Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13743 от 30.11.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 47061/2022
Вид
Решение № 13743
Подписан
30.11.2022
Състав
ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 13743 гр. София, 30.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря М.А ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110147061 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от ........... срещу Л. Б. К..

Ищецът твърди, че на 16.06.2020 г. в района на гр. .......... е настъпило ПТП с участието на л.а. „БМВ Х3“ с рег. № ........., управляван от Л. Б. ........, и л.а.

„Фолксваген Голф“ с рег. № ....... – в паркирано състояние, при следния механизъм: водачът на л.а. „БМВ Х3“ с рег. № ......... след употреба на алкохол и при движение с несъобразена скорост излиза вдясно на пътното платно и удря паркирания л.а.

„Фолксваген Голф“ с рег. № ....... , в причинна връзка с което на последния са нанесени щети. Ищецът твърди, че в качеството на застраховател, при когото към датата на ПТП е била застрахована гражданската отговорност на виновния водач, е изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от 870, 09 лв., с оглед на което в негова полза е възникнало регресно вземане към виновния водач за изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лв. или общо за сумата от 885, 09 лв., доколкото виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма – в случая > 1,2 промила. Твърди, че в негова полза е налице и вземане за мораторна лихва за периода 17.11.2020 г. – 22.08.2022 г. в размер на сумата 158, 33 лв. Моли съда да осъди ответницата да му заплати исковите суми. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Л.

Б. ........, в който се сочи, че признава исковете, както и че задълженията са изцяло погасени чрез плащане в хода на процеса. Счита, че не е дала повод за завеждане на делото, с оглед на което не следва да й се възлагат разноски за производството.

От страна на ищеца е депозирано становище от 02.11.2022 г., с което потвърждава извършеното след предявяване на исковете плащане на сумата от 1 058, 42 лв.

1

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Безспорно е между страните, че на 16.06.2020 г. в района на гр. .......... е настъпило ПТП с участието на л.а. „БМВ Х3“ с рег. № ........., управляван от Л. Б. К., и л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ....... – в паркирано състояние, при следния механизъм: водачът на л.а. „БМВ Х3“ с рег. № ......... след употреба на алкохол и при движение с несъобразена скорост излиза вдясно на пътното платно и удря паркирания л.а.

„Фолксваген Голф“ с рег. № ....... , в причинна връзка с което на последния са нанесени щети.

Безспорно е между страните, че при ищеца в качеството на застраховател, при когото към датата на ПТП е била застрахована гражданската отговорност на виновния водач, е била образувана щета № 2010016763.

Безспорно е между страните, че ищецът в качеството на застраховател е изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от 870, 09 лв., с оглед на което в негова полза е възникнало регресно вземане към виновния водач за изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лв. или общо за сумата от 885, 09 лв., доколкото виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма – в случая > 1,2 промила.

Безспорно е между страните, че в полза на ищеца е възникнало и вземане за мораторна лихва за периода 17.11.2020 г. – 22.08.2022 г. в размер на сумата 158, 33 лв.

Безспорно е между страните, че на 30.09.2022 г. ответницата е заплатила на ищеца сума в размер на 1 058, 42 лв., което се потвърждава от представеното платежно нареждане от същата дата.

Съгласно чл.500, ал.1, т.1, предл.1 КЗ освен в случаите по чл.433, т.1 застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на ПТП е извършил нарушение по ЗДвП, като е управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.

В случая фактическите обстоятелства, чието наличието обуславя основателност на иска, са безспорни между ищеца и ответницата, която признава исковете, и се потвърждават от ангажираните по делото писмени доказателства, с оглед на което в полза на ищеца е възникнало регресно вземане за изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на сумата от 885, 09 лв., както и вземане за мораторна лихва в размер на сумата от 158, 33 лв. за периода 17.11.2020 г. – 22.08.2022 г.

В полза на ищеца е възникнало и вземане за законна лихва върху главницата от датата на исковата молба – 31.08.2022 г. до датата на плащането – 30.09.2022 г., която възлиза на сумата от 7, 62 лв., определена по реда на чл.162 ГПК с помощта на електронен лихвен калкулатор на НАП.

2

Следователно, вземането на ищеца към ответницата е в общ размер на сумата от 1 051, 04 лв.

От страна на ответницата на 30.09.2022 г. в полза на ищеца е платена сума в размер на 1 058, 42 лв., с оглед на което задълженията са изцяло погасени чрез плащане.

По изложените съображения исковете следва да се отхвърлят като погасени чрез плащане в хода на процеса.

По разноските:

С оглед обстоятелството, че исковете се отхвърлят като погасени чрез плащане в хода на процеса, право на разноски има ищецът, в чиято полза следва да се присъди сумата от 50 лв. държавна такса.

С исковата молба е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, за заплащане на което доказателства не са ангажирани, с оглед на което такова не следва да се присъжда.

Същевременно, с депозираното на 02.11.2022 г. писмено становище на ищеца чрез юрк. Динева е отправено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, каквото следва да се присъди на ищеца, като с оглед обема на осъществената правна защита от юрисконсулта, изразяваща се в депозиране на писмено становище от 02.11.2022 г., с което е изразено становище по съществото на спора и е мотивирана претенция за разноски, съдът го определя в размер на сумата от 50 лв.

Не могат да бъдат споделени доводите на ответницата, че не дължи разноски по делото, тъй като не е дала повод за завеждане на исковете. За да се приложи нормата на чл.78, ал.2 ГПК, следва да са налице кумулативно изискуемите предпоставки – ответникът да признава иска и да не е дал повод за завеждането му. В случая ответницата е признала исковете, но не може да се приеме, че не е дала повод за завеждането им. От страна на ищеца е отправена регресна покана изх. № РГ01498/17.11.2020 г. до ответницата, изпратена на адрес, съвпадащ с регистрирания й постоянен и настоящ такъв, с което ищецът е положил усилие за уведомяването й за претенцията.

С оглед изложеното ищецът има право на разноски и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на сумата от 100 лв.

Доколкото от страна на ответницата е заплатена сума в размер на 1 058, 42 лв., която надвишава размера на дължимите от нея главница, законна лихва и мораторна лихва, възлизащи на сумата от общо 1 051, 04 лв., то с разликата от 7, 38 лв. следва да се намали общият размер на дължимите разноски до размера на сумата 92, 62 лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ..........., ЕИК ...... срещу Л. Б. К., ЕГН ********** искове с правно основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва: за сумата от 885, 09 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № 2010016763 във 3 връзка с ПТП, настъпило на 16.06.2020 г. в района на гр. .........., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 31.08.2022 г. до плащане на сумата, както и за сумата от 158, 33 лв., представляваща мораторна лихва за периода 17.11.2020 г. – 22.08.2022 г. – като погасени чрез плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА Л. Б. К., ЕГН ********** да заплати на ..........., ЕИК ......, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата от 92, 62 лв. разноски и юрисконсултско възнаграждение по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4