Решение № 444 от 26.07.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 444 гр. С., 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Г. Въззивно гражданско дело № 20231800500138 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

В него се разглежда повторно делото, образувано по въззивна жалба на Й. Н. Й. срещу Решение № 112/25.04.2019г., постановено по гр.д. № 437 по описа Сливнишкия районен съд за 2015 г., в частта му, с която съдът е допуснал до делба УПИ VII-30 в кв. 4, по плана на с. Х., м. Б., при равни квоти от по ½ ид.ч. за всеки от съделителите Й. Н. Й. и С. Н. В..

Жалбоподателят заявява, че не е оспорвал съсобствеността между страните по отношение на този имот, но счита, че той притежава 1098 кв.м. от общата площ на имота от 1396 кв.м. Подчертава, че това е заявено и в исковата молба от самата ищца, която е признала, че той притежава 800 кв.м. по договор за дарение и 298 кв.м. по наследство, т.е. 1098/1396 от парцела, а тя притежава 298/1396 от същия. Изтъква, че с н.а. № 131, т. 14, дело № 2190/1976г. дядото на страните – Й. К. С. – му дарил 800 кв.м., запазвайки осТ.лата част за себе си. Поддържа, че този имот бил заснет в кадастралния план като имот с пл. № 30 и е разделен на два парцела – УПИ V-30 и УПИ VII-30 в кв. 4 по плана на с. Х., м. Б.. Твърди, че дарените му 800 кв.м. са част от УПИ VII-30, а осТ.лата част се наследява от страните по делото. Прави извод, че щом имотът е с площ 1396 кв.м., той притежава 1098/1396 идеални части от него, а ищцата - 298/1396 идеални части. Отново сочи, че този факт не бил оспорен от ищцата, а тя го била признала в исковата молба. Моли съда да отмени обжалваното решение в частта за квотите, при които е допуснат до делба този имот, като постанови друго, с което допуско имота до делба при квоти 1098/1396 за него и 298/1396 за ищцата.

Жалбоподателят Й. Н. Й. е подал и частна жалба срещу Р ешение № 1

112/25.04.2019г., постановено по гр.д. № 437 по описа Сливнишкия районен съд за 2015 г., в частта му с характер на определение по чл. 344, ал.2 от ГПК, с която съдът е разпределил ползването на делбените имоти до извършване на делбата.

Подадена е и насрещна въззивна жалба от съделителката С. Н. В. срещу Решение № 112/25.04.2019г., постановено по гр.д. № 437 по описа Сливнишкия районен съд за 2015 г., в частта му, с която съдът не е допуснал до делба УПИ VI-31 в кв. 4 по плана на с. Х., м. Б..

Отговори на жалбите не са постъпили.

По тези жалби е било образувано в.гр.д. № 366/2020г. на С.я окръжен съд, приключило с постановяване на Решение № 260058/14.10.2020г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 260025/27.01.2021г. и Решение № 260279/20.08.2021г., с което първоинстанционното решение е било потвърдено.

По подадена касационна жалба от М. Й. и Т. Й. (в качеството им на наследници на починалия в хода на процеса Й. Й.) срещу това решение, то е било отменено с Решение № 50136/27.02.2023г. на ВКС по гр.д. № 1610/2021г. само в частта за определените квоти (по ½ ид.ч. за съделителите С. Н. В. и за М. Й. и Т. Й., в качеството им на наследници на починалия в хода на процеса Й. Й.), в допуснатия до делба имот УПИ VII-30 в кв. 4 по плана на с. Х., м. Б., общ. Б., а делото е било върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивния съд. В мотивната част на отменителното решение на ВКС се съдържат указания за обсъждане на всички релевантни факти и обстоятелства, наведени от страните, както и да изложи собствени мотиви по съществото на правния спор относно квотите на съделителите в УПИ VII-30 в кв. 4 по плана на с. Х., м. Б., като след обсъждане на оплакванията във въззивната жалба, съдът следва да се произнесе по основателността на доводите за дяловете в съсобствеността на този имот, поддържани от жалбоподателя Й..

