Определение № 11475 от 27.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11475 гр. София, 27.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно частно гражданско дело № 20251100511895 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по (частна) жалба вх.№ 42156/04.04.2025 на Е. Д. М. срещу определение № 14397/26.03.2025г., постановено по гр.д. № 15820/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 24 състав, с което производството по делото е прекратено по чл.130 ГПК.

Жалбоподателят счита определението за неправно и иска отмяната му.

Произнасянето на СРС е преди размяна на книжата, то на насрещната страна не е била връчвана жалбата за становище.

Съдът, като обсъди данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:

Частната жалба е депозирана в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима, като разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

Производството по гр. д. 15820/2023 г. по описа на СРС, 24 състав е инициирано с искова молба, депозирана от настоящия частен жалбоподател срещу АССГ за сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за забавено правосъдие по реда на чл. 2б от ЗОДОВ относно адм. д. 2547/2019 г. по описа на АССГ.

С атакуваното определение СРС е прекратил производството по делото като е счел, че заявения иск съставлява злоупотреба с право. Посочил е, че ищецът има заведени 1 015 дела, образувани пред СРС със сочени различни ответници - Прокуратурата, СГС, САС, ВКС, АССГ, ВАС, ГРБОП, ГДИН и др. като 99% от делата са с един и същ предмет непроизнасяне по молба за възобновяване, незаконно предпазени от наказателна отговорност други лица, спрямо които не били повдигнати обвинения и др. СРС е преценил, че с предявяване на иска ищецът не преследва легитимен интерес и действието му представлява злоупотреба с право, поради което е процесуално недопустим и е прекратил производството по делото.

1

С разпореждане от 20.11.2025г. съдът е изискал от АССГ информация за страни, предмет, ход и краен акт по адм. д. 2547/2019 г., постъпили с писмо от 25.11.2025г., от които се установява, че страна по цитираното дело в действителност е жалбоподателя, по искова молба от 07.03.2019г., по която е постановено решение от 17.06.2024г.

Дефинитивно злоупотребата с права се определя като недобросъвестно упражняване на права с цел за да бъдат увредени права и законни интереси на други или да бъдат упражнени в противоречие с интересите на обществото, тъй като е налице съществено разминаване между целта, за която правото е предоставено и целта, за която то се използва. Поради което принципа за забрана на злоупотреба с право е последователно установен в законодателството - чл. 57 ал. 2 от Конституцията, чл. 8 ал. 2 от ЗЗД, чл. 289 от ТЗ, чл. 3 от ГПК.

Санкцията при установена злоупотреба с право се изразява в отказа на съда да даде защита на превратно упражняваното субективно право. Това е така, защото превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защитата им. Добросъвестността е налице, когато процесуалното право се упражнява с убеждението, че то съществува / в този смисъл решение 257/14.07.2011 г. по гр. д. 1149/09 г. на Четвърто ГО на ВКС/. Когато страната инициирала процесуалното правоотношение не цели защита на свои материални права, а преследва цел, несъвместима с изискването за добросъвестност, исковата молба няма характера на молба за защита и съдействие и съдът няма задължение да я разгледа и реши. Идентично разрешение дава и постановената от ЕСПЧ практика, която възприема злоупотребата с право/жалба като вредоносно упражняване на право за цели, различни от тези, за които е предназначено /така, дело 56551/11 Mihailo PETROVIĆ срещу Сърбия и 10 други жалбоподатели/. Съответно всяко поведение на жалбоподател, което явно противоречи на целта на правото на индивидуална жалба, уредено от Конвенцията, и което спъва правилното функциониране на Съда и точното провеждане на производството пред него, съставлява злоупотреба с правото на жалба /в този смисъл Miroļubovs and Others v. Latvia/.

Поведение, класифицирано като злоупотреба с право в Директива/ЕС/ 2024/1069 на ЕП и Съвета от 11.04.2024 г., която макар и с по-тесен обхват посочва част от белезите на злоупотребата с право - предявяване на един или повече изцяло или частично неоснователни иска или на прекомерни искове, започване на множество съдебни дела по сходни въпроси и причиняване на непропорционални разноски за ответника по производството / т. 28 от същата/.

В този смисъл изложените съображения от СРС досежно злоупотребата с право се споделят от настоящия съдебен състав, но с оглед заявения в производството иск, тези съображения са неотносими.

В рамките на исковата молба, с която е инициирано производството е посочено конкретно административно дело, за което са наведени твърдения, че същото е със забавено съдопроизводство. Фактическите твърдения са относими към иск по чл. 2б от ЗОДОВ, който е допустим, предвид обстоятелството, че касае висящо съдебно производство т. е. не е 2 необходимо предварително провеждане на административната процедура по ЗСВ. По делото няма данни подобни искови молби срещу сочения ответник да са депозирани от ищеца, които по естеството си да са идентични или съдържанието им да търпи несъществено различие, за да се презюмира и в настоящия случай хипотеза на злоупотреба с право. Самият предмет на заявения в производството иск се различава от предмета на обичайно предявяваните от ищеца такива, посочени в определението на СРС за да се презюмира злоупотреба с право.

Поради което и предвид горните съображения, настоящият съдебен състав намира, че СРС е бил сезиран с допустим осъдителен иск, предявяването на който не съставлява злоупотреба с право и по който дължи произнасяне.

Предвид което определението на СРС подлежи на отмяна като делото следва да се върне на първоинстанционния съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от годното СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение 14397/26.03.2025г., постановено по гр.д. № 15820/2023г. по опис на СРС, 24 състав.

В Р Ъ Щ А делото на СРС, 24 състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3