариус; Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №**-**г; Решение по гр. д 377/ **.на ВРС, Протокол от съдебна делба от 28.03.1996г. по гр. д. 377/**. на ВРС, Протокол от съдебна делба от 28.03.1996г. по гр. д. № 377/**. на ВРС, попада в местност Баалар Бою, е имот с пл. номер от преписката **и с кадастрален идентификатор **, при граници и съседи на имота: ** ( имот на Райна Х.а): ** (път): **.

С Протокол за съдебна делба от 09.03.**. по частно гр. дело 369/ ***., одобрен с Определение от 16.03.**г. на Д. Й. Х., баща на Йо. Д. Й., праводател на Г. Й. Й. и неговия брат (също ответник в настоящото производство) придобил имот под номер **, т.4 в Протокола от делба, а именно: „Само 2 дка място от към Х. от лозето ( а не нива), в местността Баалар Бою, при съседи на тая част: Д. К., В. П., Х. Й. и И. Й.". През **. Йо.

Д. Й. е внесъл притежаваните от него земи в ТКЗС" Черно море" с. Виница.

Описаният имот в № **/ 20.10.**г. на Поземлена Комисия Варна бил внесен в ТКЗС „Черно море" - Виница и никога не бил част ДЗС ,Д.Кондов" - Варна.