Решение № 55 от 20.02.2019, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 55 20.02.2019г., гр. П.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година:

Председател:

Мина Трънджиева

Членове: Венцислав Маратилов

Димитър Бозаджиев в присъствието на секретаря Галина Младенова, като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев въззивно гражданско дело №67 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №1276/07.11.2018г., постановено по гр.д.№2358/2018г. по описа на РС- П. е признато за незаконно и отменено уволнението на И.Д.П., с ЕГН ********** ***, с ЕГН **********, с процесуален представител адв.П.Х. *** извършено със Заповед №194/12.04.2018г. на Директора на ДГ „С.Д.“- с.В.Д..

Възстановена е И.Д.П., с ЕГН **********

***, с ЕГН ********** на предишната й работа „готвач и помощник възпитател“ в ДГ „С.Д.“- с.В.Д..

Осъдена е Детска градина „С.Д.“, с.В.Д., обл.П., ул.“Т.“ №4, с ЕИК по БУЛСТАТ *********, представлявана от Директора М.П.В., да заплати на И.Д.П., с ЕГН **********, обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, в размер на 6 месечни брутни трудови възнаграждения, равняващи се на 3366лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 12.06.2018г.

Осъдена е Детска градина „С.Д.“, с.В.Д., обл.П., ул.“Т.“ №4, с ЕИК по БУЛСТАТ *********, представлявана от Директора М.П.В., да заплати на И.Д.П. ***, с ЕГН ********** сторените по делото разноски за адвокатски хонорар в размер на 510лв.

Осъдена е Детска градина „С.Д.“, с.В.Д., обл.П., ул.“Т.“ №4, с ЕИК по БУЛСТАТ *********, представлявана от Директора М.П.В., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пазарджишкия районен съд държавна такса върху уважените искове в размер общо на 214,64лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ДГ „С.Д.“ с.В.Д., представлявано от Директора М.П.В., чрез пълномощника й адв.И.Н.Л.- Г. ***.

Твърди се в същата, че съдебното решение е неправилно, необосновано и произнесено в противоречие със задължителната практика на ВКС.

В тази насока се сочи, че неправилно съдът е приел уволнението за незаконно и е възстановил ищцата на работа.

Визира се, че с влизане в сила на решението по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, с което се възстановява незаконно уволнения работник /служител/, прекратеното трудово правоотношение се възстановява. Този ефект настъпва и тогава когато длъжността заемана преди уволнението вече не съществува по щата на предприятието или то, или част от него е закрито. Твърди се, че такъв е настоящия случай. В подобни хипотези, работодателят има само задължение да допусне възстановения работник /служител/, щом се е явил на работа в срок. Може, но няма задължение да му предложи да заеме друга длъжност или да започне работа в друго поделение на същия работодател. Въпрос на работодателска целесъобразност е и дали да бъде променено действащото щатно разписание, като се възстанови длъжността заемана преди уволнението от възстановения работник/ служител, но последното не следва императивно от възстановяването на трудовото правоотношение.

Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е възстановил ищцата на длъжността „готвач и помощник възпитател“. В този смисъл се сочи, че при отмяна на уволнението като незаконно, работникът или служител следва да бъде възстановен на длъжността, която е заемал по незаконно прекратеното трудово правоотношение, като това следва от формулировката на законовия текст „възстановяване на предишната работа“. Длъжността от която ищцата е уволнена е „Готвач“.

Визира се, че от обстоятелствената част и петитума на исковата молба е видно, че искането на ищцата е да бъде възстановена на длъжност „готвач и помощник възпитател“. Това означава, че последната желае да бъде възстановена на нова длъжност, което е недопустимо.

Твърди се, че неправилно районният съд е уважил иска за присъждане на обезщетение за оставена без работа в размер на 6 брутни трудови възнаграждения.

Сочи се, че решението е неправилно и в частта, с която се приема за установено, че работодателят не е преодолял закрилата по чл.333 от КТ. В този смисъл се приема, че от събраните по делото доказателства не се установява, че ищцата се е ползвала със закрила от уволнението към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение.

