Решение № 184 от 09.03.2022, Административен съд - Пазарджик

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ПАЗАРДЖИК

РЕШЕНИЕ

№ 184 / 9.3.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ПАЗАРДЖИК, Х състав в открито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втората година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: ГЕОРГИ ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ

: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

МАРИЯ ХУБЧЕВА при секретаря ЯНКА ВУКЕВА и участието на прокурора АЛБЕНА КУЗМАНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ к.н.а. дело № 36 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава

Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.

2. Образувано е по касационна жалба на „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. Цариградско шосе, № 137, ет.

3, представлявано от изпълнителния директор Валери Маринов Вълчев, чрез процесуалния представител адв. Г.М., срещу Решение № 644 от 23.10.2021г., постановено по а.н.дело №20215220201241 по описа на Районен съд Пазарджик за 2021 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 38-62 от 21.07.2021г. на Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, София, съответно с което на „Микро Кредит“ АД, ЕИК ********* за нарушение по чл. 53, ал. 1, във връзка с чл. 15, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, на основание чл. 23, ал. 4, във връзка с чл. 116, ал. 11 т. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5000,00лв.

3. Поддържа се, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, тоест касационно основание по чл.348, ал.

1, т. 1, във вр. с ал. 2 от НПК .

Възразява се, че в случая, първоинстанционния съд неправилно не е констатирал, че съобразно описаното в наказателното постановление деяние, следва да бъде приложена административно наказателната разпоредба на чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗМИП, вместо тази на чл. 116, ал. 3, т. 3 от ЗМИП, приложена от административно наказващия орган, доколкото в случая са констатирани шест нарушение извършени при осъществяване на търговската дейност на дружеството. Счита се в този смисъл, че в случая е налице системност на нарушенията, поради което контролния орган е следвало да състави един акт за установяване на административно нарушение, в който да опише всички шест нарушения, които са открити в хода на проверката, извършена въз основа на Заповед № ФР-9-100 от 28.07.2019 г. на Директора на Специализирана дирекция „Финансово разузнаване“, а административно наказващия орган да издаде едно наказателно постановление и с него да наложи едно наказание, а именно за системност, прилагайки санкционната норма на чл. 116, ал. 3, т. 3 от ЗМИП.

Според жалбоподателя, в случая неправилно първоинстанционния съд е приел, че не са налице условия за приложението на чл.28 от ЗАНН. Счита се, че дори да се приеме, че при извършване на дейността на дружеството формално е осъществен съставът на административното нарушение, с оглед невисоката степен на обществена опасност на същото, предвид липсата на настъпили вредни последици и останалите установени в хода на производството обстоятелства, деянието следва да се определи, като маловажно и дружество не е следвало да бъде санкционирано, а е трябвало да бъде предупредено писмено или устно.

Поддържа се, че административно наказващия орган, неправилно е квалифицирал деянието като извършено в нарушение на чл. 53, ал. 1 във връзка с чл. 15, ал. 1 от ЗМИП, доколкото нормата на чл. 53, ал. 1 от ЗМИП не предвижда задължение за лицата по чл. 4 от ЗМИП, а единствено посочва начина, по който следва да се извърши регламентираното в чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗМИП задължение, а разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗМИП, указва момента, в който следва да бъде изпълнено от лицата по чл. 4 вмененото им с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗМИП задължение.

Според жалбоподателя, административно наказващия орган е посочил само, че процесното нарушение се състои в неидентифициране на клиент преди сключване на договор за кредит, без обаче да посочва коя от всички регламентирани в чл. 15, ал. 1 от ЗМИП хипотези визира.

Иска се отмяна на постановеното съдебно решение и съответно, отмяна на процесното наказателно постановление, като се присъдят сторените разноски по производството..

4. Ответната по касационната жалба

Държавна агенция „Национална сигурност“, София в представено по делото писмено становище е на становище, че същата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи изложени в първоинстанционното съдебно решение, като се иска то да бъде оставено в сила.

