Решение № 1215 от 13.11.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1215 гр. П., 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20235220102435 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод подадена молба с правно основание чл. 19 ЗГР от Г. А. М., ЕГН- ********** от гр. П., ул.“Л.

Я.“№28, действаща в качеството си на майка и законен представител на малолетните деца Ю. С. и Н. С., с искане за постановяване на съдебно решение за промяна на фамилното име на децата, основана на твърдения за наличие на важни обстоятелства, налагащи промяната.

Съгласно изложеното в молбата, Г. А. М., ЕГН- ********** е майка на децата Ю. С., роден на ********** г. в гр. К., Г. и Н. С., родена на ********** г. в гр. К., Г.. Видно от удостоверенията за раждане, с техен баща е Албен Немциянов С., с когото имали сключен граждански брак, който бил прекратен с решение №1358 по гр. дело №1425/22г. на Районен съд[1]П.. С това решение тя възстановила и предбрачното си фамилно име М.. Баща им и бившият й съпруг ги изоставил през 2020 г., като създал ново семейство с нова жена, от която има и дете. От тогава и досега баща им Албен С. въобще не се интересувал от това как са децата му Н. и Ю., не полагал грижи за тях, не давал дължимата им издръжка, на която е осъден по бракоразводното дело.

Тя била тази, която се е посветила на тяхното отглеждане и възпитание.

1

Понастоящем тя и децата живеят в Г., като вече повече от половин година представя децата си с фамилията М. сред нейните познати в Г. и при идването им в България. Сочи, че децата носят фамилията на баща им по презумцията на закона, но поради гореизложените обстоятелства не желае децата й занапред да носят фамилията на баща им С., а да бъдат записани в актовете им за раждане с нейната фамилия М..

Оформен е петитум с който се иска от съда да постанови решение, с което в актовете им за раждане бъде допусната промяна в фамилното им име и занапред фамилното име и на двете деца да бъде за Н.- М., за Ю.Мехмедов.

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Община П., както и становище от РП- П.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, свързано с определен гражданскоправен субект. Юридически правото на име е уредено с императивни правни норми и промяната му е допустима само по изключение.

Разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗГР сочи предпоставките, при които може да се извърши промяна в собственото, бащиното или фамилно име на едно лице, а именно: когато името е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.

Тъй като законът не дава отговор на въпроса кои точно обстоятелства се определят като „важни”, по този въпрос е формирана задължителна практика на ВКС – Решение №507/22.10.2010г. по гр.д. № 227/2010г. на ІІІ г.о., Решение №200/14.04.2010г. по гр.д. № 25/2009г. на ІV г.о., Решение № 434/24.06.2010г. по гр.д. №712/2009г. на ІV г.о. и др. В същите е прието, че предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично и обществено неудобно или неподходящо, като тези обстоятелства следва да се преценяват в контекста на всеки отделен случай. Преценката обаче винаги трябва да бъде обвързана с императивните изисквания на закона и посочените в тях 2 възможни отклонения относно начина на образуване на собственото, бащиното и фамилното име на физическото лице.

Според разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗГР, името на българските граждани се състои от собствено, бащино и фамилно име. Бащиното и фамилното име определят произхода от баща и са основни елементи от гражданскоправния статус на лицето. Съгласно чл.13 и чл.14 ЗГР, при установен произход от баща, презимето на българските граждани се образува от личното име на бащата, а фамилията – от фамилното име или бащиното име на бащата, с наставки - ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато името на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите. Когато български гражданин е роден извън територията на Република България, бащиното и фамилното му име могат да се впишат с наставки -ов или -ев и съответното окончание, ако това е заявено писмено от родителите до три години от раждането на детето. Само като изключение законът – чл.15 ЗГР, предвижда детето да има за бащино име собственото име на майката или бащиното име на нейния баща, а фамилно име- това на майката, само когато не е установен произхода на детето от баща.

С оглед горните разяснения на материалния закон и задължителната съдебна практика на ВКС по приложението му, в случая искането за промяна на фамилното име на малолетните деца се явява неоснователно. Искането не е в съгласие с разпоредбите на чл.9, чл.13, чл.14 и чл.19 ЗГР. Независимо че от показанията на разпитаният пред съда свидетел се установиха обстоятелствата, че родителите на детето са разделени от и че от раздялата бащата не е търсил децата, то тези обстоятелства не биха могли да бъдат основание за промяна на фамилията по начин, който противоречи на чл.14 ЗГР, като заличи информацията за произхода на детето. Да се допусне промяна на фамилното име по искания начин – чрез добавяне и замяна, съответно с бащиното и фамилното име на майката, би означавало да се пренебрегне произхода на децата от бащата и да се заличи връзката с него, което е в противоречие със закона, независимо от това какви неудобства изпитват или ще изпитват децата и майката. Искането, свързано с важни обстоятелства по смисъла на разпоредбата на чл.19 ЗГР следва да бъде в рамките на фактическия състав на чл.9 от ЗГР, във вр.с чл.13 и чл.14 ЗГР, а не с чл.15 от същия закон, т.е. съдът не може при установен произход на децата 3 от баща, да се отклони от императива на посочените норми на чл.9, чл13 и чл.14 ЗГР и да определи презимето и фамилията на детето по изключението на чл.15 ЗГР, което е приложимо, само когато произходът от баща е неизвестен.

Разводът на родителите и липсата на контакти между бащата и децата, не съставляват обстоятелства, които попадат в хипотезата на чл.19, ал.1 ЗГР. С развода на родителите бащата не губи родителската отговорност, не се прекъсват връзките по произход и наследяване, като в интерес на самите деца, дори при виновно и укоримо поведение на бащата, е да поддържат отношения с него.

Не са налице обстоятелствата, визирани в цитираните разпоредби, налагащи отклонение от тези правила. По тези съображения молбата за промяна като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Ето защо на основание чл.19, ал.1 ЗГР Районен съд П.

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на Г. А. М., ЕГН- ********** от гр. П., ул.“Л.

Я.“№28, действаща в качеството си на майка и законен представител на малолетните деца Ю. С., роден на **********г. и Н. С., роден на **********г., с искане за постановяване на съдебно решение за промяна на фамилното име на децата, основана на твърдения за наличие на важни обстоятелства, налагащи промяната

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________ 4