В открито съдебно заседание при повторното разглеждане на делото пред въззивната инстанция от жалбоподателите М. Й. и Т. Й. (в качеството им на наследници на починалия в хода на процеса Й. Й.) се явява лично Т. Й..

Двамата жалбоподатели се представляват от адв. Г., която поддържа жалбата и моли съда да я уважи, като вземе предвид, освен представените по делото писмени доказателства, и изложените във въззивната жалба твърдения.

Изтъква признанието на самата ищца в исковата молба, и моли съда да го съобразите това признание, с оглед разпоредбата на чл. 175 от ГПК, както и с целия събран по делото доказателствен материал. Настоява, съдебното решение да бъде с подробни мотиви.

В открито съдебно заседание при повторното разглеждане на делото пред въззивната инстанция въззиваемата С. В. се явява лично и се представлява от адв. А., която моли съда да остави без уважение депозираната въззивна жалба и да потвърди решението на първоинстанционния съд, като законосъобразно и правилно. Оспорва, че изложеното във въззивната жалба е равнозначно на признание на иска по смисъла на ГПК. Счита, че то не може да е единственото доказателство и въз основа на него да се разреши спора за собственост. Намира, че са налице достатъчно доказателства, като цитира някои от тях. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение.

2

Въз основа на доказателствата, събрани пред Сливнишкия районен съд, е установена фактическа обстановка, която е описана в обжалваното първоинстанционно решение, поради което не е необходимо да се преповтаря отново изцяло. В настоящото производство следва да се съобразят само доказателствата, които имат значение за решаване на спорния въпрос относно квотите на съделителите в съсобствеността върху делбения УПИ VII-30 в кв.

4 по плана на с. Х., м. Б., както следва.

С нотариален акт № 190, т. 6, дело № 271/1975г. (л. 7 от първоинстанционното дело) Й. К. С. е бил признат за собственик на неурегулирано дворно място с пллощ 1500 кв.м., заедно с построената в него жилища сграда на един етаж, находящо се на в с. Х., махала „Б.“, С. окръг, при съседи на имота: от три страни улици и С. Г.. В нотариалния акт е посочено изрично, че имотът е бил в регулация, но към момента на съставянето му е изключен от нея, а съгласно удостоверение № 866/12.07.1973г. на ТКЗС „Септемврийска победа“, с. Б., е признат за единствено дворно място и като такова не е загубило реалните си граници.

С нотариален акт № 131, т. 14, дело № 2190/1976г. (л. 8 от първоинстанционното дело) Й. К. С.ов е дарил на внука си Й. Н. Й. само 2/3 идеани части от дворно място (без къщата), което е единствен имот на дарителя, цялото от 1200 кв.м. и което е неурегулирано, находящо се на в землището на с. Х., махала „Б.“ – С., при граници на цялото място от три страни улици и С. Г., признато като единствено дворно място - удостоверение № 866/12.07.1973г., приложено към нот.д. № 271/1975г.

На л. 6 от първоинстанционното дело се открива скица на УПИ VII-30, но тя обхваща три поземлени имота: УПИ V-30 с площ 654 кв.м., УПИ VII-30 с площ 1396 кв.м. и УПИ VI-31 с площ 1064 кв.м. Видно е, че тези три имота са разположени един до друг и са оградени от три страни с улици. Съгласно изричното отбелязване в скицата, кадастралният и регулационният план са одобрени със Заповед 0 36 от 06.03.1989г.

В хода на първото и на повторното разглеждане на делото от въззивния съд не са събирани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по осТ.лите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидност

Обжалваното в настоящото производство решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и разбираемо формулирана.

ІІ. По допустимост

Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително 3 предявения такъв за делба.

ІІІ. По същество

Делото е върнато от ВКС за ново разглеждане от въззивния съд само в частта му, касаеща квотите на съделителите в един от допуснатите до делба поземлени имоти, а именно - УПИ VII-30 в кв. 4 по плана на с. Х., м. Б., общ.

