Определение № 763 от 11.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 763 гр. София, 11.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Людмила Цолова Касационно търговско дело № 20248002901400 по описа за 2024 година за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Велиян В. В. и „Вилекс агро“ ЕООД срещу решение №45/21.03.2024г. по т.д.№197/23 г. на Апелативен съд Велико Търново, с което, след отмяна на решение №85/13.07.2023г. по т.д.

№177/22г. по описа на Окръжен съд Плевен, съдът е признал за недоказано оспорването на споразумение от 21.10.2020г. и е осъдил касаторите да заплатят солидарно на „Сън комерс“ЕООД на основание чл.93 ал.2 ЗЗД вр. чл.79 ал.1 и чл.121 ЗЗД сумата 111 301,12 лв., представляваща двоен размер на задатъка по споразумение от 21.10.2020г., ведно със законната лихва и разноски.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт, поради допуснати от съда нарушения на материалния закон и поради необоснованост. Поддържа се, че неправилно, в нарушение на чл.121 ЗЗД, съдът е приел, че сумата е дължима от ответниците в условията на солидарност, тъй като уговорка между страните за поемане на дълга на земеделския производител от дружеството при условията на солидарност липсва; неправилно съдът е приел съществуването на действително 1 споразумение от 21.10.2020г.; неправилно е тълкувал клаузите му; неправилно е кредитирал показанията на свидетелката, въпреки нейната заинтересованост и липсата на други доказателства, които да ги подкрепят. По тези съображения касаторите са поискали въззивното решение да бъде допуснато до проверка по същество и отменено, като с решението си касационната инстанция отхвърли предявения срещу тях в условията на субективно пасивно съединяване иск.

В представеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторите обосновават приложимост на общото основание за допускане до касация по чл.280 ал.1 ГПК с разрешени, според тях, от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото въпроси: Дали въззивният съд е изпълнил задължението си да обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка всички допустими и относими към спора доказателства?;

Допустими ли са свидетелски показания относно обстоятелствата „замяна на първата страница на споразумението“, „изменение на първата страница на споразумението, досежно заглавната й част и страните, които го подписват“ с оглед забраната за допустимост на свидетелски показания по чл.164 т.3 и т.5 ГПК?Твърди се, че първият от въпросите съдът е разрешил в противоречие с решения по гр.д.№1802/09г. на І.V г.о. на ВКС, по т.д.

№2476/14г. на І т.о. на ВКС и т.д.№903/11г. на ІІ т.о. на ВКС, а разрешаването от касационната инстанция на втория, доколкото е свързан с приложното поле на чл.165 т.3 и т.5 ГПК, би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В изложението се поддържа, че по отношение на материалноправния въпрос за наличието на споразумение по смисъла на чл.101 ЗЗД и солидарна отговорност на втория ответник във връзка с приложението на чл.20 ЗЗД въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС , възприета с решенията по гр.д.№420/09г. на ІV г.о. на ВКС, гр.д.

№955/12г. на ІV г.о. на ВКС и т.д.№939/09г. на І т.о. на ВКС. Моли да бъде отговорено на въпросите, които за от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: Дали въззивният съд е длъжен да приложи чл.20 ЗЗД и да тълкува волята на страните при неяснота относно страните по споразумение/клауза за поемане на чужд дълг на основание чл.101 ЗЗД? и Дали може да се приеме,че е налице действително споразумение за встъпване в дълг по чл.101 ЗЗД като процесното, когато лицата, които се 2 сочат за негови страни в първата част на споразумението и лицата, които се сочат за солидарни длъжници за чужд дълг във втората част на споразумението са различни?

Ответникът „Сън комерс“ ЕООД се е противопоставил на искането за допускане на обжалваното решение до касационен контрол с доводи за липса на предпоставки за достъп до касация. По същество поддържа становище за неоснователност на наведените в касационната жалба оплаквания и искане за отмяна на въззивния акт. Прави искане за присъждане на направените в производството разноски.

Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

За да формира извода си за основателност на предявените от „Сън комерс“ЕООД срещу Велиян В. В. и „Вилекс агро“ЕООД искове с правно основание чл.93 ал.2 вр.чл.79 ал.1 и чл.121 ЗЗД въззивният съд е приел за установено от доказателствата по делото,че ищцовото дружество и първият ответник /действащ в качеството му на земеделски производител/ са били в търговски отношения по четири договора за продажба на слънчоглед, като, поради неизпълнение на задълженията по договорите от страна на В., са преуредили взаимоотношенията си, сключвайки споразумение на 21.10.2020г., с което са се съгласили задълженията му, възлизащи на обща стойност 85 650,56 лв. да бъдат погасени частично чрез плащане /30 000 лв./ и частично чрез действия по жънене, измерване и превозване на пшеница, реколта 2020/2021г. до определена складова база в срок до 01.07.2021г., при определена цена на тон пшеница до размера на остатъка от задължението 55 650,56 лв., като последната сума /която е била авансово заплатена от ищеца/ е договорено да се счита за задатък.

