Решение № 4249 от 29.11.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4249 гр. София, 29.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: В.ТР.Ж.О. при участието на секретаря Н.СТ.Т. като разгледа докладваното от В.ТР.Ж.О. Гражданско дело №

20211110128117 по описа за 2021 година

Предявени са обективно и субективно съединени искове от „********” ЕАД - гр.

София против ГР. ЕНЧ. АХМ. с ЕГН ********** и Б. Д. Д. с ЕГН ********** за приемане за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца разделно сумите, както следва:

ГР. ЕНЧ. АХМ. с ЕГН ********** – 1/2 или сумата от 358.24 лв. – главница, представляваща стойност на консумирана, незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2017г.-м.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, *******, ведно със законната лихва върху главницата от 14.01.2021г. – датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, сумата от 41.39 лв. – лихва за забава за периода 15.09.2018г.-05.01.2020г., сумата от 20.40 лв. – такса за услугата дялово разпределение за периода м.12.2017г.-м.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.01.2021г. – датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата и 3.40 лв. – лихва за забава плащането й за периода 31.01.2018г.-05.01.2021г.

Б. Д. Д. с ЕГН ********** – 1/2 или сумата от 358.24 лв. – главница, представляваща стойност на консумирана, незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2017г.м.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, *******, ведно със законната лихва върху главницата от 14.01.2021г. – датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, сумата от 41.39 лв. – лихва за забава за периода 15.09.2018г.-05.01.2020г., сумата от 20.40 лв. – такса за услугата дялово разпределение за периода м.12.2017г.-м.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.01.2021г. – датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата и 3.41 лв. – лихва за забава плащането й за периода 31.01.2018г.05.01.2021г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.02.2021г. по ч.гр.д. № 2039/2021г. по описа на СРС, 77 състав.

Претендира се и присъждането на направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 ГПК.

1

В подкрепа на иска са ангажирани писмени доказателства и експертизи.

Като трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството „Техем Сървисис“ ЕООД.

Приложено е ч.гр.д № 2039/2021г. на СРС.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, от ответниците са постъпили писмени такива.

Възразява се, че не са в облигационна връзка с ищеца, че ответниците не са носители на вещни права върху имота. Направено е възражение за погасяване вземанията по давност.

Изрично се поддържа, че не се оспорват размерите на претендираните вземания, освен по възражението за давност.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно съединени претенции с правна квалификация чл. 422 във вр. с чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Релевантните по спора факти, подлежащи на доказване от ищеца, са следните: 1/ по иска за главницата – че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2/ по иска за обезщетението за забава в размер на законната лихва – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на обезщетението за забава възлиза именно на спорната сума, както и спиране или прекъсване на давността.

Ответникът следва да докаже възраженията си

/правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

От представения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 21.03.1991г. се установява, че ответниците ГР. ЕНЧ. АХМ. и Б. Д. Д. са придобили собствеността върху недвижим имот в гр. София, *********, който е идентичен с процесния имот в гр.София, *******, видно от представеното Удостоверение от 06.11.2012г. на ГИС София, като не се твърди и няма данни след този момент да са отчуждили имота или изгубили собствеността на някакво основание.

Видно от списъка на етажните собственици към Протокол от ОС на ЕС от 08.07.2002г., ГР. ЕНЧ. АХМ. е вписана като собственик на ап. 16.

С оглед на това се налага изводът, че ответниците са потребители на топлинна енергия по см. на § 1, т.13 от ЗЕЕЕ /отм./ и §1 т.42 /отм./ от ДР на ЗЕ, респ. - §1 т.2а от ДР на ЗЕ и чл. 153 от ЗЕ, поради което дължат стойността на доставената и потребена топлинна енергия. Като собственици на имота, те имат качеството на потребители на топлинна енергия. В този смисъл неоснователни са възраженията им, че между страните липсва облигационна връзка по договор за продажба на топлинна енергия – законът не изисква сключването на нарочен индивидуален писмен договор. Задължено лице по смисъла на ЗЕ е собственикът, респ. – вещния ползвател на имота, а при определени предпоставки – облигационния ползвател, ако има такъв. В случая, като собственици на имота, ответниците имат качеството потребители на топлинна енергия за исковия период. Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във 2 връзка с чл. 155 ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Горната законова уредба настоящият състав на съда намира да сочи за потребител по силата на закона на доставяната топлинна енергия за битови нужди собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху имота има учредено ограничено вещно право на ползване, в който последен случай потребител по законова дефиниция е ползвателят. Без правно значение е и обстоятелството на кого се води партидата на имота, ако липсват представени доказателства, както е в случая само някой от съсобствениците да е подал изрична молба за откриване партида на негово име. Поради това всички съсобственици се явяват в договорни отношения с ищеца по договор за продажба на топлинна енергия за процесния имот, като нито ищецът е длъжен да знае кой фактически ползва имота, нито това е релевантно по настоящия спор. Нито законът, нито общите условия изискват всеки от съсобствениците, респ. – ползвателите да подаде такава молба за откриване партида на негово име – достатъчно е един да го стори, а ако това не е направено счита се, че всички са в облигационни отношения с ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.

