Определение № 5679 от 05.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5679 гр. София, 05.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20248002103281 по описа за 2024 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Д. М. А. и А. В. С., подадена чрез адв. А. Ч., срещу въззивното решение № 54 от 27.03.2024 г. по в. гр. д. № 558/2023 г. на ОС – Ловеч, постановено по положителен установителен иск за собственост с основние чл. 124, ал.1 ГПК.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост– основание за касационно обжалване в приложното поле на чл. 281, т.3 ГПК, иска се неговата отмяна и уважаване изцяло на предявените искове, претендират разноски. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи наличие на основания за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК.

Ответните страни в производството С. Н. Ф. и В. Г. Д. (втората конституирана при администриране на касационната жалба като правоприемник на починалата след приключване на устните прения пред въззивния съд на 02.03.2024 г. ответница А. Н. Ф.), оспорват жалбата с писмени отговори поотделно, чрез пълномощници съответно адв. В. В. и адв. Б. П., претендират разноски.

Останалите ответници В. и С. П., не са взели становище по жалбата.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е допустима - подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

С обжалваното въззивно решение, в резултат на частична отмяна на първоинстанционно 1 решение № 209 от 17.01.2024 г. по гр. д. № 548/2022 г. на РС – Варна, е отхвърлен предявеният от Д. М. А. и А. В. С. срещу ответниците А. Н. Ф. и С. Н. Ф., иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено спрямо тези двама ответници, че ищците са собственици по силата на съдебна спогодба, одобрена по гр.д.№778/74 г. на РС Ловеч, като правоприемници на В. А. А., починал на 27.10.2010 г. при равни права, на 300/1581 ид.части на ПИ с ид. *** по действащата КККР на [населено място], общ.Л., одобрена със заповед № РД-18.66/1.11.2017 г. на изп.директор на АГКК с адрес [населено място], [улица], с площ имота от 1 581 кв м., с трайно предназначение на териториятаурбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване /до 10 м/, стар номер * кв.15 парцел *, при посочени съседи, който съгласно плана от 1933 г. на [населено място] съставлява дворно място парцел *-* в кв.29, а съгласно плана на селото от 1990 г. дворно място парцел *, номер * кв.15, също е отхвърлено и искането на основание чл.537 ал.2 изр.3 пред.1 от ГПК, да се отмени нот.акт за собственост на недвижим имот №106, т. III рег.№3042 д. №243/20 г. за 300/1581 ид.части. Според изхода на спора ищците са осъдени да заплатят на ответниците 425 лв. разноски за въззивната инстанция.

Въззивният съд е изложил твърденията на насрещните страни във въззивното производство.

От тях е видно, че въззиваемите- ищци Д. М. А. и А. В. С. твърдят, че са собственици, при равни права, на 300/1581 идеални части от процесния недвижим имот, понастоящем ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], област Л., одобрени със Заповед РД 18-66/01.11.2007 год. на изп.директор на АГКК. Правата си ищците извличат от наследствено правоприемство от общия им наследодател В. А. А., която е майка на Д. М. А. и баба на А. В. С.. Наследодателката им сочат да е придобила посочената ид.част по наследство от нейния баща А. С. К., и чрез съдебна делба на наследствения от него имот / процесния/ по гр.д. № 778/1974 г. на Районен съд – Ловеч, между неговата съпруга Е. А. С. и четирите му дъщери М. А. Р., Ц. А. С. /по мъж О./, П. А. Р. и В. А. А.. В резултат на постигната спогодба по това дело, одобрена от съда с определение от 27.01.1975 г., наследственият имот е бил разделен на два дяла, като съделителките М. А. Р. и Ц. А. С. /по мъж О./ са получили в общ дял, при права 2/3 за първата и 1/3 за втората, ДВОРНО МЯСТО, представляващо новообразуван парцел *- * в кв. 29 по регулационния план на [населено място], с площ 900 кв.м., като само съделителката М. А. Р. е получила в дял и новопостроената постройка в този парцел, а съделителките П. А. Р. и В. А. А. са получили в общ дял, при равни права, ДВОРНО МЯСТО, представляващо новообразуван парцел *-* в кв. 29 по регулационния план на [населено място], с площ около 600 кв.м., при граници: парцела *- *. отреден за М. А. Р. и Ц. А. С., от две страни улици и Р. Г. Н.. Ищците оспорват ответниците А. Н. Ф. и С. Н. Ф. да са придобили по давност целия имот, т.е. и идеалната част от имота на ищците, поради което не са могли да прехвърлят на ответнците П. (които не са обжалвали първоинстанционното решение) и идеалната част на ищците от имота.

