Решение № 56 от 15.07.2022, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Перник, 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАЛИН К. БАТАЛСКИ

Членове:

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА в присъствието на прокурора Албена М. Стоилова като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221700600129 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно и е по реда на гл. ХХІ от НПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба и допълнителни изложения към нея, депозирана от В. И. М., с адрес: *** чрез процесуалния му представител адв. А.П. – ***, със съдебен адрес: *** против присъда № 6 от 16.02.2022г., постановена по НОХД № 20211720201208 по описа на Районен съд – гр. Перник, ІІ наказателен състав, с която подсъдимият В. И. М. е признат за виновен в това, че на *** в общ.***, по ПП I1 /Е-79/, км. 285+400 е управлявал МПС-товарен автомобил, марка „Мерцедес“, модел „313 ЦДИ“ с рег.№ *** след употреба на наркотични вещества - „метамфетамин“, установено по надлежния ред с техническо средство - Дрегер „Дръг Тест 5000“ с фабричен номер АRМЕ-0029, като на основание чл. 343в, ал. 3 от НК, във вр. с чл. чл.54 от НК е осъден на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1 /една/ година и на наказание „ГЛОБА“ в размер на 500 /петстотин/ лева. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ е отложено за срок от 3/три/ години, считано от датата на влизане в сила на присъдата.

Със същата присъда, на основание чл.343г, във вр. с чл.343б, ал.3, вр. чл.37 ал.1, т.7 от НК, подсъдимият В. И. М. е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 /една/ година, като на основание чл.59 ал.4 от НК е приспаднато времето, 1 през което за същото деяние подсъдимият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 03.04.2021 г.

Във въззивната жалба и допълненията към нея се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Според жалбоподателя и подсъдим В.М. първоинстанционният съд не е обсъдил съществените разминавания между свидетелските показания и събраните доказателства и доказателствени средства, и не е изключил от доказателствените материали протоколи със съществени пропуски в съдържанието, неотговарящи на изискванията на НПК, при съставянето на които са допуснати неотстраними нарушения на процесуалните права на подсъдимия. Счита, че в хода на наказателното производство не е установено кой е полицейският служител, който е работил с техническото средство за изследване на наличието на наркотични вещества „Дрегер Дръг Тест 5000“, като в тази насока намира за неподкрепен от доказателствата по делото извода на съда, че „…предвид спецификата на служебните им задължения е житейски обяснимо да нямат възможност да възпроизведат ясен спомен по отношение на това кой от тях лично е предоставил теста на подсъдимия“. Поради това счита, че присъдата почива на предположението, че теста е извършен коректно, което е недопустимо в наказателния процес. Посочва, че от съда не е обсъдено възражението, че приложената разпечатка съдържа текстове и изрази на английски език, като при приобщаването им към доказателствената съвкупност не е спазено изискването на чл. 134 от НПК. В тази връзка намира, че по делото не е установено как подсъдимият е бил уведомен за резултатите от направеното изследване и до каква степен е имал възможност да разбере показанията на техническото средство, както и тяхното значение. На следващо място сочи, че е налице съществено разминаване между времето, записано в разпечатката от техническото средство и това, описано в протокола за това изследване, както в това, съдържащо се в събраните гласни доказателства.

Във въззивната жалба се съдържа оплакване и досежно спазването на процесуалните права на подсъдимия. Сочи се, че от момента на задържането на подсъдимия е следвало да му бъдат разяснени всички негови права, включително и правото му на защитник. Жалбоподателят се позовава на чл. 5 параграф 2 от ЕКЗПЧОС, който предвижда, че „На всяко арестувано лице трябва незабавно да бъдат съобщени на разбираем за него език основанията за арестуването му и всички обвинения, които му се предявяват“, което в настоящия случай не е било сторено.

Акцентира се и на твърдението на подсъдимия, че изпитва страх от игли, което, в синхрон с горното оплакване, е довело до невъзможността на подсъдимия да вземе правилно решение относно това дали да даде кръвна проба или не. Допълва се, че на подсъдимия не са били разяснени всички рискове от настъпването на нежелани усложнения, тяхното естество и пр.

На следващо място се сочи, че съдът неправилно не е приел, че досъдебното производство е образувано като бързо такова, с първото действие по разследването.

Жалбоподателят счита, че от всички цитирани в жалбата доказателства е видно, че бързото производство е образувано именно на ***, в хипотезата на образуване със съставянето на акта за първото действие по разследването, от което се установяват две неотстраними съществени нарушения на процесуалните права, които са ограничили правото на защита на подсъдимия. Първото от тях е, че подсъдимият е следвало да се счита за обвиняем от момента на съставянето на акта за първото действие по 2 разследването срещу него. На второ място, при условие, че наказателното производство е образувано със съставянето на протокола за първото действие по разследването като бързо производство, съгласно чл. 212 ал. 3 от НПК разследващият орган, извършил действие по чл. 212 ал. 2 от НПК е бил длъжен да уведоми прокурора незабавно, но не по-късно от 24 часа. В настоящия случай, обаче, РП – Перник е била уведомена едва на 05.04.2021г. за образуваното на *** бързо производство, т.е. повече от 24 часа след неговото образуване.

На последно място се обръща внимание, че в атакуваната присъда цифрово е изписан погрешно текста на престъплението като „чл. 343в“ вместо „чл. 343б“ от НК.

