Решение № 3293 от 02.03.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3293 гр. София, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20221110113370 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове от Национална агенция по приходите чрез главен публичен изпълнител при ТД на НАП София срещу В. А. Д., Й. Б. Й. и Р. Б. Я. с правно основание чл. 216, ал.1, т.2 ДОПК, а при условията на евентуалност по чл. 216, ал.1, т.4 ДОПК за обявяване за недействителен по отношение на държавата на договор за покупко-продажба на ¼ ид.ч. от недвижим имот - Магазин, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр.София, Столична община, район Студентски, ж.к. Малинова долина, блок 29, вх. В, етаж 1, обект магазин № 6, находящ са в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение: за търговска дейност, на едно ниво, с площ от 56.01 кв.м., състоящ се от две търговски зали и две сервизни помещения, при съседи по нотариален акт: от изток гараж 5 и гараж № 8, от запад - двор, от север - стълбищна площадка и от юг - двор, гараж № 7 и гараж № 8, а съгласно кадастрална схема, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - СОС с КИД № ***, под обекта - няма, и над обекта - СОС с КИД № ***, заедно с прилежащите му 0.719 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, представляващ съгласно нотариален акт урегулиран поземлен имот I за ЖС от квартал 25 по плана на гр.София, местността „Малинова долина“, стар идентификатор на обекта: ***, сключена между В. А. Д. в качеството му на продавач и Й. Б. Й. и Р. Б. Я., в качеството им на купувачи, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на НИ № 37 от 16.03.2017 г., том I, рег.№ 1348, дело № 29/2017 г. от 16.03.2017 г., поради това, че даденото /1/4 ид.ч. от имота/ значително надхвърля стойността 1 на полученото, евентуално – сделката е сключена с намерение да се увреди публичният взискател.

В исковата молба се твърди, че ответникът В. А. Д. има задължения по декларации към 11.03.2022г. в размер на 121 322,14 лева. Сочи се, че задълженията са установени: с данъчни декларации по ЗДДС за периода от м.12.2011г. до м.08.2013г., както следва - СД по ЗДДС № 22141342418/12.01.2012г., СД по ЗДДС № 22141350623/12.02.2012г., СД по ЗДДС № 22141361972/13.03.2012г., СД по ЗДДС № 2214167129/10.04.2012г., СД по ЗДДС № 22141378425/12.05.2012г., СД по ЗДДС № 22141392991/10.07.2012г., СД по ЗДДС № 22141404263/11.08.2012г., СД по ЗДДС № 22141415159/13.09.2012г., СД по ЗДДС № 22141419291/08.10.2012г., СД по ЗДДС № 22141430183/12.11.2012г., СД по ЗДДС № 22141441554/13.12.2012г., СД по ЗДДС № 22141451153/12.01.2013г., СД по ЗДДС № 22141457353/10.02.2013г., СД по ЗДДС № 22141466947/10.03.2012г., СД по ЗДДС № 22141479374/12.04.2013г., СД по ЗДДС № 22141489257/13.05.2013г., СД по ЗДДС № 22141499122/13.06.2013г., СД по ЗДДС № 22141511043/13.07.2013г., СД по ЗДДС № 22141520445/13.08.2013г., СД по ЗДДС № 22141528795/13.09.2013г.; с данъчни декларации – образец 6 за ДДФЛ, здравно осигуряване, ДОО и УПФ, както следва – декларация образец 6 за ДДФЛ, здравно осигуряване, ДОО и УПФ № и ДД № 220021201855271/22.03.2012г. и декларация-образец № 6 за ДДФЛ, здравно осигуряване, ДОО и УПФ № и ДД № 220021302259342/15.04.2013г.; с годишна данъчна декларация по чл.50 ЗДДФЛ - ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ № 2214И0033380/27.02.2012г. и ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ № 2214И00065250/23.04.2013г. Сочи се, че в подадените декларации лицето само е определило размера на дължимите суми за съответните периоди и по видове задължения, но не е внесло същите в законово установените срокове, за което ищецът прилага разпечатка от сметката на ФЛ. Поддържа, че след натрупване на гореописаните публични задължения, В. А. Д. е прехвърлил собствената си ¼ от недвижим имот - Магазин, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** на другите двама ответници по делото, което било обективирано в нотариален акт за покупко-продажба на НИ № 37 от 16.03.2017г., том I, рег.№ 1348, дело № 29/2017 г. от 16.03.2017г. Излага, че данъчната оценка на ¼ от гореописания имот е 15 488,80 лева. Прави се искане сделката да бъде обявена за недействителна по отношение на държавата, като в тази връзка се излага, че е осъществен първият елемент от фактическия състав – установени публични задължения, които не са погасени, нито обезпечени и на второ място се твърди, че даденото в случая надхвърля стойността на полученото. Сочи, че продажната цена на ид.ч. от имота е била 1 500лв. при данъчна оценка 14 900,40 лв. към момента на сделката. В условията на евентуалност твърди, че сделката е сключена с намерение да се увреди публичният взискател и счита, че това намерение се доказва от факта, че са налице публични задължения, които освен това били декларирани лично от В. А. Д.. Поддържа, че фактическият състав на чл. 216, ал.1, т.4 ДОПК не включва такова намерение и у лицето, с което длъжникът е договарял – в случая другите двама ответници. Развиват се съображения, че отчужденото имущество е можело да послужи за обезпечение на задълженията на ответника В. А. Д. и на по-късен етап 2 държавата да се удовлетвори чрез принудително изпълнение. С продажбата на ¼ ид.ч. от имота В. А. Д. намалил имуществото си. Сочи се, че е без значение дали длъжникът разполага с друго имущество и каква е стойността му, предвид че към момента на принудителното изпълнение тази стойност може да е различна, а и кредиторът имал право да избере от кое имущество да се удовлетвори. С уточняваща молба ищецът е посочил, че към момента на сключване на сделката – 16.03.2017г. размерът на публичните задължения на В. А. Д. е 150 962,78 лева, от които обаче изтекли по давност /абсолютна/ са 66 031,61 лева, т.е. общият размер се сочи, че е – 84 931,17 лева, от които 62 315,56 лева главница и 22 615,61 лихви. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от В. А. Д., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърди се, че в случая следва да намери приложение нормативната уредба действала към дата на сключване на процесната сделка. Във връзка с последното ответникът излага, че фактическият състав на чл. 216 ДОПК е бил различен от сочения към момента от ищеца, както и че същият не е осъществен, доколкото публичните задължения не били установени по надлежния ред.