150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответниците да са се възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че процесната сграда в режим на етажна собственост е топлоснабдена, като същото обстоятелство не е оспорено от ответниците по делото в нито един етап от развитието на производството. В този смисъл и по горните мотиви на съда ответникът е обвързан по силата на закона от облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до имота топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от тяхна страна, че желаят да закупуват доставяната в имота от ищеца топлинна енергия.

Предвид изложеното, между страните за процесния период е сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

Доказани са основанията за съществуване задължението на ответниците и неизплащането от тяхна страна на цената на потребена топлинна енергия за отопление на жилище, сградна инсталация и топла вода на падежите е достатъчно основание за предявяване претенции от ищеца по съдебен ред – без да е необходима покана за доброволно плащане. Няма данни при получаване на доставката ответниците да са направили възражения относно качеството й.

Обемът на ползваната топлинна енергия и нейната стойност не се оспорват от ответниците, напротив – те изрично заявяват, че „приемат“ размера.

Възражението за погасяване по давност на вземанията е частично основателно.

Заявлението за издаване заповед за изпълнение, прекъсващо давността, е подадено на 14.01.2021г.

Изискуемостта на вземанията на ищеца за целия процесен период настъпва при действието на Общи условия, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “********” ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката – чл. 33, ал.1 и ал.2 - клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради това, възраженията на 3 ответниците, че липсват доказателства за публикуване фактурите на интернет страницата на ищеца са неоснователни, доколкото това обстоятелство не е относимо към настъпване изискуемостта на вземанията за процесния период. Приложимият давностен срок за процесните вземания е 3 годишен. Така, погасени по давност са всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 14.01.2021г. и това са вземанията за периода м.05.2017г.м.10.2017г. Вземането за м.11.2017г. не е погасено по давност – изискуемостта му настъпва 45 дни след изтичане на м.11., т.е. на 15.01.2018г., а заявлението, прекъсващо давността е подадено преди изтичането на три години – на 14.01.2021г. Не са погасени по давност вземанията за периода м.11.2017г.-м.04.2020г., чийто размер, видно от представените по делото съобщения към фактури възлиза общо на сумата от 664.02 лв. Всеки от ответниците, доколкото при придобиване на имота не са посочени конкретни права, дължи половината от тази сума – по 332.01 лв. – главница за ползвана топлинна енергия за периода м.11.2017г.-м.04.2020г. Над този размер до предявения от 358.24 лв. исковете са неоснователни.

Ответниците не твърдят и не са представени доказателства да са се възползвали от предвиденото рекламационно производство по реда на чл. 70, ал.5 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването – в три месечен срок от получаване на изравнителните сметки да е поискал допълнителен отчет и преработване на изравнителните сметки.

По отношение претендираните главница и лихва за дялово разпределение за периода м.12.2017г.-м.04.2020г.:

Възражението на ответниците, че тези вземания не принадлежат на ищцовото дружество, а на дружеството за дялово разпределение са неоснователни и не почиват на действащата нормативна уредба. Съгласно чл. 12 от приложимите Общи условия, клиентът е длъжен да заплаща дължими суми и за дялово разпределение в сроковете и начините, определени в тях. Съгласно чл. 22, ал.2 от Общите условия, одобрени от КЕВР м.6.2016г., клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.

Разпечатката съдържа 37 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6c255d87-af57-42e0-a852-99652086af6f