Обръща внимание и на това, че с присъдата съдът е пропуснал да се произнесе по взетата мярка за неотклонение в съдебното производство, съгласно чл. 309 ал. 1 от НПК, която видно от писмо с вх. № 5615 от 22.03.2022г. по описа на РС – Перник, постъпило от СДВР, 06 РУ, е „Подписка“.

Районна прокуратура – Перник, в предоставения й срок, не е взела становище по въззивната жалба.

В разпоредително заседание на 29.04.2022 г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага извършването на разпит нито на подсъдимия, нито на свидетели.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на прокуратурата оспорва въззивната жалба, като счита постановената присъда за правилна и законосъобразна. Сочи се още, че обвинението е доказано от събраната доказателствена съвкупност по делото. Не се оспорва, че в диспозитива на присъдата е налице противоречие между цифровото изписване на състава на престъплението и словесното такова, като намира, че се касае за техническа грешка. Доколкото, обаче не е предвидена възможност за отстраняване на технически грешки, предлага на съда, в случай, че последния счете, че е налице съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правата на подсъдимия, то атакуваната присъда да бъде отменена и делото върнато на Районен съд – гр. Перник, за разглеждане от друг съдебен състав.

Защитникът на подсъдимия – адв. П., пледира за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимия да бъде оправдан. Същият счита, че обвинението почива на незаконосъобразни доказателствени средства, при грубо нарушаване правата на подсъдимия. Акцентира на обстоятелството, че подсъдимият е бил лишен от възможността да узнае резултатите от направения му тест както при извършената проверка, така и от приложените по делото разпечатки. На следващо място се изтъква, че по никакъв начин в хода на първоинстанционното производство не се е установило нито един от полицейските служители да е уведомил подсъдимия за правата му, възможността да се подложи на кръвен тест и какви са последиците, ако той не се подложи. Обръща внимание на обстоятелството, че подсъдимият изпитва страх от игли, както и че не му е била предоставена възможност да се консултира с адвокат, с което са нарушени процесуалните му права. На следващо място като допуснато процесуално нарушение е посочено обстоятелството, че производството е образувано като бързо такова, но не е внесено в предвидения 24-часов срок, което обстоятелство изначално е пренебрегнато от районния съд. Защитникът на подсъдимия счита, че посочените процесуални нарушения са неотстраними, нарушаването на процесуалните права на подсъдимия 3 води до изключване на доказателства по делото, а без последните обвинението е недоказано и постановената присъда следва да бъде оправдателна.

Защитникът на подсъдимия – адв. Я. се солидаризира с казаното от другия защитник на подсъдимия.

Съдът в настоящия състав, след като прецени наличните по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните в жалбата и в съдебно заседание, а и сам служебно провери правилността на атакувания акт по реда на чл. 314 от НПК, намери следното:

Жалбата е подадена в законния срок от лице сред изброените по чл. 318 от НПК и е процесуално допустима.

За да постанови съдебния си акт, първоинстанционният съд е възприел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият В. И. М. е роден на *** в ***, където и живее понастоящем.

Същия е *** образование, безработен, неосъждан. Правоспособен водач на моторно превозно средство е от 2009г.

За времето от 20:00 часа на *** до 08:00 часа на *** свидетелите П.В.С. и И.С.И. – мл.автоконтрольори в сектор „Пътна полиция” („ПП”) при ОД на МВР Перник, изпълнявали служебните си задължения като автопатрул ***. Около 21:30 часа те се намирали в района на с. ***, общ. Перник, на ПП І-1 (Е-79), когато забелязали, че на движещия се в посока от гр. Перник към гр. София товарен автомобил марка „Мерцедес” модел „313 ЦДИ” с рег. № *** не светели задни светлини. Предвид възприетата от тях техническа неизправност, полицейските служители последвали моторното превозно средство, което спрели на км 285+400, срещу бензиностанция „***”. Извършили проверка на документите на лицата, возещи се в него, при която установили, че автомобилът се управлява от В. И. М.. Контролните органи възприели, че водачът проявява външни признаци за употреба на наркотични вещества или техни аналози, тъй като бил неспокоен, с повишено настроение на веселост и с разширени зеници, поради което счели, че същият следва да бъде тестван.

В изпълнение на издадена заповед от директора на ОД на МВР Перник, съгласно която при извършване на проверки за употреба на наркотични вещества тестването задължително се извършва в присъствието на дежурния офицер от сектор „ПП”, полицейските служители сигнализирали същия. На мястото на местопроизшествието като такъв пристигнал свидетелят С.П.Н., който бил в автопатрул със свидетеля Д.Е.К..

В тяхно присъствие подсъдимият бил тестван от полицейските служители П.С. и И.И. за употреба на наркотични вещества чрез техническото средство дрегер „Дръг Тест 5000”. При извършеното изследване на доброволно предоставената от В.М. слюнкова проба анализаторът отчел положителен резултат за това, че водачът е употребил високорисковото наркотично вещество метамфетамин. От техническото средство била направена разпечатка, удостоверяваща данните за установеното наркотично вещество в направения на подсъдимия тест, който бил с № 24. М. не възразил срещу показанията на техническото средство, с които бил запознат. Наличието на отчетения метамфетамин бил вписан в съставения срещу водача акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия *** и в издадения талон за изследване бл.

№ ***, които подсъдимият отказал да подпише. Неговият отказ бил удостоверен с подписа на свидетеля Д.К.. Подсъдимият бил конвоиран от полицейските служители до 4