Решение № 226 от 11.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Пловдив, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20235330102578 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от Т. В. В., ЕГН **********, с адрес: с.

Р. против „ВАП Транс“ ЕООД, ЕИК 205758499, със седалище и адрес на управление: с.Първенец, ул. „Кубрат“ № 21, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2, вр. с чл. 245, ал. 1 от Кодекса на труда и чл. 215 от КТ.

В исковата молба се твърди, че между страните на 07.03.2022г. бил сключен трудов договор. Ищецът бил назначен на *** "Ш.т.а.", с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лева. Въз основа на издадена заповед от 21.09.2022г. от *** на дружеството – ответник за всеки ден от пътуването на ищеца му се заплащали допълнителни 50 евро на ден явяващи се дневни разходи.

Сочи, че през периода на трудовия договор до 23.12.2022г. е изпълнявал трудовите си задължения. Многократно настоявал пред работодателя си да му бъде заплатено дължимото трудово възнаграждение за периода от 21.11 до 23.12.2022г., в размер на 1300 лева, както и сумата от 3250 евро, с левова равностойност по фиксинга на БНБ равняваща се на 6356,44 лева за дните от 21.11 до 23.12.2022г., представляваща дневни 1 разходи, но плащане от страна на дружеството - ответник нямало.

С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1300 лева – представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода 21.11 до 23.12.2022г., както и сумата от 3250 евро, с левова равностойност по фиксинга на БНБ равняваща се на 6356,44 лева - представляваща дневни разходи, за периода 21.11 до 23.12.2022г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда –20.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземанията. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество. Счита предявения иск за частично основателен. Сочи, че ищецът е бил назначен на *** ш. при дружеството – ответник с трудов договор от 07.03.2022г., с месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лева, което с допълнително споразумение от 01.04.2022г. било променено на 710 лева. Не оспорва и това, че със Заповед от 21.09.2022г. на *** на ответното дружество, за всеки ден от командировките се заплащали допълнителни 50 евро, явяващи се дневни разходи.

Твърди, че ищецът последно бил на работа на 23.12.2022г., като след тази дата самоволно отказал да ходи на работа. Сочи, че била отправена покана до ищеца да се яви и да представи отчетите си, както и да бъдат оформени нужните документи за прекратяване на трудовото правоотношение, но и до настоящия момент не се бил явил при ответника.

Твърди, че единствените суми, които не били заплатени на ищеца било трудово възнаграждение за месец 12. 2022г. в размер на 550,94 лева и командировъчни за месец 12.2022г. в размер на 1238,27 лева или общо сумата в размер на 1789,21 лева. Последните плащания от дружеството по сметка на ищеца били от: 21.09.2022г.на сумата от 2192,48 лева;

25.11.2022г. на сумата от 1144,88 лева и на 16.12.2022г. на сумата от 5476,32 лева.

Сочи се, че за м.11.2022г. ищецът имал отработени 22 дни и следвало да получи заплата от 550,94 лева, която му била заплатена на 16.12.2022г. по банков път и командировки за 30 дни в размер на 2933,75 лева, които му били заплатени на 16.12.2022г. За м.12.2022г. ищецът имал отработени 19 дни, за които му се дължала сумата от 550,94 лева, същата не му била заплатена, 2 както и командировки за 23 дни в размер на 2249,20 лева, от които на 16.12.2022г. му била заплатена сумата от 1018,44 лева.

С оглед на изложеното счита предявения иск за сумата над 1789,21 лева за неоснователен, като изразява готовност за заплащане на тази сума.

Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото не съществува спор, а и се изяснява от приобщените доказателствени материали, че между страните бил сключен трудов договор от 07.03.2022г., по силата на който ищецът е назначен на *** "Ш.т.а.", с месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лева, както и че за всеки ден от командировките се заплащали допълнителни 50 евро, явяващи се дневни разходи.

По отношение на претенцията с правно основание чл. 128, т. 2 КТ :

По делото се установи съществуването на трудово правоотношение между страните през процесния период. В приложение на установената от чл. 8, ал. 2 КТ презумпция и при липсата на обратно доказване от страна на ответника, съдът приема, че за същия период ищецът е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, включително задължението си да престира работната си сила. Следователно, за същия период за работодателя са възникнали задълженията по чл. 128, т. 1 и т. 2 КТ да начислява и заплаща уговореното възнаграждение за извършената работа.

От изготвената по делото съдебно- счетоводна експертиза/неоспорена от страните/ се установи, че ищецът не е получил частично дължимото за м. 12.2022г. трудово възнаграждение в размер на 550,94 лв., до която и сума следва да се уважи исковата претенция, като за останалата част искът следва да бъде отхвърлен. Дължи се и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното й изплащане.

Досежно иска с правно основание чл. 215, ал. 1 КТ, вр чл. 121, ал. 1 КТ: на осн. чл.121, ал. 1 КТ, когато нуждите на предприятието налагат, работникът може да бъде командирован за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му месторабота, но за не повече от тридесет календарни дни без негово съгласие. Предвид това, 3 командироването предполага работа по трудовото правоотношение и работникът да е изпратен да я върши в друго населено място, извън постоянната му месторабота. В рамките на настоящия процес бе изяснено, че ищецът е командирован в страни- членки на ЕС за за дните от 21.11 до 23.12.2022г. Предвид това и на основание чл. 215, ал. 1 КТ, работникът има право да получи пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. В рамките на настоящото производство, ищецът претендира заплащане на обезщетение за дневни пари при командироването. Съобразно чл. 15, ал. 1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/, за покриване разходите на командированите лица в чужбина се изплащат дневни и квартирни пари в размери и валути съгласно приложение № 2. В цитираното приложение № 2, при командироване в страна- членка на ЕС ( без оглед на държавата ) се дължат командировъчни в размер от по 35 евро на ден, но от писмените доказателства се установява, че страните са се уговорили изплащат дневни командировъчни в размер от по 50 евро.

От изготвената по делото съдебно- счетоводна експертиза/неоспорена от страните/ се установи, че ищецът не е получил дължимата сума в размер на

1238,26 лева, представляваща обезщетение за дневни командировъчни пари при командировка на ищеца за дните от 21.11 до 23.12.2022г., до която и сума следва да се уважи исковата претенция, като за останалата част искът следва да се отхвърли. Дължи се и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното й изплащане.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ВАП Транс“ ЕООД, ЕИК 205758499 да заплати на Т. В. В., ЕГН ********** следните суми: на основание чл. 128, т. 2 КТ сума в размер о т 550,94 лева, представляваща начислено, но неизплатено трудово възнаграждение за м. декември 2022г.; на основание чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл.

121, ал. 1 КТ сума в размер от 1238,26 лева, представляваща обезщетение за дневни командировъчни пари при командировка на ищеца за дните от 21.11 4 до 23.12.2022г., ведно със законната лихва върху горепосочените суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 20.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземанията, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 121, ал. 1 КТ за разликата от 1238,26 лева до пълния претендиран размер от 6356,44 лева като неоснователен и ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за разликата от 550,94 лева до пълния претендиран размер от 1300 лева като неоснователен.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________ 5