Искането е за отмяна на обжалваното решение, като се отхвърлят предявените искове.

Моли се за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски.

Постъпил е писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 от ГПК от другата страна в процеса- И.Д.П., чрез пълномощника й адв.П.Х..

Твърди се в същия, че подадената въззивна жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Изложени са подробни съображения в насока неоснователност на изложените във въззивната жалба възражения.

Моли се същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното решение, като правилно и законосъобразно се потвърди.

С въззивната жалба и писмен отговор не са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание, за жалбоподателят

ДГ „С.Д.“ с.В.Д., се явява процесуалния й представител адв.И.Н.Л.- Г.. От страна на последната се моли да бъде уважена подадената въззивна жалба, като основателна и се отмени обжалваното решение. Сочи, че съображенията си за това са развити, както във въззивната жалба, така и в представените в съдебно заседание писмени бележки.

Претендират се съдебно-деловодни разноски, съобразно представен списък на разноски.

Ответникът по жалбата- И.Д.П., редовно призована не се явява. Същата се представлява от упълномощения от нея адв.Х., който моли да бъде отхвърлена въззивната жалба по съображения изложени в писмения отговор на същата и представената писмена защита пред първоинстанционния съд.

Моли се за присъждане на направените разноски.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:

Производството пред РС- П. е образувано по повод на подадена искова молба от И.Д.П. ***, чрез процесуалния й представител адв.П.Х. *** против Детска градина „С.Д.“- с.В.Д., обл.П., ул.“Т.“ №4, с ЕИК:*********, представлявана от Директора М.В., с която са предявени искове, с правно основание чл.357 и сл. във връзка с обективно евентуално съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ.

Твърди се, че ответната детска градина „С.Д.“- с.В.Д. е универсален правоприемник на първоначалния работодател на ищцата Детска градина /ДГ/ „Д.Р.“- с.Л., общ.С., обл.П., ул.“О.“ №24, Булстат *********. ДГ „Д.Р.“ била прекратена в следствие на преобразуване чрез сливане на общо три детски градини, които съгласно т.1.3. от Решение №508/29.11.2016г. на Общински съвет- С. били обединени в нововъзникналото юридическо лице- Детска градина „С.Д.“ с адрес на управление: с.В.Д., ул.“13-та“ № 4.

Сочи се от ищцата, че същата е била дългогодишен служител на ДГ „Д.Р.“- с.Л., в която работила още от 1991г., когато на основание безсрочен трудов договор №4/25.11.1991г. била постъпила на работа като част от помощния персонал, зает на пълно работно време. С Допълнително споразумение към трудовия договор №56“а“ от 07.12.2010 г. било договорено изменение на длъжността й от „домакин“ на „помощник възпитател“.

Визира, че от началото на учебната 2016/2017г. с Допълнително споразумение №1/15.09.2016 г. ищцата е заела длъжността „готвач“ на 8- часов работен ден, като съгласно длъжностната характеристика, утвърдена от бившия директор М., в отговорностите на служителя е било включено изискване да изпълнява ежедневно задължения и на помощниквъзпитател по определения работен график в часовете на ползвана почивка от домакина-помощник възпитател, като работното време на П. по график е било подразделено на две смени: първа смяна- от 6.30ч. до 11.30ч. като готвач и от 11.30ч. до 15.00ч. като пом.възпитател и междинна смяна - от 6.30ч. до 11.30ч. като готвач и от 14.30ч. до 18.00ч. като помощник възпитател.

Твърди се, че на 09.01.2017г. със Заповед №66/09.01.2017г., трудовото правоотношение е било едностранно прекратено от работодателя на основание чл.71, т.1 от КТ, считано от 10.01.2017г. С Решение №1011/05.12.2017г. по гр.дело №855/2017г. по описа на РС- П., влязло в сила на 29.03.2018г. уволнението на ищцата П. било признато за незаконно и било отменено уволнението, извършено със Заповед №66/09.01.2017г. от Директора на ДГ, като било постановено ищцата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност в ДГ„Д.Р.“-с.Л., общ.С..

