Решение № 103 от 24.11.2023, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Берковица, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЮЛИТА Н. Г.А-ТРИФОНОВА при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. Г.А като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. Г.А-ТРИФОНОВА Административно наказателно дело № 20231610200161 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на Д. М. М. от град Берковица, ул.

„Заряница“ № 26 и с ЕГН ********** против наказателно постановление № 23-0996-001206 от 07.06.2023 г. на Началник сектор в ОД МВР Монтана, сектор Пътна полиция- Монтана, с което на жалбоподателя на основание чл.

183, ал. 2, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за административно нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление като излага доводи за недоказаност на нарушението. В съдебно заседание доразвива доводите, изложени в жалбата и моли НП да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

Жалбоподателят оспорва фактическите констатации по АУАН, като изтъква, че на 14.03.2023г., в 8,25 часа отивайки на работа паркирал на ул.

„Здравченица“ от страната на четните номера, пред имота с № 10 в гр.

Берковица. Преди него имало три спрени автомобила от същата страна на уличното платно. В участъка между ул.„Проф. Петко Наумов“ и ул.

„Черковна“ няма ограничителен режим, липсва каквато и да е маркировка, дължината е 60м., а ширината на пътното платно е 6 м. При паркиране на един автомобил независимо от коя страна, разминаването на две коли е невъзможно. Твърди, че при хаотично паркиране по споменатата тясна улица се нарушава основния принцип за безопасност на движението - „не пречи на останалите и не застрашавай живота и здравето на останалите участници в 1 движението“. Задължение на гражданите и на органите на реда е да се създава порядък и той да се спазва от всички, а не да се създава безредие.В случая жалбоподателят се съобразил с вече паркираните 3 бр. автомобили на живеещите там, като паркирал от същата страната, за да не ограничава пропускателната способност на улицата и не пречи на вход/изходите на имотите.

Алтернативно моли съда да счете случая за маловажен съгласно чл. 28 от ЗАНН.

Ответникът по жалбата Началник сектор в ОД МВР Монтана, сектор Пътна полиция- Монтана редовно призован, не се явява и не се представлява.

В придружителното на жалбата писмо моли съда да постанови решение, с което да потвърди като законосъобразно издаденото наказателно постановление, а жалбата като неоснователна, да отхвърли.

Съдът, като прецени становището на страните във връзка с представените доказателства, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице с активна процесуална легитимация и е процесуално допустима. По същество жалбата е основателна.

В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление административно- наказващият орган е приел за установено, че на 15.03.2023г. около 10,45 ч. в гр. Берковица, ул. „Здравченица“ паркира собствения си лек автомобил „Санг Йонг Корандо“ с рег. № М 4823 ВВ, като МПС- то е паркирано в насрещната пътна лента, не по посока на движение.

АУАН е съставен във връзка с получено възражение УРИ № 2430001580/16.03.2023г. от Д. М. по съставен фиш серия Р № 17988/15.03.2023 г.

При така установената в обстоятелствената част на наказателното постановление фактическа обстановка административно- наказващият орган е приел, че жалбодателят е нарушил разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП е наложил административно наказание глоба в размер от 20 лв.

На жалбодателя е вменено нарушение на разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП - Не спира за престой или паркиране в населено място най-вдясно по посоката на движение.

Разпоредбата на ч л. 94, ал. 3 ЗДвП задължава участниците в движението: „За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци“.

АУАН е подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта и от нарушителя, като последният е вписал възражения. Препис от АУАН е връчен на нарушителя на 17.05.2023 г., което е удостоверено с подписа му.

2

Впоследствие се е възползвал от законното си право и е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН пред Началника на РУ Берковица.

Въз основа на АУАН е издадено Наказателно постановление №230996-001206 от 07.06.2023 г. на Началник сектор в ОД МВР Монтана, сектор Пътна полиция- Монтана.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Обжалваното наказателно постановление, както и актът за установяване на административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са съставени в предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в процеса на ангажиране на наказателната отговорност на жалбоподателя със съставения АУАН, както и при последващото му санкциониране с издаването на обжалваното постановление. Актът е съставен в присъствието на свидетел, съдържа всички необходими реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, предявен е лично на нарушителя и подписан от него. Всички предвидени в чл. 57 от ЗАНН реквизити съдържа и издаденото въз основа на акта наказателно постановление.

За да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност по чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП следва в процесния случай водачът да престоява неправилно или да е паркирал неправилно.

Актосъставителят е приел, че досежно това деяние жалбоподателят е нарушил следната материална разпоредба – чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, а административно-наказващият орган е приел, че е нарушена същата разпоредба.

Вмененото на жалбоподателя нарушение, обаче се явява недоказано от събраните в хода на съдебното производство доказателства. В тежест на административно-наказващият орган е да докаже всички обстоятелства, включени във фактическия състав на вменените нарушения. В процесния случай актосъставителя и свидетеля по акта не се явяват и не пресъздават своите възприятия във връзка с отразеното в АУАН. Жалбоподателят М. заявява, че не държи на разпита на свидетелите, при което след съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намери, че делото е изяснено от фактическа и правна страна и без разпита на редовно призованите А. и Х., заради което бяха заличени. С оглед оспорване на фактическата обстановка и извършването на нарушение от страна на жалбоподателя е пречка да бъдат установени по категоричен начин механизма на извършване на нарушението, неговото авторство, както и обстоятелствата, правно-релевантни за вмененото нарушение – конкретна пътна обстановка, при която жалбоподателят да е имал задължение да паркира и престоява правилно, но да не го е направил. Изложените в АУАН факти и обстоятелства са предмет на доказване в хода на производството пред 3 съда. По отношение на процеса по доказване по административнонаказателни дела намират субсидиарно приложение правилата на НПК, предвид разпоредбата на чл. 84 ЗАНН. Съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила. Предвид на това, съдът не е обвързан с презумптивна доказателствена сила на АУАН. Същият се ползва за установяване на фактите по нарушението единствено от административно-наказващия орган при упражняване на правомощията му по чл.52 и следващите от ЗАНН.

Предвид на изложените съображения, обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, следва да бъде отменено изцяло.

Водим от изложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, Р айонен съдБерковица РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно и неправилно Наказателно постановление № 23-0996-001206 от 07.06.2023 г. на Началник сектор в ОД МВР Монтана, сектор Пътна полиция- Монтана, с което на Д. М. М. от град Берковица, ул. „Заряница“ № 26 и с ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за административно нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.

Р Е Ш Е Н И Е Т О подлежи на касационно ОБЖАЛВАНЕ пред

Административен съд – Монтана по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________ 4