Счита се, че данните по делото налагат несъмнения извод, че като не е идентифицирало чрез официален документ за самоличност, клиента Анастасия Олтян, ЕГН **********, гражданин на Украйна, преди подписването на Договор за заем CrediHome № 1191-10188891 от 18.06.2019 г. в гр. Пазарджик, „Микро Кредит“ АД е извършило административно нарушение по чл. 53, ал. 1, във връзка с чл. 15, ал. 1 от ЗМИП, деяние наказуемо по чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗМИП. Според ответника, нормите на чл. 11 и чл. 15 от ЗМИП се отнасят, както за физическите, така и за юридическите лица, контрагенти на задължените субекти по чл.4 от ЗМИП, като разпоредбата на чл. 11 от ЗМИП сочи кога лицата по чл. 4 прилагат мерките за комплексна проверка на клиента си - физическо или юридическо лице, а чл. 15 от ЗМИП посочва момента, от който следва да се прилагат мерките за комплексна проверка на клиентите, тоест преди установяване на делови взаимоотношения.

Поддържа се, че административно наказателното производство е започнало и завършило при спазване на материално правните разпоредби по ЗМИП и процесуалните правила установени в ЗАНН.

За неоснователно се счита възражението на жалбоподателя относно квалифицирането на процесното деяние като „системно нарушение“. Сочи се, че процесното нарушение хронологически се явява четвърто от общо шестте установени нарушения при проверката, поради което правилно и законосъобразно не е квалифицирано от административно наказващия орган като системно.

Относно невъзможността в случая да се приложи правилото на чл. 28 от ЗАНН се сочи, че обществените отношения по регулиране на финансово-стопанката сфера имат за цел недопускане ощетяването на фиска, включително използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, което в съвременните условия следва да се реализира и чрез превантивни мерки. Според ответника характера на тази дейност, като такава с приоритет в държавно регулираните отношения, е дала отражение в удължения срок за съставяне на АУАН по извършени нарушения по ЗМИП (чл.34, ал.2 от ЗАНН), в размера на предвидената от законодателя санкция по чл.116 и сл. от ЗМИП и други видове гаранции, свързани с нормативно изискване за събирането или декларирането на определени данни или приемане на специални правила, които следва да се извършат под страх от наказателна отговорност.

Все в тази насока се цитира съображение 42 от Преамбюла на Директива ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20.05.2015 г., според което „Всички държави членки признават борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма като въпрос от значим обществен интерес.“.

Иска се касационната жалба да бъде оставена без уважение и да се потвърди обжалваното съдебно решение, като се присъдят „…разноски…“.

5. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че решението на първата съдебна инстанция следва да бъде оставено в сила..

ІІ. За допустимостта :

6. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

7. Пазарджишкия районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от „„Микро Кредит“ АД, срещу НП № 38-62 от 21.07.2021г. на Председателя на ДАНС, София, с което на дружеството, за нарушение по чл. 53, ал. 1, във връзка с чл. 15, ал. 1 от ЗМИП, на основание чл. 23, ал. 4, във връзка с чл. 116, ал. 11 т. 3 от ЗМИП, е наложена имуществена санкция в размер на 5000,00лв. Същото е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение ФР-10-932 от 09.02.2021 г., съставен от Румен Алексиев Тодоров, експерт в отдел „Контрол върху задължените лица”, дирекция „Финансово разузнаване”. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

При извършена проверка от контролния орган на 09.02.2021 г. е установено, че на 18.06.2019г., в гр. Пазарджик е сключен Договор за заем CrediHome № 1191-10188891, между „Микро Кредит” АД, ЕИК *********, в качеството на заемодател от една страна и Анастасия Олтян, ЕГН: **********, като заемополучател, от друга страна. Със сключването на договора за заем между двете страни се установява делово взаимоотношение по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗМИП.

Като задължено лице по чл. 4, т. 3 от ЗМИП, „Микро Кредит” АД, ЕИК *********, е било длъжно да идентифицира заемополучателя по Договор за заем CrediHome № 1191-10188891 от 18.06.2019г., а именно Анастасия Олтян, преди сключването на същия договор, съгласно изискванията на чл.

