Решение № 17149 от 03.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17149 гр. София, 03.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20231110127256 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД срещу Т. Н. М. и Р. Х. М., с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата Т. М. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 445,18 лева – главница, от която сумата 430,40 лева, представляваща ¾ части от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата 14,78 лева, представляваща ¾ части от стойността на услугата дялово разпределение през периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата Т. М. да заплати на ищеца сума в общ размер на 103,85 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.06.2020 г. до 03.05.2023 г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата Р. М. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 148,40 лева – главница, от която сумата 143,47 лева, представляваща ¼ част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата 4,93 лева, представляваща ¼ част от стойността на услугата дялово разпределение през периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата Р. М. да заплати на ищеца сума в общ размер на 34,61 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.06.2020 г. до 03.05.2023 г.

В исковата молба се твърди, че ответниците Т. Н. М. и Р. Х. М. (като наследници на Х.

П. М.) били клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за 1 тях били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответниците ползвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 32, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № 249965, през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., но не били заплатили цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем Сървисис” ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него.

Въпреки настъпването на падежа задължението не било погасено. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците Т. Н. М. и Р. Х.

М. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата и от двете чрез адв. Н. К.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. На първо място прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от вземанията. Второ, оспорва наличието на облигационно отношение между страните, както и че ответниците били собственици или вещни ползватели на процесното жилище, поради което нямали качеството потребители на топлинна енергия.

Оспорва претенцията на ищеца за стойността на услугата дялово разпределение като напълно неоснователна. Оспорва и дължимостта на претендираната мораторна лихва, доколкото не били ангажирани доказателства относно изпадането на ответниците в забава, в това число за публикуване на фактурите на сайта на дружеството. В подадения от ответницата Р. М. отговор допълнително се твърди, че съгласно чл. 62 ЗЗП същата не дължала заплащане на топлинна енергия, която не била поръчала, както и наличието на противоречие между Закона за защита на потребителите и Закона за енергетиката, като предимство имал първият. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендират присъждане на дължимото за настоящото производство адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.

1, т. 2 ЗАдв.

Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД изразява становище, че предявените 2 искове били основателни и доказани, като не оспорва същите.

В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, се представлява от юрк. Д.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания юрк. П. моли съда да уважи исковата претенция. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ответниците Т. Н. М. и Р. Х. М., редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Видно от приложеното по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията, ищцовото дружество е търговец с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните такива.

От представен по делото нотариален акт за собственост върху жилище, даден като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториално и селищно устройство, № 50, том І, нот. дело № 50/1985 г. по описа на І нотариус при Софийския районен съд се установява, че на 07.01.1985 г. Х. П. М. бил признат за собственик на следния недвижим имот, а именно: апартамент № 32, находящ се в гр. София, АДРЕС. Нотариалният акт се издавал на основание чл. 134, ал. 4 ЗТСУ и въз основа на Заповед № РД-35-40/05.01.1981 г. на председателя на ИК на СНС.

Видно от удостоверение за наследници изх. № РСЛ19-УГ01-6909ПРЕПИ/14.06.2019 г., издадено от Столична община, район „Слатина“, собственикът Х. П. М. починал на 10.06.2019 г. и бил наследен от следните свои законни наследници: ответницата Т. Н. М.

(преживяла съпруга), ответницата Р. Х. М. (дъщеря) и П. Х.в М. (син).

Не се оспорва обстоятелството, че много преди исковия период сградата, в която се намира процесният имот, била присъединена към топлоснабдителната мрежа и започнало ползването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. От приложените по делото Договор № 003 от 05.02.2001 г., сключен между „Техем Сървисис“ ЕООД и етажната собственост, и протокол от 27.01.2001 г. от общото събрание на етажните собственици се установява, че отношенията по топлоснабдяването на сградата на АДРЕС в ж. к. „Х. С.“ съществували още към 2001 г. Видно от протокола от 27.01.2001 г., общото събрание на етажните собственици взело решение за сключване на договор с „Техем Сървисис” ЕООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки (т. нар. услуга „топлинно счетоводство”). В изготвения като приложение към посочения протокол списък на етажните собственици за 3 процесния имот били отбелязани 3 броя радиатори, 3 броя разпределители и 3 броя термостатни вентили. Списъкът съдържа подпис за наследодателя на ответниците – Х. П.

М..

Въз основа на взетото решение от Общото събрание, на 05.02.2001 г. бил подписан договор № 003/05.02.2001 г. между етажната собственост на АДРЕС, в качеството на възложител, и „Техем Сървисис” ЕООД, в качеството му на изпълнител, по силата на който възложителят възложил, а изпълнителят приел да извърши доставка и монтаж на термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия, както и индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаването на обща и индивидуални сметки.

С договор № Д-О-67/03.06.2020 г. ищецът възложил на третото лице – помагач извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 1 от договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост срещу възнаграждение, определено в Приложение № 2 към договора, определено въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях.

Видно от 2 броя индивидуални справки за отопление и топла вода за периодите 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. и 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., в имота на ответниците през процесния период била разпределяна единствено топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване по данни от един водомер.

Приети са като доказателства по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. По делото няма данни ответниците да са изразили несъгласие с тях и да са предложили на топлопреносното предприятие специални условия, които да са намерили отражение в подписано между страните писмено допълнително споразумение (чл. 150, ал. 3 ЗЕ). Следователно, приложените по делото Общи условия влезли в сила 30 дни след първото им публикуване, без да било необходимо изрично писмено приемане от клиентите на „Топлофикация София” ЕАД. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия клиентите били длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, респ. стойността на изравнителната сметка за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасяли начислените суми. Клиентите имали право да правят възражения пред продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли възраженията. След изтичане на този срок възраженията можело да се правят по общия исков ред пред родово компетентния съд (чл. 33, ал. 3 от Общите условия). Съгласно ал. 4 на чл. 33 от Общите условия продавачът начислявал обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не били заплатени в срока по ал. 2.

4

По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия спор.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

Релевираните по делото правоотношения между страните са нормативно регулирани от разпоредбите на Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г.), Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.), Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г.