Б.. В осТ.лите части първоинстанционното решение или не е било обжалвано, или поставените с въззивната и частната жалба въпроси са били окончателно разрешени, поради което те не са предмет на делото при повторното му разглеждане от въззивния съд.

По спорния въпрос относно дяловете на съделителите в съсобствеността върху УПИ VII-30 в кв. 4 по плана на с. Х., м. Б., общ. Б., съдът намира следното:

1. Съдът не споделя становището (макар и непротиворечиво) на страните, че С.ов е дарил на внука си 2/3 ид.ч. именно и само от процесния УПИ VII-30, поради следните съображения:

Към момента на дарението У П И VII-30 не е съществувал като самостоятелен обект на собственост, доколкото, видно от скицата на л. 6 от първоинстанционното дело, същият е обособен и урегулиран с регулационен план, одобрен на 06.03.1989г. (т.е. в по- късен момент), а предмет на дарението през 1976г. са идеални части от неурегулиран поземлен имот.

Имотът, описан в цитираните по- горе нотариален акт № 190, и нотариален акт № 131, е един и същ, като негови граници са от три страни улици и С. Г.. При съпоставка на тези граници със скицата се установява, че описанието съответства на поземлен имот, който към настоящия момент е разделен на три имота - УПИ V-30 с площ 654 кв.м., УПИ VII-30 с площ 1396 кв.м. и УПИ VI-31 с площ 1064 кв.м.

И в двата нотариални акта изрично е посочено, че това е единственото дворно място на С.ов, т.е. той не е притежавал други такива, което изключва възможността, предмет на дарението да е само УПИ VII-30, тъй като в такъв случай отбелязването за липса на други имоти на С.ов би влязло в противоречие с обективното наличие на такива освен УПИ VII-30, каквито към момента са УПИ V-30 и УПИ VI-31.

Следователно, през 1975 г. Й. С.ов е бил признат за собственик на целия неурегулиран поземлен имот, който към настоящия момент е разделен на три имота - УПИ V-30 с площ 654 кв.м., УПИ VII-30 с площ 1396 кв.м. и УПИ VI31 с площ 1064 кв.м., а през 1976г. е дарил на внука си идеални части именно от него, а не само от УПИ VII-30.

С оглед предмета на настоящото дело, този извод има значение единствено по отношение на квотите в съсобствеността на УПИ VII-30, тъй като УПИ VI-31 не е бил допуснат до делба, а УПИ V-30 е бил допуснат до делба при квоти от по ½ ид.ч. за всеки от съделителите, и в тези части решението е влязло в сила.

2. Настоящият съдебен състав не споделя тезата на съделителите, че предмет на дарението са 800 кв.м. от целия притежаван от Й. С.ов 4 поземлен имот, поради следните съображения:

Съгласно изричния текст на договора за дарение, обективиран в нотариален акт № 131, т. 14, дело № 2190/1976г., негов предмет са „само 2/3 идеални части от дворното място без къщата“, т.е. идеални части от правото на собственост върху поземления имот, а не реални части от него.

Площта не е съществен инидивидуализиращ белег на имота. Поради това погрешното посочване на негова квадратура от 1200 кв.м. в нотариалния акт за дарение от 1976г. не дава основание да се приеме, че 2/3 ид.ч. съответстват на 800 кв.м. от имота.

Не е конкретизирано местоположението на тези 800 кв.м. в рамките на имота, част от който са те.

Дарението на реална част от поземлен имот, която не е обособена като самостоятелен обект на собственост, би било нищожно поради невъзможен предмет (арг. от чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД).

Следователно, предмет на дарението са 2/3 ид.ч. от целия притежаван от дарителя Й. С.ов поземлен имот, като, след неговото урегулиране и разделяне на три УПИ през 1989г., дареният Й. Й. е притежавал по 2/3 ид.ч. от всеки от тях. Отнесено към квотите в съсобствеността на УПИ VII-30, това означава, че Й. е притежавал 2/3 ид.ч. от него.