53, ал. 1 от ЗМИП, а именно, чрез представяне на официален документ за самоличност и снемане на копие от него. Във връзка с идентификацията на клиента Анастасия Олтян, ЕГН:

**********, от страна на „Микро Кредит” АД е предоставено само копие на разрешение за пребиваване № *********, издадено на 30.04.2019г., от МВР София, валидно до 30.04.2024г., данните от което са вписани в Договор за заем CrediHome № 1191-10188891 от 18.06.2019г.; Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1191-10188891 от 18.06.2019г. и Искане за заем CrediHome № 1191-10188891 от 18.06.2019г., като данни от лична карта на клиента. В срока на проверката не е предоставено копие на официален документ за самоличност. Посочено от контролния орган е, че съобразно § 1, т. 12 от ДР на ЗМИП, разрешението за пребиваване не е официален документ за самоличност, а съгласно чл. 3, ал. 4 от Закона за българските лични документи, документите за пребиваване удостоверяват само правото на пребиваване на територията на Република България.

В писмо изх.№ 10834 от 11.08.2020г. (вх..№ ФР-И-7071 от 19.08.2020г.), изпълнителния директор на дружеството Георги Атанасов е посочил за клиент Анастасия Олтян, ЕГН **********, че „…Идентификацията е извършена чрез снемане на копие от разрешение за пребиваване…. ”.

При това положение е констатирано, че

„Микро Кредит“ АД, не е идентифицирало клиента си Анастасия Олтян, ЕГН **********, чрез официален документ за самоличност и не е снело копие от него, преди сключване на договор за заем CrediHome № 1191-10188891 от 18.06.2019г. Деянието е квалифицирано, като нарушение на чл. 53, ал. 1, във връзка с чл. 15, ал. 1 от ЗМИП. Акта е връчен на адресата, чрез изпълнителния директор Атанасов, без заявени резерви, възражения или обяснения.

8. Описаните в АУАН факти, обстоятелства и правна квалификация на деянието са изцяло възприети от наказващия административен орган, който основание чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗМИП е наложил процесното административно наказание, имущестнвена санкция в размер на 5000,00лв.

9. В хода на първоинстанционното съдебното производство е приобщена административно наказателната преписка по която е издадено процесното наказателно постановление, включително: Заповед № ФР-9-100 от 28.07.2019 г. на директора на специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“ с която е разпоредено да бъде извършена проверка на „Микро Кредит“ АД; отправено до дружеството искане за представяне на документи и писмени обяснения; писмо изх.№ 10832 от 11.08.2020г. в което, изпълнителния директор на дружеството е заявил, че за всеки клиент посочен в приложение към писмото( включително и Анастасия Олтян) извършена идентификация, чрез представяне и събиране на копие от документ за самоличност, като е приложено и досиетата, като по отношение на клиентите с разрешение за постоянно пребиваване, документът с който са бичи идентифицирани към момента на сключване на договора, е именно разрешение за пребиваване ; писмо изх.№ 10834 от 11.08.2020г. в което, изпълнителния директор на дружеството е заявил, че по отношение на клиента Анастасия Олтян, идентификацията е извършена, чрез снемане на копие от разрешение за пребиваване; Договор за заем CrediHome № 1191-10188891 от 18.06.2019 г., страни по който са „Микро Кредит“ АД и Анастасия Олтян, като стойността на заема е 300,00лв.; копие от Разрешение за пребиваване № ********* с титуляр Анастасия Олтян и срок на валидност до 30.04.2024 г.; Констативен протокол рег. № ФР-10-928 от 09.02.2021 г. за извършена проверка на „Микро Кредит“ АД; Заповед на Председателя на ДА „Национална сигурност“ с която на директора на специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“ е делегирано правото да издава заповеди за възлагане на проверки на място от контролните органи на дирекцията спрямо задължени субекти по чл. 4, чл. 5 и чл. 6 от ЗМИП; Заповед на Председателя на ДА „Национална сигурност“ с която са определени контролни органи от дирекция „Финансово разузнаване“

Разпечатката съдържа 47 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6c25f73b-a6a7-44ab-836f-9e70146212f5