Решение № 5400 от 22.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5400 гр. София, 22.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100505151 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 14452/28.08.2023 г., постановено по гр.д. № 46 873/2022 г. на СРС, ГО, 166 състав са ОТХВЪРЛЕНИ като неоснователни предявените „Музикални права“ ЕООД искове с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответниците В. М. Ш. и Сдружение „Музикаутор“ да заплатят солидарно на ищеца сумата от 10 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от противоправно поведение на ответниците, изразяващо се в осъществена през периода 21.07.2022 г. – 29.07.2022 г. кореспонденция по и-мейл с Министерство на културата и автори на музикални произведения, съдържаща неверни данни и уронваща доброто име на ищцовото дружество.

Подадена е въззивна жалба вх. № 272972/03.10.2023 г. на ищеца „Музикални права“ ЕООД срещу решението. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени.

Излага в жалбата, че неправилно решаващият състав на СРС е приел, че е останало недоказано ответниците - Сдружение „Музикаутор“ и неговият служител В.

М. Ш., чрез изпращане през периода 21.07.2022 г. – 29.07.2022 г. на кореспонденция по и-мейл, да са увредили репутацията на ищеца. Навежда, че ищецът ЮЛ като независимо дружество за управление на авторски права е претърпял неимуществени репутационни вреди от изпращането в периода 21.07.2022 г. – 29.07.2022 г. на кореспонденция по и-мейл на автори на музикални произведения и на Министерство на културата. В изпратените и-мейли до над 100 автора и до Министерство на 1 културата /контролиращ дейността на ищеца орган/ се съдържали неверни и позорящи твърдения, именно: че ищецът като независимо дружество за управление на авторски права упражнява дейността си в разрез с разпоредбите на ЗАПСП; че ищецът е „пират“ на интелектуална собственост и права и в нарушение на закона е записал, възпроизвел, разпространил и използвал по друг начин чужд обект на интелектуално право; че ответникът Сдружение „Музикаутор“ преди да изпрати и-мейлите е извършил надлежна проверка относно това дали песен на участващ в конкурса на Сдружение „Музикаутор“ /сесия на фонд „Популяризиране и развитие на българското културно наследство и творчество“/ действително е в каталога на ищеца; че песните, относно които е извършена проверката, са в каталога на ищеца – въззивник; напротив тези песни/произведения не са били никога в каталога на ищеца; твърди и че с и-мейлите авторите –адресати на същите, се „подстрекават“ да пишат „гневни писма“ на ищеца с искания за изключване от каталога му на произведенията /произведения, които не са в каталога му/.

Излага във връзка с проверката, която Сдружение „Музикаутор“ е могло да извърши без да изпраща запитване до авторите, че ищецът поддържа надлежен регистър – информация по чл. 94в, ал. 3, изр. последно от ЗАПСП, в който се съдържат имената на песните и кодовете им. Възможно е да съществуват повече от една песен със заглавие “Hope“ например, но кодът е уникален. Поддържа, че не са му наложени административни наказания след проверка на МК.

Сочи, че в пряка причинна връзка с разпратените и-мейли, според които песни на участниците в конкурса, провеждан от ответника Сдружение „Музикаутор“ за финансиране на произведение, са в каталога на ищеца /което е невярно/, ищецът е претърпял имиджови, репутационни /неимуществени/ вреди. Във връзка с неверните твърдения, че песни на кандидатите са в каталога на ищеца и заради това може да бъде намалена оценката им в конкурса ищецът получил множество обаждания и имейли. С тях притеснени автори на произведения се „отказвали“ от договора с ищеца /при положение, че такъв липсвал/, заявявали му, че не искат техни произведения да са в каталога на ищеца, заплашвали го със съд. Това довело до отказ на правоносители за сключване на договор с ищеца относно произведенията им, както и до оттегляне на репертоари. Над 12 правоносители оттеглили музикалните си произведения от ищеца.

Разрушено било доверието към ищеца като независимо дружество за управление на авторски права, а той бил злепоставен и пред МК - контролен орган. До ищеца били изпратени 56 на брой обвинения за кражба на интелектуална собственост, което подронило образа му на легитимно и успешно независимо дружество за управление на авторски права. Автори като А.Д., проф. П.Д. и Е.М. / с които ищецът няма договори/ „оттегляли“ произведенията си от каталога на ищеца. Сочи, че ако в процесните имейли било включено уточнението, че песен със същото заглавие /а не една и съща песен/ фигурира в каталога на ищеца, то положението и отзвукът в артистичните среди щели да бъдат различни.

Сочи, че ел. писмата съдържат неверни позорящи твърдения или изявление за знание, но не и обидни изказвания. Развито е, че практиката е еволюирала и допуска присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на ЮЛ, което произтичало и от законодателните разрешения в ЗОДОВ и ЗЗДискр и други закони, както и от 2 практиката на СЕС.

Въззиваемите Сдружение „Музикаутор“ и В. Ш. оспорват подадената въззивна жалба с отговор от 30.10.2023 г. и от 14.11.2023 г. Молят за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на сторените по делото разноски.

