Решение № 325 от 17.05.2022, Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е №325

17.05.2022г. гр.Хасково

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд Хасково в публичното заседание на петнадесети април две хиляди и двадесет и втора година в следния състав:

СЪДИЯ : ПАВЛИНА

ГОСПОДИНОВА

Секретар Светла

Иванова

Прокурор като разгледа докладваното от съдията адм.д.№155 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от

Административнопроцесуален кодекс и е образувано по жалба от Й.К.Ч. *** против Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2019г. изх.№01-6500/250 от 19.01.2022г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. Твърди се, че актът бил немотивиран, неправилен и незаконосъобразен като издаден при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на административнопроизводствените правила. Изложените от органа обстоятелства във връзка с неизпълнение на задължението за представяне на сертификат за произведената продукция не отговаряли на обективната действителност. В изпълнение на Наредба №4 от 24.02.2015г. жалбоподателят представил сертификат, а и с възражение от 25.08.2020г. представил допълнителни документи /становище от контролиращото лице, становище от дипломиран агроном и фактури, данъчна декларация/. Не било ясно поради каква причина органът не приел представените документи, като в нарушение на чл.35 и 36 от АПК възраженията не били обсъдени. Ангажиментът бил поет през 2015г., а в редакцията към 2015г. на разпоредбата на чл.33, ал.1, т.2 от Наредба №4 нямало изискване да е получена биологична продукция от всеки един от парцелите. Освен това при наличие на минимални добиви от парцелите същите не се посочвали в издаваните сертификати. Измененията в чл.33, ал.1, т.3 от Наредбата - ДВ бр.21/12.03.2021г., следвало да се прилагат занапред, а не към ангажименти, поети през 2015г., доколкото съгласно чл.14, ал.2 от Закона за нормативните актове нормативният акт не се прилагал с обратна сила. Нямало как документът от 2019г. да отговаря на изискванията, въведени през 2021г., както и законодателят не бил въвел такова изискване. Разпоредбата на чл.15, ал.3, т.3 от Наредбата също била изменена и в редакцията ѝ към датата на поемане на ангажимента се предвиждало само 10% от получената субсидия да бъде възстановена. Органът нямал право да променя едностранно условията на поетия ангажимент и по отношение на многогодишните ангажименти следвало да се прилагат разпоредбите, които били в сила към датата на поемането им, а не с последващи изменения.

Нарушен бил и принципът на съразмерност, установен в АПК. Разпоредбата на чл.48, ал.9 от Наредба №5/03.09.2018г. нямала обратно действие, поради което не можела да бъде прилагана към ангажимента на жалбоподателя от 2015г., а и съгласно чл.1 от Наредба №5 същата не касаела условията за представяне на подпомагане по мярка БЗ, не била приложима към поетите ангажименти по Мярка 11 и не съдържала препратки към Наредба №4. Задължението за посочване на продукция от всеки един от парцелите не произтичало от Регламент 834 от 2007г., а съгласно регламента в документа трябвало да се посочи количеството на произведената продукция, а представеният от жалбоподателя документ съдържал тази информация.

Административният орган направил недопустимо разширително тълкуване, издаденият акт противоречал на чл.12, ал.1 и чл.13 от АПК и на целите на Наредба №4. Иска се отмяна на Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2019г. изх.№01-6500/250 от 19.01.2022г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, както и ответната страна да заплати направените разноски в настоящото производство.

Ответникът по жалбата – Зам.Изпълнителен Директор на ДФЗ, оспорва жалбата като неоснователна. Жалбоподателят бил уведомен за откриването на производство по прекратяване на многогодишен ангажимент по Мярка 11, като били изложени фактическите обстоятелства. Приложените доказателства от жалбоподателя се отнасяли към период отпреди началото на административното производство, като се счита, че жалбата следва да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 18.04.2019г. Й.К.Ч. е подал Общо заявление за подпомагане вх.№19005206 – л.32 и сл., като със Заявление за подпомагане с УИН 26/030619/92745 от 08.05.2019г. – л.42, е направено искане за финансово подпомагане по Схема за единно плащане на площ; Схема за преразпределително плащане; Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания; Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар и по Мярка 11 - Биологично земеделие. Съгласно Приложението за кандидатстване по Мярка 11 заявено за подпомагане е направление Биологично растениевъдство. Към заявлението е приложен и Договор от 31.03.2019г. за контрол и сертификация на биологично производство, сключен с Космосерт АД.

Видно от Протокол за уведомяване на бенефициенти, които е необходимо да представят до 30.11.2019г. сертификат и сертификационно писмо за биологично производство Пета година – л.122, жалбоподателят е уведомен за това си задължение на 19.11.2019г., тъй като до този момент не се установява представяне на документите.

