Определение № 184 от 30.03.2026, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 184 гр. Пловдив, 30.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Частно наказателно дело № 20265330201677 по описа за 2026 година установи следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.4 НПК.

Обжалвано е постановление на Районна прокуратура – Пловдив от 04.03.2026 г. за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 384/2025 г. по описа на V-то РУ ОДМВР - Пловдив образувано и водено престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

Срещу това постановление в законоустановения срок след получаване на преписи е постъпила жалба от С. И. Т. срещу цитирания прокурорски акт, с която предлага атакуваното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано и върнато на РП със задължителни указания за извършване на нови действия по разследването.

Съдът, след като се запозна със събраните по досъдебно производство № 384/2025 г. по описа на V-то РУ ОДМВР - Пловдив, доказателства, намира и приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, а по същността си - неоснователна.

Съображенията за това са следните:

Досъдебно производство№ 384/ 2025 г. по описа на Пето РУ- ОДМВРгр. Пловдив е образувано на 21.07.2025 г. на основание чл. 212, ал. 1 от НПК с 1 постановление за образуване на досъдебно производство на РП-Пловдив и се води за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, като в хода на наказателното производство няма привлечено в качеството на обвиняем Л..

До момента в хода на разследването е установено, че свидетелите С. И. Т. и Б. И. В. били близки познати. Св. С. И. Т. притежавал автоплатформа марка и модел „WM MEYER” с рег.№ *-** ****. През месец ноември 2024 г. св. Т. предоставил на св.В. автоплатформата за ползване. Уговорили се св. В. да плаща наема от 80 евро на курс за ползване на ремаркето. Докато св. В. ползвал автоплатформата- ремарке, на територията на Република Румъния автоплатформата се повредила. Св. В. се върнал в Република България и паркирал автоплатформата пред дома си в гр. Русе. Опитал се да поправи настъпилите повреди. Междувременно св. Т. поискал да регистрира пред КАТ автоплатформата и поискал да му бъде върната. Тъй като не можел да се свърже със св. В., а и последният не му връщал платформата, св. Т. сезирал РП-Пловдив като впоследствие е било образувано настоящото производство.

На 12.11.2025 г. автоплатформата марка и модел „WM ?MEYER” с рег.№ *-** **** била върната на св. С. Т..

На база гореизложеното, правилно представителят на държавното обвинение е приел , че след всички извършени процесуално - следствени действия , се налага извода, че липсват доказателства, касаещи осъществени както от обективна, така и от субективна страна съставомерни признаци на престъплението , инкриминирано в текста на чл. 206, ал.1 от НК. Правилно прокурорът е посочил , че в чл. 206, ал.1 от НК е криминализирано противозаконното присвояване на чужда движима вещ, която едно Л. владее или пази, т.е. тази движима вещ следва да се намира във фактическата власт на дееца на определено правно основание. Тя трябва да му бъде конкретно поверена, като с акта на поверяване да е уточнено какви точно действия може да осъществява. Това поверяване може да произтича от определени договорни отношения, по които субектът е страна, може да произтича и от акт на държавно управление. Правното основание по връчването съдържа и предопределя и ограниченията в правомерното упражняване на фактическата власт от държателя, т.е. наличието на договорни отношения между страните поражда задълженията на изпълнителя да не се разпорежда с повереното му имущество по начин, различен от волята на възложителя. Освен това от субективна страна е необходимо деецът да се разпореди умишлено с поверената му вещ, с ясното съзнание, че тази вещ не е негова лична.

Обосновано е становището на държавното обвинение , че по настоящото производство е установено наличие на устна договорка, както и предаване на движима вещ под наем за ползване, като не са събрани каквито и да било доказателства за предприети от страна на свидетеля В. действия по разпореждане с вещта- автоплатформа, след повреждането й той я паркирал пред дома си. Свидетелят не е върнал платформата на собственика, тъй като не се е намирал в пределите на страната, а не поради умишлено разпореждане с нея. Следва да се приеме, че липсва елемент от обективната страна на престъплението по чл. 206, ал.1 от НК, а именно противозаконно присвояване на чужда движима вещ, която се владее или пази.

Съдът намира , че направеното с жалбата искане за събиране на 2 допълнителни данни дали св. Б. В. в инкриминирания период често е пребивавал в дома си в гр. Русе е неотносимо към предмета на доказване, тъй като допълнителни данни в тази насока не биха довели до разколебаване на изразеното от прокурора становище за липса на престъпление по конкретния казус.

На база така събраните устни и писмени доказателства, настоящият Съд изцяло споделя становището на представителя на РП- Пловдив, който правилно и обосновано е приел, че предвид разпоредбите на чл. 9 an. 1 от НК, престъпление е това общественоопасно деяние /действие или бездействие/, което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо. В конкретния казус не се установяват признаците на „престъпно деяние”, поради доказаната липса на виновно извършени действия от страна на Б. И. В..

Съдът е на становище , че правилно, обосновано и законосъобразно представителят на РП- Пловдив е изготвил атакуваното постановление на основание чл. 24 ал. 1 т. 1 пр. II от НПК

Предвид изложените мотиви, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление на Районна прокуратура – гр.Пловдив от 04.03.2026 г. за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 384/2025 г. по описа на V-то РУ ОДМВР - Пловдив образувано и водено престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК..

Преписи от определението да се изпратят на жалбоподателя С. И. Т. и Районна прокуратура – Пловдив.

Определението не е окончателно и подлежи на протест или обжалване пред ПОС в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3