Счита, че публичното задължение е следвало да бъде установено с влязъл в сила административен акт, респ. влязло в сила съдебно решение или на длъжника да е била връчена заповед за възлагане на ревизия. Сочи, че липсват данни по отношение на него да е започнало административно производство по установяване на публични задължения. Моли съда да отхвърли исковете, т.к. счита, че към дата на сключване на сделката, вземанията на държавата не са били установени по предвидения в ДОПК ред. Твърди също, че от исковата молба не ставало ясно какъв е размерът на публичните задължения към датата на сключване на сделката, как е формиран и какъв период обхваща, поради което и прави искане за допускане на експертиза. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за вземанията възникнали до 31.12.2015г. По отношение на главния иск - признава, че ид.ч. от недвижимия имот е прехвърлена на стойност под данъчната оценка, но въпреки това счита, че не е налице увреждане, т.к. продажната цена била изплатена по бюджетни сметки на НАП за погасяване на част от публичните му задължения, от което следвало, че ответникът не е имал намерение да увреди кредитора си. Продажната цена била такава, защото доколкото се прехвърляли ид.ч. от имот, то се създавало нежелано състояние на собственост. Вместо да чака задълженията му да се погасят по давност, предприел активни действия по повишаване на ликвидността на активите си с цел да погаси макар и частично задълженията си към държавата. По отношение на евентуалния иск – счита, че не е налице предпоставката намерение за увреждане и в тази връзка отново излага, че продажната цена е била заплатена по сметка на НАП с цел погасяване на задълженията. Моли съда да отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба от Й. Б. Й. и Р. Б. Я., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Релевират възражение за изтекла давност за предявяването на отменителния иск и излагат подробни съображения, че следва да намерят субсидиарно приложение правилата на ЗЗД. Твърдят, че не е 3 осъществен фактическият състав на чл. 216, ал. 1 т. 2 и т. 4 ДОПК. Сочат, че към момента на извършване на сделката, задълженията не са били установени по смисъла на чл. 216 ДОПК и считат, че задълженията следвало да бъдат установени с влязъл в сила административен акт или съдебно решение. Излагат, че страните по една сделка имат право свободно да уговарят размера на престациите, както и че не са „свързани лица“ с другия ответник. Също сочат, че продажната цена по сделката е била платена и с нея са били погасени задължения към публичния изпълнител. Заявяват също и че у прехвърлителя по сделката е липсвало намерение за увреждане на публичния изпълнител. Молят съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

За да бъде уважен предявеният главен иск с правно основание чл. 216, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ДОПК в тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: публично задължение, което да е установено по някой от предвидените способи за установяване на данъчни задължения; сключването на договор за покупко-продажба на ¼ ид.ч. недвижим имот Магазин, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор

*** след датата на установяване на публичното задължение; стойността на продаденото имущество значително да надхвърля стойността на получената продажна цена.

В конкретния случай с определението от 19.08.2022г., в което е обективиран проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 01.11.2022г., съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: че с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на НИ № 37 от 16.03.2017 г., том I, рег.

№ 1348, дело № 29/2017 г. от 16.03.2017г., ответникът В. А. Д. е продал на Й. Б. Й. и Р. Б.

Я. ¼ ид.ч. от недвижим имот - магазин, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.

Съгласно удостоверение за данъчна оценка с изх. № 7223012348 от 09.03.2022г., издадено от Столична община, дирекция „Общински приходи“ данъчната оценка на ¼ идеална част от магазин, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** е в размер на 15 488,80 лева.

Относно наличието на публично задължение, което да е установено по някой от предвидените способи за установяване на данъчни задължения, съдът намира следното:

Специалният иск по чл. 216, ал. 1 ДОПК, уреждащ правата на държавата и общините при разпореждане от техен длъжник с публични вземания със свое имущество с цел да ги увреди е по своята правна природа вид отменителен иск, което следва от чл. 216, ал. 3 ДОПК, предвиждаща субсидиарно приложение на чл. 135 ЗЗД. Следва да се отчете, и че с оглед спецификата на правните субекти-кредитори, имащи право на този иск и вида на вземанията /публични/, чиято събираемост е в обществен интерес, законодателят е дал принципно по- силна защита на тези кредитори в сравнение с тази на кредиторите по общия 4 отменителен иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, в който смисъл е и Решение № 84 от 01.07.2020г., постановено по т. дело № 601/2019г. по описа на ВКС.

Съгласно разпоредбата на чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК в приложимата й към настоящия случай редакция, действаща към момента на разпоредителната сделка- 16.03.2017г., недействителни по отношение на държавата, съответно на общините са сключените след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото. Относно задълженията на ответника Д. по делото са събрани следните доказателства: