Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 378 от 23.09.2025, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 479/2025
Вид
Определение № 378
Подписан
23.09.2025
В сила
20.02.2026
Състав
Вера Иванова Иванова, Тодор Илков Хаджиев, Катя Стоянова Пенчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 226, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 378 гр. Пловдив, 23.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20255000500479 по описа за 2025 година Образувано е по частна жалба на М. И. Г. и Г. И. С. против Определение № 2359/ 14.07.2025 г. по гр. д. № 1239/ 2024 г. на ОС – Пловдив, с което е оставено без уважение искането им за изменение на Решение № 563/ 14.05.2025 г. в частта за разноските.

В жалбата се излагат доводи за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение като несъответстващо на положения от ангажирания от ответника адвокат и фактическата и правна сложност на спора, с оглед на което се иска да бъде уважено направеното искане по чл. 248 ГПК.

В едноседмичния срок по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от ответника П. Г. М., който чрез пълномощника си оспорва частната жалба.

Съдът, като се запозна материалите по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.

Производството по гр. д. № 1239/ 2024 г. на ОС – Пловдив е образувано по искова молба на М. И. Г. и Г. И. С., с която са предявили против П. Г. М. иск с правно основание чл. 226, ал. 3 ЗЗД – за прогласяване на нищожността на извършеното в негова полза от наследодателката им И.Б.К. дарение на три недвижима имота.

1

С Решение № 563/ 14.05.2025 г. съдът е отхвърлил предявения иск, като е осъдил ищците да заплатят на ответника направените по делото разноски в размер на 9200 лв. – 450 лв. за вещо лице и 8750 лв. за адвокатско възнаграждение.

Спорът между страните е относно наличието на прекомерност на уговореното между ответника П. Г. М. и пълномощника му адвокатско възнаграждение в размер на 8750 лв.

Размерът на адвокатското възнаграждение е функция на положения от адвоката труд, като следва да се държи сметка и за значението на делото за страната. От своя страна при преценка обема на положения труд следва да се съобрази фактическата и правна сложност на спора – характера и сложността на съществените за правилното решаване на правния спор въпроси, обема на доказателствения материал, предмет на обсъждане, процесуалната ангажираност на адвоката, обективирана в участие в съдебни заседания, формулиран искания, становища, възражения.

На първо място съдът намира, че с оглед стойността на имотите, предмет на извършеното дарението, и мотивът, поради които е извършено (като знак на благодарност и признателност), освен с икономическа, правният спор се отличава и с голяма емоционална стойност за ответника, което обуславя по – високия размер на адвокатското възнаграждение, което е склонен да плати за защита на правата си.

От друга страна следва да се отбележи, че заявеното основание на иска – внезапната поява на ответника в живота на наследодателката на ищците, който се възползвал от тежкото й здравословно и психическо състояние, за да я мотивира с насилие и тормоз да му прехвърли имотите, което ищците са квалифицирали като нарушение на добрите нрави, не се отличава с особена правна сложност.

Делото е протекло в две съдебни заседания, като са събрани множество доказателства (писмени и гласни) относно отношенията между дарителката И.Б.К. и ищците, от една страна, и с надарения – ответника П. Г. М..

При тези данни настоящата инстанция намира частната жалба за основателна. При преценка справедливия размер на адвокатското възнаграждение следва, от една страна, да се отчете значението на делото за ответника както от икономическа, така и от емоционална гледна точка, а така 2 също и значителния по обем и противоречив доказателствен материал, предмет на обсъждане, а, от друга, обстоятелството, че заявеното основание не се характеризира с правна сложност, както и че с оглед разглеждане на делото в две съдебни заседания процесуалната ангажираност на пълномощника на ответника – адв. Р. Н., не се отличава с особено висок интензитет в сравнение с други подобни дела. Съпоставката на посочените обстоятелства налага извод, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 8 750 лв. не съответства на фактическата и правна сложност на спора и на положения от адвоката труд за една инстанция, поради което следва да се намали на 5 000 лв., който размер е в съответствие с ориентировъчните размери на адвокатските възнаграждения по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Поради това общият размер на дължимите на ответника разноски следва да се определи на 5 450 лв., от които 5000 лв. за адвокатско възнаграждение и 450 лв. за вещо лице, което налага обжалваното определение да се отмени в частта, в която молбата на ищците М. И. Г. и Г. И. С. по чл. 248 ГПК за намаляване на присъдените разноски до 5 450 лв. е оставена без уважение, вместо което се постанови ново, с което постановеното решението се измени в частта за разноските чрез намаляване на присъдените разноски от 9200 лв. на 5450 лв. Определението в частта, в която молбата по чл. 248 ГПК не е уважена за горницата над 5 450 лв. следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 2359/ 14.07.2025 г. по гр. д. № 1239/ 2024 г. на ОС – Пловдив в частта, в която искането на М. И. Г. и Г. И. С. за изменение на постановеното по делото Решение № 563/ 14.05.2025 г. в частта за разноските чрез намаляване на присъдените на П. Г. М. разноски до 5450 лв. е оставено без уважение, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 563/ 14.05.2025 г. по гр. д. № 1239/ 2024 г. на ОС – Пловдив в частта за разноските, като НАМАЛЯВА присъдените на П. Г. М. разноски от 9200 лв. на 5450лв.

ПОТВЪРЖДАВА определението в частта, която молбата на М. И. Г. и Г. И. С. по чл. 248 ГПК не е уважена за горницата над 5450 лв.

3

Определението може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4