Оспорването на споразумението от 21.10.2020г. с твърдения,че такова с посоченото в него съдържание не е сключвано и подписвано от В. и представлява подправен и неистински документ, съдът е намерил за неоснователно, приемайки,че установеното от заключението на съдебно 3 техническата експертиза обстоятелство, че двете страници на документа са изготвени с еднакъв по вид и размер шрифт, но са отпечатани на различни принтери и на различна хартия, само по себе си не е достатъчно, за да обоснове извода, че документът следва да се изключи от доказателствения материал по делото. Позовал се е на изявлението на вещото лице,че съществуващите технически средства не позволяват да се установи по различно време ли са създадени двете страници, както и на показанията на разпитаната по делото свидетелка, според които при подписването на споразумението се е явил само В., който заявил,че управителят на „Вилекс агро“ЕООД Иванов е възпрепятстван и поради това се наложило първата страница от споразумението да бъде променена, което било извършено от адвоката на различни от тези,с които е отпечатана втората страница принтер и хартия, като в титулната й част е посочен „Вилекс агро“ ЕООД като страна по споразумението,представлявана чрез В., който, видно от представеното по делото пълномощно, разполага с необходимите пълномощия. Съдът е посочил,че кредитира показанията на свидетелката, макар и тя да е служител на ищцовото дружество, тъй като същите, преценени съобразно чл.172 от ГПК, са житейски логични, безпротиворечиви и непротиворечащи на останалите събрани по делото доказателства. От споразумението е видна последователността между първата и втората страница в текста и съдържанието на същото. Направеното от ответника В. оспорване на споразумението,основано на твърдения,че подписаната от него втора страница от документа представлява част от друго споразумение, съставът на апелативния съд е намерил за недоказано със съответни ангажирани от него доказателства, установяващи наличието му. Допълнително е изложил съображения,че от факта, че подписите са положени само на втората страница, не може да бъде извлечен извод за неистинността му, тъй като законът не поставя изискване всички страници от него да са подписани.

За неоснователно е намерено и възражението на ответника „Вилекс агро“ ЕООД за липса на дадено от него пълномощно, което да създава представителна власт за сключване на договори, водещи до възникване на договорна отговорност за дружеството. Позовал се е на приетото по делото нотариално заверено безсрочно пълномощно с дата, предхождаща сключването на споразумението, от чието съдържание се установява предоставена на В. от управителя на ответното дружество представителна 4 власт да извършва всякакви правни действия, включително да сключва от името и за сметка на дружеството договори. Констатирайки,че липсват както твърдения,така и доказателства пълномощното да е било оттеглено към датата на сключване на споразумението, както и,че авторството му не е било оспорено в производството по делото,съдът е направил извод,че извършените от В. действия по задължаване на дружеството „Вилекс агро“ ЕООД като солидарен длъжник, наред с него, са породили съответните обвързващи същото правни последици.

Съобразявайки разпоредбата на чл.121 от ЗЗД,според която солидарност между двама или повече длъжници възниква по силата на закона или ако е уговорена между страните, въззивният съд е посочил,че в случая основанието за възникване на солидарността е встъпването в дълг от страна на „Вилекс агро“ ЕООД наред с първоначалния длъжник - земеделският производител

Велиян В., обективирано в процесното споразумение.

Отбелязвайки фактите,че: в титулната част на споразумението като страна е посочено дружеството „Вилекс агро“ ЕООД, обозначено като солидарен длъжник наред с В. В. ; че в т.5 от същото е посочено, че В. и И. отговарят солидарно за задълженията на земеделския производител за изпълнение на задълженията му по споразумението; че както от пълномощното, така и от вписванията в Търговския регистър, Иванов е управител и представляващ „Вилекс агро“ ЕООД; че с показанията на свидетелката са установени времето и причините за подмяната на първата страница от споразумението, като вместо управителя в лично качество,е вписано представляваното от В. търговско дружество „Вилекс агро“ЕООД, съдът, прилагайки критериите за тълкуване на договорите по чл.20 ЗЗД,е приел,че действителната обща воля на страните е била солидарното задължение да бъде поето от управляваното от И. дружество, а не лично от него в качеството му на физическо лице. За формирането на този извод съдът е посочил, че съобразява и поведението на страните преди сключване на споразумението, констатирайки,че с отговорите на исковата молба и двамата ответници са се позовали на проект на споразумение /неподписано от страните/ с дата 15.10.2020г., изпратено им като електронно съобщение от управителя на ищцовото дружество за погасяване на задължения на двамата ответници към „Сън комерс“ ЕООД за 2019г. и за 2020г., както по процесните четири фактури, издадени към В. и включени в подписаното споразумение, така и на задължения на „Вилекс 5 агро“ ЕООД; че пак с отговора на исковата молба ответното дружество е признало, че с ищеца са водени преговори за погасяване на задълженията на В. с негово участие, както и е изложило твърдения,че всичките му задължения към „Сън комерс“ЕООД са били изпълнени. Въз основа на тези изявления на втория ответник въззивният състав е извел,че ищцовото дружество и „Вилекс агро“ ЕООД са били също в търговски взаимоотношения, от което е направил извод, основан на житейската логика, че именно дружеството, участвало в преговорите по сключване на споразумението, а не управителят му И. в качество на физическо лице, се е задължило да поеме с последвалото споразумение солидарното задължение, наред с първоначалния длъжник.

В заключение съдът е обобщил, че със сключеното споразумение е налице валидно поето от страна на „Вилекс агро“ ЕООД, действало чрез пълномощника В., задължение при условията на солидарност, наред с В., в качеството му на земеделски производител- длъжник, към кредитора му „Сън комерс“ ЕООД за погасяване на задълженията на последния по реда и начина, посочени в споразумението. Тъй като ответниците нито са направили възражения, нито са ангажирали доказателства да са изпълнили поетите задължения, а от счетоводната експертиза е установено,че е налице извършено от ищеца авансово плащане към В. на сумата 55650,56 лв., която страните по споразумението са приели да се счита за задатък, какъвто характер й придава и нормата на чл.334 изр.трето от ТЗ, при наличието на отказ от договора от страна на заплатилия задатъка кредитор „Сън комерс“ ЕООД /предвид предявената искова претенция/, съдът е достигнал и до крайния си извод,че на основение чл.93 ал.2 от ЗЗД ответниците му дължат задатъка в двоен размер, а именно-сумата 111 301,12 лв.