От друга страна въззивниците- ответници А. и С. Ф. възразяват, че те и техния наследодател, са придобили по давност частта на ищците- около 1/3 над придобитите от наследодателя им 2/3 ид.ч. от имота чрез покупко-продажба от С. Д. Р. и съпругата му В. Р. с н.а. № 88,/1997 г., индивидуализирани като обособена част от ПИ с идентификатор ***.

2

Въззивният съд е приел, че тъй като нито е подадена въззивна жалба от ответниците В. и С.

П., нито те са се присъединили в срока по чл.265 от ГПК към подадената такава от другите ответници, по отношение на които са обикновени другари, то постановеното по делото първоинстанционно решение №321/19.07.23 г. по гр.д.№1455/22 г. на ЛРС е влязло в законна сила спрямо В. и С. П. (последните участвали във въззивното производство).

Въззивният съд е установил, че А. С. К. е починал на 21.05.1938 г. и оставил за наследници по закон съпруга - Е. А. С., починала на 19.04.1979 г. и четири деца Ц. А. О., М. А. Р., В. А.

А. и П. А. Т.. М. А. Р., поч. на 29.11.1983 г., е оставила за свои наследници синове А. Д. Р. и С. Д. Р.. В. А. А. е починала на 27.02.2010 г. и е оставила за наследници син Д. М. А. /ищец по делото/ и дъщеря И. М. В., поч. на 18.11.2020 г. и оставила за своя наследница А. В. С.

/ищца по делото/. П. А. Т. е поч. на 2.12.20 /не се чете/ и оставила наследник дъщеря Т. Й.

В.. Ц. А. О. е поч. на 25.01.1981 г. и е оставила за свой наследник дъщеря М. А. Н.

По гр.д. № 778/1974 г. на РС Ловеч е допусната делба между петимата наследници на А. С.

К., починал 1938 г., а именно съпруга и четири дъщери, на наследството на починалия, вкл. и на дворно място с площ от 1,5 дка в [населено място], Ловешки окръг, парцел * - * по плана на селото, при граници: от две страни улица и И. К.. По това дело съдът е одобрил на втората фаза на делбата спогодба, по силата на която М. А. Р. и Ц. А. С. получават в общ дял, при права 2/3 ид. части за М. Р. и 1/3 ид. част за Ц. С., новообразуван парцел *-*, с площ от 900 кв. м., при граници: от две страни улици, И. А. и новообразуван парцел *-* в същия квартал, сега отреден за дял втори, заедно с новопостроената постройка в новоотредения парцел с труд и средства на М. Р., която остава в нейна собственост изцяло, като тя ще получи своите 2/3 ид част в западната част на парцела, а съделителя А. /по м.О./ ще ползва своята 1/3 част откъм източната част на парцела. В общ дял, при равни права, съделителите П. А. Р. и В. А. А., са получили новообразуван парцел *-*, с площ от 600 кв. м., при граници: дял първи новообразуван парцел *-* на М. и Ц. А., от две страни улици и Р.

Г. Н.. Съделителят Е. А. С. е получила в дял две крави и две овце, които ги е получила в наследство по-рано, а за уравняване на дела си в съсобствеността има право да живее безплатно до края на живота си в семейството на дъщеря си М. А. Р..

В разписния лист към плана от 1933 г. на [населено място] за парцел *-* е отбелязано, че е стопанисван от А. С., след което, въз основа на разделителен протокол по д. № 778/1974 г., е записан на името на М. А. Р., Ц. А. С., П. А. Р. и В. А. А.. На същите лица е записан имот № * и в разписен лист към плана от 1990 г. на [населено място], след което М. А. Р. е зачеркната в листа и на нейно място е вписан С. Р. въз основа на нотариален акт №45/12.10.1993 г., след което на негово място е вписан Ф. Д.Ф. въз основа на нотариален акт от 17.10.1997 г С н.а. за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давност № 45/12.10.1993 г., дело № 1915/93 г. и н.а. за поправка № 47/17.10.1997 г., дело № 3395/93 г., С. Д. Р. е признат за собственик по наследство и давност на 2/3 ид. части от дворно място, находящо се в [населено място], обл. Л., цялото с площ от 1 560 кв. м. и реално построената в него двуетажна жилищна сграда и гараж, представляващо по регулационния плана на селото парцел *-*, в кв. 15, при граници: от две страни улици, И. И. А. и В. А. А.. В последствие, с н.а. за покупко-продажба на недвижим имот № */17.10.1997 г., С. Д. Р. и В. К.