Излагат, че правилно е прието в обжалваното решение недоказаност на твърденията на ищеца за проявено противоправно поведение. Оспорват и-мейлите да са изпращи до МК. Те били изпратени единствено до автори участващи в конкурса / сесия на фонд „Популяризиране и развитие на българското културно наследство и творчество“/, за да ги предупредят, че според правилата на конкурса ако тяхно произведение е в каталога на ищеца, то това може да доведе до намаляване на оценката според правилата на конкурса. Поддържа, че каталогът на ищеца и въззивник е неясно изготвен, като са посочени единствено имена на песни, с механичен превод на английски език, при дублирани позиции, без посочен автор/правоносител. Това затруднило ответника Сдружение „Музикаутор“ да извърши пълна проверка дали произведение на участник в конкурса е в каталога на ищеца или не. Процедурата изисквала проверка по автор, като авторът на дадено произведение най-добре знае кому е отстъпил правата относно дадено произведение. Сочи, че доводите на ищеца /сега въззивник/ за 12 оттеглени договора са преклудирани – сочат се за пръв път във въззивната жалба. Оспорват това да се е случило и то в причинна връзка с изпращане на и-мейлите. Оспорват в текста на и-мейлите да се съдържат неверни, позорящи и клеветнически твърдения.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното.

Предявени са от „Музикални права“ ЕООД искове с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответниците В. М. Ш. и Сдружение „Музикаутор“ да заплатят солидарно на ищеца сумата от 10 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от противоправно поведение на ответниците, изразяващо се в осъществена през периода 21.07.2022 г. – 29.07.2022 г. кореспонденция по и-мейл с Министерство на културата и автори на музикални произведения, съдържаща неверни данни и уронваща доброто име на ищцовото дружество.

Претендират се неимуществени репутационни вреди.

Излага се в исковата молба и уточняваща молба от 24.10.2022 г., че ищецът е независимо дружество за управление на авторски права, надлежно регистрирано от министъра на културата съгл. чл. 94б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП в нарочния регистър за това.

Дейността на дружеството е свързана с предоставяне на музикален репертоар с уредени права на крайни потребители като магазини, питейни заведения, ресторанти и други.

Ищецът сочи, че в периода 21.07.2022 г. – 29.07.2022 г. ответникът Сдружение „Музикаутор“, действащ чрез служителя си В. М. Ш., е разпратил на над 100 автора 3 ел. писма с идентично съдържание. Писмата били “на копие“ и до Министерство на културата, който е контролиращ за ищеца орган.

С тези писма, озлаглавени подвеждащо „отказ от авторски права“, се уведомявали авторите на музикални произведения, че поради наличието на договорни отношения с ищеца и това, че произведенията им са включени в каталога /репертоара/ на ищеца, то тези автори ще получат по - ниски оценки съгласно правилата при участието им в конкурс за финансиране на Сдружение „Музикаутор“ /ежегодната сесия на фонд „Популяризиране и развитие на българското културно наследство и творчество“/.

В исковата молба се сочи, че с тези автори ищецът няма договор; техните произведения не присъстват и не са присъствали в каталога на ищеца. Навежда, че в писмото се съдържат неверни позорящи твърдения, както и внушения, че ищецът е извършил престъпление. В тази връзка в исковата молба се сочи, че в писмото се съдържат следните клеветнически твърдения, а именно: че ищецът като независимо дружество за управление на авторски права упражнява дейността си в разрез с разпоредбите на ЗАПСП; че му се преписват престъпления във връзка с интелектуалната собственост; че ищецът в нарушение на закона е записал, възпроизвел, разпространил и използвал по друг начин чужд обект на интелектуално право; твърди и че с и-мейлите авторите – адресати на същите, се „подстрекават“ да пишат „гневни писма“ на ищеца с искания за изключване от каталога му на произведенията /произведения, които не са в каталога му/.

Това са твърдените с исковата молба клеветнически твърдения, а във въззивната жалба се извършва надграждане на твърденията. Навеждат се следните преклудирани твърдения, по които ответникът не е могъл да се защити на първа инстанция, а именно, че: ищецът е „пират“ на интелектуална собственост; че ответникът Сдружение „Музикаутор“ преди да изпрати и-мейлите е извършил надлежна проверка относно това дали песен на участващ в конкурса е в каталога на на ищеца /което било невярно и позорящо едновременно/; че е невярно и позорящо твърдението, че песните, относно които е извършена проверката, са в каталога на ищеца. Относно тези твърдения СГС не следва да се произнася поради настъпила преклузия.

Сочи се в исковата молба от ищеца, че в пряка причинна връзка с разпратените имейли, според които песни на участниците в конкурса, провеждан от ответника Сдружение „Музикаутор“ за финансиране на произведение, са в каталога на ищеца /което е невярно/, ищецът е претърпял имиджови, репутационни /неимуществени/ вреди. Във връзка с неверните твърдения, че песни на кандидатите са в каталога на ищеца и заради това може да бъде намалена оценката им в конкурса ищецът получил множество обаждания и и-мейли. С тях притеснени автори на произведения се „отказвали“ от договора си с ищеца /при положение, че такъв липсвал/; заявявали му, че не искат техни произведения да са в каталога на ищеца, заплашвали го със съд.

Разрушено било доверието към ищеца като независимо дружество за управление на авторски права, а той бил злепоставен и пред МК- контролен орган. Автори като А.Д., проф. П.Д. и Е.М. / с които ищецът няма договори/ „оттегляли“ произведенията си от каталога на ищеца. Бил опетнен и накърнен образът ищеца на легитимно независимо дружество за управление на авторски права.

Преклудирани са твърденията от въззивната жалба, че вследствие на 4 разпращането на и-мейла се стигнало до отказ на правоносители за сключване на договор с ищеца относно произведенията им; че били оттеглени репертоари от каталога на ищеца; че над 12 правоносители оттеглили музикалните си произведения от ищеца; че до ищеца били изпратени 56 на брой обвинения за „кражба“ на интелектуална собственост. Тези твърдения се навеждат за пръв път с въззивната жалба. Също така, с исковете се претендират неимуществени репутационни вреди, а не имуществени вреди от пропуснати ползи.