С Уведомително писмо изх.№01-6500/2420 от

12.05.2021г. на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ /л.28-29 от делото/, Й.Ч. е уведомен, че на основание чл.26, ал.1 от АПК е открито производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент за кампания 2019, тъй като при извършените административни проверки било установено, че представеният документ, удостоверяващ съответствие на произвежданите растителни продукти с правилата на биологичното производство, не отговаря на изискванията на чл.33, ал.1, т.3 от Наредба №4/24.02.2015г. – всички парцели да са преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички парцели в годината на издаването на документа. Предоставена е възможност в 7-дневен срок да бъдат направени възражения и представени допълнителни доказателства, като уведомлението е получено от жалбоподателя на 25.06.2021г. /разписка – л.150/. видно от приложението към уведомлението в Таблица 1, колона 5 се сочи, че не са предоставени сертификати за цялата площ, удостоверяващи произведени биологични продукти; в Таблица 2, колона 1 се сочи последната кампания, през която е подадено заявление за плащане и към която се извършва проверката за спазването на чл.33, ал.1, т.3 от Наредба №4/24.02.2015г.

В преписката се установява, че във връзка с Уведомление изх.№02-260-6500/6844 от 17.07.2020г. – л.127 от делото, получено на 11.08.2020г. – л.153, жалбоподателят е подал на 25.08.2020г. възражение вх.№02-260-6500/7069, ведно с приложение – становище от 19.08.2020г. от агроном, фактури, писмо от 19.08.2020г. от Космосерт АД – л.140. В последното се сочи, че Решение за сертификация и Писмено доказателство с №********** от 18.10.2019г. били издадени въз основа на информация, представена по време на годишна контролна инспекция, извършена в стопанството на производителя - 12.06.2019г., като не били регистрирани никакви количества поради етапа на развитие на отглежданите култури. С Удостоверение №**********/30.10.2019г. на база от предоставена от производителя информация след прибиране на реколтата относно реализирани на пазара 30 кг бадеми и 10 кг орехи не следвало да се преиздават посочените преди това документи.

Представена е и годишна данъчна декларация от 16.04.2020г.

С Искане от 27.11.2019г. жалбоподателят представя пред ДФЗ Писмено доказателство от 18.10.2019г. №**********, видно от което в продуктови групи бадеми и орехи /2019 – без очакван добив/, е отбелязан период на производство – биологичен продукт с период на действие 18.10.2019г. – 17.10.2020г.;

Уведомление за решение по протокол №********** относно взето решение да се издаде писмено доказателство и че няма добив за текущата селскостопанска година;

Удостоверение за съответствие от 30.10.2019г. относно описание на площите под контрол и обобщена справка на добитата биологична продукция и/или продукция в преход за 2019г. за подпомаганите парцели, за които е поет ангажимент по Мярка 11 БЗ от ПРСР 2014-2020 – орехи – 0т. биологичен продукт; бадеми – 0т. биологичен продукт; площи с угари – 0т. биологичен продукт.

В преписката се съдържат доказателства за професионално обучение, договор със сертифицираща фирма от 19.12.2018г. и от 31.03.2019г., както и служебна бележка в уверение за преминаване към друго контролиращо лице. Представен е и сертификат за съответствие от 29.10.2018г. – л.40, видно от който относно продукт с означение за сертификация – биологичен, орехи и бадеми има посочено количество – 0 кг.

С оспорения в настоящото съдебно производство Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2019г. изх.№01-6500/250 от 19.01.2022г., издаден от Зам.Изпълнителен Директор на Държавен фонд Земеделие, е прекратен поетият от Й.К.Ч. ангажимент по Мярка 11 Биологично земеделие, направление Биологично растениевъдство, а като основание за прекратяването от правна страна се сочи чл.15, ал.3, т.3 от Наредба №4/24.02.2015г. и чл.63, т.1 във вр. с чл.77, т.4, б.В от Регламент (ЕС) №1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. относно функционирането, управлението и мониторинга на Общата селскостопанска политика.

От фактическа страна обжалваният акт е обоснован с извършените на основание чл.46, ал.1 от Наредба №4 от 24.02.2015г. административни проверки за спазване на поет биологичен ангажимент, при които е установено неизпълнение на задълженията на чл.15, ал.3, т.3 от Наредба №4/24.02.2015г., а именно: не са спазени изискванията на чл.33, ал.1, т.2, 3 и 5, като изрично се сочи, че изискването по т.2 съществува от приемането на наредбата. Посочени са текстовете на разпоредбите на т.7 от ДР на Наредба №4 от 24.02.2015г. и чл.36 от Регламент ЕО на съвета №889/2008. Прието е, че от 2018г. приложимото национално законодателство – чл.48, ал.9 от Наредба №5/03.09.2018г., предвижда в документа да се посочва количеството на произведената земеделска продукция, а представеният документ от жалбоподателя не отговаря на условията всички одобрени земеделски площи да се преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички площи, респ. декларирани по мярката парцели, в годината на издаването на документа.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

По делото е представена и приета като доказателство Заповед №03-РД/ 2891 от 16.06.2021г., с която ИД на Държавен фонд Земеделие е делегирал на Зам.Изпълнителен Директор на ДФЗ правомощията да издава и подписва актове за прекратяване на ангажимент по Мярка 11 Биологично земеделие – т.7, поради което оспореният акт е издаден от материално компетентен орган, при упражняване и в рамките на надлежно делегираните му със заповедта административни правомощия.

Обжалваният административен акт е постановен в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми по чл.59, ал.2 от АПК реквизити. Посочени са както правните основания за упражнените от правомощия, така и фактите и обстоятелствата за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки по чл.15, ал.3, т.3 във вр. с чл.33, ал.1, т.2, 3, 5 и чл.46, ал.1 от Наредба № 4 от