3

Р. продават на Н. Д. Ф. 2/3 ид. части гореописания парцел *-* в [населено място], с площ от 1 560 кв. м. и реално построената в него двуетажна жилищна сграда и гараж, като в описаните приложени документи, послужили за издаване на този нот.акт, е отбелязано, че са представени и 4 бр. нот.заверени декларации по чл.33 от ЗС от останалите съсобственици.

С декларация от от 29.04.1998 г. от В. А. А., /наследодателката на ищците/ е декларирала в [община], че е собственик само на земя, представляваща имот кад. № *, кв. 15, парцел *, с административен адрес: [населено място], [община], [улица], въз основа на решение по гр. д. № 778/1974 г. с площ от 300 кв. м.

Н. Д. Ф. е починал на 19.09.2009 г. и оставил за свои наследници по закон две дъщери А. Н.

Ф. и С. Н. Ф. /ответници по иска/. С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 106/22.07.2020 г., А. и С. Ф. са признати за съсобственици по давностно владение и наследство, на недвижим имот в [населено място], [община], представляващ поземлен имот с идентификатор *** по действащата КККР на [населено място], [община], одобрена със Заповед № РД-18.66/01.11.2007 на изп.директор на АГКК, с площ от 1581 кв. м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване /до 10 м./, стар номер *, кв. 15, парцел 6, при посочени съседи по КК. На същата дата, с н.а. за покупко-продажба № 107, А. и С. Ф. продават на В.

Л. П., по време на брака му със С. П., този ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], заедно с построените в него сгради: сграда с идентификатор ****, с площ от 48 кв. м., брой етажи - два, предназначение - жилищна сграда -еднофамилна, сграда с идентификатор ****, със застроена площ 25 кв. м., брой етажи - един, предназначение хангар, депо, гаражи сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 14 кв. м., брой етажи -едни, предназначение - селскостопанска сграда.

На 9.12.2020 г. А. В. С. е декларирала в [община] имот с идентификатор ***, в [населено място], [община], [улица], придобит от И. М. В., съсобствен при равни права на нея и на Д.

М. А.. За периода 2014 - 2023 г. ищецът Д. А. е заплащат такса битови отпадъци за имот (Земя) находяща се в [населено място], [улица]. Последният, със заявление до кмета на [община], регистрирано на 17.06.2021 г., е съобщил за проведена сеч на дървета в парцел *-* в [населено място].

От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, въззивният съд е приел за установено, че по първият и недействащ кадастрален и регулационен план на [населено място], одобрен със заповед от 05.04.1993 г, за процесния имот е отреден пл. № * и записан в разписния лист на А. С., а след това на четирите му дъщери: М. А. Р., Ц. А. О., П. А. Р. и В. А. А., въз основа на разделителен протокол по гр. д. № 778/1997 г. на РС Ловеч.

Първоначално за имота е отреден парцел *-* в кв.29, който в последствие е разделен на два парцела *-* и *-**53, в кв. 29, съобразно решението по извършване на делба. В следващият недействащ кадастрален и действащ регулационен план на [населено място], одобрен със Заповед от 23.07.1990 г., процесният имот е нанесен с пл. № * и е записан в разписния лист на С. и М. Р., след което на Ф. Ф. Ц. А. О., П. А. Р. и В. А. А., като за него е отреден парцел *-*, в кв. 15. По действащата кадастрална карта имотът е отразен с идентификатор ***., като този имот, според вещото лице, е идентичен с дворно място от 1,5 кв. м. в [населено място], 4 представляващо парцел *-*, кв. 29 по регулационния плана от 1933 г. и с дворно място, с площ от 1 560,00 кв. м. в [населено място], съставляващ парцел *-*, в кв. 15 по регулационния план от 1990 г. При изслушването му в открито съдебно заседание вещото лице е уточнило, че отразената на комбинирана скица 2 към заключението улица не е изпълнена на терен, т.е. предвиждането на плана не е реализирано, като имот * е в същите граници, в който е бил, също че разделянето на имота въз основа на съдебна делба не е било отразено в последващия регулационен план от 1990 г. и по кадастралната карта, като имотите са били обединени в едно. Подборно са възпроизведени и показанията на разпитаните по делото свидетели С., И., К., Х..