Решение № 2581 от 20.12.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2581 гр. Пловдив, 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Недялка П. Кратункова като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20215330105505 по описа за 2021 година ск с правно осн. чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът **** - гр. **** моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата 103, 58 лева – главница, представляваща стойността на електрическа енергия, доставена за периода 23.07.2019 г. – 22.09.2019 г. по партида на длъжника, с клиентски № 1010373647, отнасяща се за обект за потребление в гр. ***, ИТН: ***; сумата 13, 16 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 11.09.2019 г. – 27.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.01.2021 г. до окончателното й погасяване, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 902/31.01.2021 г., издадена по частно гр. дело № 1572/2021 г. по описа на ПРС - ХV гр. състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение – включително и тези в заповедното производство.

Ответникът СТ. ИВ. АНГ. от гр. ***, чрез *** **. Д.П., оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в писмения отговор на исковата молба съображения.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 902/31.01.2021 г., издадена по частно гр. дело № 1572/2021 г. по описа на ПРС - ХV гр.

1 състав, е било разпоредено ответникът да заплати на дружеството-ищец сумата 103, 58 лева – главница, представляваща стойността на електрическа енергия, доставена за периода 23.07.2019 г. – 22.09.2019 г. по партида на длъжника, с клиентски № 1010373647, отнасяща се за обект за потребление в гр. ***, ИТН: ***; сумата 13, 16 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 11.09.2019 г. – 27.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.01.2021 г. до окончателното й погасяване, както и разноските по делото, от които 25 лева – държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение. Тъй като Заповедта е била връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, на ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, и ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на вземанията си по заповедта в срока по чл.415 от ГПК.

От събраните по делото писмени доказателства и особено представената Справка от 09.11.2021 г. от третото неучастващо по делото лице Дирекция „Местни данъци и такси“ към Община ***, се установява, че ответникът не е бил собственик или наемател на недвижимия имот, в който е била доставяна електрическата енергия и следователно не дължи стойността на тази електрическа енергия, съдът намира, че това само по себе си е достатъчно основание искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

На особения представител на ответника Д.П. следва да бъде издаден РКО за осъщественото особено представителство в размер на 300 лева..

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, против СТ. ИВ. АНГ., ЕГН: **********, со последен известен постоянен и настоящ адрес: гр. ***, представляван от ****** Д. Л. П., със служебен адрес: ***, иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК - за признаване за установено по отношение на ответника, че той дължи на ищеца сумата 103, 58 лева – главница, представляваща стойността на електрическа енергия, доставена за периода 23.07.2019 г. – 22.09.2019 г. по партида на длъжника, с клиентски № 1010373647, отнасяща се за обект за потребление в***, ИТН: ***; сумата 13, 16 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 11.09.2019 г. – 27.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.01.2021 г. до окончателното й погасяване, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 902/31.01.2021 г., издадена по частно гр. дело № 1572/2021 г. по описа на ПРС - ХV гр. състав, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от 2 връчването му на страните.

СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – ХV гр. състав частно гр. дело № 1572/2021 г. ЗАЕДНО СЪС ЗАВЕРЕН ПРЕПИС от настоящето съдебно решение.

ДА СЕ ИЗДАДЕ НА *** на ответника – ** Д. Л. П. РКО за внесения от ищеца депозит за възнаграждението му за осъщественото особено представителство В РАЗМЕР НА 300 лева

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3