Решение № 1245 от 31.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1245 гр. Пловдив, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20265330202705 по описа за 2026 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 26-1030-000686/ 27.02.2026 г., издадено от Началник Група в ОДМВР-Пловдив, Сектор Пътна полиция Пловдив, с което на А. Д. Д., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.140, ал. 1 от ЗДвП.

С жалбата се навеждат възражения за незаконосъобразност и неправилност на НП и се моли за неговата отмяна и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна взема със съпроводителното писмо становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

По делото не се формира спор, че: на 20.01.2026г. в 11:21 часа, в гр.

Пловдив, бул. Цар Борис III Обединител до номер 96, жалб. Д. управлявал лек автомобил **** с рег. № ********, чужда собственост. Автомобилът бил с 1 вписана в АИС-КАТ служебно прекратена регистрация от 31.10.2025г. по реда на чл. 143 ал. 15 от ЗДВП.

Освен, че са безспорни, тези факти се установяват по несъмнен начин от цялата събрана по делото доказателствена съвкупност, включително от показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изцяло потвърди констатациите от АУАН.

Спорни при това положение се явяват обстоятелствата била ли е извършена валидна служебна дерегистрация на процесното МПС по реда на чл. 143, ал.15 ЗДвП на дата 31.10.2025г. и съставомерно ли е безспорно установеното управление към 20.01.2026г. на процесното МПС от обективна страна като нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП.

Според чл. 143, ал. 15 ЗДвП в редакцията преди измененията в ЗДвП бр.

64 от 2025 г., в сила от 06.09.2025 г.: „Служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система (АИС-КАТ), се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство“.

Видно от приложената по административната преписка справка за регистрация на МПС, с договор с нотариална заверка на подписите № 10959 от 29.08.2025г. фактическата съжителка на жалбоподателя – С.Г., закупила процесния автомобил, като МВР били уведомени за договора от нотариуса с уведомление от 29.08.2025г.. Липсват данни приобретателят да е изпълнил задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила в КАТ.

Поради това на 31.10.2025г. в 18:32 часа в АИС-КАТ било отбелязано служебно прекратяване на регистрацията на автомобила.

Предвид така установените факти, които впрочем не са и спорни по делото, към дата 31.10.2025г. е съществувало основание за служебно прекратяване на регистрацията на процесния автомобил по реда на чл. 143, ал.15 ЗДвП.

Такова реално е било извършено още на същия ден, като е бил спазен и предвиденият в закона ред, но в редакцията преди измененията в ЗДвП с ДВ. бр. 64 от 2025 г., в сила от 06.09.2025 г.

Считано от 06.09.2025г. обаче, е в сила нова редакция на чл. 143, ал.15 ЗДвП, която гласи: „Служебно, с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства, се прекратява регистрацията на 2 регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство или в случаите, когато собственикът е починал и в шестмесечен срок от настъпване на това обстоятелство не е заявена промяна в данните за собственика.“

При съпоставка на двете редакции е видно, че основната промяна касае реда за извършване на служебната дерегистрация:

-докато по отменената редакция това е ставало чрез вписване в АИСКАТ;

-по новата редакция служебната дерегистрация става с вписване в Националния регистър на пътните превозни средства.

Налага се следният извод, че вписването в Националния регистър на пътните превозни средства има конститутивно действие, като това следва по един недвусмислен начин от използвания израз: “Служебно, с отбелязване в Националния регистър... се прекратява регистрацията…“ В този смисъл, за да е налице валидно прекратяване на регистрацията съгласно актуалната редакция на нормата. вече следва да е осъществено вписване не в АИС-КАТ, а именно в Националния регистър на пътните превозни средства.

Пренесени на плоскостта на конкретните факти по делото, горните принципни съображения водят на следните изводи:

Съгласно чл. 3, ал.1 ЗАНН: „За всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му.“

В процесния случай, както датата на извършване на служебната дерегистрация-31.10.2025г., така и датата на управлението- 20.01.2026г. са след влизане в сила на измененията в ЗДвП, което е налагало прекратяването на регистрацията да стане чрез вписване в Националния регистър на пътните превозни средства, а не чрез вписване в АИС-КАТ.

Същевременно при извършена служебна справка се установява, че Националния регистър на пътните превозни средства все още не функционира, като от приложените доказателства по преписката, включително и справка за регистрация на МПС, се установява, че в процесния случай служебното прекратяване на регистрацията е извършено чрез вписване в автоматизираната информационна система на КАТ /АИС-КАТ/, а не в 3 несъществуващия към този момент Националния регистър на пътните превозни средства.

Посоченото налага извод, че валидно служебно прекратяване на регистрацията на процесния автомобил не е извършено, респективно към датата на проверката автомобилът не е притежавал качеството на такъв, който не е регистриран по надлежния ред и деянието е несъставомерно от обективна страна.

В тази връзка следва да се посочи, че служебното прекратяване на регистрацията е тежка санкционна последица, като от общия принцип за законоустановеност на нарушенията и наказанията следва, че начинът на нейното извършване е императивен и няма как чрез разширително тълкуване да се приеме, че освен чрез вписване в Националния регистър на пътните превозни средства, тя може да се извършва по друг начин, например чрез вписване в АИС-КАТ, както е било по отменената редакция на нормата.

Изрично следва да се подчертае, че съдът не извършва косвен контрол на законосъобразност на извършената служебна дерегистрация, а само следи дали е налице валидна такава в предвидената от закона форма, като в случая предвидената форма-вписване в Националния регистър на пътните превозни средства, не е налице.

Именно чрез вписването в Националния регистър и за всяко трето лице би съществувала възможност да извърши проверка дали управляваното от него МПС е дерегистрирано, а оттам и да отговоря виновно (при форма на вина – непредпазливост, в случай, че не е извършило съответната проверка преди предприемането на управление на въпросното МПС), като въпросът е особено относим в случаите, когато управлението е предприето от трето лице – несобственик на въпросния автомобил, какъвто се явява и настоящият случай.

По изложените съображения, обжалваното наказателно постановление се явява неправилно и като такова следва бъде отменено.

За пълнота следва да се посочи, че съдът не споделя съображенията на жалбоподателя за наличие на съществено процесуално нарушение с оглед процедурата по издаване на НП и невръчването на постановление за отказ да се образува досъдебно производство. На жалбоподателя е бил връчен АУАН, срещу който е могъл в 7-дневен срок да подаде възражения. Същевременно в ЗАНН липсва основание постановлението за отказ да се връчва или от него да 4 тече 7-дневен срок за възражения.

С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски и е представен договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство и защита на жалбоподателя от адвокат, видно от който е било уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 300 евро. Съдът обсъди възражението за прекомерност на въззиваемата страна, като счете, че същото се явява основателно, като съобрази фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че същото е приключило в едно съдебно заседание с разпит само на един свидетел, без да са били назначавани експертизи или да са били разпитвани повече свидетели. Поради това и възнаграждението следва да се редуцира до минимално предвидения към момента на сключването на договора размер съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, а именно – до размер от 205 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-1030-000686/ 27.02.2026 г., издадено от Началник Група в ОДМВР-Пловдив, Сектор Пътна полиция Пловдив, с което на А. Д. Д., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.140, ал. 1 от ЗДвП .

ОСЪЖДА ОДМВР-ПЛОВДИВ ДА ЗАПЛАТИ в полза на А. Д. Д., ЕГН ********** сума в размер на 205 евро, представляваща съдебни разноски пред Районен съд-Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5