Твърди се, че със Заповед №193/12.04.2018г. на Директора на ДГ „С.Д.“- с.В.Д., ищцата била възстановена на длъжност „готвач“ в обект с.Л., считано от 10.01.2017г. и незабавно на същата дата, със Заповед №194/12.04.2018г. на Директора на ДГ „С.Д.“- с.В.Д. трудовото й правоотношение било прекратено едностранно от работодателя, считано от 12.04.2018г. Посоченото в заповедта основание е чл.328, ал.1, т.2 от Кодекса на труда и във връзка със закриване на част от предприятието- кухненски блок в с.Л..

Визира се, че едностранното прекратяване на трудовия договор, предприето от работодателя веднага след възстановяването на ищцата на заеманата преди уволнението от 2017г. длъжност било незаконосъобразно, тъй като с Експертно решение №3420 от заседание №198/21.11.2012г. на ТЕЛК- гр.П., ищцата П. била освидетелствана безсрочно с призната закрила по чл.333 от КТ, във връзка с диагностицирано заболяване по чл.1, ал.1, т.3 от Наредба №5 от 20.02.1987г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 от Кодекса на труда.

Сочи се, че при прекратяването на трудовото правоотношение директорът на ДГ „С.Д.“ е била длъжна да се снабди с разрешение от инспекцията по труда, както и на основание чл.333, ал.2 КТ да вземе мнението на ТЕЛК. Тъй като предвидената закрила при уволнение по чл.333, ал.1, т.3 и ал.2 от КТ не била преодоляна от страна на работодателя, предприетото уволнение се оказвало незаконосъобразно и съгласно чл.344, ал.3 от КТ заповедта подлежала на отмяна като незаконна само на това основание без да се разглежда спорът по същество.

Твърди се също, че въпреки уговорката в т.1 от Допълнително споразумение №1/15.09.2016г., според която заеманата от ищцата до 15.09.2016г. длъжност „помощник възпитател“ се заменяла с нова длъжност „готвач“, в действителност и преди и след подписването на ДС №1/15.09.2016г., до деня на прекратяването на трудовия й договор- 10.01.2017г. е продължила да изпълнява старата си длъжност „помощник възпитател“, според графика във връчената й на 15.09.2016г. длъжностна характеристика. На практика съвместявала едновременно длъжностите готвач и помощник възпитател.

Сочи се, че при тези обстоятелства посочената в уволнителната заповед причина за уволнението- закриване на част от предприятието- кухненски блок в с.Л., дори да се е осъществила в действителност, което ищцата оспорва изрично, не може да се квалифицира като годно основание за прекратяване на трудовия договор, с който са били възложени комбинирани задължения за две длъжности. Освен това при връчване на уволнителната заповед работодателят не е отправил към работника дължимото предизвестие, нито е предвидил изплащането на обезщетение за неспазването на задължителния по чл.326, ал.2 КТ срок.

Приема се, с оглед на изложените факти, че предприетото от работодателя едностранно прекратяване на трудовото правоотношение извършено от ръководителя на ответната институция- по смисъла на чл.24, ал.1 от ЗПУО уволнение с посочено правно основание чл.328, ал.1, т.2 КТ е незаконосъобразно и подлежи на отмяна.

На основание чл.225, ал.1 от КТ се претендира обезщетение от страна на работодателят, който следва да заплати на ищцата обезщетение в размер на 3366лв., представляващо равностойността на шест брутни трудови възнаграждения- 561лв. месечно, поради оставането й без работа вследствие на незаконното уволнение.

Искането е, съдът да постанови решение, с което да признае уволнението на И.Д.П. за незаконно, като се отмени Заповед №194/12.04.2018г. на Директора на ДГ „С.Д.“- с.В.Д., да възстанови ищцата на предишната й работа-готвач и помощник възпитател съобразно изложени в тази връзка съображения, както и да се осъди ответника да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, в размер на 6 месечни брутни трудови възнаграждения, равняващи се на 3366лв., ведно със законната лихва върху тези суми от момента на предявяване на този иск и с направените от ищцата съдебни разноски, включително адвокатски хонорар.